Решение по дело №1479/2020 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                       Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Румела Михайлова

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №1479/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК.

 Образувано е по жалба на "Ойро 25" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "***, представлявано от управителя М.О.М. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 148-ФК/22.06.2020 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Варна, бул. "***, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че последната е издадена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че заповедта не съдържа конкретни мотиви относно необходимостта от налагане на ПАМ. Твърди, че контролните действия са започнали реално в 12.46 ч., а в протокола за извършената проверка е записано, че те са започнали в 12.36 ч. Твърди, че в съставения протокол не само е неправилно отбелязано времето на началото на проверката, но и протокола е издаден при нарушение на изискванията на чл.50, ал.2, т.7 и т.8 от ДОПК, тъй като  не се съдържало описание на всички извършени действия и установени факти и обстоятелства. Твърди, че по време на проверката не е установено несъответствие в наличността в касата и отчетените чрез ЕКАФП  продажби. Твърди, че не се установява да има разлика в касата със стойността на неотчетеното с фискален касов бон при контролната покупка. Твърди, че на нито един етап от проверката не му били представени изброените в заповедта като събрани при проверката доказателства – Междинен „Х“ отчет, „Опис на паричните средства“, „КЛЕН от 19.06.2020 г., „Декларация обр. 12“ 2бр., периодични отчети и КЛЕН от предходни дни. Твърди, че заповедта за налагане на ПАМ не съдържа мотиви за налаганото ѝ за посочения 14 дневен срок, впоследствие прави изложение като оборва основателността на мотивите, с които е приет посоченият размер на мярката. Сочи, че първият мотив – тежестта на извършеното нарушение – неиздаване на касова бележка за сумата от 4.80 лв. не може да бъде взет предвид с оглед обстоятелството, че размерът на щетата може да се определи само в хода на ревизионно производство.; вторият мотив за да се приеме такъв срок на ПАМ е мястото на обекта – където е имало значителен „клиентопоток“, като сочи, че това от една страна не може да мотивира тежест на нарушението, а от друга не отговаря на действителността, тъй като в района има други търговски обекти; третият мотив за срока на ПАМ е обстоятелството, че е извършено и друго нарушение от дружеството. Твърди, че щом подобно нарушение не е било констатирано с АУАН или НП няма основания да се приеме, че то е било извършено. Последният мотив за продължителността на ПАМ било обстоятелството, че търговеца имал други неизпълнени задължения към бюджета, като жалбоподателя счита, че подобно обстоятелство е „лишено от всякаква логика“, тъй като само функционирането на обекта може да доведе до приходи, с които да бъдат погасени задълженията на търговеца към държавата. Твърди, че предвид обстоятелството, че законодателят е определил максималната сума, с която може да се извърши плащане в брой на територията на страната (Закон за ограничаване на плащанията в брой) и предвид обстоятелството, че тя е 10 000 лв., като се съотнесе тази сума със сумата за която не е издадена ф.к.б. – 4.80 лв., както и с максималния срок на ПАМ – 30 дни, то счита, че съответен период за затваряне на обекта би бил срок от 1ден. Оспорва констатацията, че в търговския обект има организация, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Сочи, че проверката е една от няколко (пет) и само при тази проверка е констатирано нарушение. Твърди, че в тази хипотеза не може да се говори за  изградена организация незаконосъобразни практики или система за неиздаване на касови бележки, а за грешка. Твърди, че съобразно нормата на чл.22 от ЗАНН  ПАМ имат за цел да предотвратят или преустановят нарушението, както и да премахнат вредните последици от него. Сочи, че с посочената ПАМ няма как да бъдат постигнати посочените цели. Твърди, че наложената ПАМ и нейният размер не отговарят на принципа на съразмерност залегнал в чл.6 от АПК и правото на ЕС.  Твърди, че това ще затрудни дейността на обекта за половин месец и ще го лиши от приходи. Твърди, че не е получил Нп и такова не е издадено към момента на подаване на жалбата, като по този начин е препятстван да се възползва от хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи, че е постановено и предварително изпълнение на ПАМ като намира, че то е неоснователно и за това също не са изложени мотиви. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разходи в размер на 50 лв. платени за държавна такса.

В съдебно заседание, страните не изпращат представители.

 Ответникът – началник на отдел "Оперативни дейности" при ГД „Фискален контрол при ЦУ на НАП, преди съдебно заседание е депозирал молба, в която сочи, че не възразява да 9се даде ход на делото, както и че оспорва жалбата изцяло. Намира последната за неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процедурата, съобразени са относимите материални разпоредби. Съобразена е и подробно е изложена релевантната фактическа обстановка. Поддържа периода на наложената ПАМ, като преповтаря мотивите и сочи, че продължителността на ПАМ се налага от характерът на извършеното нарушение, местоположението на обекта – централен булевард, както и извършването на нарушението в активния сезон при значителен поток от хора. Моли заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2020 г. в 12.36 ч. служител на НАП – Варна е закупил един брой малък дюнер на стойност 2.80 лв. и един брой фанта на стойност 2 лева в търговски обект бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „***, стопанисван от "Ойро 25" ООД, за която покупка не бил издаден касов бон. В хода на последвалата проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕКАФП за отчитане и регистриране на продажбите. Било установено действително, че не бил издаден касов бон за покупката, чрез изведения КЛЕН от фискалното устройство от 19.06.2020 г. и междинен отчет, от който е видно, че липсва регистриране на фискална касова бележка за извършената продажба.

 Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като на "Ойро 25" ООД е издадена оспорената Заповед № 148-ФК/22.06.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "А" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – търговски обект бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „***, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил значимостта на охраняваните обществени отношения, както и че при продължаването му за бюджета на държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди, значителността на конкретното нарушение, обстоятелството, че обекта е с местоположение разкриващо потенциал за реализиране на значителни обороти. Отчетено е и наличието на данъчни задължения на търговеца стопанисващ обекта в размер на 5117.87 лв. към 22.06.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. (л. 74 от делото), съгласно т. 1 от която Началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1 и ал. З от ЗДДС. При тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.

 При издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

 Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед - не е издаден фискален бон или касова бележка при извършената от проверяващите контролна покупка.

 В тази връзка съдът следва да отбележи, че извършването на нарушението се оспорва бланкетно от жалбоподателя. Последния развивайки защитната си теза първоначално твърди, че няма подобно нарушение, тъй като не са засечени в касата средствата от покупко-продажбите, а впоследствие твърди, че подобно нарушение не е съществено.

 В допълнение на изложеното следва да се посочи, че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от хода на административно-наказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), във връзка с което са направени от жалбоподателя възражения. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл възражението на дружеството-жалбоподател за липса на други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.

На следващо място съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Съдът намира така определеният срок – под средния предвиден в закона размер, съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за постигане на целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на глобата или имуществената санкция, но тази възможност не е пречка за издаване на административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата законосъобразност. Възможността, визирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, има отношение към изпълнението на принудителната административна мярка "запечатване на обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган следва да издаде наказателното постановление, за да може реално да се предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и по този начин препятстването от органа на възможността, предоставена от закона, лицето да плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ може да се противопостави само на органа по изпълнението – в производството по предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.

 С оглед изложеното, Съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид адресираното до съда искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение направено от ответника, както и предвид изхода на правния спор съдът намери, че следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 80 лв. като юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ойро 25" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "***, представлявано от управителя М.О.М. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 148-ФК/22.06.2020 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Варна, бул. "***, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА на "Ойро 25" ООД, ЕИК ***, гр. Варна да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: