ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 02.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 357/ 2019 г.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Д.М. ***, против Решение № 812/15.11.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 3465/2018 г., с което е прието за
установено, че Н.П.К. е носител на пожизнено, безвъзмездно вещно право
на ползване върху недвижим имот, собственост на внука му Н. П. К., учредено по силата на договор за продажба
на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 11, том
IV, рег.
№ 6296, дело
744 от 23.09.1999 г., с
който Н.П.К. му е
продал апартамент № 18 в гр.Ямбол, ж.к.“Диана“, бл.23, вх.А, ет.7, с площ от 62.42 кв.м., при граници: ап.19, коридор, двор на блока, заедно с прилежащото
избено помещение № 31, със
застроена площ от 2.62 кв.м., както и е осъдена Д.М.
Д. да
предаде на Н.П.К. владението
на същия
недвижим имот и да му заплати
2400 лв. -
наемна цена за ползването на имота
за периода от
27.05.2015 г. до 27.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска -22.08.2018
г. до окончателното изплащане, както и
4800 лв.-
обезщетение за ползването без
основание за периода от 27.05.2016 г. до 27.05.2018 г., ведно със законната лихва
от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане.
В изпълнение на задълженията си
по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва на жалбата и отговора, както следва:
Въззивницата
сочи, че решението на ЯРС е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и е необосновано, тъй като правните изводи на съда са в пълно противоречие с
доказателствения материал. Твърди се в жалбата, че отношенията по възпрепятстване на ползването се уреждат
между ищеца и собственика на
имота, който не е конституиран като ответник в процеса. Ползване осъществяват въззивницата и родените от брака й деца- пълнолетният вече Н. П. К. и В. П. К., но исковете
не са насочени срещу последните двама. Искът срещу
първата за обезщетение касае частта
от имота, ползвана от нея, но не и целия имот. Освен това съдът
неправилно е счел, че нотар.акт от 23.09.1999 г. е изцяло действителен в частта относно
учреденото право на ползване на ищеца. Законният представител на малолетния купувач е приел да
бъде учредено право на ползване върху закупения имот, т.е. тежест в полза на трето лице, без да е поискано
разрешение от съответния районен съд. В резултат на това се е стигнало до
сключване на договор в нарушение на разпоредбата на чл.73 ал.2 от СК /отм./, действаща към момента на сключване на сделката и в
тази си част досежно учреденото право на ползване същата е недействителна на осн. чл.27 предл.1 от ЗЗД., доколкото при всички случаи, когато се касае за извършване на
действия на разпореждане с недвижими имоти, собственост на ненавършили
пълнолетие деца, се изисква разрешение на съда по местожителство на децата. Съдът неправилно е приел, че
нормата е неприложима, тъй като имуществото
на малолетния купувач се е увеличило само с
голата собственост върху имота. В жалбата се излагат и доводи, че понеже ищецът в годините след сключване на договора за
покупко-продажба не е упражнявал учреденото му
право на ползване, не го е декларирал и не е
плащал данъци, на основание чл.59 ал.З предл. 2 от ЗС правото на ползване е погасено, тъй като не е упражнявано повече от пет
години. Признанието
на правото му от въззивницата през 2015 г. няма правна стойност, тъй като
такава има признанието от собственика, а и правото вече е било погасено. След 2015 г., въпреки връчения от въззивницата ключ от жилището, отново не е предприел никакви
действия по реализиране на правото на ползване върху имота, което е било прекратено. Тя обитава
жилището съгласно решението по гр.д.№395/2015г. на
ЯРС, което е постановено в производство по чл.50 от СК и разпоредбата на чл.56
ал.3 от СК е неприложима. В жалбата се сочи, че в противоречие
със закона съдът е приел, че с
прекратяване на брака между страните по настоящото дело
са възникнали наемни отношения. Разпоредбата
на чл.57 ал.1 от СК, урежда, че след
прекратяване на брак и предоставяне на
ползването на семейното жилище на съпруга, упражняващ родителските права върху ненавършили пълнолетие деца, в трите хипотези- имот в режим на СИО, личен имот на другия съпруг и имот на трети лица, негови близки, възникват наемни
отношения, но качеството
на наемодател има собственикът на имота, като произнасянето по чл.56 от СК в
съдебното решение замества съгласието му. В
конкретния случай наемни отношения са възникнали между въззивницата и непълнолетния й син Н. П. К.,
но не и спрямо ползвателя на имота. С оглед на
това неправилно съдът е счел за основателни претенциите за заплащане на обезщетение от страна на въззивницата за ползването. Присъдил е освен това обезщетение на базата на наемна цена за целия имот, посочена от счетоводната
експертиза, без да зачете ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна
площ, което съществено би намалило размера на присъдените обезщетения. Не е отчел
и показанията на св.П. К.- син на ищеца, че ответницата е живеела в друг имот, макар и в неконкретизиран период.
Искането на въззивника е за отмяна
на цялото решение и отхвърляне на исковете.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за
правилно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че счетоводната
експертиза е
изчислила дължимия наем за ползваната
от въззивницата част от имота и
правилно съдът е присъдил тази сума. Ищецът не се е дезинтересирал от имота
през годините, а е упражнявал правото си на ползване чрез трето лице, но за
себе си. Ответницата не е доказала съобразно доказателствената ѝ тежест,
че е предоставила достъп до имота след нотариалната покана, като според
гласните доказателства даденият ключ е бил за друга ключалка, като тази на
входната врата на апартамента е била сменена след развода. Правилно съдът е
приел, че правото на ползване не е учредено, а е запазено, поради което не е
счел сделката за недействителна. Разпоредбата на чл. 73 ал.2 от СК (отм.) касае
друга хипотеза -разпореждане с недвижим имот, собственост на непълнолетно дете.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 11.02.2020 г.
от 10.00 часа.
За с.з. да се призоват страните,
като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по
доклада.
На въззивника да се връчи препис
от отговора на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.