Решение по дело №96/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 396
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

 

гр. Пазарджик, 08.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 96/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Електронен фиш Серия К № 2848818/31.05.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В бланкетната жалба се твърди наличие на незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати съществени процесуални нарушения, без същите да се конкретизират, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по съществото на спора.

За въззиваемата страна - териториалната структура ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не изпраща писмено становище.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 31.05.2019 г.,  в 17.01 часа, в гр. Пазарджик, на  бул. „***, в посока към кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“, е управлявал лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ***, като се е движел с превишена скорост от 79 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 82 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 32 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 29 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. По делото липсват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя, въпреки изричното изискване на документ от АНО. При това положение съдът намира, че подадената от жалбоподателя (санкционираното лице) жалба е процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Г.Г. и веществено доказателствено средство - фотоси от гореописаното АТСС и снимка към протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

 В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Г.К. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че К. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.9 от делото). Тези факти не се оспорват и от санкционираното лице в депозираната жалба. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия очевидно не са предприети от страна на жалбоподателя, след узнаването за издадения ЕФ, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен с ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша.

Поради всичко това следва да се заключи, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 31.05.2019 г. в 17.01 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г. Бенковски“ № 153, в посока на движение към кръстовището с ул. „Стоян Ангелов“, заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, с МПС л.а. „Мерцедес С320“ с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта- 79 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 82 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 79 км/ч се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост.

Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.

Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.10 от делото), видно от който е че АТСС е работело в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3 км/ч  и стойността на превишението.

От моментните фотоси, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж ръководство за работа със СПУКС).

Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла именно автомобила н ажалбоподателя (виж снимка на л.7 от делото).

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на л.12-14 от делото). От приложената снимка към протокол за използване на АТСС (л.11 от делото) и от показанията на св.Г., полицейският служител, който на процесната дата, час и място е бил опоратор на АТСС, става ясно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния режим на системата и това съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Съставеният протокол за използване на АТСС съдържа всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на л.10 от делото).

Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е напълно изключено изцяло. Ето защо не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.

В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.

По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч съгласно същата правна норма. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 82 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост от 79 км/час.

С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради абсолютно определения в закона размер на глобата, а именно 100 лева за превишение от порядъка  21 до 30 км/ч, съдът не разполага с правомощия и възможност да намали същата, респ. да измени ЕФ.

По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2848818/31.05.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на Г.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: