№ 514
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720106242 по описа за 2021 година
Производството се развива след прието възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 376/2021 г. по описа на Окръжен съд П. и дадени задължителни
указания за продължаване на производството по делото.
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу СТ. С. СТР. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6094/2015 по описа на ПРС
за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „******* в размер на 532,11 лева –
главница за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер
на 100,95 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2012 г. до 27.07.2015 г., представляващи стойността на доставената и
потребена топлинна енергия и законна лихва за забава до процесния имот.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
неоснователни. Въведено е възражение за нередовност на исковата молба, тъй като в
същата не било посочено кога, на какво основание и за какво количество топлоенергия
1
са исковите суми, а по същество изразява становище, че посочените факти не са
доказани. Оспорва твърдението в процесния имот доставената топлинна енергия да е
била разпределяна от дружество за дялово разпределение. Изрично заявява, че не
оспорва обстоятелството, че процесното жилището е топлоснабдено и до същото е
била доставяна топлинна енергия за исковия период. Въвежда се праповогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания за главница и
лихва.
Оспорва доказателствената стойност на представеното към исковата молба
извлечение от сметки.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват и поддържат вече изложеното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
2
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза
и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в
деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните не е единствено, че жилището е топлофицирано и че
до същото реално е била доставяна топлинна енергия.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 167, том 8, дело
№ 2431/29.10.1991 г. на нотариус С. А. се установява, че ответникът и трето за спора
лице – СТ. С.а продават процесното жилище на Симона С.а правото на собственост
върху процесния като си запазват пожизнено правото на ползване върху имота.
Съгласно Препис извлечение за сключен граждански брак, за периода от 18.08.1987 г.
до 26.05.2017 г. ответникът и СТ. С.а са съпрузи.
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
погасяване правото на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на
обсъдените писмени доказателства съдът приема за установено, че през процесния
период ползватели на имота са били съпрузите СТ. С. СТР. и СТ. С.а. За прецизност
следва да се отбележи, че съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят
3
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито са
задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до съсобствения
имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за заплащането да бъде
насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Относно размера на задължението по делото е изслушано и прието заключение
по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото
лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница
помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти
(отопление 504,77 лв., вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 21,12лв.,
корекция 6,22 лв.) Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца
е равностойността на предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на
посочената в исковата молба стойност – 532,11 лв. Падежите на всяко месечно
задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на
дружеството като обезщетението за забава е в размер на 100,95 лева. Съдът кредитира
изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота
отговаря на всички поставени задачи.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия за сумата
посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и
неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
23.09.2015 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че не цялата искова претенция е погасена по
давност. Както бе посочено чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на
всяко месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ
4
изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период
задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да
изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по
смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим към
изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с начисляване
на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност за сумите дължими за
отчетните месеци до м. юли 2012 г. включително. Останалите в периода от м. август
(изискуемо на 30.09.2012 г.) до м. април 2014 г. вкл. в общ размер на 527,47 лева не се
покриват от тригодишна погасителна давност.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119
ЗЗД същото е погасено по давност с изключение на лихвата върху непогасената по
давност главница, като този иск е основателен за сумата от 100,15 лева.
При тези правни изводи, предявените искове се явяват частично основателни и
следва да бъдат уважени в тази им част и отхвърлени в останалата.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 180,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100,00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 278,48 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 124,32 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал възнаграждение за процесуално
представителство. В по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски в
настоящото производство в размер на 1,63 лева, които по компенсация следва да бъдат
извадени от дължимите се на ищеца разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу СТ.
С. СТР., ЕГН ********** от гр. П., у******, за сумата в размер на 527,47 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П. у****** за периода от 01.05.2012 г. до
30.04.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
5
размер на 100,15 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2012 г. до 27.07.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 527,47 лева до пълния предявен размер от 532,11 лева и
периода от 01.05.2012 г. до 31.07.2012 г. и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
100,15 лева до пълния предявен размер от 100,95 лева за периода от 09.07.2012 г. до
31.07.2012 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 6094/2015 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. С. СТР. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД сумата от 285,85 лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. С. СТР. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД сумата от 124,32 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6