СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 7544 по описа на съда
за 2016 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218з и сл. от ГПК (отм.)
С
решение от 27.12.2007 г. СРС, 46 с-в по гр. д. № 6605/2000 г. е признато за
установено, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение на ответниците М.Л.В.(починала
в хода на процеса и заместена от
наследниците си по закон А.И.В. и Р.И.А.), А.И.В., Р.И.А., Т.(вместо Т., при
допусната ОФГ в личното име) Х.А. и Р.Х.А., по иска с правно основание чл. 97,
ал. 1 от ГПК, че А.Д.А. (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон К.Д.А.
и А. Й. А. – починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон
Г.А.Д., В.А.Д., Р.Б.Р.-К. и Л.А.К. – починала в хода на процеса и заместена от
наследника си по закон Б.К. Ш.) и К.Д.А. са собственици на неурегулирано празно
дворно място с площ от 666 км., с пл. № 254, кад. л. № 616, м. „Киноцентъра III
част”, при съседи: път, имот пл. № 255, имот пл. № 260, имот пл. № 259 и имот
пл. № 253, съставляващ част от бивша нива в землището на София - Драгалевци, м.
„Сврачаро”, заснета с пл. № 4312 (стар), цялата с площ 4. 285 кв. м., при
съседи: наследниците на Н.В.,Л.К., градска нива и Боянска бара. Със същото
решение, на основание 431, ал. 2 от ГПК, е отменен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 76, том LXXIX, дело № 15215 от 1979 год. (вместо 1975 г. при
допусната очевидна техническа грешка), нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 77, том LXXIX, дело № 15216 от 1975 год. и нотариален акт № 79, том LXXVII,
дело № 15390 от 1993 год.
Срещу решението в законоустановения
срок е депозирА.въззивна жалба от ответниците Т.Х.А. и Р.Х.А.. В жалбата се
твърди, че първоинстанционното решение е порочно, като не се излагат конкретни
доводи за незаконосъобразност на съдебното решение.
Въззиваемата стрА.К.Д.А. оспорва
жалбата като неоснователна. Останалите въззиваеми страни, правоприемници на
първоначалния ищец А.Д.А. не изразяват становище по въззивната жалба.
Останалите
ответници в производството - А.И.В., Р.И.А.,
Б.К.Ш. /наследник по закон на Л.А.К., починала в хода на производството/, Р.Б.Р.
– К., Г.А.Д. и В.А.Д., също не взимат становище по жалбата.
С
Решение № 112/14.06.2016 г. по гр. д. № 6282/2015 г. на ВКС, ГК, I ГО е
отменено въззивно решение на СГС, IV Д състав, постановено на 10.05.2016
г. по гр.д. 3 5527/2010 г. по описа на СГС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС, като са дадени задължителни указания от ВКС
във връзка със събиране на нови доказателства.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира следното от фактическа страна:
Софийски районен съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) за признаване право на собственост,
както и искане по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на констативен нотариален
акт.
От приетия като писмено доказателство по
делото нотариален акт № 161, том. ХVІІ, регистър 3361, дело № 3051/04.10.1943
г. се установява, е Д. Д.А. е закупил отЛ.К. Данева нива от 4 285 кв. м.,
находяща се в землището на гр. София, - Драгалевци, м. Сврачаро, при съседи:
наследниците на Н.В.,Л.К., градска нива и Боянска бара.
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници № 1617/05.03.1992 г. Д. Д.А. е починал на 30.01.1977 г., като е
оставил за свои наследници по закон синовете си ищеца А.Д.А., ищеца Констатнит Д.А.
и Д. Д. А.. А.Д.А. е един от ищците и въззивници по делото, като същият е
починал в хода на производството - на 10.05.2008 г., като е оставил за
наследник другия ищец - К.Д.А., съпругата си А. Й. А. и наследниците на другия
си брат – Вивиан А. и Едуард А.. По отношение на последните двама производството
по делото е било прекратено с влязло в сила определение, поради направен отказ
от наследство по реда на чл. 52 ЗН. А.Й. А. е починала в хода на процеса и е заместена
от наследниците си по закон Г.А.Д., В.А.Д., Р.Б.Р.-К. и Л.А.К. – починала в
хода на процеса и заместена от наследника си по закон Б.К. Ш.
От приетия по делото като писмено
доказателство АДС № 1782/19.11.1949 г. се установява, че притежаваният от Д. Д.А. - наследодател на ищците, имот е одържавен по
ЗОЕГПНС.
Видно от представената по делото Заповед №
РД- 57-552/1995 год. на кмета на София на наследниците на Д. Д.А. е предадено
владението на следния имот, отписан от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти: неурегулирани места - бивша нива, заснета в кад. план от 1976
год., кад. лист № 615, 640 с пл. № 4312 -стар, като обособени имоти с пл. № 254
и 256 и части от имоти с пл. №№ 247, 248 и 918 отразени на скица от 13.08.93
год. за кв. „Драгалевци” - в. з. „Киноцентъра”, с изключение на отразените в
същата скица имоти с пл. №№ 253 и 255, обособени като самостоятелни и застроени
след отчуждаването с масивни сгради - имоти на трети лица и части от имота,
попадащи в път и дере.
По делото е представен Нотариален акт № 2,
том І, рег. № 811, дело № 26/28.04.2000 г., с който са се снабдили ищците, за
собственост по наследство и реституция на имот № 254, нанесен в кадастрален
лист № 616, 640, през 1998 г. в кадастралния план на гр. София, в. з.
Драгалевци І част, м. Ботаническа градина, бивша Киноцентъра ІІІ част за по 1/3
ид. част от този имот.
Видно от приетия по делото като писмено
доказателство Нотариален акт № 29, том І, рег. № 810, дело № 25/28.04.2000 г. Д.
Д. А. (наследник на Д. А.) е дарил на другите двама наследници на Д. А. и ищци
по настоящото дело К.Д.А. и А.Д.А. – по равно, своята 1/3 идеална част от реституирания
имот.
Не е спорно по делото и се установява от Нотариален
акт № 192, том XII, дело 2141/71 г. за собственик на недвижим имот по давност,
че по обстоятелствена проверка първоначалната ответница Ъ В. е призната за
собственик на нерегулирано празно място с площ от 666 кв.м., находящо се в гр.
София, землището на Драгалевци, местност „Голяма могила“.
По делото не е спорно, че М.Л.В.е дарила
равни части от имота, описан в Нотариален акт № 192/1971 г. на двамата си сина
- Р.И.А. и А.И.В. (ответници в производството), съответно с Нотариален акт № 76
и Нотариален акт № 77 от 25.06.1975 г. - на всеки по 332 кв. м. от
неурегулирано празно място, находящо се в землището на Драгалевци - София, м.
„Голяма могила”, при съседи: А.И.В., Р.С., А. П. А. и Б. и З.К..
Видно от Нотариален акт № 79 от 21.06.1993
г. Р.А. и А.В. са продали на въззивниците Т. и Р. Х.А.празно дворно място с площ
от 666 кв.м., съставляващо вече имот пл. № 254 кад. лист 616 по кад. план на
София, Драгалевци, „Под голямата могила“.
Съгласно приетата по делото пред СРС и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обектично и
компетентно дадена, се установява, че процесният имот, за който е съставен
Нотариален акт № 192, том XII, дело 2141/71 г. за собственик на недвижим имот
по давност на първоначалната ответница М.Л.В., е идентичен с част от
реституирания на ищците имот, описан в Нотариален акт № 161/04.10.1943 г. за
продажба в полза на Д. А..
Ответниците са направили възражение, че процесният
имот е придобит от Г.Й.К., тяхната праводателка, по замяна, съгласно Протокол №
1/24.3.1960 г. за обменените места от ТПС комисия, в т. 1 на който е отразено,
че на Г.Й.К. е дадена по замяна нива от 2 дка в землището на м. „Зад голяма
могила”, с. Бояна срещу нейна нива от 2 дка, в м. Бяло поле, в землището на с.
Бояна, при граници:от изток - Драгалевска муша, от север- Б. и З.К.и на запад -
дере. Документът е оспорен от въззиваемата стрА.поради липса оригинала на Протокола и поради непълнотата му.
Липсата на протокола се установява от приетото по
делото като писмено доказателство писмо с изх. № ВС-30-503/24.02.2014 г. от
Общинска служба по земеделие (ОСЗГ) – Овча Купел. С писмото се потвърждава
наличието на представеното Приложение към този Протокола на ТПС комисия №
1/1960 г., на което се позовава ответника. Същото приложение към протокол № 1
от 24.03.1960 г., със списък към него е изпратено в заверено копие по делото от
ОЗСГ „Овча Купел”.
Видно от Нотариален акт № 3/60 г. за собственост на
недвижим имот, даден в
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, на 15.12.1960 г. Г.Й.К. е призната
за собственик на нива, находяща се в землището на с. Бояна, м. Голяма Могила,
от 2 декара при граници – изток – Драгалевска муша, север – Б. и З.К., запад –
дере, срещу нива включена в блок на ТКЗС. При издаването на този констативен
акт нотариусът е удостоверил, че му е представен Препис-извлечение от Протокол
на ТПС комисия с. Бояна, София от 24.03.1960 г. Актът не е бил оспорен от
ищците в първоинстанционното производство.
От приетата пред настоящия въззивен състав и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и обоснована, се установява, че имотът, за който е съставен
Нотариален акт № 192, том XII, дело 2141/71 г. за собственик на недвижим имот
по давност на първоначалната ответница М.Л.В., е идентичен с имота на Г.Й.К.,
получен по замяна от ТПС комисия и описан в Нотариален акт № 3/60 г. Заключението
на вещото лице потвърждава извода на даденото такова пред първоинстанционния
съд, че процесния имот е част от имота, собственост на наследодателя на ищците
по продажба от 1943 г. Вещото лице е изготвило скица на границата между Драгалевци
и Бояна, като е заявило, че обстоятелството, че имотът, описан в приложението
към протокола за замяна и имотът, описан в акта за продажба на наследодателя на
ищците, са описани като находящи се в двете съседни землища Драгалевци и Бояна,
не променя заключението му, че същите са идентични.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) ищците следва при пълно и главно доказване
да установят правото си на собственост. Ищците претендират, че са придобили
право на собственост по чл. 1 ЗВСОНИ – по закон, поради което следва да
установят при пълно и главно доказване следните юридически факти: имотът да е
бил собственост на лицето, което претендира реституция, съответно на неговия
наследодател; да е отнет при посочените в закона предпоставки по законите,
предвидени в ЗВСОНИ; към момента на влизане в сила на закона – 1992 г. имотът
да е собственост на държавата, общините, обществените организации или техни
фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; имотът да съществува реално до
размерите, в които е отчужден; собствениците да не са били обезщетени чрез
изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
Собствеността се възстановява по силата на закона - ex lege, без да е
необходимо издаването на нарочен акт за възстановяването й от административен
орган или от съда.
От така установените факти, Софийски градски съд прави
правния извод, че процесният имот съставлява част от имот, закупен от
наследодателя на ищците Д. Д.А. на 04.10.1943 г., който е одържавен по реда на ЗОЕГПНС на 19.11.1949
г., за което е акт за държавна собственост. Поради изложеното, съдът намира, че са налични
първите две предпоставки за уважаване на процесния иск имотът да е бил
собственост наследодателя на ищците и да е отнет при посочените в закона
предпоставки по законите, предвидени в ЗВСОНИ. Безспорно е установена по делото от приетите заключения
на СТЕ идентичността на процесния имот, за който е съставен констативен
нотариален акт за собственост по давност на първоначалната ответница с част от
имота, придобит по силата на облигаионно правоотношение за покупко-продажба от
наследодателя на ищците и одържавен по реда на ЗОЕГПНС на 19.11.1949 г.
Следователно имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден.
Основният спорен въпрос по отношение настъпването на
реституционния ефект на закона е дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ
имотът е бил собственост на държавата, общините, обществените организации или
техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ или е излязъл от патримониума
на държавата и е станал собственост на трети лица, което препятства
настъпването на реституцията по право по чл. 1 от ЗВСОНИ.
Съдът намира, че процесния имот е собственост на
частно лице към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ поради следните
съображения: от доказателствата по делото бе безспорно установена идентичност
на процесния имот с получения по замяна от ТПС комисия и описан в Нотариален
акт № 3/60 г. имот на Г.К.. Съдът намира, че е неоснователно възражението, че
имотите са описани като такива намиращи се в различни землища. Видно от
експертизата землищата Бояна и Драгалевци са съседни и двата имота са описани
като находящи се в една и съща местност, макар и в различни села. Вещото лице е
категорично, че посочването в нотариалните актове на имотите на различно
землище не променя извода, направен в заключението, за идентичност на имотите.
На следващо място, въззвиният съд намира, че от писмените доказателства по
делото се установява, че Г.Й.К.е станала собственик през 1960 г. на процесния
имот чрез замяна. Съдът не следва да обсъжда възраженията на ищците относно
замяната, тъй като това би било предмет на иск по чл. 7, ЗВСОНИ, какъвто не е
предявен.
Поради изложеното, съдът намира, че към момента на
влизане в сила на ЗВСОНИ – 1992 г., имотът не е бил собственост на държавата,
общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по
чл. 61 ТЗ, а на физическо лице. Следователно не е налице една от предпоставките
по чл. 1 ЗВСОНИ за настъпване на реституцията на имота по закон.
По изложените съображения, Софийски градски съд приема,
че предявеният установителен иск с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) за
признаване право на собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отмяната на констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е акцесорна правна
последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на
същия имот. При този изход на спора, при който искът за собственост се отхвърля,
и не следва да се обсъжда искането на ищците за отмяна на Нотариален акт № 192,
том XII, дело 2141/71 г. за собственик на недвижим имот по давност на М.Л.В..
Относно искането на ищците за отмяна на нотариалните актове за дарение № 76,
том LXXIX, дело № 15215 от 1975 год., № 77, том LXXIX, дело № 15216 от 1975
год. и нотариален акт № 79, том LXXVII, дело №15390 от 1993 год. за продажба на
имота, същите не подлежат на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), защото
на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия
въззивен състав с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и искът отхвърлен.
По
разноските:
Доколкото във въззивното производство въззивниците не
претендират разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Съобразно изхода на спора следва да се присъдят на
касаторите Т.Х.А. и Р.Х.А. разноски в размер на 85 лв. за касационното
производство.
При този изход на правния спор първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. Ответниците
не претендират разноски пред СРС, поради което такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.12.2007 г. СРС, 46 с-в
по гр. д. № 6605/2000 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А. (починал в хода на
процеса и заместен от наследниците си по
закон К.Д.А. и А.Й. А. – починала в хода на процеса и заместена от наследниците
си по закон Г.А.Д., В.А.Д., Р.Б.Р.-К. и Л.А.К. – починала в хода на процеса и
заместена от наследника си по закон Б.К. Ш.) и К.Д.А. иск с правно основание
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на М.Л.В.(починала
в хода на процеса и заместена от
наследниците си по закон А.И.В. и Р.И.А.), А.И.В., Р.И.А., Т.Х.А. и Р.Х.А., че А.Д.А.
(починал в хода на процеса и заместен от
наследника си по закон К.Д.А.) и К.Д.А. са собственици на неурегулирано празно
дворно място с площ от 666 км., с пл. № 254, кад. л. № 616, м. „Киноцентъра III
част”, при съседи: път, имот пл. № 255, имот пл. № 260, имот пл. № 259 и имот
пл. № 253, съставляващ част от бивша нива в землището на София - Драгалевци, м.
„Сврачаро”, заснета с пл. № 4312 (стар), цялата с площ 4.285 кв. м., при
съседи: наследниците на Н.В.,Л.К., градска нива и Боянска бара, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН **********, Г.А.Д., ЕГН **********
В.А.Д., ЕГН **********, Р.Б.Р.-К., ЕГН ********** и Б.К. Ш., ЕГН ********** да
заплатят на Т.Х.А., ЕГН ********** и Р.Х.А., ЕГН ********** сумата от 85 лв.,
представляваща разноски за касационното производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.