Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,15.06.202 година
Решение от книга за открити заседания №……… от 15.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в
публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети септември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Росен Балкански
При участието на секретаря
Жулиета Жекова, сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен
Балкански гр.дело №143 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба депозирана и администрирана при Добрички окръжен съд – рег. №
3390 от 17.05.2019година.
Постъпила е искова молба от М.Т.Н. с ЕГН********** *** против А.Х.Б. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 46739,72 лева .
С Определение №
414 от 20.05.2019 година по гр.дело №331/2019 година състав на Добрички окръжен съд приема следното: Приема, че претендираните субективни права са
повече от едно. Спорен предмет по делото
се множество отделни вземания, всяко от които
се отличава по основание от заявените в обстоятелствената част
твърдения и обстоятелства,
индивидуалзиращи го съобразно правопораждащ факт по размер и период и от
заявения петитум –съдържанието на претендираното право. Състав на ДОС
приема, че по делото не е предявен един иск за еднократно получена сума от
ответницата без правно основание, а са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение множество искове
за получаване без основание суми
за периода 2016 -2018 година. Размерът
на отделните парични вземания е размер на цената на отделните искове по смисъла
на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба е определен на суми, всяка
от които е под размер на 25000,00 лева, при което и съдът приема, че
на основание чл.103 от ГПК исковете са подсъдни на районен съд, а не на окръжен
съд. На основание и на посочените
изводи състав на ДОС прекратява производството по гр. дело №
331/2019 година по описа на Добрички окръжен съд и изпраща същото дело за разглеждане от състав на Районен съд Балчик .
При РС Балчик
делото е образувано и администрирано под № 474/2019 година, като и в
следствие на дадени отводи на съдии при Балчишки районен съд
делото е изпратено
за разглеждане при РС
Тервел – с определение на състав на ОС Добрич
по в. гр. дело 357/2020 година .
По исковата молба е посочено, че исковете
черпят своето основание от разпоредбата на чл.55 ал. 1 от ЗЗД . В тази насока е и доклада изготвен от състав на РС Балчик.
Ищеца
предявява иск ответницата да му заплати посочените суми- да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата при първоначална липса на основание
- Претенцията е съдът да осъди ответницата
да заплати на ищеца следните суми представляваща размера на увеличеното имущество на ответницата за сметка на имуществото на ищеца :
Сумата от
24270,00 лева съставляваща
разликата между сумата от 27270,00 лева -
получени от ответницата и сумата
от 3000,00 лева /издръжка на детето /
- получена от ответницата за периода от месец 09.2016
година до месец 09.2018 година;
Сумата от 14562,80 лева -
представляваща стойността на закупения от ищеца автомобил на името на ответницата – л.а. Мерцедес ****
ДК ****, както и разноски по
ремонт, подържане на автомобила и
административни такси за същия автомобил;
Сумата от 1889 лева представляваща разноски по извършен от ищеца
ремонтш в жилището на ответницата
и закупуване на мебели за апартемента
и – находящ се на адм. Адрес ****;
Сумата от 2400,00 лева – сума дадена от ищеца за закупуване на преносим компютър
на ответницата марка
Леново – Йога;
Сумата от 1000,00 лева
предадена от ищеца на ответницата
като заем, който от своя страна ответницата предоставила на трето лице;
Сумата от 2400,00 лева представляваща старени
от ищеца разноски – ½ от платен
наем за жилище обитавано съвместно то страните за периода от м. 01.2018 година
до м.01.2019 година / целия в размер на
4800,00 лева – 12 м.х 400,00 лева /, който
наем е изплащал изцяло, както
и сметки за ток и за вода;
Сумата от 240,00 лева- разноски сторени от ищеца по заплатени абонамент за интернет и
телевизия за 6 месеца напред, считано от м. 08.2018 година- за жилището
обитавано от страните на адрес ****и апартамента на ответницата
с ************.
Ищецът претендира в условията на евентуалност горепосочените суми, като дадени на
неосъществено основание- на осн. Чл. 55 арл. 1 предл. 2 от ЗЗД
и в условията на евентуалност :
Същата сума се претендира, като дадена
при отпаднало основание - иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД тъй като от
месец 10.2018 година страните са
били във фактическа раздяла -
ответницата е напуснала ищеца с когото съжителствала на семейни
начала.
С исковата
молба ищеца твърди, че от 2000
година е на работа в Обединеното
кралство. Твърди, че при идванията си в
България - в гр. Балчик се е запознал с ответницата. От
съжителството с ответницата е родено детето на страните - ****. Ищецът твърди,
че от момента на раждането на детето –
за периода от 16.06.2016 година до 30.10.2018 година двамата с ответницата са съжителствали на
семейни начала. Налагат се твърдения от ищеца, че след раждането на детето ****
той е правил всичко необходимо за да бъде по- често в Р. България –
за да е съпричастен по грижите давани за детето.
С исковата молба ищеца
сочи, че след раждането на детето
е предоставил своята дебитна карта на ответницата от която и тя да има
правото и възможността да тегли
периодочно суми, с които да покрива част
от издръжката на детето, при което и за периода от 09.2016 година до месец 09.2018 година ищеца твърди, че ответницата е изтеглила от
сметката му и е получила в брой
пари общо в размер на 27270,00
лева, като ищеца има в предвид и приспада сумата от 3000,00
/три хиляди / лева - които
той приема, че са разход по
детето и
приема, че ответницата е получала
без основание сумата от 24270 лева -
с което и тя неоснователно се е
обогатила.
Ищецът твърди, че през месец март 2016 година с ответницата са взели решение
да закупят лек автомобил, който да е в полза на ответницата след раждането на детето. Ищецът твърди, че
ответницата и негов приятел- **** са посещавали автокъщите в гр. Варна. Твърди, че и след негово съдействие по съответните мобилни приложения
от Великобритания е дал съгласие
за закупуването на автомобил, който е бил закупен от ответницата на 10.03.2016 година, като ищеца тъвърди, че
ответницата е заплатила автомобила със сума звета назаем. Твърди, че на 14.03.2016 година след
прибирането си в Р. България от
клон на ЦКБ намиращ се в сградата на „Марина Сити“ където между другото
е работела и ответницата
обменил 3200 британски лири, като след смяната на валутата предал
веднага на ответницата сумата от 6600,00
лева - за да може тя да върне заема
който е взела за закупуването на
автомобила .Твърди че при предаването на сумата на ответницата с
него е бил и приятеля му- свидетеля ****.
По твърдения на ищеца дадената от него сума била – за закупуването на овтомобила – 6200,00 лева и 400,00 лева - сума
която е била разходвана от ответницата по регистрацията на автомобила.
Твърди ,че в последстви е
направил разходи за закупуване на части за автомобила на обща
стойност 4876,80 лева, разходи за заплатен труд в размер на 1500,00 лева , твърди че е направил административни разходи
- заплатени данъци, годишен
преглед винатка и други в размер на
1586 лева или на обща стойност
14562,80 лева – сторени от ищеца разходи по
закупуване и подържане на аовтомобила – закупен на
ответница и с която сума според ищеца ответницата неосноватено се е обогатила
.
Ищеца твърди в исковата си молба, че за времето
непосредствено преди раждането на
детето а и след това - от месец януари
2016 година до фактическата раздяла на страните – месец октомври 2018
година, е извършвал различни
ремонтни дейности в жилището на
ответницата, както и че е закупувал определено обзавеждане – мебели – за жилището
находящо се в на адм. адрес ****,
които ремонтни дейности
и покупка на мебели
възлизат в общ размер на
стойност 1889 лева от които: през месец март
2016 година ищеца е сменил смесителната
батерия на мивката в банята на имота
собствен на ответницата, нова смесителна батерия от него била поставена и на мивката в кухната - общо в размер на 270,00 лева, етажерка
поръчана и поставена от ищеца след раждането на детето – в детската стая
на жилището на ответницата
за която е заплати сумата от
200,00 лева . през зимата на 2016
/ 2017 година ищеца установил, че има теч през изхода на кухненския абсорбатор,
което и е наложило той да направи
ремонт през лятото на 2017 година в размер на 300,00 лева-
разходи сторени за закупуване
на нов абсорбатор и
разходи по нает от ищеца алпинист
- който е бил натоварен със задачата да
изолира външната стена на апартамента. Твърди, че през месец януари 2017 година
се е бил срутил комина на
жилището, което и е наложило през
месец юли 2017 година ищеца да направи разходи в размер на 400,00 лева - къртене, замазване на дупки,
зидане на нов комин, изолация и замазка на новоизградения комин, кърпене на
покривна битумна изолация. На 01.08.2017 година ищеца твърди, че е закупил нов
диван за хола на апартамента на ответницата на стойност 719,99 лева .
Ищецът твърди, че през месец декември
2016 година закупил на ответницата преносим компютър – лаптоп Марка
Леново Йога от фирма „Ардес“ – филиала в гр.
Варна, като стойността на лаптопа с допълнително закупената гаранция и
заплатена зстраховка възлиза в
общ размер на 2400 лева – или малко над
този сума, като и ищеца твърди, че е
предал на ответницата този компютър за да
може тя да работи в новотворено с неин
съдружник фотографско студио в гр. Балчик, като и самата техника е следвало да
има отговорящи за дейността технически параметри. Ищеца приема, че в следстве и на тази осъществена от него покупка ответницата се е
обогатила до размер на 2400 ,00 лева .
С исковата
молба ищеца твърди, че есента
на 2017 година за времето
от 26.10.2017 година до 06.11.2017 година ответницата е била
на екскурзия в Южна
Америка, като и след завръщането си е заявила на ищеца, че при пътуването и се е наложило
да направи допълнителни разходи за
които и е взела назаем сумата от 500,00
евро, при което и ищеца е предал на ответницата посочената сума за да може същата да
погаси задължението си- предоставил и е
именно сумата от 1000,00 лева .
Ищецът твърди, че от месец януари 2018 година двамата с ответницата взели
решение да напуснат имота собствен на
ответницата, като и двамата са наели апартамент находящ се на адм.
адрес гр. Балчик по ул.
„****“, с месечен наем от 400,00 лева, който е бил предплатен изцяло от ищеца за срок от една година – до месец януари 2019 година. Ищецът твърди,че имота е бил
обитаван предимно от ответницата, твърди че за имота разходите по ток и вода са били заплащани
от него, като и ищеца претендира
репариране от ответницата на сумата от 2400,00 лева - представляваща ½ от платения от ищеца наем за имота – 12 месеца по 400 лева на
същото основание .
Ищеца твърди, че е сторил и разноски в
размер на 240,00 лева – заплатени от него разноски по абонамент за телевизия и интернет, за 6 /шест/ месеца напред считано от месец август 2018 година за жилището собствено на ответницата – с адрес гр. Балчик, ****и жилищено наето от страните – с адм. адрес по
ул. „ **** „ в същия град .
След размяната на съдебните книжа на основание чл. 131 от ГПК по делото са дадени два писмени отговора на
исковата моба от ответницата чрез
процесуалните ѝ представители, като следва :
Писмен отговор вх. № 3015 от 26.07.2019
година - даден от ответницата А.Х.Б., чрез
процесуалния си представител –
адвокат К.Х. И.. Исковете се приемат за неоснователни, като и в дадения писмен
отговор страната е
изложила подробно своите възражения по така предявения иск. Ответницата
не оспорва твърденията обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба за това, че за
посочения по исковата молба период от време е съжителствала с ищеца на
семейни начала. С отговора си
непосредствено след размяната на
съдебните книжа по реда на чл.131от ГПК ответницата е депозирала и писмено доказателство - заверен препис от удостоверение
за раждане на детето **** **** Н. -
роден на *** година, родено от родители
– майка А.Х.Б. и баща – ищеца по
настоящото дело М.Т.Н.. В този и смисъл ответницата не спори, че от фактическото ѝ съжителство
с ищеца е родено посоченото дете ****. С дадения писмен отговор
ответницата приема исковата молба за
нередовна, като към нея липсват
представени писмени доказателства, на които да основава претенцията си ищеца,
за цена на иска е посочена сумата от 46761,80 лева а по
петитума на исковата молба е посочена сумата от 46739,72 лева. С дадения
писмен отговор ответницата приема, че превежданите от ищеца суми са служили
да се покрият общи разноски по домакинството, тъй като ищеца и ответницата са били
във фактическо съжителство – за
посочения и по исковата молба период от
време, при наличие на лични и имуществени отношения характерни за
обвързаните от граждански брак съпрузи. С дадения писмен отговор ответницата
не оспорва, че е държала за
определен период от време банкова / дебитна / карта собствена
на ищеца, като тя е теглила
суми от картата само със знанието на ищеца, като и част от тези теглени от
ответницата суми са отивали пряко и непосрествено за нужди на майката на ищеца. Твърди, че със
знанието на ищеца суми са били теглени и са били предавани на негови приятели. Ответницата
твърди с дадения писмен отговор, че при честите си идвания в България самия
ищец е ползвал и своята карта сам – по
негово усмотрение, поради което и иска за неоснователно обогатяване до
посочения размер ответницата приема за недокаазан. Твърди, че лично ищецът е
настоявал да се теглят от неговата
сметка по 400,00 лева- за обезпечаване нуждите на детето.
Ответницата с дадения писмен отговор
приема за неоснователен иска предявен в размер на 14562,80 лева – претенция
за репариране на разходите които ищеца претендира да е бил
сторил по закупения на името на
ответницата лек автомобил и
разноски по неговата поддръжка. Ответницата
твърди, че описания по ИМ автомобил
е нейна собственост и е закупен
с нейни средства. С така дадения писмен отговор ответницата оспорва
и останалите искове като неоснователни,
като излага съображения в тази насока .
С
дадения писмен отговор ответницата депозира по делото писмени доказателства -
копие от фактура за закупена на името на ответницата А.Б. ъглова гарнитура модел ФЛАУЪР, на цена с вкл. ДДС в размер на 639,00 лева,
фактура за закупен преносим компютър на името на ответницата
А. Б. с цена
2049,00 лева с вкл. ДДС, както и
заверено копие от регистрационен талон
на лек автомобил Мерцедес 320 ML с
с държавен гистрационен
номер ТХ 7747 АК, регистриран
на името на А.Х.Б..
От
ответницата е постъпил писмен отговор - вх. №3026 от 26.07.2019 година даден от
процесуалния ѝ представител – адвокат
П.Д. Г. - Добричка
адвокатска колегия.
Исковете
се приемат за допустими, но неоснователни, като и процесуалния представител на ответницата адвокат
П.Г. излага съображения в тази насока:
Не се
оспорва твърдението на ищеца, за
това че страните са били за определен
период от време във фактическо съжителство – което процесуалния представител на
ответницата фиксира за времето от
раждането на детето - 16.06.2016
година до 30.10.2018 година .
Ответницата
чрез процесуалния си представител оспорва твърденията на ищеца, за това че за
периода от месец септември 2016 година
до месец септември 2018 година чрез
периодични тегления от сметката на
ищеца се е обогатила неоснователно за негова сметка за сума в
размер на 24320 лева, като твърди, че
за част от посочения период а
именно за времето от 01.06.2016 година
до месец 09. 2018 година ищеца често
бил в България и през този период той лично е
ползвал дебитната си карта като и
се е разпореждал със сумите по свое усмотрение. В подкрепа на своите
твърдения ответницата с дадения си
отговор се позовава на справката
издадена от ОД на МВР Добрич –
представена от самия ищец по делото –
лист 10 по делото Удостоверение рег. №
357000-129 от 03.01.2019 година – справка от автоматизираната информационна система при фондовете на МВР касаещи задграчинтите пътувания на ищеца М.Т.Н. за периода от 01.01.2016 година до 02.01.2019 година – от които и страната прави
изводи за честото пребиваване на ищеца в
България и от там налага
твърдения, че за този период от време дебитната му карта е била ползвана приоритетно от самия ищец, като не отрича все пак, че за определени периоди и тя е
имала достъп до сметката – теглила е със
знанието на ищеца парични суми –най вече за покриване разноските по детето.
С
дадения писмен отговор ответницата оспорва твърдението, че за периода от месец
септември 2016 година до месец
септември 2018 година е била
получила неоснователно
посочената сума.
С дадения писмен отговор ответницата
оспорва като неоснователен иска с
който се претендира да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 14562,80 лева – представляваща според
твърденията на ищеца разходи които
той е бил сторил по закупен на името на ответницата лек автообил и разноски по неговата поддръжка
- сума с която и до посочения размер
ответницата се е била обогатила неоснователно за сметка на ищеца:
С дадения писмен отговор ответницата прави
твърдения в посока, че автомобила е
нейна лична соственост – и е закупен с нейни лични средства. В тази и
връзка с дадения писмен отговор ответницата е
депозирала и писмено
доказателства – договор за покупко –
прадажба на МПС от 10.03.2016 година с нотариалана заверка на подписите от същата дата
от който и договор е видно, че на посочената дата А. Х. Б. е закупила от **** от
гр. Варна следното МПС : лек
автомобил „ Мерцедес“, модел „ ****“ рег. № ****, рама № ****, за сумата от 1500,00 / хиляда и петстотин / лева.
По претенцията за сумата от 1889,00 лева - представляваща разходи направени от ищеца по
имот собствен на ответницата :
С дадения писмен отговор ответнацата оспорва като неоснователна претенцията на ищеца .
Ответницата взема становище с дадения
писмен отговор по въпроса за
възмездяването на ищеца при и по повод
твърдения от него ремонт на покрив и коминно тяло включен като сума в преденцията за сумата от 1889,00
лева: твърди , че по тази претенция в
размер на 300,00 лева ответницата
не следва да е пасивно легитимирана , като
по този иск следва да отговаря ЕС на сградата / блока / .
Ответницата с дадения писмен
отговор оспорва иска касещ претенцията на ищеца тя да бъде
осъдена да му заплати сумата в размер на
2400,00 лева – разноските които ищеца е сторил по закупуването на
преносим компютър – „ Леново“ - модел „ Йога“ . Ответницата не оспорва
обстоятелството , че посочения преносим компютър е закупен от
ищеца но твърди , че същия и е
бил поднесен като подарък
за Коледа , като и
техническите параметри на
устройството и цената му са били личен избор на ищеца , както и по лично
негова преценка са били направени
допълнителни разходи по застраховката на устройството и
увеличената гаранция.
С дадения писмен отговор
ответницата оспорва и иска за
разместени блага между страните посочен по исковата молба от ищеца
като личен заем
даден на ответницата в размер
на 1000,00 лева, като
твърди, че липсват дакозателства за даден такъв.
По претенцията в размер на
2400,00 лева - за заплащане на ищеца
посочената сума явяваща се сбор за наем, както и по искането за заплащането на сумата от 240,00 лева –
разноски за платен абонамент за интернет и
телевизия за период от 6 /шест/ месеца за съвместно обитавания от
страните имот находящ се в
гр. Балчик, по ул. „ ****“
ответницата приема следното:
Не оспорва, че страните са
обитавали съвместно и с детето си посочения
имот от месец януари 2018 година до
месец октомври 2018 година , но твърди
че за имота не е имало сключен
договор за наем – имота е бил
собствен на приятел на ищеца и такъв наем страните изобщо не са договаряли
и заплащали.
С дадения писмен отговор ответницата приема, че изложените от ищеца
обстоятелства не са подкрепени с доказателства, както и че с исковата молба
ищеца не е доказал и наличие на финансови възможности за направата на такива по вид
разходи, порадо което и оспорва
исковете по основание и размер .
С дадения писмен отговор
ответницата твърди, че за периода от месец декември 2011 година до
месец декември 2012 година е била
на работа в САЩ, при което и част от получаваното от нея възнаграждение
е било спестявано. Твърди, че за периода
от 2014 година до излизането
ѝ в отпуск по майчинство ответницата е била на работа
на длъжност менажер при комплекс
„Марина Сити“ гр. Балчик, като
твърди, че е спестявала значителна част от получаваната от нея работна заплата. Твърди се от ответницата с дадения
писмен отгорвор, че благодарение на
кондицията си и здравето си почти
до последния месец преди да роди детето
си е била на работа и е била винаги финансово независима и
прилично обезпечена . След раждането на
детето ответницата твърди, че освен заплатения
отпуск поради бременност, по договорка с
работодателя си е извършвала и
онлайн услуги, които и са ѝ носили
допълнителен доход.
С
отговора си ответницата твърди, че не е работила за определен период от време, но това е било
по изричното настояване на ищеца
- за да може да полага повече и по – качествени
грижи по детето, като и за този период
е била с регистрация при бюрото по
труда, като и в тази и връзка
представя писмено докаазателства -
разпореждане № 242-00-180 1 от
28.05.2018 година видно от което НОИ – ТП Добрич на база на осигурителен
доход за периода от 01.05.2016 година
до 30.04.2018 година е отпусналона ответницата
обезщетение за безработица в размер на
27,93 лева на ден . Ответницата твърди, че при съжителството си с ищеца
двамата са разходвали и нейни парични спестявания.
С отговора си ответницата представя
писмени доказателства : заверен препис от удостоверение за раждане на детето **** **** Н., заверен
препис от договор за покупко – продажба на МПС от
10.03.2016 година , заверено копие от служебна бележка с издател ДГ № 1 „Здравец“ гр. Балчик
- издх. № 88, от 03.12.2018 година, заверено копие на писмо от Райнна прокуратура гр. Балчик до А.Х.Б.- отговор по
жалба по повод открито
проследяващо устройство поставено към собствения и автомобил, копие от разпореждане № 242-00-180-1 от 28.05.2018
година – с издател НОИ-ТД Добрич, за
отпуснато на А.Б. парично обезщетение за
безработица считано от 16.05.2018 година до 15.03.2019 година в размер
на 27,93 лева дневно, копие от рег. карта
при Агенция по заетостта – дирекция „Бюро по труда“ Балчик, заверен
препис от копие от трудов договор № 83 от
30.01.2019 година .
С
Определение № 630 от 02.08.2019 година, съдия докладчик по делото – когато делото е било подсъдно на
Балчишки районен съд, по гр. дело № 474/2019 година изготвя проекто доклад, с
който и дава правна квалификация на
предявените искове – напълно идентична с
тази посочена от ищеца по
исковата молба правна .
Доклада не е оспорен от страните или от
процесуалните им представители .
Проекто доклада не е оспорен и по отношение разпределянето на доказателствената тежест между страните .
Относно правната квалификация:
За
да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва
да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти.
Ищецът
е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и
обстоятелства, а в петитума - да индивидуализира претендираното право като
посочи неговото съдържание. Правна квалификация на предмета на делото ищецът не
е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен
сам да определи вярната правна квалификация.
Съдът
е длъжен, съгласно чл. 146, ал. 1 т. 2 ГПК, още в доклада по делото служебно да
определи вярната правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и
на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните,
чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Дори в исковата молба
такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган
е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от
сочените от ищеца правни норми. Да първоначално
и с проекто доклада съдът е възприел
правната квалификация посочена от
ищеца , но в хода на делото по същество, след анализа на доказателствата
– писмени и гласни, приема че
възникналият между страните имуществен спор не попада в хипотезата на чл. 55
ал. 1 от ЗЗД, а е с правна квалификация
по чл. 59 от ЗЗД, като съдът е мотивиран от следните съображения:
Твърденията
на ищеца в исковата молба са в следната насока :
Твърди се по исковата
молба, че страните са
съжителствали на семейни начала за периода от раждането на детето на
страните - **** - 16.06.2016 година до 30.10.2018 година .
Твърди се по исковата молба, че за
времето на фактическото съжитество между страните разходите по детето били
заплащани изцяло от ищеца с негови лични средства, както и че той е
заплащал значителна част и от
разходите по домакинството където съжителствали страните. Ищецът твърди,
че от 2000 година живее и работи в Обединеното кралство, като и
след раждането на детето естествено много по често му се е налагало да бъде в България – до детето си, за да
присътсва в живота му и да взема участие
непосредствено при отглеждането му.
Твърди, че след раждането на
детето ищеца предал на ответницата
личната си банкова /дебитна/ карта, от
която ответницата да има възможността да
тегли определени парични суми, за
свои разходи и за разходи на детето, при което ответницата за
периода от месец 09.2016 година до месец 09.2018 година е изтеглила от
сметката му и получила в брой / от
банкомат / парични суми, с които неоснователно се е обогатила до посочения по ИМ размер, като и ищеца в
тази връзка прилага с исковата
молба и извлечение от банката .
С
исковата молба се твърди, че
страните през месец март 2016 година постъгнили съгласие да закупят автомобил,
който да бъде в полза на ответница след раждането на детето, но тъй
като ищеца е на работа в Англия то
ответницата с общ познат –
именуван с името **** / и със
съдествието и съгласието по телефона
от страна на ищеца / одобрили за закупуване определен автомобил от
търгавец от гр. Варна .
Твърдения обективирани в исковата
молба за това, че парите за автомобила са били
осигурени от ищеца. Твърдения в насока, че непосредстве.но и след
разместването на благата
ответницата е отказала за напред да съжителтсва с ищеца.
По искова молба ищецът сочи, че иска черпи своето правно основание
от разпоредбата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Според дадената правна квалификация - който е получил нещо без основание,
при неосъществено основание или при отпанднало основание е
длъжен да го върне.
Настоящият случай не е такъв. От данните по
делото е видно, че страните са живели на семейни начала през посочения период от време и от което
фактическо съжителство се е родило
детето им **** **** Н. .
Фактическото съпружеско съжителство няма
легална дефиниция, въпреки че редица закони /напр. ЗЗДН, ДОПК и др./ боравят с
това понятие. Същото има правно значение само в предвидените от закона
случаи. В областта на
облигационното право и по- конкретно в уредбата на неоснователното обогатяване
съпружеското съжителство като система от фактически отношения няма правно
значение, т. е. законът не свързва със същото определени правни последици.
Оттук следва изводът, че фактическото съпружеско съжителство няма характера на
правно основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД- в съответните му
разновидности , поради което
прекратяването на същото не съставлява отпадане на основанието. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че възникналият между страните имуществен спор не
попада в хипотезата на чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД .
Пътят
за защита тук е друг - общият субсидиарен иск по чл. 59 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адвокат
Т.П. *** .
Ответницата
редовно призована се явява лично и с процесуалните си представители : адвокат
П. Г. *** и адвокат
К.И. ***.
Съдът като взе в предвид обективираното по
исковата молба, становището на ответницата обективирано в дадените от нея
два писмени отговора, от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели : **** ****- воден от ищеца, от
гр. Балчик, без родствена
връзка с ищеца и с ответницата, свидетеля **** Т.Н. ***, воден
от ищеца, в
родствена връзка с ищеца – негов брат, от показанията на свидетелите водени от ответницата:
****Б. ***, в родствена връзка с
ответницата – нейна майка, ****от
гр. Варна, без родствена връзка
със страните по настоящото дело и свидетеля ****, намира за установено по делото следното
от фактическа страна :
Страните
по делото се познават от
години. Двамата живеят в гр.
Балчик .
На 16.06.2016 година е родено
детето **** **** Н.. Видно от
представеното удостоверение
за раждане детето
е родено от майка А.Х.Б. – ответницата и баща М. **** Н. –
ищеца по делото.
Между страните няма спор за това, че след
раждането на детето настоящия ищец
сравнително често се е завръщал за определено време в България в родния си град Балчик, за да отделя
нужното време за детето.
На 10.03.2016 година видно от представеното
писмено доказателство – договор за
покупко – продажба на МПС ответницата Б.
е закупила описания по договора
авмтомобил, като договора е с
нотариална заверка на подписите съответно и на продавача и на купувача. Т.е по достоверната дата на
тази покупка страните не спорят .
Не се спори между страните, че след раждането на детето до момента
на фактическата раздяла на
страните, двамата са правили опити
да заявят пред близки и познати връзката си която следва да се квалифицира като едно
фактическо съжителство .
За
определен период от време страните са
обитавали имот, за който се събраха доказателства,че е собствен на ответницата
– дарен ѝ е от нейната майка.
Страните правят опити да заживеят с детето самостоятелни, но доказателствата налагат извода, че тези им
опити са останали без видим резултат .
Последвала е фактическата раздяла на страните и неизменния товар след такова
съжителство свързан с разрешаване на въпросите
свързани с вероятно разместване
на имуществени блага мужду страните.
Спорно е между страните твърдението на ищеца, че е
предоставял на ответницата за периода на съвместното семейно
съжителство от месец 09.2019 година до месец
семтември 2018 година - своята
банкова карта, като е давал права
на ответницата да тегли от
сметката суми, и оттам твърденията на същия, че
с така предоставените на ответницата права последната
неоснователно се е обогатила до посочения по исковата молба размер .
Ответницата оспорва твърдението на ищеца,
че при закупуването на личния и автомобил парите за покупката са
били предоставени от ищеца, ответницата
оспорва твърденията на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца,че той е бил дал
посочената по исковата молба парична сума представляваща стойността на вложени по автомобила нови части, оспорва твърдението на същия за
направени по автомобила ѝ разноски за труд – както са описани по исковата молба, както и
оспорва искането на ищеца за
репариране на разноски което той е сторил от него
по извършван ремонт в жилището ѝ. Оспорва претенциите на ищеца
за възмездяване на разноски което той е бил сторил по определени ремонти по жилището, като и претенциите за
заплащане на разноски, които ищеца бил сторил по закупуване на определени
мебели за дома и .
Ответницата
оспорва претенцията на ищеца за репариране от страна на ответницата на сторените от него разноски
по закупен на ответницата лаптоп,като и
тя твърди, че така преносим компютър и е
бил даден от ищеца като коледен подарък.
Спорно между страните е това: налице ли
са доказателства за наличие или липса на
основание при разместването на имуществени блага. Ищеца
твърди липса на основание .
Ответницата отрича наличие на данни за
разместени между страните имуществени
блага. Твърди наличие на дарствено
намерение по отношение на подарения и от
ищеца преносим компютър .
За установяване факта на влагане
на средства – предоставяне правото на
ответницата да ползва за свои нужди дебитната карта на ищеца, за закупуването
на автомобил на ответницата, заплатените разноски
по неговото привеждане във
вид безопасен за
управление и поддръжка, за закупването на преносим компютър за ответницата, за извършени подобрения в имота
на ответницата, както и за установяване на какво основание действително
са получени сумите, респ. част от тях с оглед това какви са били действителните
отношения между страните са събрани гласни доказателствени средства.
По инициатива на ищеца по делото са разпитани в качеството на свидетели: **** **** и
**** Т.Н..
По искане на ответницата по делото съдът разпита в качеството на свидетели ****Б., ****и ****.
От показанията на свидетеля **** **** се установява, че същият е приятел
на ищеца и покрай познанството си с
него познава и ответницата. От
показанията на разпитания по делото
свидетел – воден от ищеца **** **** се установява, че по отношение на автомобила
страните имали отношение като към
своя собственост . Същия сочи пред съда, че е имал убеждението,
че автомобила е закупен със средства
предоставени от ищеца. Твърди, че
при едно от срещите си с ищеца
двамата са отишли до
комплекса който работи
ответницата. Там в непосрествено
намиращ се клон на банка ищеца направил
смяна на опредено количество британски лири, като и след
смяната на парите е предал
крупна сума левове на
ответницата, която излязла да ги
посрещне пред сградата. Свидетеля имал убеждението, че тези поре се
дават именно за закупуването на
автомобила. В показанията си свидетеля сочи, че в последствие е извършвал ремонтни дейности по автомобила , като сочи как е ставало разплащането. Ищецът е имал при него
стметка в размер на 1500,00 лева. Твърди, че е извършвал ремонтни
дейности по автомобила до този
именно размер, като сочи че това са негови разходи за вложен труд а стойността на подменените от него възли по
автомобила са били закупувани и
заплащани от ищеца отделно. Според показанията на свидетеля и ответницата на
няколко пъти е посещавала сервиза, но тя е заплащала само извършени от него елементарни и сравнитечно дребни по обем и стойност ремонти .
От показанията на свидетеля **** Т. Н. – брат на ищеца твърди се установява следнот: За автомобила който е закупен на името на
ответницата свидетеля има
възприятия,че е заплатен от ищеца. Що се касе до преносимия компютър свидетеля
твърди, че същия е закупен с пари на ищеца, като за параметрите на машината мнение е давал както свидетеля а така
също и техния общ приятел – Т. **** –
който също като ответницата се
занимава с професионална фотография. За машината свидетеля твърди, че
няма спомени да е бил ползван от брат
му, като и почти ведната лаптопа е предаден за ползване на ответницата.
Свидетеля твърди, че все пак дори и от
висок клас лаптопа се е оказало ,че има неотстраним
технически проблем, вследствие и
на което е бил в последствие върнат за да се ползва гаранцията му. Свидетеля не може да посочи получена ли е в замяна на негодния лаптоп нов такъв и в чие владение са
намира вещта към момента на съдебните прения. Свидетеля твърди , че
лаптопа е закупен от и с
пари дадени от брат му, за да може да се ползва от ответницата
при дейността и като фотограф.
Свидетеля твърди пред съда в показанията
си, че брат му е закупувал легло или
подобна мебел, която е монтирал в дома
на ответницата, твърди че има лични възприятия за това, че брат му- ищеца е извършвал и ремонти в дома на ответницата. Според свидетеля
брат му е поемал всички
ангажименти по детето – памперси, перилни препарати щадящи детската кожа, мокри
кърпи са били поръчвани от брат му от Великобритания и са
пристигали с куриерска фирма до дома на
родителите им и от там именно и ответницата
е отивала и е вземала каквото и
трябва за детето. Свидетеля твърди, че брат му
имал дебитна карта, с която
ответницата е теглила пари в
брой от сметката на ищеца.
Свидетелката ****Б. в показанията
си пред съда сочи, че страните по делото
за период от година и половина са
живеели с нея - в едно
домакинство. По скоро дъщеря и с
детето си е обитавала
за този период жилището, тъй като
ищеца – бащата на внука и е бил на
работа в чужбина и си е
идвал периодично. Свидетелката твърди,
че преди раждането на детето е правила
ремонт на апартамента с надежда като дайде детето да е уютно
и да има добри
условия за отглеждането му.
Що се касае до претенциите на ищеца то
свидетелката твърди, че смесителните
батерии са били сменени от ищеца по негова идея като въпреки и това тя трърди, че е заплатила цената им, като сочи пред съда, че е питала за
цената на смесителите, на което и
получила отговор от ищеца ,,че струват двата по 80 лева“. Свидетелаката твърди,
че веднага му е възстановила посочената сума. Що се касае до твърдяната покупка
дава следното обяснение : Ищеца поради липсата на достатъчно
пространство взел решение
и според свидетелката
монтирал в детската стая на
детето етажарка, ана която да има възможност да се
подреждат играчките на детето –
за която и казал, че е подарък
от негови приятели послучай раждането на детето и при тези обяснения свидетелката твърди, че и
тя и дъщеря и повече не са се интресували за цената. Що се касае до дивана
в хола свидетелката твърди, че действително е поръчала на дъщеря си и на ищеца да търсят такава мебел, но е посочила цена около
300,00лева. Свидетелката
била смутена от покупната
цена на дивана, който и е бил донесен
след дни, за който свидетелката
установила че е с цена над
600,00 лева, но твърди, че е
заплатила на ищеца посочената по фактурата цена.
Свидетелката ****твърди, че познава страните, но не дава
допълнителна яснота за сторените през
процесния период от време разходи от
страните свързани със закупуване на определени
вещи, той като и през този период
от време тя е живяла в Норвегия- за период от около една година .
Свидетеля **** в показанията си
сочи,че за времето от
2013 година до края на 2018 година е бил
работодател на ответницата, която
и е получавала трудово възнаграждение в размер над средния
за региона. Св. Бакърджиев сочи, че е станал кръстник на детето на страните, но не може с категоричност да посочи в ежедневието на страните кой от тях и с какви суми е
участвал, тъй като все пак не е бил в
целодневна близост със страните по
делото .
Следва да се отбележи,че всички свидетели твърдят в показанията си, че за посочения по исковата молба период от
време са имали убеждението, че страните
съжителстват като семейство. Всички сочат на поведение у страните характерно за
млади хора, които стиковат своето поведение за един съвместен живот занапред .
Съдът кредитира и цени по делото
показанията на разпитаните по делото
свидетели. Показанията им съдът намира за дадени правдиви- кореспондират с
твърденията обективирани по исковата молба, с твърденията обетктивирани по
дадените писмени отговори и останалите събрани по делото писмени доказателства .
При така
установените факти по спора, съдът приема следното от правна страна :
С
оглед гореизложеното и събраните по делото доказателства съдът приема, че
предявеният иск е с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
Съгласно постоянната и последователна съдебна
практика на съдилищата по чл. 59 ал. 1
от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Основателността на този иск следва от доказването на произтичащите от фактическия състав на чл.59 ал.1
от ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване
на имуществото му, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на
обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо се в реално увеличаване на
имуществото му или в спестени средства от страна на същия, размер на
обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да произтича от един
и същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно обогатяване следва
да не е налице друго договорно или извъндоговорно основание за имущественото
разместване.
За да се уважи искът с правно
основание чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се установи, че ищецът е предоставил
посочените в исковата молба парични средства в полза на ответницата, с които
същата се е обогатила, като оттук насетне в
тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване на тези факти,
като нейна е тежестта да установи конкретното правно основание, на което сумите
са получени, респ. да опровергае твърденията на ищеца, че се е обогатила с тях.
На базата на приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
По предявения иск
за заплащане на сумата от 24270,00
лева представляваща сума, която
ответницата е изтеглила от банковата
сметка на ищеца за периода от месец 09.2016 година до месец 09.2018 година, която представлява разликата между сумата от 27270,00 лева и сумата от
3000,00 лева /дръжка на детето/, с която и сума като размер ищеца приема ,че ответницата
неоснователно се е обогатила :
Искът намира правното
си основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД. Ищецът
не разполага с друг иск за защита на твърдените от него права, тъй като между страните вероятно не е
бил сключван договор за уреждане на отношенията им
при и по повод на
сключен между страните договор за
заем .Налице е твърдение за настъпило
разместване на блага – периодични
парична сума от патримониума на ищеца в
патримониума на ответницата без основание.
Не е спорен между страните по
делото следния факт :
На ищеца от чужда банка е издаден платежен инструмент за отдалечен достъп.
По делото не са налице представени
убедителни писмени доказателства сочещи
на това, че посочения платежен документ е бил
употребен неправомерно от различно от оправомощения държател лице .
Представена е разпечатка за
последователността и пост. терминалните
устройства чрез които от сметката
на ищеца са били теглени определени суми.
Разпечатката по своята
характеристика и същност се
приема от съда за частен документ .
По така представения документ липсват подписи на който и да е от страните.
При свидетелстващите частни документи – тези,
които съдържат изявление за знание на факти, доказателствената стойност на
удостоверената информация се определя от това дали документът съдържа изгодни
за автора му факти, или не.
Спорен преценката на представения
по делото документ, се касае за
извлечение от частен свидетелстващ документ, съдържащ изявление на издателя – в
случая издателя на платежни инструмент –“банка” - като еднозначна в случая на “издател”, че са извършени посочените по документа парични преводи. Такъв документ
няма материална доказателствена сила, защото удостоверява изгодни за издателя
му факти. Ответницата по настоящото дело, на който документът се
противопоставя, с дадените два писмени отговора на исковата молба оспорва
документирания факт от банковото извлечение установяващо извършените банкови операции чрез платежния инструмент за
процесния периот от време /за
периода посочен в обстоятелствената част
на исковата молба, а и по петитума на същата,без да намира приложение редът по
член 193 от ГПК.
Законът не предвижда
изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително
обвързващо за съда действие.
Според проф. Живко Сталев, ако
са удостоверени изгодни за издателя обстоятелства, документът няма
доказателствената стойност, а ако обстоятелствата са неизгодни (т.е. от тях
произтичат неблагоприятни в спора правни последици), доказателствената стойност
е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт. Според проф.
Стамболиев разлика
в доказателствената стойност в зависимост от удостоверените факти има, но ако
те са изгодни за автора, това не отнема доказателствената стойност на
документа, а единствено я намалява, в който случай тя ще бъде по-ниска от
свидетелските показания на издателя. Второто становище заслужава да бъде
подкрепено .
Съдържанието на такива частни документи се преценява от съдът по вътрешно убеждение, във връзка с останалите
обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК.
Изключение
от горното правило правят някои частни документи в заповедното производство,
въз основа на които съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист - извлечението от
счетоводните книги на банките по чл. 417, т. 2 ГПК, договорите с нотариална
заверка на подписите – чл. 417 т. 3 от ГПК , чиито допълнителен признак е нотариалното
удостоверяване на авторството на документа (чл.589, ал. 2 ГПК),
трета хипотеза представляват
менителницата и записът на заповед по чл. 417, т. 9 ГПК.
По делото свидетел на
ищеца - неговия брат **** Т. Н. не
опроверга твърдението на
ответницата обективирано в дадените писмени отговори за това, че за процесния по исковата молба период „държател“ на платежиния инструмент
е била не само тя. Същия инструмент е
ползван през определени периоди със знанието и съгласието на ищеца, както от ответницата,
от свидителя и от майката на ищеца .
Магнитната
лента на всяка банкова карта съдържа уникална информация, с помощта на която и
в съчетание с персоналния идентификационен код (ПИН) чрез банкомат
оправомощеният държател се идентифицира и получава достъп до авоарите по посочена разплащателна сметка, но в
настоящия случай не се установи
посочените по разпечатката движения по сметката на ищеца да са довели до увеличение на имуществото на ответницата за сметка на намаляване на имуществото на
ищеца – като се има в предвид, че ищеца
не доказа тезата си , че парични
средства в посочения размер са преминали именно и единствено за процесния период в
полза на ответницата.
Не се
установи претендираните парични
суми да са постъпили по сметка на ответницата, не се установи по делото посочените операции по теглене на парични суми чрез
банкомат да са били осъществявани от ответницата . За процесния пориод картата
е държана от
четири лица : титуляра – ищеца по
настоящото дело, брат му, неговата майка и не на последно място ответницата, като и четиримата държатели са
имали информация за ПИН на платежния инструмент.
В този
и именно смисъл по делото
документа от банката удостоверява движение по сметката на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му, удостоверява се конкретния размер на посоченото намаляване, но
с категоричност не се установи
обогатяване в патримониума на ответницата, изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото и или в спестени средства от страна на същата,тъй
като представената разпечатка на движението по
плотежния инструмент не доказва
твърдението на ищеца.
По предявения иск за заплащане на сумата от 14562,80 лева -
представляваща, както следва
:
-6200,00 лева – представляваща предоставената
от ищеца на ответницата сума -стойността на закупения от
ответницата – л.а. Мерцедес ДК№****,
-
сумата от 400,00 лева заплатени
от ищеца такси по ресиграция на
закупения от ответницата авотомобил,
- сумата от 4876,80 лева- представляваща
сторени от ищеца разноски по закупуването на
резервни части за подмяна по автомобила собствен на ответницата,
-
сумата от 1586,00 лева - заплетени от
ищеца суми – сторени от ищеца административни разходи по
автомобила собствен на
ответницата и
-
сумата от 1500,00 лева - представляваща сторени от ищеца разноски
– заплатени разноски за извършени
ремонтни работи по автомобила
собствен на ответницата съдът
приема следното :
Искът намира правното си основание в
чл.59 ал.1 от ЗЗД.
С дадените писмени отговори ответницата оспори
твърдението на ищеца за това, че той е
предоставил средствата за закупуването на лекия автомоил собствен на ответницата. С дадените
писмени отговори от ответницата същата представя писмено
доказателство – Договор за
покупко - продажба на МПС от
10.03.2016 година с нотариална заверка
на подписите, от който и договор е
видно, че на посочената дата
ответницата Б. е закупила от **** следния лек автомобил :
марка „ мерцедес“ модел „ ****“ рег. № **** рама №
**** за сумата от 1500,00 лева.
Следва да се има в предвид обстоятелството, че за установяване на договори на стойност
над 5000,00 лева съгласно
чл. 164 ар.3 от ГПК са недопустими гласни доказателства .
В
този и смисъл претенцията на ищеца с правно
основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД
за връщане на сума в разме р на 6200,00 лева –
представляваща заплатената от ищеца цена
на автомобила и за връщане на сумата от 400,00 лева също предоставена от него –
представляваща такси за регистрация на
закупения автомобил съдът приема
за недоказана .
В подкрепа на
заявения иск за репариране на
сумата от 4876,80 лева, представляваща твърдения за сторени от
ищеца разноски по закупени за
автомобила собствен на ответницата определен
набор от авточасти ищеца представя
издадена в негова полза проформа фактура
- № SO 3800011072 от
26.01.2019 година и разпечатки
на парично движение по кредитна
карта сиздадена на ищеца. Съдът като взе предвид по- горе изложените мотиви по анализа
на представени частни документи сходни
по характеристика с горепосочената проформа
фактура, като има в предвид , че по делото не е направено изрично искане за назначяване на СТЕ която да посочи какви възли и агрегати са сменяни по
описания автомобил и каква е тяхната
стойност, намира претенцията
в тази и част за сумата от
4876,80лева- за недоказана. За недоказана приема и
претенцията заявена в размер на 1586,00 лева – заявена като сума за репариране на сторени от ищеца разноски по
същия автомобил - административни разноски – заплатени от ищеца за автомобила -
такси данъци, годишен преглед винетка и др.
По делото свидетеля **** **** познат на страните твърди в показанията си, че по молба и указания на
ищеца е
извършвал периодични ремонти по автомобила собствен на ответницата. Пред съда твърди как
е ставало разплащането за така предоставените от него услуги: разплащането е ставало чрез прихващане
- от вземане на ищеца, като и свидетеля
твърди, че до раздялата на страните е извършвал периодични ремонти, които според свидетеля
възлизат на стойност така както е посочено по исковата молба в размер на
1500,00 лева – толкова колкото и е дължал
свидетеля на ищеца по друго тяхно правоотношение свързано с продажба
на друг автомобил – посочен от свидетеля като автомобил АУДИ А 8 –
собствен на ищеца. Съдът е мотивиран до
този размер да уважи претенцията, като доказана от показаниятана свидетеля .
По предявения иск за заплащане на сумата 1889 лева
- представляващи сума, с която ответницата се е обогатила за
сметка на ищеца, вследствие на заплатен
от ищеца ремонт на апартамента на
ответницата находящ се в гр. Балчик
ж.к. Балик бл. № 6 вх.б, ап. 30 и за
закупуване на мебели както следва
:
- претенция за сумата от 270,00 лева-
представляваща цената на
закупена и монтирана в жилищенто на ответницата смесителна
батерия,
- претенция за сумата от 200,00 лева представляваща цената на
закупената от ищеца и монтирана
в жилището на ответницата етажерка ,
-
претенция за сумата от 300,00 лева -
представляваща заплатената от
ищеца цена на закупен и монтиран в имота
на ответницата кухненски абсорбатор и заплатени от
ищеца разноски нает
алпинист – извършил ремонтни
дейности по външна стена на имота,
- претенция за сумата в размер на 400,00 лева- заплатени от ищеца
разходи по ремонт на коминно тяло, зидане и полагане на битумна изолация по покривната
конструкция на сградата в която и се намира апартамента собствен на
ответцницата, както и
- претенцията за
сумата в размер на 719,99 лева - заплатената цена от ищеца по
закурения холен диван за жилището
на ответтицата, съдът приема следното :
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.59 от ЗЗД, но се явява
неоснователен.
Съгласно Р № 114 от 29.05.2019г. по гр.д.№ 3715/2018г. на
IVг.о.на ВКС лицето,
с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е извършило разноски
по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с
намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател –
право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка
до размера на обедняването му.
По делото не е направено искане за назначаване на СТЕ, която да
установи вида и ремонтните дейности за които и се твърди, че са
били извършени от ищеца по имота
собствен на ответницата, както и цената на влажения труд и цената на строителните материали. В този
смисъл ищеца не доказа разместване на
блага вследствие на извършени от
него определени ремонти по жилището на
ответницата до посочения размер .
По отношение покупката на холен диван :
За де се уважи иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се установи, че ищеца е предоставил посочениете
по исковата молба парични средства в полза на
ответницата. Ищеца по делото
твърди, че парите за закупуването на
посочената по исковата молба
мебел са дадени от него. В подкрепа на
твърдението си ищеца представя по делото
разпечатка за движението на паричните суми по дебитната карта. Съгласно
писмено доказателство - извлечение от кредитна
карта – лист 34 по делото на 01.08.2017
година от сметката на ищеца е
направен превод в полза на мебелна къща
„Лазур“ на стойност 719,00 лева. Тази информация съпоставина с
представеното писмено
доказателство - лист 105 по
делото – фактура за закепуна мебел, съпоставена с твърденията на ищеца и
показанията на сведетелката: ****Б.
дават на съда основание да приеме
за установено по делото, че
парите за закупуването на ъглова гарнитура ФЛАУЪР на стойност 639,00 лева с вкл. ДДС са предоставени от ищеца-плащането е станало брез дебитната
му карта , като над посочения по
фактурата размер до размера на
перетенцията – визирана в размер на
719,00 лева иска следва да се
отхвърли като недоказан. Ответницата, чрез свидетелските показания
на св. ****Б. направи опит да докаже, че така дадената сума е била веднага възстановена на ищеца, но
според преценката на съда, липсват писмени доказателства които да установяват
факта на връщане на така
направения от ищеца разход
по закупуването на процесната
мебел.
По предявения иск за заплащане на сумата от 1000,00 лева сума в размер на която има
разместени блага между страните – даден от ищеца на ответницата заем в размер на 1000,00 лева, съдът приема следното :
Искът намира правното си
основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Иска е основателен.
В случая безспорно се установява
от признанието на ответницата по чл. 176 от ГПК – сторено в
съдено заседание проведено на 06.08.2020 година,че след прибирането на
ответницата от екскурзията която е осъществила до Южна Америка
е споделила на ищеца, че парите
за самата екскурзия не са и достигнали
и тя е ползвала услугите на фирма за бързи кредити, при което и ищеца дал
разрешение от дебитната му карта
да бъде изтеглена сума до
този размер, която сума
според признанията на ответницата тя е
внесла по сметка на дружеството за бързи
кредити – за да изчисти задълженито си .
По предявения иск за заплащане на
сумата 2400,00 лева, представляваща сторени разноски от ищеца по
закупуване на отетницата на прениосим компютър – Леново Йога :
По делото
е представено писмено догказателство лист- 103, фактура за закупен преносим компютър на стойност 2049 лева, както и
допълнителна застраховка на същото устройство – на стойност 260,00 лева. Ищецът твърди, че е закупил
преносимия компютър за ответницата като
и твърди, че до размера на стойтостта
му тя се е обогатила
без основание.
Ответницата не оспорва, че компютъра е
акупен със средства на ищеца,
но твърди че
така индидуализираната техника и
е била дадена като подърък от ищеца .
В настоящият случай
ищецът твърди, че ответницата си е спестила сума, равна на цената на преносимия
компютър който е придобила .
Настоящият състав
намира, че по делото се установи дарствено
намерение у ищеца при заплащане на процесната вещ.
По легалната
дефиницията на чл. 225 ЗЗД с договора за дарение, дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случая
ищецът е платил цената на вещта, но е дарил на ответницата
преносимия компютър. Плащането има за свое
основание именно дарствено намерение, а ответницата се е съгласила ищецът да
заплати цената на компютъра, който тя е придобила.
Постигнато е съгласие между двамата за това плащане. В
показанията си и свидетеля воден от ищеца- св. **** Т. Н.
сочи наличие на намерение
у брат си именно да надари с
процесната вещ ответницата. Посочения свидетел, както и
ответницата е приел посочената вещ -
дарената вещ като подърък – да
ѝ служи при и по повод занимяниата и като професионален
фотограф. Техническите параметри
на бъдещата покупка са били
зададени от ищеца на свидетеля, като и последвия се е съобразил при избора на компютъра именно с дадените указания на
осигурилия финансирането на покупката-
настоящия ищец.
Договорът
за дарение е каузален. Основанието за сключване на всяка казуална сделка е
целта на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта
на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари.
Основанието на договар за дарение съвпада с подбудите (мотива), поради които се
дарява. Тази цел според
преценката на съда е осъществена – от съжителството си
страните иман родено дете и е ясна целта на дарителя- надарената да
може да ползва вещта в ежедневието си и по професия.При тези изводи иска се приема от съда за неоснователен .
По
иска за репариране на сумата от 2400,0 лева. Заявена
е претенция за връщане на тази
сума представляваща ½
от общо пратения наем от ищеца за имот – апартамент находящ се на
адм. Адрес гр. Балчик по ул.
„ ****“, с месечен наем от 400,00 лева, който е бил предплатен изцяло от ищеца за срок от една година – от месец
януари 2018 година до месец януари 2019 година и за репариране
на сумата от 240,00 лева – заплатени
от него разноски по абонамент за
телевизия и интернет за 6 /шест/
месеца напред считано от месец
август 2018 година за жилището собствено на ответницата – с адрес гр. Балчик, ****и жилището наето от страните
– с адм. адрес по ул. „ **** „ в същия град, съдът приема следното :
Иска има
същото правно основание – чл. 59
ал. 1 от ЗЗД ,но се явява анализирайки
доказателствата неоснователен
,като и мотивире на съда са в
следната насока :
По делото с исковата молба не се
представиха убедителни писени
доказателства за това да се
установи, че за процесния период от време страните са ползвали недвижим
имот и за която да са заплащали наем в
посечения от ищеца размер – с ИМ не е
представин договор за наем, не се
събраха нито писмени нито гласни доказателства за това, че ищеца е заплащат
посочения по исковат молба наем. Не се
представиха убедителни доказателства в носока установяване от ищеца, че именно между него и
ответницата има разместване на блага до
посочения размер от 2400,00 лева
– заплатени от ищеца наем, такси по
кабелна телевизия и интернет услуги
заплатени за ползването на посочените имоти - жилището собствено на ответницата – с адрес гр. Балчик, бл.6 ап. 30 и
жилищено за което се твърди, от
ищеца, че е било наето от страните – с
адм. адрес по ул. „****“ в същия град.
Без
посочените по- горе от съда
изключения ищеца не доказа останалата часто от претенцията си за разместване в отношенията
му с ответницата блага, с които и
по посочен по ИМ размер тя да се е
обогатила неоснователно за сметка
на ищеца и да дължи връщане до
посочените по исковата молба
размери .
Фактическото съпружеско съжителство се определя като
неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно
поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20,
ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4,
ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с
правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази
причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират
приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите,
включително тези, регламентиращи общност на правата придобити по време на
брака. Ето защо при лицата, които са живели
или живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите
следва да се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с
които едно от съжителстващите лица твърди, че е финансирало разходи за
закупуване на МПС, финансирало разходи
по закупуването на резервни части и ремонт на закупено от ответника такоа МПС, финансирането на
ежедневните разходи на ответника или
сторените разходи по поддръжка на имот на
ответната страна, следва да се прилага принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. Оттук
следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между бившите
съжителци или съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на
имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по
изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които
фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията
между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата
извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже
нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със
средства, които са собственост на извършилия това действие.
В случая с
разпечатката за движението на
паричния поток по дебитната си карта ищеца не доказа с категоричност
теглените суми - в посочения по исковата
молба размер, да са постъпили именно в патримониума на ответницата и последната да дължи връщане на ищеца
на посочените суми . Същите изводи на съда са относими и към останалите ищцови претенции, с изключение на уважените искове .
От друга страна съдът отчита
,че за процесния период от време /
посочения период от време през
който страните са съжителствали на семейни начала а и преди това / ответницата
е била ангажирана по трудови правоотношения и е
получавала трудово възнаграждение, а и обезщетение за безработица за определен период от време,за което и са представени от ответницата
писмени доказателства ,
което обстоятелство основателно налага
извода ,че ответницата за описания период доказва обстоятелството ,че е обезпечавала
ежедневните си нужди със
средства нейно лично притежание.
Всяка от страните претендира разноски .
Ищцовата претенция по исковете се явява в общ размер на
46761,80 лева.
Исковете са
уважени както следва :
За репариране на сумата в размер
на 1500,00 лева - представляващи заплатени от ищеца в полза на свидетеля **** **** разходи
които последния е сторил по ремонтни дейности по автомобила собствен на ответницата,
За репариране на сумата в размер на
1000,00 лева- даден от ищеца заем
на ответницата и
За
репариране на сумата в размер на
639,00 лева – представляваща сумата, която ищеца е направил по
закупуването на холния диван на
ответницата- в общ размер на 3139,00
лева.
Искът е
уважен до размер на 7% и е отхвърлен до размер на
93 % .
Разноските по делото са сторени от ищеца в размер на
4520,86 лева .
Предвид
процента на уважения размер на
иска разноските за ищеца следва да
се уважат до размер на 316,40 лева .
Ответницата от своя страна е направила
по делото разноски в размер на
1866,22 лева. Предвид процента на неуважения размер на сбора от исковете на същата
ѝ се следват от ищеца разноски в
размер на 1735,38 лева .
Водим от
гореизложените съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан иска с правно
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предявен от ищеца М.Т.Н. с ЕГН********** ***
против А.Х.Б. с ЕГН ********** ***, по силата на който се претендира
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 24270,00 /двадесет и
четири хиляди двеста и седемдесет/ лева-
представляваща сума, която ответницата е изтеглила от банковата сметка на ищеца за периода от месец
09.2016 година до месец 09.2018 година, която
представлява разликата между сумата от 27270,00 лева и сумата
от 3000,00 лева / издръжка на детето /,
с която и сума като размер ищеца приема,че ответницата
неоснователно се е обогатила
за сметка на ищеца .
ОСЪЖДА
на основание чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на
М.Т.Н. с ЕГН********** ***, сумата
1500,00 / хиляда и петстотин / лева- ведно
със законната лихва от дата
на депозиране на исковата молба –
17.05.2019 година до изплащанета на сумата, представляваща сума, която
ответницата е получила без основание и с която се е обогатила за
сметка на ищеца – сума представляваща
сторени разноски - заплатени от ищеца в полза на свидетеля **** **** разходи за
труд, които последния е сторил по извършени ремонтни дейности по
автомобила собствен на
ответницата, като в останалата част
за претендираните суми :
Сумата от 6200,00 лева –
представляваща предоставената
от ищеца на ответницата сума
-стойността на закупения от
ответницата – л.а. „Мерцедес“ ДК ****,
сумата от 400,00 лева заплтени от
ищеца такси по регистрация на закупения
от ответницата авотомобил,
сумата от 4876,80 лева-
представляваща сторени от ищеца разноски по закупуването на резервни
части за подмяна по автомобила собствен на ответницата,
и
сумата от 1586,00 лева -
заплетени от ищеца суми – сторени от
ищеца административни разходи по автомобила собствен на ответницата, отхвърля иска като
недоказан .
ОСЪЖДА
на основание чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на
М.Т.Н. с ЕГН********** ***, сумата
639,00 лева предоставена от ищеца на
ответницата при закупуването на ъглова
гарнитура ФЛАУЪР - ведно със законната лихва върху тази сума от дата
на депозиране на исковата молба –
17.05.2019 година да изплащането на сумата, представляваща сума, която ответницата е получила
без основание и с която се е обогатила за сметка на ищеца, като отхвърля
като недоказан иска за
претендираните суми :
сумата от
270,00 лева- представляваща
цената на закупена и монтирана в
жилищенто на ответнтицата
смесителна батерия,
сумата от 200,00 лева представляваща цената на
закупената от ищеца и монтирана
в жилището на ответницата етажерка ,
сумата от
300,00 лева - представляваща
заплатената от ищеца цена на закупен и
монтиран в имота на ответницата
кухненски абсорбатор и заплатени от ищеца разноски
нает алпинист – извършил ремонтни дейности по външна стена на имота ,
и сумата
в размер на 400,00 лева- представляваща
заплатени от ищеца разходи по ремонт на коминно тяло, зидане и
полагане на битумна изолация
по покривната конструкция на сградата в
която и се намира апартамента собствен
на ответцницата, с които и суми
като размер ищеца приема, че
ответницата неоснователно се е обогатила
без основание за сметка на ищеца .
ОСЪЖДА
на основание чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на
М.Т.Н. с ЕГН********** *** , сумата
1000,00/ хиляда / лева предоставен
от ищеца на ответницата заем,
с която и сума
ответницата неоснователно се е
обогатила - без основание и за
сметка на ищеца .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предявен от ищеца М.Т.Н. с ЕГН********** ***
против А.Х.Б. с ЕГН ********** ***, по силата на който се претендира
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2400,00/две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща сторени
от ищеца разноски по закупен на
ответницата преносим компютър – марка „ Леново“ -Йога
с която и сума ищеца приема, че ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца .
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предявен от ищеца М.Т.Н. с ЕГН********** *** против А.Х.Б. с ЕГН ********** ***,
по силата на който се претендира ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 2400,00/
две хиляди и четиристотин / лева, представляваща ½ от
общо заплатения наем от ищеца за имот – апартамент находящ се на
адм. адрес гр. Балчик по ул.
„****“, с месечен наем от 400,00 лева, който е бил предплатен изцяло от ищеца за срок от една година – от месец януари 2018 година до месец януари 2019 година с която и сума
като размер ищеца приема, че
ответницата неоснователно се е обогатила без основание за
сметка на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан
иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
предявен от ищеца М.Т.Н. с ЕГН********** ***
против А.Х.Б. с ЕГН ********** ***, по силата на който се претендира
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 240,00 лева – равностойността на ½ от заплатени от ищеца
разноски по абонамент за телевизия и интернет, за 6 /шест/ месеца напред
считано от месец август 2018
година за жилището собствено на
ответницата – с адрес гр. Балчик,
****и жилището наето от страните – с
адм. адрес по ул. „****“ в същия град, с които и суми като размер ищеца приема, че
ответницата неоснователно се е обогатила без основание за
сметка на ищеца.
ОСЪЖДА
ответницата А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца М.Т.Н. с ЕГН********** *** сумата от 316,40
лева – представляваща част от сторените от
ищеца съдебно деловодни разноски, съразмерно процента на уважиния размер от исковете .
ОСЪЖДА ищеца М.Т.Н. с
ЕГН********** *** да заплати на
ответницата А.Х.Б. с ЕГН ********** ***
сумата от 1735,38 лева представляваща част от сторените от
ответницата съдебно деловодни разноски, съразмерно процента на неуважения
размер от исковете .
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му до страните .
Районен съдия :