Решение по в. гр. дело №11690/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11690 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №136675 от 10.06.2019г., постановено по гр.д.№25097/2017г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, ответникът „Ч.Р.Б.”АД с ЕИК******** е осъден да заплати на И.Н.П. с ЕГН**********, на основание чл.79, ал.1, предл.2, вр.чл.82 ЗЗД, сумата от общо 1530 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреда на LCD телевизор марка „Toshiba“, модел „42WL66Z“ в резултат от неизпълнение на договор за използване на електроразпределителните мрежи, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 24.04.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 50,68 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2016г. до 10.04.2017г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК 638,84 лева разноски съразмерно на уважената част от иска, а ищецът- да заплати на ответника 16,45 лева разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.”АД. Жалбоподателят поддържа, че оперативните изключвания/превключвания на мрежата са правомерни действия, без които експлоатацията на последната е невъзможна и те са посочени като случаи в които дружеството не носи отговорност за неизпълнение на договорните си задължения. Оспорва възможността телевизорът на ищеца да е изгорял при твърдяното несъответстващо напрежение, тъй като при прекъсването и последващото възстановяване на захранването качеството на доставяната електроенергия е отговаряло на БДС. Повредите били възникнали в резултата на неположена грижа за обезопасяване на електроуредите от страна на потребителя. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск за обезщетение на вреди от договорно неизпълнение. Претендира разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Въззиваемият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.    

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно чл.12, т.2 от ОУ на жалбоподателя- ответник по договорите за използване на електроразпределителните мрежи, електроразпределителното предприятие се задължава до границата на собственост на електрическите съоръжения да осигурява на потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, а съгласно т.З от същата клауза- да обслужва интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, ефективното използване на енергията, съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите. Съгласно чл.51, ал.1 от ОУ всяка от страните, която е претърпяла вреда от действието или бездействието на другата страна, е длъжна в срок от 3 работни дни от настъпване на вредата писмено да уведоми другата страна, а съгласно ал.2 другата страна в срок до 24 часа след получаване на уведомлението изпраща свой представител за съставяне на констативен протокол за нанесените вреди. В случая страните не спорят относно наличието на валиден договор за доставка на електрическа енергия между тях към датата на настъпване на увреждането, а констативен протокол по чл.51, ал.2 от ОУ е съставен на 21.07.2016г. и същият е приложен по делото. С представеното по делото (л.20) писмо изх.№100000090316/22.07.2016г. ответникът на практика е признал основателността на претенцията на ищеца. Установено е също така, че на 15.07.2016г. действително е имало три непланувани прекъсвания на електрозахранването в района, в който се намира имота на ищеца, в рамките на по-малко от три часа. Увреждането на електроуреда на ищеца вследствие на повишеното напрежение и размера на вредата се установяват от представените по делото писмени доказателства- констативен протокол №1124/29.09.2016г. и разменената между страните кореспонденция, както и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по СТЕ. Предвид изложеното безспорно се установява твърдяното от ищеца неизпълнението от страна на ответника на задължението му за непрекъсната доставка на качествена електрическа енергия и настъпилите вследствие на това неизпълнение имуществени вреди за ищеца, поради което искът с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД се явява основателен в предявения от ищеца размер и правилно е уважен от първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

При този изход на спора ответникът по въззивната жалба има право на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева за авокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът е към законово определения минимум и е съобразено както с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител действия по защита интересите на доверителя му.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №136675 от 10.06.2019г., постановено по гр.д.№25097/2017г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД с ЕИК******** да заплати на И.Н.П. с ЕГН********** сумата от 500 (петстотин) лева- разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/