№ 1126
гр. П., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ненка ЦвеТ.а
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ненка ЦвеТ.а Гражданско дело №
20235220102676 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Д. И.,
ЕГН ********** от гр. П., със съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“ №9 чрез пълномощник - адв.
Н. Б. от АК П. против Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ №13, ет. 3.
В молбата се твърди, че с ответника живеели на семейни начала до 2022 г. и от
фактическото си съжителство имат родено едно дете – А. Г. К., с ЕГН **********, родена
на 13.06.2017 г.
Излагат се твърдения, че отношенията между страните са влошени. По време на
фактическото им съжителство грижите за отглеждането и възпитанието на детето им били
поети почти изцяло от майката, с подкрепата на нейните родители. Твърди се, че с цел
регламентиране упражняването на родителските права по отношение на детето молителката
инициирала образуването на производство по реда на чл. 127, ал. 2 от СК. След завеждането
на делото поведението на ответника спрямо молителката ескалирало като скандалите между
страните зачестили, включително чрез заплахи за физическа саморазправа от страна на
ответника и психически тормоз чрез многократни телефонни обаждания от тел. 0887
595 880. В молбата се излагат твърдения, че на 17.05.2023 г. ответникът направил опит да
блъсне молителката на пешеходна пътека пред СУ „Георги Брегов“ гр. П..
В допълнителната молба се уточнява, че описаното в сезиращата съда молба и
приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН относно многократните телефонни обаждания от
страна ответника, касае предходен период от време, извън преклузивния едномесечен срок.
1
За конкретния акт на домашно насилие се посочва следното:
На 18.07.2023 г. ответникът искал да види незабавно детето около 20.45 ч.
Молителката и детето слезли на паркинга пред жилището им, находящо се в гр. П., ул. „Г.
Б.“ № 27, вх. Б, ет.4, ап.25. Ответникът сложил детето на предната седалка на служебния си
автомобил, а молителката направила опит да премести детето на задната седалка, с оглед
неговата безопасност. В същото време ответникът дал рязко газ и молителката изпаднала от
колата, претърколила се, при което получила наранявания в областта на дясната ръка,
десния крак и гърба.
Твърди се, че молителката незабавно потърсила помощ на спешния тел. 112, при
което се отзовавал полицейски екип. На ответника бил съставен писмен предупредителен
протокол. На следващия ден молителката била прегледана от лекар в МБАЛ П. и съответно
й било издадено медицинско удостоверение № 178/2023 г. Посочва, че се страхува за себе си
и здравето си вследствие поведението на ответника.
Молителката иска от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника
предвидените в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
В проведеното последно съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа
депозираното от процесуални й представител Н. Б. от АК П. писмено становище. Молят
съдът да уважи молбата като основателна и доказана.
Ответникът оспорва депозираната молба.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът се явява лично и с
процесуалния представители – адвокат М. Н. от АК П., иска се от съда да остави молбата
без уважение. В предоставен от съда срок представя писмено становище в подкрепа на
искането си.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата е представена декларация от Д. Д. И., съдържаща подробно
описание на процесния инцидент от 18.07.2023 г.
Не е спорно между страните по делото, че в периода от 2017 г. до 2022 г. са
съжителствали на семейни начала, както и че от съвместното си съжителство имат дете – А.
Г. К., с ЕГН **********, родена на 13.06.2017 г. Това обстоятелство се потвърждава и от
приетото като доказателство по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане №0675 от 19.06.2017 г. на община П..
Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 178/2023 г., от което
е видно, че при преглед на молителката Д. Д. И. на 19.07.2023 г. се установяват наличие на
кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците. Лекарят е
посочил, че описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и отговарят да са получени,
2
както съобщава пострадалата – „автомобилът тръгва внезапно и тя, както е половината в
колата и стъпила на пътя, пада на земята“.
Видно от протокол за предупреждение от 18.07.2023 г. с №1018р-18278/19.07.2023 г.,
подписан от ответника Г. К., същият е предупреден писмено от органите на полицията на
основание чл. 65 от ЗМВР да не се саморазправя по никакъв повод с лицето Д. Д. И..
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №186, том VII, рег. №14239, нот. дело №130/2022 г., се установява, че
молителката притежава право на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.43.1.25 по ККР на гр. П., представляващ жилище,
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Г. Б.“ №27, вх. Б, ет. 4, ап. 25.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Р. Т.а,
З. Д. С. /на ищцовата страна/ и К. А. М. на ответната страна.
От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че към момента на процесния
инцидент свидетелят се е намирал на паркинга на блока, находящ се в гр. П., ул. „Г. Б.“ №27,
при собствения му лек автомобил. В същото време на разстояние от около 5 метра от него
видял, че молителката се е била полу надвесила на предната седалка на автомобил, при
което същият тръгнал рязко и молителката паднала. След като молителката паднала,
свидетелят видяла, че в автомобила били ответникът и детето им. След това пристигнала
полиция.
Показанията на свидетелката З. С. /сестра на молителката/ косвено потвърждават
датата, мястото на процесния инцидент, както и охлузванията по тялото на молителката, но
доколкото свидетелката не е присъствала на случилото се, а свидетелства за факти и
обстоятелства след инцидента, то показанията й не следва да бъдат обсъждани в детайли.
Свидетелят К. М. посочва, че на процесната дата 18.07.2023 г. заедно с ответника
тръгнали да мият колите си, като преди това отишли до дома на молителката, за да оставят
на детето тротинетката. Детето на страните се качило на предната седалка на управлявания
от ответника автомобил, след което молителката застанала в автомобила така, че тялото й
било в автомобила, а краката отвън. Молителката се била навела над детето. След това
колата на ответника на няколко пъти тръгнала и спряла, претресла, а молителката паднала
до колата. След това колата тръгнала, ответникът закарал автомобила до края на паркинга и
обратно, след което ответникът излязъл от автомобила. След разговор на молителката по
телефона дошла сестра й и взела детето. Свидетелят М. възприел случващото се докато бил
на разстояние от около 30-40 метра и се намирал вътре в собствения си автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., С. и М. като логични,
последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. По отношение показанията на свидетелката З. С. съдът съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК. Показанията на свидетеля М. съдът цени, съобразявайки
обстоятелството, че същият е наблюдавал случващото се от автомобила си и на разстояние
от около 30-40 метра, което само по себе буди съмнение доколко свидетелят е имал
3
обективна възможност да възприеме достоверно и в детайли случващото се между страните.
Въпреки това показанията на този свидетел не се различават съществено от показанията на
свидетеля Т., който от съвсем близо разстояние е наблюдавал ситуацията между страните.
Конкретно по отношение на обстоятелството дали управляваният от ответника лек
автомобил е претресъл или ответникът е дал рязко газ на автомобила и поради това
молителката паднала, съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т. по изложените
съображения и въз основа на тях приема за доказано обстоятелството, че ответникът дал
рязко газ на автомобила.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РП П.
материали по преписка пр. вх. №5020/2023 г. по описа на РП П., във връзка с посетен сигнал
за възникнал скандал на 18.07.2023 г. в гр. П., ул. „Г. Б.“ №27 между страните. От същите се
установява, че е възложена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, която към момента
не депозиране на материалите по преписката в съда не е приключила.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и
ответникът.
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с
оглед разпоредбата на чл.3, т.2 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно
обстоятелството, че същите са били във фактическо съпружеско съжителство. Също така,
основана на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на физическо
насилие на 18.07.2023 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1
от ЗЗДН преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:
Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което
поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно
насилие и представлява физическо такова спрямо Д. И.. За този си извод съдът кредитира
приложената от молителката декларация за осъществено спрямо нея домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство
в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С
оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен
4
улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този
случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил
акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена
сила. Действително, съобразно нормата на чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство
ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като
домашно насилие. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този
начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има
възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства. В конкретния случай, както бе посочено, ответникът не успя успешно да
стори това.
Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е
опровергана от насрещни доказателства на ответника. Единствените ангажирани от
ответника гласни доказателства са показанията на свидетеля К. М., които до голяма степен
също потвърждават изложената в молбата за защита фактическа обстановка с разликата за
причината, поради която се е стигнало до падането на молителката. По гореизложените
съображения съдът не прие за доказано от показанията на свидетеля М., че автомобилът на
ответника е претресъл, вследствие на което молителката е паднала. Липсват ангажирани
други доказателства от ответната страна, които да подкрепят показанията на свидетеля М.,
че причината за падането на молителката е извън поведението на ответника. Поради
изложеното единствено на база показанията на свидетеля К. М. съдът приема, че не е
проведено успешно насрещно доказване и опровергаване на отразените в декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН факти.
Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по
чл. 9, ал.3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват.
Видно от горното, в конкретния случай, не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
обвързващата доказателствена сила на декларацията. За целта не е достатъчно да се внесат
съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо пълно обратно
доказване, каквото в случая не е проведено.
5
Нещо повече, в случая изложеното в декларацията за физическия акт на насилие се
подкрепя и от доказателствата по делото, писмени и гласни такива. От показанията на
свидетеля Т. се изяснява, че след като свидетелката е била с горната си част на тялото в
автомобила, управляваният от ответника лек автомобил рязко е тръгнал и молителката е
паднала. Нараняванията по тялото на молителката се установяват от представеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение и от показанията на свидетелката С..
По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на
декларираното от Д. Д. И. и да не приеме, че на 18.07.2023 г. Г. А. К. е упражнил спрямо нея
физическо насилие – като в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 27, рязко подал газ на управлявания от него
автомобил, при отворена предна дясна врата докато молителката се опитвала да премести
детето на задната седалка, вследствие на което молителката изпаднала от колата,
претърколила се и получила наранявания.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето, както и съобразени с
обстоятелството, че контактите между страните не следва да бъдат ограничени предвид
правата и задълженията им във връзка с общото им дете. Въз основа на посочените
критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие
по отношение на Д. Д. И..
Посочената мярка съдът намира, че ще даде пълна защита на молителката, както и че
ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към
спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на
глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 400
лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответника следва
да се възложат сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ №13, ет. 3, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Д. Д.
И., ЕГН ********** от гр. П., със съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“ №9, на основание чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН.
6
ОСЪЖДА Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ №13, ет. 3, да заплати
в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. глоба в размер на 400 лева, на
основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ №13, ет. 3, да заплати
в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева,
на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ №13, ет. 3, да заплати
на Д. Д. И., ЕГН ********** от гр. П., със съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“ №9, сумата в
размер на 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ на МВР П., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7