№ 2209
гр. Варна , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501541 по описа за 2021 година
Образувано е по частната жалба вх.№ 285633/29.04.2021 от „ВИЛОКС ГРУП"ЕООД
ЕИК *********, представлявано от управителя Живко Ковачевич и прокуриста Сашо Белевски,
със седалище и адрес на управление в гр.София 1618 бул.“Цар Борис III“ № 136 ет.12, САК, срещу
определението на ВРС-XVIс-в № 263262/31.03.2021 по гр.д.№ 2285/2021, с което е оставено без
уважение възражението на ответната страна за изпращане на делото по компетентност на
Софийски РС.
Счита същото за неправилно поради съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон и необоснованост, поради следните съображения:
Съдът неправилно е приел с оглед естеството на предявените искове по КТ, че изборната
подсъдност по чл.114 ГПК е приложима. Неправилно било прието от РС въз основа на наведените
с ИМ твърдения и приложените писмени доказателства - заповед за прекратяване на трудов
договор, трудов договор, допълнителни споразумения към него, се извеждал извод, че мястото на
обичайното полагане на труд при действието на трудовия договор, било град Варна.
Съгласно практиката на ВКС подсъдността по исковете на работника срещу работодателя
по мястото, където работникът обичайно полага своя труд, се определя от действителното място, в
което се осъществяват трудовите правоотношения - предмет на делото.
В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните
начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е според уговореното място на работа, а по мястото,
където работникът обичайно полага своя труд, за което липсвали твърдения и доказателства от
страна на ищеца.
Определението на ВРС е постановено при съществени процесуални нарушения, доколкото
с определението с доклада и насрочване на делото от 31.03.2021 година, съдът е указал на ищеца,
че е налице разминаване на мястото на работа, където твърди, че е работил и му е предоставил
възможност да конкретизира точно мястото си на работа по трудовото правоотношение. Така РС
1
бил постановил обжалваното определение при наличието на нередовност на исковата молба, която
следвало да бъде оставена без движение до отстраняването й и затова е налице съществено
процесуално нарушение.
С оглед неяснотите в ИМ предвид обстоятелството, че при престой работникът не полага
труд, а изборната местна подсъдност по чл.114 ГПК е по мястото, където работникът обичайно
полага своя труд, счита, че настоящото дело следва да се гледа по правилата на общата подсъдност
и делото следва да бъде изпратено по подсъдност на СРС.
Поради изложеното моли за уважаване наведеното възражение за липса на местна
подсъдност.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по ч.жалба ЕМ. П. Г. в срок е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на разпоредбата на чл.114 ГПК и
затова компетентен да разгледа спора съд е ВРС.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :
Производството по делото е образувано по предявените от ЕМ. П. Г. с постоянен адрес:
гр.Свищов ул.„Околчица"№ 16 ет.2 ап.4 искове срещу „ВИЛОКС ГРУП" ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София 1618, бул.“Цар Борис III“ № 136 ет.12, за
- отмяна на уволнителна заповед № 414/22.12.2020г, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ,
- за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ,
както и
- за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа,
на осн.чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ в размер на 1000лв, представляваща частичен иск от общо
претендирана сума от 10192,92лв за времето от 22.12.2020г до 22.06.2021г, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.
С подадения в законоустановения едномесечен срок писмен отговор от ответната страна-
работодател е направено възражение за местна неподсъдност - тъй като седалището на ответника е
в гр.София, исковете са подсъдни на местно компетентния съд - Софийски РСа.
Възражение за обща местна подсъдност на делото е заявено своевременно, в срока по
2
чл.119 ал.З ГПК. По същество е неоснователно по следните съображения:
Кумулативно обективно съединените искове, с които е сезиран ВРС, са с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, т.е. имат характера на трудови спорове. За същите законодателят по
изключение изборната местна подсъдност, уредена в нормата на чл.114 ГПК, съгласно която
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, къде той обичайно полага
своя труд.
От данните по делото – както наведените в исковата молба твърдения, така и от
приложените към нея писмени доказателства – трудов договор от 2015, и всички последващи
допълнителни споразумения от 2016г до датата на прекратяването на трудовото правоотношение
сочат, че обичайното място на работа на ищеца е било това в игралните зали, държани от
работодателя, на територията на гр.Варна, който от своя страна попада в района на действие на
РС-Варна.
В тази връзка неоснователно е оплакването от ответната страна, че РС бил допуснал
процесуално нарушение, като се е произнесъл по възражението за неподсъдност, а след това бил
дал указания на ищеца с определението по доклада на делото от з.з. да уточни къде искал да бъде
възстановен на работа – дали в игралната зала на адрес гр.Варна ул.“Дубровник“ № 2 или в тази в
гр.Варна бул.“Сливница“ № 151.
Следва да се разграничава понятието „обичайно място на работа“ от понятието „работно
място“. Първото е визирано в хипотезата на чл.114 ГПК. В настоящия случай ищецът е бил
управител на игралните зали на дружеството, намиращи се на територията на гр.Варна, което сочи,
че обичайното му място на работа е това на територията на гр.Варна. А конкретното работно място
е свързано с полагането на труд в конкретна игрална зала. Във връзка с последното РС с
определението си от закрито заседание на 31.03.2021, с което е направен докладът по делото, е дал
указания ищецът да уточни на кое място на работа иска да бъде възстановен по повод предявения
от него иск за възстановяване на заеманата длъжност, на чл.344 ал.1 т.2 КТ, което в случая е и без
значение. С това, обаче, не се променя местната подсъдност, обусловена от предявения главен иск
за отмяната на уволнителната заповед, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Като краен се налага изводът, че ищецът правилно е упражнил правото си на изборна
подсъдност по чл.114 ГПК, а заявеното от ответната страна възражение за неподсъдност като
неоснователно правилно е оставено без уважение и затова постановеното от ВРС определение
следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-XVIс-в № 263262/ 31.03.2021 по гр.д.№
2285/2021, с което е оставено без уважение възражението на ответната страна за изпращане на
делото по компетентност на Софийски РС, на осн.чл.105 ГПК.
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба
в едноседмичен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4