№ 779
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Д. Г., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му адвокат Н., против Решение № 261916 от 09.07.2021
г., постановено по гр. дело № 5207 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „ТРАНС ГРУП
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, искове за заплащане на сумата от 680
лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2020 г. и сумата от 1045 евро, представляваща неизплатено
възнаграждение за 19 дни командироване в чужбина през месец февруари
2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници. В жалбата
решението се оспорва като неправилно и се иска неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото дружество „ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ“ ЕООД, подаден чрез
пълномощника му адвокат П., в който се взема становище за неоснователност
на жалбата и се отправя молба за оставянето без уважение и оставяне в сила
на първоинстанционното решение.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем
съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,
което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
1
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК вр. чл. 269 ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, настоящата съдебна инстанция приема следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
Н. Д. Г. против „ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 215, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 680 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2020 г. и сумата от 1045 евро,
представляваща неизплатено възнаграждение за 19 дни командироване в
чужбина през месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че
между страните съществувало трудово правоотношение по силата на трудов
договор от 26.03.2015 г., което било прекратено, считано от 06.04.2020 г., като
ищецът заемал при ответника длъжността „***“. Ищецът твърди, че
задължението му се състояло в извършване на международни превози
предимно в страни от Европейския съюз, като през м. февруари 2020 г. бил
командирован два пъти за следните периоди: от 09.02.2020 г. до 18.02.2020 г.
и от 21.02.2020 г. до 02.03.2020 г. Сочи, че работодателят се задължил да му
заплаща по 55 евро командировъчни пари на ден. Твърди, че последният не
му е заплатил трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г. в размер на 680
лв. и командировъчни пари за 19 дни в размер на 1045 евро.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявените искове с твърдения, че е изплатил на ищеца
дължимите командировъчни пари и трудови възнаграждения.
От фактическа страна по делото не се спори, че между страните е
съществувало трудово правоотношение въз основа сключен трудов договор
№ 15 от 26.03.2015 г., изменен с допълнително споразумение № 61 от
01.04.2018 г., като ищецът е заемал в ответното дружество длъжността
„****“. В договора между страните е уговорена основна заплата в размер на
860 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит: 1,80%. От представените по делото командировъчни заповеди се
установява, че ищецът е бил командирован в държави от ЕС за срок от 9 дни,
считано от 09.02.2020 г., както и за срок от 10 дни, считано от 21.02.2020 г.,
като посоченият в заповедите размер на командировъчните пари възлиза на
27 евро. Този размер на командировъчните съответства на предведения в
приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебни командировки и
специализации в чужбина размер. Според посоченото приложение
командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни и специални
средства за шофьори и стюардеси при автомобилни превози се определят в
2
размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително
квартирни пари. От страна на ищеца се твърди, че командировъчните пари
следва да са в размер на 55 евро на ден, но по делото не се установи между
страните да е уговорен такъв размер. От горното следва, че за
командироването му за посочените по-горе периоди на ищеца се дължат
командировъчни пари в общ размер от 513 евро (9 дни по 27 евро за
командироването му, считано от 09.02.2020 г., и 10 дни по 27 евро за
командироването му, считано от 21.02.2020 г.) или 1003,34 лв. От
представената по делото справка за извършено преводно нареждане от
07.02.2020 г., неоспорена от ищеца, се установява, че на посочената дата на
последния е преведена сумата от 684,26 евро, включваща 58,24 лв. – аванс за
м. февруари. От представената по делото справка за извършено преводно
нареждане от 02.04.2020 г., неоспорена от ищеца, се установява, че на
посочената дата му е преведена сумата от 683,36 лв., включваща 48,12 лв. –
заплата за м. февруари 2020 г. и 529 лв. командировъчни по п. л. №
3184/21.02. По делото е представен и разходен касов ордер от 20.02.2020 г. с
положен върху него подпис за получател, от който е видно, че на ищеца е
заплатена сумата от 1053 лв., включваща 476 лв. заплата по п.л. № 3183/09.02
и 577 лв. аванс за м. февруари 2020 г. Разходният касов ордер е оспорен
несвоевременно в производството пред първата инстанция, като по
направените във връзка с оспорването доказателствени искания настоящият
съдебен състав се е произнесъл в закрито съдебно заседание с определение от
24.09.2021 г. С оглед на така събраните по делото доказателства съдът
намира, че на ищеца са заплатени 683,36 лв. – заплата за м. февруари 2020 г.,
и 1005 лв. – командировъчни пари за общо 19 дни командироване в рамките
на ЕС, поради което и предявените от него искове се явяват неоснователни.
В допълнение и с оглед данните за образувано досъдебно производство
за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 НК, следва да се посочи, че
досъдебното производство не представлява основание за спиране на
производството по делото по чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК, доколкото разпоредбата
се отнася само до висящо пред съд дело. Съгласно трайната практика на ВКС
фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание
да се постанови спиране на производството и по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (така
Определение № 733 от 11.11.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6790/2013 г., IV г.о.,
Определение № 604 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 592/2012 г., I т.о. и
други).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество сторените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261916 от 09.07.2021 г., постановено по
гр. дело № 5207 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН: **********, да заплати на „ТРАНС ГРУП
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 700 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4