Р Е Ш Е Н И Е
№ 944 28.06.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети юни, две хиляди
двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й. Б.
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1061 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 4
от 04.03.2021г., постановено по НАХД № 182 по описа на Районен съд – Поморие за
2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0320-000291/08.06.2020г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие, с което на
касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Иска се отмяна на
атакуваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно по
изложените в жалбата мотиви.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията – Районно
управление Поморие към ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Санкцията е наложена за
това, че на 27.04.2020г. около 12.30 часа в община
Поморие, на път първи клас № I-9, в района на урегулирано кръстовище с кръгово движение, в близост до
бензиностанция „Дега“, по посока от гр.Бургас към гр. Поморие, А.Д.С. управлявайки
л.а. "БМВ 530 Д", с рег.№ РВ0095СМ отказва да му бъде извършена проба
с техническо средство алкотест 7510 за установяване употребата на алкохол, с
което виновно е нарушил чл.174, ал.3
от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Необосновани и
недоказани са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални
нарушения. В процесното НП се съдържа подробно описание на обстоятелствата, при
което е извършено неправомерното деяние, като е посочено и мястото на
извършването му. Не могат да бъдат споделени възраженията за нечетливост на
връчения АУАН, релевирани в касационната жалба. Видно от доказателствата по
делото, от него може да се установи съдържанието на акта, а и няма съмнение, че
на С. са известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото
му е предявен актът в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е
удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо съдът приема, че не е ограничено
правото на същия да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за
налагане на наказанието и да организира защитата си. Още повече при предявяване на АУАН С. не изразява в
документа претенции за неяснота на фактите по нарушението, нито за нечетливост
на това съдържание. Правото на възражение и неговото реализиране е изцяло във
възможностите и волята на наказаното лице, но неизпълнението му в този случай с довода, че не е ясно съдържанието на
АУАН, този съд не споделя за основателно в насока допуснато съществено
процесуално нарушение на правото на защита на наказаното лице.
По същество на спора, съдът
намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно
доказани. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са
представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната
инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с
фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП,
като същите кореспондират и с докладните записки, изготвени от полицейските
служители, извършили проверка на касатора. Законът не изисква конкретна форма
на отказа да бъде извършена проверка с техническо средство. В случая отказът е
реализиран с конклудентно действие - водачът, след като е предоставил
документите, е потеглил с автомобила. Доказателствата за осъществяване на това
действие са категорични. При това положение следва да се приеме, че волята му е
ясно изразена. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по
делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа
обстановка, която се възприема и от касационния състав.
При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на
оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2,
предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от
04.03.2021г., постановено по НАХД № 182 по описа на Районен съд – Поморие за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.