Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Р.
Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №397 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), образувано
по жалба на В.С.И. с ЕГН **********,*** Освободител №17, ет.2, срещу Акт за
установяване на задължения № АУЗД001846/27.07.2020 г., издаден от орган по
приходите – Ж.Х.Д.- старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „Местни данъци и
ТБО” в Община Шумен, потвърден с Решение №94-00-3659/05.10.2020 г. на Началника
на отдел „Местни данъци и ТБО” в Община Шумен.
В жалбата са изложени аргументи за
незаконосъобразност на атакувания акт, поради издаването му в нарушение на
материалния закон. Излагат се съображения, че с оспорения акт незаконосъобразно
органът по приходите е погасил задължения с изтекъл давностен срок по чл.171
ал.1 и ал.2 от ДОПК, както и установените с оспорения акт задължения за периода
2016 г. – 2020 г. са заплатени. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда
да отмени Акт за установяване на задължения № АУЗД001846/27.07.2020 г., издаден
от орган по приходите в Община Шумен, потвърден с Решение №94-00-3659/05.10.2020
г. на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО” в Община Шумен.
Ответната страна Началник отдел „Местни
данъци и ТБО” при Община Шумен, редовно призован, се явява лично и моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от
представената декларация вх.№30218101054/30.03.1998 г. по чл.14 от ЗМДТ се
установява, че жалбоподателят В.И. е собственик на недвижим имот, находящ се в
град Шумен, ул. Цар Освободител №17, ет.2, с площ на земята 351 кв.м., в това число
застроена площ от 154 кв.м., придобит по дарение.
Въз основа на посочената декларация и
Резолюция за проверка №017/27.07.2020 г. на Началник отдел „Местни данъци и
ТБО” в Община Шумен, Ж.Х.Д.– старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел «Местни
данъци и ТБО» и орган по приходите по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗМДТ в Община
Шумен, издала Акт за установяване на задължение №АУЗД001846/27.07.2020 г., с
който на основание чл.107 ал.3 от ДОПК по отношение на жалбоподателя касателно
горепосочения недвижим имот установила задължения за периода 2016 г. – 2019 г.
вкл. на данък върху недвижимия имот /ДНИ/, такси за битови отпадъци /ТБО/ и
лихви за просрочие върху тях, в общ размер на 732.89 лева, от които 590.46 лева
главница и 142.43 лева лихви за просрочие, изчислени към 27.07.2020 г. - датата
на издаване на акта, както следва: за
2016 г. – ДНИ 32.78 лева главница и лихва 12.98 лева, и ТБО 123.03 лева
главница и лихва 48.75 лева; за 2017 г.
- ТБО 123.03 лева главница и лихва 36.28 лева; за 2018 г. - ДНИ 32.78 лева
главница и лихва 6.33 лева, и ТБО 123.03 лева главница и лихва 23.77 лева; за 2019 г. - ДНИ 32.78 лева главница и
лихва 3.01 лева, и ТБО 123.03 лева главница и лихва 11.31 лева.
Като основание за издаване на оспорения акт
е посочено, че по данъчната сметка и данъчното досие на задълженото лице са
констатирани неплатени в законоустановените срокове задължения за преиода 2016
г. – 2019 г., за които не е извършвана ревизия.
Оспореният АУЗ бил съобщен на жалбоподателя
на 31.07.2020 г. с известие за доставяне с обратна разписка, който, несъгласен
с него, го оспорила по административен ред пред Началника на отдел «Местни
данъци и ТБО» при Община Шумен с жалба вх.№94-00-3659/14.08.2020 г., подадена
по пощата и с пощенско клеймо от 13.08.2020 г. Към жалбата данъчнозадълженото
лице е приложило и седем броя платежни нареждания, като е посочило, че
установените задължения с Акта са заплатени и е отправил искане сумите да бъдат
разнесени по партидите и по периодите.
С Решение №94-00-3659/05.10.2020 г. Началникът
на отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен, в качеството на ръководител на
звеното по приходите в община Шумен, приел жалбата за допустима, но
неоснователна, като потвърдила изцяло атакувания АУЗ, за дължими от оспорващия ДНИ
и ТБО за периода 2016 г. – 2019 г. в общ размер на 590.46 лева и лихва за
просрочие в общ размер на 142.43 лева. Горестоящият орган аргументирал своето
решение с това, че задълженото лице има стари непогасени задължения за ДНИ и
ТБО, поради което с получените суми по посочените платежни нареждания са
погасени тези задължения както следва: 1.Постъпилата
сума в общ размер от 204.24 лв. на 08.03.2016 г. по банков път по сметка на
Община Шумен е разнесена за ДНИ и са погасени задължения за периоди 2011 г.,
2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. първа вноска, от които 162.76 лв. главница
и лихва в размер на 41.48 лв. 2.Постъпилата
сума в общ размер от 199.94 лв. на 30.01.2017 г. по банков път по сметка на
Община Шумен е разнесена за ДНИ за 2015 г. втора вноска 1.15 лв. и лихва в
размер на 0.68 лв.; както и за ТБО за 2011 г. главница в размер на 191.05 лв. и
лихва – няма посочен размер, и 7.06
лв. за 2012 г. главница. 3.Постъпилата
сума в общ размер от 148.02 лв. на 20.03.2017 г. по банков път по сметка на
Община Шумен е разнесена за ДНИ за 2017 г. първа и втора вноска - няма посочен размер; както и за ТБО за
2009 г. главница в размер на 116.88 лв. 4.
Постъпилата сума в общ размер от 31.14 лв. на 30.04.2018 г. по банков път по
сметка на Община Шумен е разнесена за ДНИ за 2009 г. главница – няма посочен размер. 5.Постъпилата сума
в общ размер от 312.50 лв. на 18.03.2019 г. по банков път по сметка на Община
Шумен е разнесена за ДНИ за 2009 г. в размер на 66.00 лв. главница; както и за
ТБО за 2012 г. първа и втора вноска главница в размер на 115.97 лв. и лихва
80.31 лв., и ТБО за 2013 г. в размер на 50.22 лв. първа вноска главница. 6.Постъпилата сума в общ размер от
148.02 лв. на 13.04.2020 г. по банков път по сметка на Община Шумен е разнесена
за ДНИ за ТБО за 2013 г. първа и втора вноска главница в размер на 72.81 лв. и
лихва 75.21 лв. В Решението органът е посочил, че съгласно чл.169 ал.3а от ДОПК
– в сила от 01.01.2016 г. задълженията се погасяват по реда на възникване,
поради което при наличие на неплатени задължения в срока за 2009 г. и постъпила
сума през 2017 г., задълженията се издължават от годината на възникването им,
независимо от посоченото основание за плащане. Въз основа на това горестоящият
орган е счел жалбата за неоснователна и потвърдил оспореният пред него АУЗ.
Решението на горестоящия административен орган
е съобщено на жалбоподателя на 07.10.2020 г. - видно от известие за доставяне с
обратна разписка, който е депозирал настоящата жалба пред Административен съд гр.Шумен
на 21.10.2020 г., видно от пощенското клеймо, чрез административният орган.
В хода на съдебното производство като
доказателства по делото е приложена цялата административна преписка по издаване
на оспорения акт, включително заповедите на кмета на Община Шумен, с които са
определени границите на районите и видът на извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на Община Шумен и решенията на Общински съвет – гр.Шумен, с
които е определен размерът на ТБО за периодите 2009 г. – 2019 г. вкл.; заверено
копие от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Шумен и от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Шумен; Заповед №РД-25-079/08.01.2020 г.
на Кмета на Община Шумен, издадена на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ и чл.44 ал.2
от ЗМСМА, с която са определени служителите от общинската администрация, имащи
правата и задълженията на органи по приходите по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗМДТ. Освен
това, по разпореждане на съда, е представила справка за задълженията на
жалбоподателя, която съдържа отделните компоненти на ТБО и съответно лихвата,
както и за ДНИ и съответно начислената лихва.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи: Жалбата е процесуално
допустима като подадена в законоустановения 14 - дневен срок и от надлежна страна, имаща
правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт. В тази
връзка, независимо, че с жалбата се атакува АУЗ и потвърдилото го Решение,
съдът приема, че предмет на оспорване по делото е първоначалният
административен акт - АУЗ, тъй като Решението, с което АУЗ е потвърден, по
същество представлява произнасяне на горестоящ административен орган и
доколкото с него АУЗ не е отменен и предвид разпоредбата на чл.156 ал.1 във
връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК, на оспорване по съдебен ред подлежи самият Акт за
установяване на задължение, а не постановеното в хода на административното
оспорване на акта Решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде уважена,
поради следните съображения:
Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, в настоящото
производство съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ,
в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи по
приходите, като се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно чл.9б
от ЗДМТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се
извършва по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ, т.е. органите за установяване на ТБО са
идентични с тези за установяване на ДНИ, а именно от служители от общинската
администрация, определени със заповед на кмета да изпълняват правомощията на
органи по приходите. По делото е представена Заповед №РД-25-079/08.01.2020 г. на Кмета на
Община Шумен, с която на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ и чл.44
ал.2 от ЗМСМА са определени длъжностните лица от отдел „Местни данъци и ТБО” при
Община Шумен с права и задължения на органи по приходите, в т.ч. и Ж.Х.–
издател на процесния АУЗ. С оглед на това съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган.
АУЗ обаче е издаден при несъблюдаване на
изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон,
поради следните съображения:
Съдът намира, че оспореният акт, макар и издаден в изискуемата от чл.59
ал.1 от АПК писмена форма, е незаконосъобразен с оглед нормата на чл.59 ал.2
т.4 от АПК. Съгласно сочената законова разпоредба, административният акт следва
да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Същите са необходим
реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически
основания представлява винаги съществено нарушение административно
производствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Това е
така, защото без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията,
мотивирали административния орган да издаде съответния акт. В настоящия случай
е налице непълно посочване на фактите, които са обосновали разпоредителната
част на оспорения АУЗ. Видно от акта, административният орган се е задоволил да
опише единствено по години размерите на дължимите от оспорващата ДНИ и ТБО за
периода от 2016 г. до 2019 г. вкл., ведно с начислените върху тях лихви за
просрочие. Никъде в АУЗ не е посочено, че органът по приходите е пристъпил към
погасяване на стари задължения по реда на чл.169 от ДОПК, още по-малко кои
точно задължения като период и размер е погасил с извършените плащания от
задълженото лице. Липсва конкретният размер на старите задължения за ДНИ и ТБО,
както и дължимите лихви за просрочеие, които органът е погасил чрез извършените
плащания от жалбоподателя в периода 2016 г. – 2020 г. Такива данни не се
съдържат и в друг документ, предхождащ издаването на акта или представляващ
част от административната преписка във връзка с проведеното оспорване по
административен ред, поради което не може да се приеме, че допуснатото в АУЗ нарушение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК, е преодоляно.
Действително в решението на горестоящия административен орган са
обективирани констатации, че жалбоподателят има стари, непогасени задължения за
ДНИ и ТБО, както и е посочено кои задължения са погасени с извършените плащания
по банков път от задълженото лице. В решението обаче са посочени в общ размер
сумите, чрез които е извършено погасяването на старите задължения за ДНО и ТБО,
както и лихвите, без въобще да е конкретизиран размерът на дължимия ДНИ по
години – още повече, че същият е дължим на вноски, както и не е посочен
размерът на дължимата ТБО по години и по вноски, включително и за дължимите
лихви. В Решението дори липсва и непосочване на сума, с която е погасено
задължение за лихва за дължима ТБО за 2011 г., задължение за ДНИ за 2017 г.
първа и втора вноска, както и за
задължението за ДНИ за 2009 г.
Както в АУЗ, така и в Решението на горестоящия орган, липсват каквито и
да са мотиви по отношение давностните срокове, визирани в разпоредбата на
чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК. На първо место както бе посочено и по-горе, в АУЗ
въобще липсват каквито и да е факти и обстоятелства, че е извършено погасяване
на стари задължения. По този начин задълженото лице е лишено от възможността да
се позове на погасителна давност пред горестоящия орган. Видно от жалбата,
оспорващият е посочил, че установените задължения с акта са заплатени от него,
тъй като въобще не е наясно, че органът е извършил погасяване на стари
задължения. Едва с Решението оспорващият е бил запознат с този факт, поради
което и с жалбата до съда е направил възражение за погасителна давност.
На второ место липсват каквито и да е мотиви както в АУЗ, така и в
Решението, защо органът е погасил задължения от 2009 г., т.е. защо не е
приложен петгодишния давностен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК. Правилно е посочено
в решението, че по силата на чл.169 ал.3а от ДОПК задълженията се погасяват по
реда на възникване, т.е. при стари задължения за предходни години задълженото лице
не може да се ползва от възможността да посочва кое задължение плаща. Липсват
обаче мотиви защо органът е погасил задължения от 2009 г. насам. В тази връзка
следва да се посочи, че предвиденият в разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК
абсолютен 10-годишен давностен срок е приложим единствено и само в случаите,
когато е налице спиране или прекъсване на давността по ал.1 на чл.171 от ДОПК.
В разпоредбата на чл.172 от ДОПК са изброени изрично случаите, в които
давността спира или се прекъсва. Нито в АУЗ, нито в Решението на горестоящия
орган, има посочване на факти и обстоятелства в тази насока, а именно, че
предвиденият от закона петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията е
бил спиран или прекъсван на някое от основанията по чл.172 от ДОПК, за да е
приложим абсолютния давностен срок. В тази връзка съдът констатира, че в част
от представените от органа разпечатки за задълженията на жалбоподателя има
вписан АУЗД001618, както и в част от представените от жалбоподателя платежни
нареждания. Нито обаче в оспорения в настоящото производство АУЗ, нито в
Решението, органът по приходите се е позовал на този факт.
Непосочването на фактическото и правно основание за издаване на акта е
абсолютно основание за отмяна на същия акт, тъй като това са юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим
отграничителен белег на това право. Липсата му обосновава извода за
немотивираност на акта, поставяща съда в невъзможност да упражни контрол за
законосъобразността му, тъй като не е ясно въз основа на какви критерии е
определен конкретният размер на задълженията.
Цитираното нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното
производство, доколкото отстраняването му изисква нови фактически установявания
досежно определяне на данъчната основа и произтичащите от това размери на
публичните задължения, а разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК ограничава съдебното установяване само до онези факти, които са
обективирани във фактическото основание на обжалвания акт и всички други факти,
дори и да са от значение за решаване на правния спор, не могат да бъдат
въвеждани в съдебния процес. Ето защо, независимо, че в хода на съдебното
производство административният орган представи доказателства по отношение
начинът на определяне на ТБО и ДНИ за процесния имот, същите не могат да бъдат
съобразявани от съда, след като не са били взети предвид в хода на
административното производство. Още повече, че същите представляват само част
от фактите, които е следвало органът да изложи в акта.
По изложените съображения
обжалваният Акт за установяване на задължение №АУЗД001846/27.07.2020 г., с
който на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г.
– 2019 г. в общ размер от 590.46 главница и 142.43 лева лихви, следва да бъде
отменен изцяло, като издаден при
неспазване изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Констатираните
пропуски не позволяват решаване на делото по същество от съда, с оглед
забраната за нови фактически установявания, каквото безспорно представлява
определянето на размера на задълженията за ДНО и ТБО. Това обстоятелство налага
връщането на преписката на административния орган, на основание чл.160 ал.3 от ДОПК, за издаване на нов административен акт за определяне на дължимите от жалбоподателя
В.С.И. данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци за собствения му
имот, съобразно мотивите, съдържащи се в настоящото решение. При издаване на
акта органът по приходите следва да съобрази също, че задълженото лице се е
позовало на давностните срокове по чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК, както и в АУЗ
следва конкретно да бъде посочено по период и размер, ако органът извърши
погасяване на стари задължения, кое задължение се погасява, а не само обща
сума. Следва да се съобрази и моментът на плащане, с оглед погасяване на
лихвите и броя на вноските.
В
настоящото производство жалбоподателят не претендира разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.И. с ЕГН **********,***
Освободител №17, ет.2, Акт за установяване на задължения №АУЗД001846/27.07.2020
г., издаден от орган по приходите – Ж.Х.Д.- старши инспектор „Данъчни приходи“ в
отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен, потвърден с Решение №94-00-3659/05.10.2020
г. на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО” в Община Шумен.
ВРЪЩА преписката
на органа по приходите при Община Шумен за ново произнасяне, при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Разноски не се присъждат.
На основание чл.160 ал.7 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: