№ 18
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 266776/14.09.2021 г. от Б. К. К.
,представлявана от адв.Г. и адв.Л. против решение № 260208/15.07.2021 г.
,постановено по гр.д.52 / 21 г. по описа на ОС – Пазарджик , с което в
условията на чл.422 от ГПК е уважен предявения против нея установителен
иск за дължимост на посочените в решението суми. По съображенията
,подобно изложени в жалбата и в представената писмена защита
жалбоподателката счита решението за неправилно и заявява искане същото
да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявения против
нея иск да бъде отхвърлен както претендира разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна М. П. В. ,представляван от адв. М. П. е
постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба ,счита обжалваното
решение за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено като
претендира присъждане на разноски за настоящата истанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Гр.д. 53 / 2021 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по искова
молба ,изходяща от М.В. против Б.К. ,за установяване ,че последната му
дължи сумата от 33 249,11 л. ,представляваща стойността на закупени от
същата дружествени дялове ,съставляващи 100 % от капитала на „Д. Т. И.“
ЕООД ,както и сумата от 2 261 ,51 л. – неустойка ,който иск е предявен в
условията на чл.422 от ГПК.
Ищецът е твърдял ,че има вземане по отношение на ответницата К.
,произтичащо от договор за продажба на дружествени дялове с нотариална
заверка на подписа и съдържанието ,извършени едновременно ,задължението
за заплащане на които е останало неизпълнено ,поради което първият се е
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист ,издаден въз
основа на нея ,против която заповед е постъпило възражение по чл.414 от
ГПК от страна на К. ,поради и което предявява разглеждания тук
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Възраженията на ответницата Б.К. против този иск са две – позовава се
на нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове като такъв
,сключен при липса на съгласие, а в случай ,че се приеме ,че същият е
действителен се позовава на извършено плащане по него от трето лице – Н. К.
,нейн син.
С обжалваното решение съдът е приел ,че д оговорът за
прехвърляне на дружествени дялове е с нотариално заверени подписите
,поради което в тази му част има характер на официален
удостоверителен документ, обвързващ съда с материална
доказателствена сила. Тази доказателствена сила не е опровергана по
делото,включително и ,чрез събраните гласни доказателствени
средства,поради което е приел, че съгласие по договора от 01.02.2019г. е
постигнато между страните.В тази насока и приел ,че именно Б. К.К. е
подписала лично представеният по делото Договор с нотариална заверка
на подписите ,от съдържанието на който става ясно,че именно тя е
поела задължението да заплати посочените суми,договорени като
продажна цена в общ размер на 17 000евро ,а именно на 12 равни части.
Предвид това е приел за неоснователно възражението на ответницата за
нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД поради липсата на съгласие , тъй
като се установява по категоричен начин ,че е сключен от лицата
2
посочени в него ,същият е в изискуемата се от закона форма-нотариално
заверени са подписите на страните и е заверено съдържанието на
документа и прехвърлянето на дяловете и е вписано в ТР. На следващо
място е приел и възражението ,че по договора е извършено плащане от
трето за договора лице за неоснователно поради липса на доказателства
за това ,поради което като краен резултат е приел иска за основателен и е
уважил същия.
Безспорно е по делото ,че по реда на заповедното производство в полза
на ищеца М.В. е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
въз основа на нея, с които е разпоредено Б.К. да заплати на М.В. сумите
както следва: - сумата в размер на 33 249.11 /тридесет и три хиляди двеста
четиридесет и девет лева и 11 ст./ лева главница, неустойка в общ размер на 2
261.51 (две хиляди двеста шестдесет и един лев и 51 ст.) лева за периода от
16.02.2019г. до 05.07.2020г. - съгласно т. 3 от договор за покупко - продажба
на дружествени дялове от 01.02.2019г. - 0.02 % на ден, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1 710,21 (хиляда седемстотин и десет лева и
21 ст.) лева разноски по делото, в това число 710.21 лева - за внесена ДТ и 1
000.00 лева адвокатски хонорар.
Безспорно е също така ,че против тази заповед е постъпило възражение
по чл.414 от ГПК от К. ,поради което е предявен и настоящия установителен
иск по чл.422 от ГПК ,който е подаден в законовия едномесечен срок и се
явява допустим ,поради което и следва да бъзе разгледан по същество.
Не е спорно между страните по делото, а и от приетите и неоспорени
писмени доказателства, се установява, че на 01.02.2019г. между М. П. В.,
действащ чрез пълномощник Диана Николова Колева, в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „Д. Т. И.” ЕООД и Б. К. К. е сключен
договор за покупко - продажба на дружествени дялове, по силата на който в
качеството си на продавач е продал на купувача Б.К. 100 % от капитала на
„Д. Т. И.” ЕООД в размер на 50 лева, за сумата от 17 000.00 евро , която
страните са договорили да бъде изплатена на 12 месечни вноски с конкретно
посочен падеж на всяка една от тях. Договорът в синхрон с чл.129 от ТЗ е с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
3
едновременно, и е вписан в Търговския регистър. Договорът в частта на
нотариалната заверка на подписите има характера на официален
свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно това ,че подписите са именно на лицата ,посочени там ,което сочи ,че
имено ответницата в качеството й на купувач лично е подписала договора .
От друга страна същият съставлява частен документ ,носещ подписа на
страните ,който като такъв има формална доказателствена сила ,че
изявленията в него са именно на лицата ,посочени там ,което налага извода
,че именно К. в качеството й на купувач е изявила съгласие за закупуване на
дружествени дялове от ищеца срещу заплащане на договорената продажна
цена от 17 000 евро ,платима на равни месечни вноски с посочени в договора
конкретни падежи.Всъщност нито фактът ,че договорът е подписан от
ответницата като купувач ,нито фактът ,че е налице волеизявление от страна
на същата са оспорени от нея.Възражението за нищожност на договора
поради лиса на съгласие е базирано на твърдения ,че така изразеното от нея
волеизявление е толкова опорочено ,че следва да се приравни на липса на
съгласие във формата на „мислена уговорка „,тъй като К. нито е знаела,нито
е прочела какво подписва .Тези последно посочени фактически твърдения са
изначално неотносими към „мислената уговорка „ като форма на липса на
съгласие при сключването на един договор доколкото същата е налице
,когато страната по договора ,правейки волеизявление ,знае и съзнава какво е
то ,но го прави с вътрешната ,мислена уговорка ,че не желае изявеното
,като тази уговорка следва да е изявена и да е достигнала до другата страна
ведно със волеизявлението ,за да го неутрализира. В случая твърдяните от
ответницата обстоятелства , че не е знаела и не е прочела какво подписва
,освен че са неподкрепени от доказателства ,тъй като св. Т. възпроизвежда
обстоятелства ,узнати от самата К. ,а св. К. е неин син и неговите показания
следва да бъдат ценени в светлината на чл.172 от ГПК ,същите сами по себе
си не сочат да е налице фактическия състав на посочената форма на липса на
съгласие – reservation mentalis , а именно ответницата като купувач, знаейки
с какво се съгласява, мислено да не желае изявеното от нея и тази мислена
уговорка да е стигнала до продавача по договора ведно с изявеното
съгласие.Тук следва да се каже ,че твърдения ,свързани с други развили се
отношения между страните по делото и трети за процесната облигация страни
са извън премета на конкретния спор и не подлежат на обсъждане.
4
С оглед на казаното се налага крайният извод ,че договорът за покупко
продажба на дружествени дялове ,сключен между страните по делото е
действителен и правно валидно е обвързал същите ,поради и което правно
валидно е и поетото от ответницата задължение за заплащане на продажната
цена .
Що се отнася до поддържаното като евентуално възражение ,че е
налице плащане по договора ,осъществено от трето за облигацията лице
,следва да се каже ,че същото е останало изцяло недоказано.Тук следва да
бъде съобразена разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК ,недопускаща
установяване със свидетелски показания погасяване на установен с писмен
акт паричен дълг ,при което положение показанията на св.К. не могат да
бъдат ценени , а други надлежни доказателства не са ангажирани.
Като краен резултат следва да се приеме ,че е налице правно валидна
възникнала облигация между страните,произтичаща от договор за прокупко
продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и
съдържанието ,с който ищецът е продал на ответницата дружествените си
дялове ,съставляващи 100 % от капитала на „Д. Т. И.“ ЕООД срещу
заплащане на продажната цена от 17 000 евро ,платима на 12 равни месечни
вноски ,които са останали незаплатени ,поради което К. дължи тяхното
заплащане ведно с договорна неустойка за забава,така както е уговорена в чл.
3 от договора.С оглед на казаното предявеният от В. установителен иск в
условията на чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният окръжен съд и като
е уважил така предявения иск е постановил правилно решение ,което следва
да бъде потвърдено , на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 1 600 лв. ,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното ,съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260208/15.07.2021 г. ,постановено по
гр.д.52 / 21 г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА Б. К. К.,ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., ул. Л. Ж. № *, да
заплати на М. П. В.,ЕГН:********** от гр.С., ул. Х. Б. *** разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 600 лв. ,представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6