ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916
гр. Перник, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна жалба рег. № 23770 от 28.11.2022г. от П. Г. Н. ЕГН **********
*** и адв.Б.Б. САК
СРЕЩУ
Определение № 3979 от 18.11.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС,
Като се иска от съда : да постанови Определение, с което да се измени и коригира в частта
за разноските Решение № 1053 от 17.10.2022 по гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС като
изрично се запише в диспозитива :
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
1715 район Витоша ул.Р.П.Казанджията № 4-6
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от З Адвокатурата – на адвокат Б. Б. член на САК
личен № *** – сума в размер 355.42лв.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
1715 район Витоша ул.Р.П.Казанджията № 4-6
ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н. ЕГН ********** *** – сума в размер 95.63лв. от която сумата 71.63лв.
държавна такса и 24лв. такса за препис на изпълнително дело
Постъпил е отговор на частната жалба от 07.12.2022г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД, с
който считат частната жалба за неоснователна, а Определение № 3979 от 18.11.2022г. по гр.дело №
2778/2022г. по описа на ПРС - касаещо частта за разноските на Решение № 1053 от 17.10.2022 по
гр.дело № 2778/2022г. по описа на ПРС – за правилно.
1
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с
частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима: насочена е срещу
акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване.
Производството по ч.гр. д. № 2778/2022 г. на Районен съд - Перник е образувано по
искова молба от П. Г. Н. ЕГН ********** ***, предст. от адв.Б.Б. САК срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД като установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК.
Приключило е с Решение № 1053/17.10.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. на 11 граждански
състав ПРС.
По реда на чл.248 ГПК е инициирано производство по молба от 04.11.2022г. на ищеца
П. Г. Н. ЕГН ********** ***, предст. от адв.Б.Б. САК – като в молбата се твърди, че :
- не са налице предпоставките, описани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради
което съдът в решението си неправилно приложил същата.
- макар ответникът да признал иска по отношение на неговата основателност, то преди това
искът бил оспорен като недопустим.
- след като ответникът е оспорил иска като недопустим, то той е упражнил правото си на
защита и не може да се приложи редът по чл. 78, ал. 2 от ГПК, в която връзка е цитирана съдебна
практика – определение № 459/14.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 357/2020 г. на ОС Перник.
- ответникът бил дал повод за завеждане на делото, доколкото разполагал с изпълнителен
титул, а освен това уведомил съдебният изпълнител твърде късно, че не претендира процесните
суми.
В тази връзка също е цитирана съдебна практика.
Видно от депозирания отговор, искането се счита за неоснователно. Поддържа се, че:
- срещу ответника вече било постановено едно съдебно решение за главницата по същия
изпълнителен лист. Доколкото било признато, че сумата не се дължи искът бил уважен, а
ответникът осъден за разноски.
- След влизане в сила на решение ответникът уведомил съдебния изпълнител и подал
нужната информация към Централния кредитен регистър. Поради това ответникът не е станал
повод за образуване на настоящото дело.
- настоящият иск, както и първият такъв не били частични, а представлявали предявяване
на множество искове за различни суми по един и същи изпълнителен лист и в тази връзка ищецът
извършвал злоупотреба с права като целял да получи единствено повече разноски.
Районният съд е постановил Определение № 3979 от 18.11.2022 г., с което е оставил без
уважение молба от 04.11.2022г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като неоснователна.
2
Поради това и е депозирана настоящата Частна жалба срещу посоченото определение
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
В мотивите на постановеното по делото Решение № 1053/17.10.2022 г. съдът изрично е изложил
мотиви защо счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В тази връзка съдът е отчел факта, че настоящото дело е второ по ред между страните – като
преди това между тях е било образувано и друго дело, а именно гр.д. № 2772/2021 г. по описа на
РС Перник.
Последното не е било по частичен иск – доколкото е касаело вземането за главница по един
изпълнителен лист изцяло /а не част от главницата/.
От своя страна задълженията за разноски и лихви като самостоятелни задължения са
предмет на настоящото дело /отново изцяло/.
Поради това и в случая не е налице хипотеза на предявяване на частичен иск /като една
част от същия да е предмет на предходното дело, а другата част на настоящото такова/.
Съдът освен това е отбелязал, че ответникът е станал причина за образуване на
предходното дело – доколкото е притежавал изпълнителен титул – затова и в съответствие с
цитираната от ищеца в молбата по чл. 248 от ГПК съдебна практика – по гр.д. № 2772/2021 г. по
описа на РС Перник ответникът е бил осъден да плати разноски.
Както се установи в хода на делото обаче, както ищеца, така и ответника са уведомили
съдебния изпълнител за влязлото в сила Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по
описа на РС Перник – с което е призната недължимост на главницата по кредита.
Предвид това ответникът преди получаване на препис от исковата молба по настоящото
първоинстанционно дело, е уведомил съдебния изпълнител, че с оглед влязлото в сила съдебно
решение, не му се дължат повече суми по изпълнителното дело.
В тази връзка и съдът е счел, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото
дело.
Съдът е отбелязал и че изпълнителното дело се прекратява по право с настъпване на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което не е необходимо издаване на изрично
постановление за прекратяване от съдебния изпълнител. Поради това и действията или
бездействията на съдебния изпълнител не могат да се вменят във вина на взискателя, след като
последният е уведомил ЧСИ Б., че повече не му се дължат суми по изп.д. № 393/2013 г.
3
Съдът правилно е намерил, че следва да обърне внимание на цитираната в молбата по чл.
248 от ГПК съдебна практика.
Относно практиката, цитирана в. т. 2 и т. 3 от изложението на молителя, настоящият състав
споделя същата.
Действително при наличие на изпълнителен титул не може да се приеме, че ответникът не е
станал повод за образуване на делото. Именно поради това и с Решение № 203/06.10.2021 г. по
гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник ответникът е бил осъден за разноски.
Настоящото дело обаче се явява поредно между същите страни въз основа на същия
изпълнителен лист при това за акцесорни на главницата вземания – т.е. за лихви и разноски.
Поради това и съдът е приел, че дори да е станал повод за образуване на първото дело, то
ответникът не е станал повод за образуване на следващото такова.
Още повече ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че не притежава повече вземания
срещу длъжника.
Относно практиката, цитирана от жалбоподателя - и в частност определение №
459/14.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 357/2020 г. на ОС Перник, настоящият състав намира, че
последното е постановено при различна фактическа обстановка - в същото ответникът се е бранил
с доводи за недопустимост на процеса поради липса на правен интерес, доколкото не претендирал
активно плащането на сумите по изпълнителния лист, с който разполагал.
В настоящия случай обаче ответникът заявява на първо място възражение за
недопустимост на процеса поради наличие на друго влязло в сила решение между същите страни и
със същия предмет.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че подобно оспорване е в интерес на правната
сигурност и е с оглед избягване на постановяване на множество решения между едни и същи
страни и с един и същи предмет, които решения могат да се окажат с различно съдържание.
Поради това и двете хипотези не могат да бъдат приравнени.
На последно място - действително предявяването на настоящата искова молба
представлява в значителна степен злоупотреба с процесуални права.
Това е така, доколкото в случая ищецът е разделил сумите по изпълнителния лист – като за
главницата е водил едно дело, а за лихви и разноски води следващо поредно дело.
При наличие на повече задължения по изпълнителния лист длъжникът по същия може да
заведе множество дела практически произтичащи от едно и също правоотношение.
Това поведение не следва да бъде поощрявано, доколкото представлява злоупотреба с цел
натрупване на повече разноски в полза на длъжника по изпълнителния лист и ищец по иска с
правно основание по чл. 439 от ГПК.
Освен това, както е посочено и в основното решение по делото, в полза на ищеца е
4
предвидена разпоредбата на чл. 119 ал.3 от ЗЗД – която предвижда, че с погасяването по давност
на главницата се погасяват и акцесорните вземания.
Поради това и липсва необходимост от водене на отделен процес за тях – какъвто е
настоящият случай, където ищецът сам е избрал да води поредно дело за лихви и разноски по
същия изпълнителен лист.
В тази връзка и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Разноски на страните в настоящото производство не се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3979 от 18.11.2022г. по гр.дело № 2778/2022г. по описа
на Пернишки районен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5