Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
......02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-
ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,
ПРОКУРОР АНЕЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА,
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 5466 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от
21.05.2018 година, гр.София, постановена по НОХД № № 5603/2017г. по описа на СРС, НО, 94 ти състав
съдът е признал подсъдимия С.С.И., за виновен в това, на 28.02.2015г. около 22,50ч. в гр.София,
кв.„Орландовци” на ул.„*******, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
причинил на Б.Б.М.в качеството му на длъжностно лице- шофьор на линейка с ДК
№СА 8722 КС, при изпълнение на службата му като служител от екип на ЦСМП-София,
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на два зъба на долната челюст
централно с разклащане /луксация/ с отпадане на 1-ви и 2-ри долни предни леви
зъби-резци, което реализира медико- биологичния квалифициращ признак „избиване
на зъби”, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.1, пр.1 във вр. чл.129, ал.2 във вр. ал.1 във вр.
чл.63, ал.1, т.З вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година.
На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.25, вр. чл.23 НК съдът е определил на
подсъдимия С.С.И.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по настоящото
дело, по НОХД № 6980/2016г. по описа на CPC,
HO, 110 състав и по НОХД № 8703/2016г. по описа на СРС,
НО, 16- ти състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл.25, ал.4 от НК съдът е отложил изпълнението
на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.3 от НК и на основание чл.59, ал.1
от НК съдът е
Решение
по ВНОХД № 5466/2018г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 2 стр.
постановил
при евентуално привеждане в изпълнение на така определеното най- тежко
наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанията „пробация“ по
НОХД № 6980/2016г. по описа на CPC, НО, 110 състав и по НОХД № 8703/2016г. по описа на СРС,
НО, 16-ти състав, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан по
делата, включени в съвкупността да бъдат приспаднати.
Съдът е осъдил на основание чл.189, ал.З от НПК подсъдимият С.С.И. да
заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 290,00 лева, представляваща сторени в хода на
досъдебното производство разноски, в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на съда- сумата от 420,00 лева- разноски в хода на
съдебната фаза, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от по 5,00 лева-
такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия С.С., чрез адв.З.Д., в
която са изложени доводи, че същата е неправилна, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с
която да признае подсъдимия С.С. за невиновен в
извършване на повдигнатото му обвинение, алтернативно съдът да я измени в
частта относно наложеното наказание.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна, постановена при пълнота на доказателствата.
Счита, че обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели и
назначените експертизи.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия пледира, че СРС е приел погрешно фактическата обстановка
и превратно тълкувал събраните по делото доказателства. Моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която
да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, а
алтернативно- да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият С.С. не
се явява в съдебно заседание.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна СРС е приел, че подсъдимият С.И. се
водел на отчет към Детска педагогическа стая при 02 РУ - СДВР, като му били налагани
възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1 и т.7 ЗБППМН, а по отношение на неговата
майка била прилагана и мярка по чл.15, ал.1, т.1 от ЗБППМН.
Съдът
е приел, че по силата на трудов договор № 170/29.10.2007г., сключен между
Център за спешна медицинска помощ- София и свидетелят Б.М., последният бил
назначен на длъжност "шофьор на линейка", с код по НКПД 83222003, считано
от 02.11.2007г. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността сред
вменените на свидетеля М. задължения било да поддържа поверения му автомобил в
изправно техническо и хигиенно състояние, както и да предава и приема
автомобила за ремонт на механика.
На 28.02.2015г. в 19,00 часа свидетелят М. застъпил нощна
смяна като водач на автомобил с per. № *******в екип с д-р М.М.и медицинска сестра Д.И.за времето
до 07,00 часа на 01.03.2015г. Около 22,50 часа екипът на ЦСМП бил изпратен на
адрес гр.София,
Решение по ВНОХД № 5466/2018г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
3 стр.
кв."Орландовци",
ул. "*********по сигнал за бебе, нуждаещо се от медицинска помощ. Лекарят
и сестрата се отправили към къщата, в която се намирало бебето, а свидетелят М.
останал в линейката, като слязъл от шофьорското място и се качил в във фургона
на линейката, като оставил страничната врата на линейката отворена. В този
момент до линейката на около метър разстояние се приближил подсъдимият С.И.,
който попитал свидетеля М. защо медицинският екип е закъснял. Свидетелят
отговорил на подсъдимия, че ако работи в Центъра за спешна медицинска помощ, ще
разбере защо медицинският екип е закъснял, и слязъл от линейката. В това време подсъдимият
С.И. започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето и тялото.
Свидетелят М. се опитал да избяга, при което подсъдимият С.И. го последвал като
продължил да му нанася удари. В един момент свидетелят М. паднал на земята, а
подсъдимият продължил да му нанася удари. На мястото имало и други лица, които
не се намесили във възникналия конфликт.
Малко след това подсъдимият С.И. преустановил нападението
над свидетеля М. и се отдалечил от линейката. Свидетелят М. натиснал намиращия
се в линейката "паник" бутон и на място бил изпратен екип на 02 РУ-
СДВР. Свидетелят М. описал на пристигналите на мястото полицейски служители
нападателя си, при което полицаите започнали да водят при свидетеля млади
момчета, които установили в близост, за да отговори М. кое момче му е нанесло
побой. Полицейските служители завели при свидетеля Б.М. и свидетелят П. И.-
брат- близнак на подсъдимия С.И., при което свидетелят М. казал, че момчето
прилича на нападателя му и свидетелят И. бил задържан за срок от 24 часа.
В резултат на нанесените от подсъдимия удари с юмруци на
свидетеля М. били причинени контузия на гръдния кош в дясно, контузия на лицето
и разкъсно- контузна рана на долната устна, сътресение на главния мозък, без
изпадане в пълно безсъзнателно състояние, контузия на първи и втори долни
предни леви зъби резци с разклащане /луксация/, съпроводена с девитализация
/липса на жизненост, умъртвяване/ на двата зъба, което наложило тяхното
последващо изваждане.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка,
е прецизно изяснена от първоинстанционния съд.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Б.М. /частично приобщени от досъдебното
производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК/, Л.З./приобщени в
цялост от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК/, частично
на П. И., С.Ш., съдебно- медицинско удостоверение № I- 83/2015г. и допълнение
към него, заверено копие на медицинско направление, протокол за
Решение по ВНОХД № 5466/2018г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
4 стр.
разпознаване на лица, ведно с фотоалбум, график на
дежурствата за 28.05.2015г. срещу 01.03.2015г. на ЦСМП- София трудов договор № 170/29.10.2007г.,
длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на линейка", справка-
характеристика за подсъдимия С.И., справка за съдимост, социален доклад,
справка от МКБППМН СО, район "Сердика", заключенията на съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, относими към предмета
на доказване.
От
приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до
извода, че подсъдимият С.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на
28.02.2015г. около 22,50 часа в гр.София, кв.„Орландовци” на ул.„*******, чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето е причинил на Б.Б.М., в
качеството му на длъжностно лице- шофьор на линейка с ДК №*******и при
изпълнение на службата му като служител от екип на ЦСМП-София, средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на два зъба на долната челюст централно с
разклащане /луксация/ с отпадане на първи и втори долни предни леви зъби-резци,
без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Обосновано районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Б.М., като е
приел, че същите са последователни и логични и кореспондират с останалите,
събрани по делото доказателства. В показанията си свидетелят Б.М. е
категоричен, че подсъдимият се насочил към него и започнал да му нанася
удари в областта на лицето. Свидетелят Б.М. поддържа, че се опитал да
избяга, но подсъдимият С.И. го последвал и продължил
да му нанася удари. Малко след това подсъдимият преустановил
нападението си и се отдалечил от линейката, а свидетелят Б.М. натиснал намиращия се в линейката „паник“ бутон и на място бил изпратен
екип на 02 РУ- СДВР. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона
и постоянната практика на ВКС на РБ.
Правилни
и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието.
Съдът
пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно
минало и лошите социално- битови условия на живот, а като отгчаващи- начин на извършване
на деянието. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и справедливо наложил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година. С оглед чистото съдебно минало и размерът на
наложеното наказание правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК. Налице са
предпоставките за проложение на цитираните разпоредби от НК, тъй като чистото съдебно минало
и ниската лична степен на обществена опасност
Решение по ВНОХД № 5466/2018г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
5 стр.
на подсъдимия позволяват да се направи
извода, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му
към спазване на законите не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание една година „Лишаване от свобода“. В тази връзка, съобразно с целите на наказанието по
чл.36 от НК и с приниципа за справедливост при определяне на наказанието, съдът
правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен
срок от три години. В тази връзка
съдът намери за неоснователно искането на защитата съдът да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като спрямо непълнолетния подсъдим са
прилагани мерки по ЗБППМН и същият е с обременено съдебно минало.
Законосъобразно съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК за определяне на едно общо най- тежко
наказание. Подсъдимият С.И. е осъждан по НОХД № 6980/2016г. по описа на СРС,
НО, 110 състав, като с определение в сила от 07.11.2016г. е одобрено
споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен по обвинение за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, вр. чл.63, ал.1 от НК, извършено на
15.02.2016г., като му е наложено наказание "Пробация". С присъда от
07.06.2017г., в сила от 23.06.2017г., по НОХД № 8703/2016г. по описа на СРС,
НО, 16 състав, подсъдимият е признат за виновен по обвинение за престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т 3 НК, извършено на 24.10.2015г., като отново
му е наложено наказание "Пробация", и е определил едно общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на
което отложил с изпитателен срок от три години.
При
цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден
от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски градски съд:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.05.2018г.,
постановена по н.о.х.д. № 5603/2017г. по описа, СРС, НО, 94- ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
/I Г/ /б |