№ 13350
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110141519 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 41519 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. К. Л., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Л.“, ул. „А.“ № 14, против „Т-С” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.А,
за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Т-С” ЕАД сумите,
както следва: сумата от 1 370,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода от месец
ноември 2010 г. до месец април 2012 г., сумата от 227,09 лв. – лихва за забава за периода от
31.12.2010 г. до 15.05.2013 г., сумата от 131,95 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по гр.д. № 8788/2013 г. по описа на СРС, 88
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано изп.д. № 2014***0400110 по
описа на ЧСИ Б.Б, с рег. № ***, действаща в района на СГС, въз основа на изпълнителен
лист от 29.08.2013 г. по гр.д. № 8788/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, по силата на който
ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1 370,39 лв. – главница за
топлинна енергия за периода от месец ноември 2010 г. до месец април 2012 г., сумата от
227,09 лв. – лихва за забава за периода от 31.12.2010 г. до 15.05.2013 г., сумата от 131,95 лв.
– разноски по делото. Твърди, че вземането на ответното дружество било погасено по
давност, като излага подробни съображения за изтекла погасителна давност в негова полза.
Също така твърди, че изпълнителното дело било образувано по повод молба на ответника от
21.01.2014 г., като след образуването му били извършени и необходимите справки и била
изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата. На 27.01.2014 г. били изпратени
запорни съобщения, след което не били извършвани никакви изпълнителни действия от
съдебния изпълнител, поради което изпълнителното производство било прекратено по право
на 27.01.2016 г. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Т-С“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Твърди, че ищецът подал
възражение срещу влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК от 29.05.2013 г. по гр.д. №
8788/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, като с оглед на дадени от съда указания бил
предявен установителен иск, по който било образувано гр.д. № 11541/2016 г. по описа на
СРС, 88 състав. Съдът постановил решение, което влязло в сила на 28.07.2017 г. Твърди, че
процесните суми не са погасени по давност. Излага подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, претендира направените по
2
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 11541/2016 г. по описа на СРС, 88 състав, се установява, че с
решение от 24.07.2017 г. съдът е признал за установено по предявените искови претенции от
„Т-С“ ЕАД против К. К. Л., че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 370,39 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец ноември 2010 г. до месец април 2012 г. в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 278, вх. А, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и обезщетени за забава, начислено върху главницата за периода от
31.12.2010 г. до 15.05.2013 г. в размер на 227,09 лв., за които суми в производството по гр.д.
№ 8788/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, е била издадена заповед за изпълнение.
Решението е влязло в сила на 24.07.2014 г.
От приетия по делото заверен препис от изп.д. № 2014***0400110 по описа на ЧСИ
Б.Б, с рег. № ***, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по
повод Молба с вх. № 2631 от 21.01.2014 г., подадена от представител на „Т-С“ ЕАД с
приложен към нея изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по гр.д. № 8788/2013 г. по описа на
СРС, 88 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 29.05.2013 г., по силата на която К. К. Л. е осъден да плати на „Т-С“ ЕАД сумата от
1 370,39 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец ноември 2010 г.
до месец април 2012 г., сумата от 227,09 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2010 г. до
15.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2013 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 131,95 лв. – разноски по делото, от които: сумата
от 31,95 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 21.01.2014 г. е било разпоредено да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника и да се изискат справки по делото. На 27.01.2014 г. са били
изпратени запорни съобщения до банки в страната. На 26.02.2014 г. на длъжника е била
връчена покана за доброволно изпълнение. По повод молба на длъжника от 25.03.2014 г.
ЧСИ е дал указания до „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с наложен запор върху банковата
сметка на длъжника. На 23.02.2016 г. взискателят е подал молба с посочване на способ за
принудително изпълнение. Подобна молба е била подадена и на 24.02.2017 г., по повод на
която ЧСИ е изпратил напомнително съобщение до длъжника. На 04.10.2018 г. ЧСИ е
съставил протокол за извършено погасяване и е разпоредил да се извърши отбелязване
върху гърба на изпълнителния лист. С постановление от 25.06.2021 г. ЧСИ е прекратил
производството по образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че срещу К. К. Л. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
29.08.2013 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече. Към момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство – 21.01.2014 г. вземането не е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на покана за доброволно изпълнение с разпореждането от 21.01.2014 г., ЧСИ е извършвал
определени действия по изпълнението. В конкретния случай макар да са били извършвани
определени действия от ЧСИ, включително през по-продължителен период от време,
съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано
през 2014 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Ето защо след тази
дата последните действия, предприети от ЧСИ са на 04.10.2018 г., когато е бил съставен
протокол за извършено погасяване и е разпоредил да се извърши отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист.
4
Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
настъпва ex lege, което в конкретния случай е 04.10.2018 г., на която дата ЧСИ е изпратил
съобщение до длъжника за предприемане на действия по принудително изпълнение.
Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е
изтекъл на 12.12.2020 г., при съобразяване на чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ. Едва на 25.06.2021 г.
ЧСИ е прекратил производството.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ЧСИ е било извършено
след 26.06.2015 г. е на 04.10.2018 г., като към 14.12.2020 г. са били налице предпоставките
на 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото 12.12.2020 г. е бил съботен ден.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Т-С“
ЕАД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за лихви и разноски.
По делото е направено искане от ищцата за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 389,18 лв., от които: сумата от 69,18 лв. – платена държавна такса и и
сумата от 320 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът намира
за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото размерът е към минимума, при съобразяване с фактическата
и правната сложност на делото.
По отношение на направеното от ответника искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от К. К. Л., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „А.“ № 14, против „Т-С” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А.А, че К. К. Л. не дължи на „Т-С” ЕАД сумата от сумата от 1
5
370,39 лв. /хиляда триста и седемдесет лева и тридесет и девет стотинки/ – главница за
топлинна енергия за периода от месец ноември 2010 г. до месец април 2012 г., сумата от
227,09 лв. /двеста двадесет и седем лева и девет стотинки/ – лихва за забава за периода от
31.12.2010 г. до 15.05.2013 г., сумата от 131,95 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет и
пет стотинки/ – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.08.2013 г. по гр.д. № 8788/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „Т-С” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
А.С.А, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Л., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „А.“ № 14,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 389,18 лв. /триста осемдесет и девет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6