АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
РЕШЕНИЕ № 12 |
|||||||||||
гр. Видин,
23.02.2022 г. |
|||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
Административен
съд – Видин, |
Шести административен състав |
||||||||||
в публично заседание на |
Двадесет и четвърти януари |
||||||||||
през две хиляди двадесет и втора година в състав: |
|||||||||||
Председател: |
Борис Борисов |
||||||||||
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
от съдия |
Борисов |
|
|||||||||
Административно дело № |
248 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
|||||||||||
Делото е образувано по жалба на Г.И.Й. *** против
решение № 43/01.04.2021г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С210005-022- 0016317/10.03.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин. Излагат се доводи, че административния
акт е незаконосъобразен и се иска да бъде отменен. Ответникът взема
становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Административен
съд Видин счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено
следното: Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210005-022-0016317/10.03.2021
г., предмет на обжалване в настоящото производство. С него е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, в ТБ „ОББ“ ЕАД, за сумата от 58 524.10 лв., в това число лихва 10
620.06 лв. и главница в размер на 47 904.04 лв. То е издадено в резултат на постъпила
молба за събиране на задължения от държава - членка на ЕС - Германия с № 9153/148/00475/08.02.2017
г. за ДДС - период 01.04.2015 г. - 30.06.2015 г. в размер на 60 051.62 лв., със
засегнато лице Г.И.Й.. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение № С180005-149-0016230/10.12.2018
г. Установено е, че лицето не притежава
годно имущество, което да послужи за обезпечаване на публично задължение. Установено
е, че лицето притежава банкови сметки и с оглед обезпечаване възможността за събиране
на публичните вземания от държавата, от компетентен публичен изпълнител са предприети
съответните действия по реда на ДОПК като е издадено оспореното постановление. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Съдът приема, че актът е издаден
от компетентен административен орган, мотивиран е от правна и фактическа страна.
Съгласно чл. 121, ал.2
от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл. 195 от кодекса,
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 197, ал.1
от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни
мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната
дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася
с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 12 ДОПК
- в 7-дневен срок от получаването на жалбата. В производството по чл. 197, ал.2
вр. чл. 121, ал.2
ДОПК съдът може да отмени неотменената по административен ред обезпечителната
мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
гаранция или държавни ценни книжа съгласно чл. 197, ал.3,
пр.1 вр. чл. 121, ал.2
ДОПК.; б) не съществува изпълнително основание съгласно чл. 197, ал.3,
пр.2 вр. чл. 121, ал.2
ДОПК; или в) не са спазени изискванията за налагането на предварителни
обезпечителни мерки съгласно чл. 197, ал.3,
пр.3 вр. чл. 121, ал.2
и чл. 195, ал.5
ДОПК. Настоящият случай не попада в тези хипотези. Определяща за налагането на обезпечителните
мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично задължение
е невъзможно когато лицето към датата на изпълнението не разполага с достатъчно
средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в съответните размери
или в последствие /поради намаляването му/, няма такова. Изпълнението е сериозно
затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника
да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им
положение е такова, че не те не са ликвидни. Преценката за затрудненото събиране
на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база установения
размер на задълженията му, като е изследван въпроса за наличното имущество, вкл.
наличието на тежести върху това имущество. След извършването на тази преценка
въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия
с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител законосъобразно е пристъпил
към постановяване на процесиите обезпечителни мерки, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на жалбоподателя. Осъществена е процедура по взаимна помощ между
държавите - членки на Европейския съюз, уредена в чл. 269а ал. 1 т. 1 – събиране
на вземане от данъци, от компетентните органи по чл. 269б и при условието на чл. 269в ал. 1 т. 3 ДОПК – събиране на вземане. След като не са успели да съберат
вземането органите са пристъпили към налагане на обезпечителни мерки по изложените
по – горе причини. Неоснователно е твърдението в жалбата за липсата на приложение
в България предвид нормата на чл. 143р ал. 1 т. 3 ДОПК. Този текст се отнася до
обмена на информация между държавите членки. Неоснователно е твърдението за неприложение
на сътрудничество по отношение на ДДС съобразно разпоредбата на чл. 143б ал. 1
и ал. 2 ДОПК. Тези разпоредби се отнасят за установяване на задължения от данъци,
а в конкретния случай данъците са установени и затова е приложен реда на глава
27а ДОПК. С оглед изложеното,
съдът приема, че обжалвания административен акт е законосъобразен, а жалбата,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Видин РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Й. *** против решение
№ 43/01.04.2021г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С210005-022- 0016317/10.03.2021 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин. Решението е окончателно. Съдия: |
|||||||||||