Решение по адм. дело №691/2018 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 494 / 01.11.2019г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

           

            При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 691/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл и е образувано по искова молба на Ю.Г.И. с ЕГН ********** ***, с която срещу община Каварна е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 6054 лева за периода от 24.08.2018г. до 24.02.2019г. вследствие оставането на ищеца без работа поради незаконното му уволнение. Искът се обосновава с влязло в сила решение № 522/05.12.2018г. по адм. дело № 587/2018г. по описа на Административен съд - Добрич, оставено в сила с решение от 28.05.2019г. по адм. дело № 633/2019г. по описа на ВАС, V отделение, с което е отменена заповед № 77/24.08.2018г. на кмета на община Каварна за прекратяване на служебното правоотношение на И. на длъжността „главен архитект“ на община Каварна. Ищецът претендира сумата за период от 6 месеца, като посочва, че основното му месечно възнаграждение към момента на уволнението е било 1009 лева. Твърди, че за исковия период той не е бил на друга държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа. Претендира съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума като обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на правоотношението до окончателното изплащане на сумата. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.                                            

            Ответникът – община Каварна, в писмен отговор по делото, оспорва основателността на иска. Твърди, че невъзможността на ищеца да започне работа не е пряко и непосредствено следствие от прекратяване на служебното му правоотношение с община Каварна, тъй като той не е търсил започването на друга работа, поради което са налице обстоятелства, освобождаващи общината от отговорност, евентуално е налице съпричиняване. Твърди също така, че исковата претенция цели постигането на резултати, които се несъвместими с целта на закона да овъзмезди неправомерно уволнения държавен служител, тъй като ищецът притежава редица недвижими имоти, от които получава значителни приходи. Настоява съдът да отхвърли иска и да му присъди сторените разноски. 

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  страна :       

Не е спорно по делото, че със заповед № 77/24.08.2018г. на кмета на община Каварна е прекратено служебното правоотношение на ищеца Ю.Г.И. на длъжността “главен архитект” на община Каварна на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. чл.108, ал.1 от ЗДСл, считано от 24.08.2018г.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Добрич, който с решение № 522/05.12.2018г. по адм. дело № 578/2018г. я е отменил. Решението е оставено в сила с решение № 7931 от 28.05.2019г. по адм. дело № 633/2019г. по описа на ВАС на РБ, V отделение.             

Не е спорно също, а това се установява и от представената по делото заповед № 15/22.08.2018г. на кмета на община Каварна, че основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него държавна служба към момента на уволнението му е възлизало на 1009 лева.           

Видно от представените заверени копия на служебна книжка и регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Каварна, ищецът е бил регистриран като безработен от края на м.август 2018г. и не е встъпвал в нови служебни правоотношения след уволнението си. От служебно изисканата от съда справка с изх.№ 18239-1/07.10.2019г. от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич, пък се установява, че за периода от 24.08.2018г. до 24.02.2019г. Ю.Г.И. няма регистрирани трудови договори и няма декларирани доходи от извънтрудови правоотношения за календарната 2018г. Ответникът не е оспорил, нито е представил доказателства, оборващи данните в горепосочените справки и книжки, поради което следва да се приеме, че през спорния период от време ищецът не е заемал друга служба или работа, за която да е получавал възнаграждение.         

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител. Същият е допустим като предявен в срока по чл.125 от ЗДСл и от легитимирана страна, а разгледан по същество, е и основателен.

Съгласно чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно, че преди уволнението Ю.Г.И. е заемал длъжност по служебно правоотношение като държавен служител и прекратяването на служебното му правоотношение е признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства е безспорно установено, че ищецът не е заемал друга държавна служба, нито е получавал възнаграждение за друга работа през процесния период.

При това положение следва да се приеме, че са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл.104, ал.1 от ЗДСл – отмяна на незаконното уволнение на ищеца с влязло в сила съдебно решение и оставането му без работа за шест месеца вследствие на незаконното му уволнение, поради което на същия следва да се присъди обезщетение за процесния период от време. Като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят е посочил основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно. По делото е установено, че основното месечно възнаграждение на ищеца към датата на уволнението му е в размер на 1009 лева. Ответникът не е представил доказателства за промяна в размера на възнаграждението след това, въпреки представената му от съда възможност, поради което следва да се приеме, че основната заплата на ищеца към релевантния момент на признаване на уволнението за незаконно се е запазила в размер на 1009 лева. Съобразно това общият размер на дължимото обезщетение за вреди за шест месеца възлиза на 6054 лева, колкото е претендирал и ищецът.   

Не се споделя становището на ответника, че невъзможността на ищеца да започне работа на друго място не е пряко и непосредствено следствие от прекратяването на служебното му правоотношение, защото той не е търсил започването на друга работа, поради което са налице обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на общината. Липсата на активност или не на ищеца да си намери друга работа за процесния период няма пряко отношение към правопораждащия фактически състав на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Целта на разпоредбата е да се овъзмезди лицето за претърпените от него вреди в резултат от оставането му без работа поради незаконното му уволнение и лишаването му от възможността да получава доходи от труд. Вредата като пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, което той не би претърпял, ако не беше незаконосъобразният акт. Тя е типичната, нормално съпътстваща и необходима последица от вредоносния резултат. Следователно ако кметът на община Каварна не беше издал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, ищецът би работил и не би се наложило да търси друга работа, поради което не са налице основания за освобождаването на ответника от отговорност, нито пък за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на настъпилите вреди.

Без правно значение е и възражението на ответника, че ищецът притежава редици недвижими имоти, от които получава значителни приходи, защото законодателят не се интересува от имущественото състояние на уволненото лице и възможността му да реализира доходи от други източници.   Единствените необходими условия за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл са отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна от органа по назначаването или от съда и оставането на държавния служител без работа за период от шест месеца, които в случая безспорно са налице.                                       

С оглед на това искът по чл.104, ал.1 от ЗДСл се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер. Върху присъденото обезщетение следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца – 28.05.2019г., до окончателното му изплащане. Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на законната лихва, считано от датата на прекратяване на служебното му правоотношение. Съобразно задължителното тълкуване на т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС при незаконни административни актове началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случая решението, с което уволнението е признато за незаконно, е влязло в сила на 28.05.2019г. и именно от тази дата следва се присъди и законната лихва.       

Предвид на изхода от спора ищецът има право на разноски в размер на 600 лева съобразно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.                           

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА община Каварна да заплати на Ю.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 6054 лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на шест основни заплати за периода от 24.08.2018г. до 24.02.2019г., през който ищецът не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 77/ 24.08.2018г. на кмета на община Каварна, отменена с влязло в сила решение № 522/05.12.2018г. по адм. дело № 578/2018г. по описа на Административен съд – Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението - 28.05.2019г., до окончателното й изплащане.  

           ОСЪЖДА община Каварна да заплати на Ю.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 600 лева, представляващи сторени разноски по делото.                    

            РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: