Решение по дело №248/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 12
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Борис Огнянов Борисов
Дело: 20217070700248
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ12

гр. Видин, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти януари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

 Борисов

 

Административно дело №

248

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Делото е образувано по жалба на Г.И.Й. *** против решение № 43/01.04.2021г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С210005-022- 0016317/10.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин. Излагат се доводи, че административния акт е незаконосъобразен и се иска да бъде отменен.

Ответникът взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Административен съд Видин счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено следното:

Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210005-022-0016317/10.03.2021 г., предмет на обжалване в настоящото производство. С него е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в ТБ „ОББ“ ЕАД, за сумата от 58 524.10 лв., в това число лихва 10 620.06 лв. и главница в размер на 47 904.04 лв. То е издадено в резултат на постъпила молба за събиране на задължения от държава - членка на ЕС - Германия с № 9153/148/00475/08.02.2017 г. за ДДС - период 01.04.2015 г. - 30.06.2015 г. в размер на 60 051.62 лв., със засегнато лице Г.И.Й.. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение № С180005-149-0016230/10.12.2018 г. Установено е, че лицето не притежава годно имущество, което да послужи за обезпечаване на публично задължение. Установено е, че лицето притежава банкови сметки и с оглед обезпечаване възможността за събиране на публичните вземания от държавата, от компетентен публичен изпълнител са предприети съответните действия по реда на ДОПК като е издадено оспореното постановление.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Съдът приема, че актът е издаден от компетентен административен орган, мотивиран е от правна и фактическа страна. Съгласно чл. 121, ал.2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 12 ДОПК - в 7-дневен срок от получаването на жалбата. В производството по чл. 197, ал.2 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК съдът може да отмени неотменената по административен ред обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема гаранция или държавни ценни книжа съгласно чл. 197, ал.3, пр.1 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК.; б) не съществува изпълнително основание съгласно чл. 197, ал.3, пр.2 вр. чл. 121, ал.2 ДОПК; или в) не са спазени изискванията за налагането на предварителни обезпечителни мерки съгласно чл. 197, ал.3, пр.3 вр. чл. 121, ал.2 и чл. 195, ал.5 ДОПК. Настоящият случай не попада в тези хипотези. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично задължение е невъзможно когато лицето към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в съответните размери или в последствие /поради намаляването му/, няма такова. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не те не са ликвидни. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база установения размер на задълженията му, като е изследван въпроса за наличното имущество, вкл. наличието на тежести върху това имущество. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесиите обезпечителни мерки, чрез налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя. Осъществена е процедура по взаимна помощ между държавите - членки на Европейския съюз, уредена в чл. 269а ал. 1 т. 1 – събиране на вземане от данъци, от компетентните органи по чл. 269б и при условието на чл. 269в ал. 1 т. 3 ДОПК – събиране на вземане. След като не са успели да съберат вземането органите са пристъпили към налагане на обезпечителни мерки по изложените по – горе причини. Неоснователно е твърдението в жалбата за липсата на приложение в България предвид нормата на чл. 143р ал. 1 т. 3 ДОПК. Този текст се отнася до обмена на информация между държавите членки. Неоснователно е твърдението за неприложение на сътрудничество по отношение на ДДС съобразно разпоредбата на чл. 143б ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Тези разпоредби се отнасят за установяване на задължения от данъци, а в конкретния случай данъците са установени и затова е приложен реда на глава 27а ДОПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че обжалвания административен акт е законосъобразен, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Видин

                                            РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Й. *** против решение № 43/01.04.2021г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С210005-022- 0016317/10.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин.

Решението е окончателно.

 Съдия: