Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 25.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря В.Бараклийска и с участието на прокурора К.Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Начев внохд № 189 по описа за 2020г. на ОС
Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Прокурор при РП
Дупница протестира присъда № 3 от 09.01.2020г., постановена по нохд 150/2017г.
по описа на Районен съд Дупница, с която подсъдимия Г.Й. *** е признат за
невинен в извършване на престъпление от общ характер по чл.235 ал.3 т.4 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 НК, като е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.
Изразява се становище за необоснованост и неправилност на присъдата, като се
иска отменянето й и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде
признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение с налагане на
справедливо наказание „лишаване от свобода” в рамките на закона.
Представителят на Окръжна прокуратура
Кюстендил поддържа протеста и изразява становище за отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение в съответствие с изложеното в протеста.
Защитникът на подсъдимия – адв.Г., пледира за
потвърждаване на присъдата. Идентично е становището и на подсъдимия К..***,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния съд, като
по
делото са събрани в съответствие
с процесуалния ред всички доказателства, имащи съществено значение за правилното
му решаване. На базата на възприетите фактически
обстоятелства и въз основа на логичен
и последователен анализ на доказателствения
материал, първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е приел, че
подсъдимия Г.Й.К. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в обвинителния акт престъпление от общ
характер по чл.235 ал.3 т.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК. Изводите
на съда са последователни и обосновани, като почиват
на вярна интерпретация на доказателствата по делото.
Изложената от районния съд фактическа и правна обстановка Окръжният такъв приема напълно изяснена. От събраните по делото доказателства се установява накратко следното:
Подсъдимият Г.К. е на 31г, осъждан многократно, като с влязла в сила на 23.04.2014г. му е наложено наказание „глоба“ от 200 лв – за извършване на престъпление от общ характер по чл.235 ал.6 НК.
В края на 2014г. от Териториално поделение ДГС „Дупница“ бил проведен търг за провеждане на санитарна сеч и продажба на добитата при нея дървесина в отдел 400д, обект 1452, находящ се в м.“Б.“, землището на с.Голема Фуча, обл.Кюстендил. Търгът бил спечелен от фирма „*******“ ЕООД, с управител св.В.С.. На името на лесовъда на дружеството – св.М.П., било издадено позволително за сеч в горепосочения обект, като предвидените за отсичане дървета били маркирани от служител на Горското стопанство.
През м.август 2015г. Симеонов наел за извършване на сечта подсъдимия Г.К., когото познавал от няколко месеца. Уговорката между двамата била подсъдимия да работи пробно за срок от една седмица. К. към този момент бил издържал изпит за дървосекач и притежавал съответно удостоверение за това. След като започнал работа, К. извършвал сечта на дърветата с моторен трион. Отрязаните дървета периодично били извозвани, след издаване на необходимите за целта разрешителни.
На 28.08.2015г. сутринта в м.“Б.“ била извършена проверка от служители на ТП ДГС „Дупница“ – св.Г. Р., Х.Г., Г. П. и М.Х., като присъствал и управителя на дружеството – св.С.. В хода на проверката било установено, че в сечището на отдел 400д има 48 бр. пънове на отрязани дървета от вида „цер“, върху които липсвала контролна горска марка. В съседния отдел 400а,
за който нямало издадено разрешение за сеч и извозване на дървен материал, също имало пънове без КГМ, както и прокарана чрез сеч просека. От св.Х. бил съставен констативен протокол № 069766 с посочени в него дата и час – 28.08.2018г., 11.00ч./ л.33 от ДП/. По време на извършване на проверката подсъдимият К. не се намирал на мястото, тъй като този ден не бил на работа. Проверяващите не установили на място и складиран дървен материал. От С. научили, че сечта в обекта е извършвана единствено от подсъдимия и предали на свидетеля, че К. трябва да дойде в административната сграда на ДГС „Дупница“.
След няколко дни – на 31.08.2015г. сутринта, Р. Г., П. и Х. отново посетили сечището с цел извършване на допълнителна проверка и инвентаризиране на немаркираните пънове. В хода на нейното извършване те били измерени, както и описани подробно в съставения от П. констативен протокол № 069763.
След извършване на проверката С. провел разговор с подсъдимия по повод на констатациите, като К. му обяснил, че част от дърветата били изсъхнали и е възможно да се е объркал.
На 10.09.2015г. св.Г. се обадил на С. и му предал, че трябва да доведе секача на дружеството за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Същият ден следобяд подсъдимият К. ***, където П. и Х. провели разговор с него и попитали защо е рязал немаркирани дървета. Подсъдимият не дал никакви обяснения пред служителите на Горското стопанство, като срещу него бил съставен акт № 109/ 2015г. за установяване на административно нарушение – л.29 от ДП. В него било отразено, че нарушението е открито на 28.08.2015г. и се състои в извършване на сеч на немаркирани дървета от вида „цер“, като обемът на дървесината е плътни 20м3. При връчването на акта подсъдимият заявил, че няма претенции и собственоръчно вписал в акта, че е съгласен.
На 19.01.2016г. от служители на РДГ Кюстендил съставили протокол за освидетелстване на сечище в отдел 400д, в който отразили че общото количество дървесина по позволителното за сеч възлиза на 611м3, а действително отсеченото – на 533м3.
Видно от експертно заключение на в.л.С. – л.63 и 64 от ДП, според действащия нормативен ред маркирането на дървета за сеч се изразява в поставяне на видим знак на височина от 130 см, а за тези с дебелина по-голяма от 18 см на тази височина – и с контролна горска марка в основата на стъблото от долната страна на склона. Според в.л. от проверената документация се установява, че при извършената проверка са констатирани 48 бр. пънове, от които 8 са по-тънки и не е следвало да имат поставена и
КГМ. Количеството дървесина от останалите 40 бр. дървета възлиза общо на 12.36 плътни м3, на стойност 865.20 лв.
Така изложената фактическа обстановка не се
различава от приетата от страна на районния съд и се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил и
анализирал задълбочено събрания по делото доказателствен материал.
За да постанови протестираната
присъда, районният съд е намерил че подсъдимият К. не е извършил деянието,
описано в обвинителния акт. Съображенията, изложени в тази насока са
следните : установява се от събраните по делото доказателства, че отрязаната
дървесина, включително и добитата чрез сеч, от която са останали дънери без
КГМ, е извозена с редовно писмено позволително. Следователно цялата дървесина
следва да се счита за редовно добита и не е налице извършване на
административно нарушение по ЗГ или на престъпление.
Окръжният съд приема този извод за
обоснован и намира, че към него следва да бъде добавено и следното:
За да бъде съставен акт за
извършване на административно нарушение срещу К.,*** са взели предвид обстоятелството, че той е единственият секач, нает от
фирма
„********“ ЕООД. Също така са намерили,
че доколкото К. единствен е извършвал сеч в отдел 400д, то отрязването на
дърветата, от които са останали пънове без КГМ, е извършено от него.
Този подход е възприет и от страна
на органите на ДП, за да бъде повдигнато обвинение срещу К. за извършване на
престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК, като от страна
на прокурора е изтъкнат и факта, че подсъдимият е изразил съгласие с
констатациите в акта.
Окръжният съд не споделя този извод
на органите на ДП за доказаност в необходимата степен на обвинението срещу К..
Обстоятелството, че той е бил единствен секач във фирмата, получила
позволително за сеч на дървесина в отдела, не води до автоматичния извод, че
именно той е отрязъл дърветата, от които са останали пънове без поставена КГМ.
Действително, същият е обяснил на Симеонов, че се е объркал, както и изрично е
посочил пред служителите на ДГС „Дупница“ при връчването
на акта, че е съгласен. Но това са косвени факти, навеждащи за съпричастност към незаконната сеч, които сами
по себе си представляват предположения.
Не на последно място, един от
признаците на престъплението от обективна страна е времето на неговото извършване.
От страна на органите на ДП е направен извода, че описаното в обвинителния акт
престъпление е извършено на 28.08.2015г. От събраните по делото доказателства е
видно, че на 28.08.2015г. преди обяд – 11.00ч., при проверка в отдел 400д е
констатирана сеч на 40 бр. дървета от вида „цер“ без поставена КГМ, като
дървеният материал липсва. Очевидно е, че тази сеч на множество дървета
практически е невъзможно да е била извършена от подсъдимия на 28.08.2015г.,
доколкото този ден той не е бил на работа. При това дърветата е следвало да
бъдат разкроени, натоварени и транспортирани заедно с дървесината от маркираните
такива. Т.е., дори и сечта на дърветата действително да бе извършена от К., то тя
би била осъществена не на датата, посочена в обвинителния акт, а в предходен
период от време.
Предвид това, въззивният съд
намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Подаденият протест се
явява неоснователен, като изложените в него доводи не могат да бъдат споделени,
по горните съображения.
На досъдебното
производство и при разглеждане на делото от страна на РС Дупница не
са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване правата на страните, което да налага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема, че РС Дупница е постановил
присъда, която следва да бъде потвърдена.
С оглед на горното и
на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 09.01.2020г., постановена по нохд
150/2017г. по описа на Районен съд Дупница.
Решението не подлежи на протестиране и обжалване.
До страните да се
изпратят съобщения по чл.340 ал.2 НПК, че решението е изготвено.
Председател :
Членове : 1. 2.