Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 2176 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „Ю.И.“
ООД *** условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 37 304,79 лв. - неизплатено
възнаграждение, дължимо по договор №РД-56-1067/24.10.2007г. за обществен превоз
на пътници по автобусна линия №27, извършен през м. 03.2013г.; 2) осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 151,02 лв. – лихви
за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 21.04.2013г. до 29.03.2016г.
Ответникът оспорва исковете по основание с
възражения, че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договор
№РД-56-1067/24.10.2007г., която предвижда индексиране на възнаграждението по
договора съобразно размера на годишната инфлация, не произвежда действие в
отношенията между страните, тъй като регламентира различен размер на възнаграждението
от размера, предложен от превозвача при участието в конкурса по Наредба №2 от
15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили,
въз основа на който е сключен процесния договор.
Оспорва исковете и с възражения, че клаузата
не произвежда действие поради липса на съгласие относно предпоставките за
прилагането й, тъй като не е предвиден моментът, от който се дължи индексирано
възнаграждение.
При условие, че се приеме, че клаузата
поражда валидно действие в отношенията между страните, заявява съображения, че
предпоставките за прилагането й не са налице, тъй като стойностите на годишната
инфлация за 2008, 2009, 2010, 2011г. и 2012г. са по-ниски от стойността на
инфлацията за 2007г., когато е сключен процесният договор, освен това
условията, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 2 и 3 от договора, не са осъществени,
а тези условия са предвидени като кумулативни предпоставки за индексиране на
възнаграждението наред с условието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора.
Заявява и възражение за изтекла погасителна
давност.
Наличието на облигационни правоотношения
между ищеца и ответника по договор №РД-56-1067/24.10.2007г. със съдържанието,
твърдяно в исковата молба, не е предмет на спор между страните, а се и
установява от самия договор, приет като писмено доказателство по делото.
С договора ответникът възлага, а ищецът
приема да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна
линия №27 от общинската транспортна схема на С.О. (чл. 1, ал. 1 от договора) за
срок от 8 години, считано от въвеждане в експлоатация на автобусната линия (чл.
3, ал. 1 от договора), срещу възнаграждение в размер на 2,80 лв. без ДДС на километър
от действително изминатия маршрутен пробег (чл. 5, ал. 1 от договора) или в
размер на 1,40 лв без ДДС на километър в случаите по чл. 31, ал. 2 от договора,
като 30% от възнаграждението се дължи авансово в рамките на разчетената сума, а
остатъкът от възнаграждението се дължи до 20-то число на месеца, следващ
отчетния (чл. 5, ал. 2 от договора).
С клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора е
предвидено, че: „Цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключването на договора, се променя: 1. с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на
горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на общо
поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с
50% стойностите за предходната календарна година.“
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че размерът на
възнаграждението за процесния месец 03.2013г., изчислен съгласно чл. 5, ал. 1 и
чл. 31, ал. 2 от договора на база на осъществения маршрутен пробег през посочения
месец (включително разчетеният съгласно чл. 31, ал. 2 от договора) и след
индексирането му съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора със стойностите на
годишната инфлация за 2008, 2009, 2010, 2011г. и 2012г. възлиза на сумата
211 911,92 лв.
От заключението на счетоводната експертиза се
установява още, че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за превоз през
м.03.2013г. в размер на 174 089,00 лв., като непогасеният остатък до
пълния дължим размер на индексираното съобразно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора
възнаграждение възлиза на сумата 37 822,92 лв.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) осъдителният иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до предявения му от ищеца размер от
37 304,79 лв.
Възраженията на ответника, че уговореният с
чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора между страните индексиран размер на
възнаграждението представлява отклонение от цената, предложена от ищеца при
участието в конкурса за сключване на процесния договор за обществен превоз, не
могат да обусловят неоснователност на предявения иск, тъй като източник на
облигационни правоотношения между страните по делото са именно изявленията им в
сключеният договор №РД-56-1067/24.10.2007г., а не изявленията им в конкурсната
процедура по Наредба №2 от 15.03.2002г.
Възраженията на ответника, че клаузата на чл.
5, ал. 3 от договора не предвижда изрично момента, от който се дължи
индексирано възнаграждение, са основателни, но не обуславят нищожност на клаузата,
тъй като тълкуването на съдържанието й по правилата на чл. 20 ЗЗД във връзка с
останалите клаузи на договора (включително уговореният 8-годишен срок) и
обичаите в практиката обуславя единствения извод, че уговорената индексация на
база размер на годишната инфлация е предвидена за възнагражденията, дължими за
следващия годишен период от действието на договора, тоест размерът на
възнагражденията, дължими за всяка година според съгласието на страните,
обективирано в цитираната клауза, следва да бъде определен при съобразяване на
стойността на инфлацията за предходната година.
Възраженията на ответника, че условията за
индексиране на възнаграждението в трите точки на чл. 5, ал. 3 от процесния
договор са предвидени кумулативно, са неоснователни, тъй като такъв извод не
следва нито от граматическото тълкуване на текста на клаузата, нито от обстоятелството,
че за критериите за индексиране, предвидени в точки 2 и 3, са изрично
предвидени степени на годишно увеличение, при които критериите са приложими,
докато за критерия по точка 1 минимален праг на увеличението не е предвиден.
При същите съображения съдържанието на
клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не дава опора за извод, че основание
за индексиране на възнаграждението по договора представлява само увеличението
на размера на инфлацията за съответната година съобразно размера на инфлацията
за предходната година. Видно от текста на самата клауза размерът на
индексираното възнаграждение е обусловен именно и единствено от абсолютния
размер на инфлацията за предходната година, обявен от НСИ.
Възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за възнаграждение за
месец 03.2013г. също са неоснователни, тъй като съгласно падежа, уговорен с чл.
5, ал. 2 от договора между страните, вземането за възнаграждение е станало
изискуемо на 20.04.2013г., а от посочената дата до датата на подаване на
исковата молба (30.03.2016г.) е изтекъл период от време, който е по кратък и
приложимия по отношение на вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Лихвите за забава, изтекли в периода от
21.04.2013г. до 29.03.2016г. върху главното вземане на ищеца за възнаграждение
в размер на 37 304,79 лв., изчислени по реда на ПМС №100 от 29.05.2012г. и
ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за посочения
период, увеличен с десет пункта, възлизат на общата сума 11 152,28 лв.
Отново в приложение на чл. 6, ал. 2 ГПК искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до предявения от
ищеца размер от 11 151,02 лв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е възстановяването на разноските, които ищецът
е направил за образуваното исково производство, а съгласно чл. 77 ГПК –
плащането на държавната такса, дължима за разглеждане на уважените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ю.И.“ ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** И. Ш. №** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата 37 304,79 лв. - неизплатено възнаграждение, дължимо по договор
№РД-56-1067/24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия №27,
извършен през м. 03.2013г., ведно със законната лихва от 30.03.2016г. до
изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 11 151,02 лв.
– лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 21.04.2013г. до
29.03.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 162,94 лв. – разноски за съдебното
производство.
ОСЪЖДА С.О. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийски градски съд сумата 1 938,23 лв. – държавна такса за
съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: