РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20231880100630 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ВИКИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********
против „Дива Транс М и М“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372,
ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1860.00 евро с ДДС, представляваща
възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от 16.05.2023 г., за
което ищецът е издал фактура № ********** от 24.05.2023г.; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер от 53,55 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 02.08.2023г. – 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023г./ до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество е
сключен договор за превоз от 16.05.2023г. във връзка с подадена заявка от същата дата
от ответника. По силата на посочения договор, ищецът се е задължил да извърши
превоз на товар от място на товарене Р. Гърция, гр. Яница до адрес на разтоварване в Р.
Словакия. Цената на превоза по договора била 1860 евро с ДДС, която следвало да
бъде изплатена в рамките на 45 дни след извършване на доставката и представянето на
фактура заедно с ЧМР и всички придружаващи товара документи. Стоката била
превозена до своето местоназначение на дата 22.05.2023г. и получателят я приел, като
не били релевирани възражения във връзка с превоза. Във връзка с това била съставена
товарителница по международен образец (CMR) и била издадена фактура от
1
24.05.2023г., в която била посочена левовата равностойност на договорената стойност
за превоза. Сочи се, че падежът на вземането за превозно възнаграждение е настъпил
на 01.08.2023г. Ответникът бил поканен да изпълни, но плащане не последвало.
Предвид това се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху
главницата за периода 02.08.2023г. - 19.10.2023г. в размер от 53,55 евро. Предвид
изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и
сторените разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба и не се представлява
в открито съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно
от Разпореждане 705 от 25.10.2023 г. на Районен съд Своге; Определение № 463 от
13.12.2023 г. на Районен съд Своге и призовка от 14.12.2023 г.).
В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г., ищцовото дружество,
чрез процесуалния си представител, изрично е поискало постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са
следните: на ответника да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна
на книжа и неявяването му в съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответното дружество на дата 07.11.2023 г. В законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Въпреки че ответното дружество е редовно призовано за датата и часа на
първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на неговия
управител, в откритото съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Макар
и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане 705 от
25.10.2023 г. на Районен съд Своге; Определение № 463 от 13.12.2023 г. на Районен
съд Своге и призовка от 14.12.2023 г.), ответникът не е проявил процесуална активност
под каквото и да било форма. Едновременно с това, в открито съдебно заседание от
23.01.2024г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, отправя
2
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК,
уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не е изпратил представител в първото
съдебно заседание и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно, от наведените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на
предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатена сума
за разноски в общ размер от 1,089.51 лв., формирана както следва: 199, 71 лева-
държавна такса за образуване на исковото производство, 675,00 лева- заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото производство и 214,
80 лева с ДДС– заплатени такси за образуване на изпълнително дело № 152/2023 г. на
ЧСИ Васил Ангелов Недялков, с район на действие Окръжен съд –София, във връзка с
образуваното обезпечително производство. Предвид изложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1,089.51 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД „Дива Транс М и М“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ВИКИ ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сума в размер от 1860.00 евро с ДДС,
представляваща неплатена главница по Договор за превоз от 16.05.2023 г., за което е
издадена фактура № ********** от 24.05.2023г.; сума в размер от 53,55 евро,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 02.08.2023г. –
19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 20.10.2023г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дива Транс М и М“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ВИКИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер от
1,089.51 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и
3
обезпечителното производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита
по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4