Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/27.12.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 657/2019 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145, ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5
от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.Н.М. ***, срещу ЗППАМ № 5382/18.09.2019г.
на младши автоконтрольор в група 01, сектор 01 в отдел “ПП” при СДВР, с която
на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължимата глоба.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна
и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Основното му възражение е, че не са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл.171, т.1, б. “д” от ЗДвП,
тъй като наказателното постановление, с което е наложена процесната глоба, не е
влязло в сила към момента на прилагане на принудителната административна мярка.
Твърди, че по време на проверката е представил доказателства, удостоверяващи
наличието на подадена в законоустановения срок жалба срещу НП и образувано по
нея наказателноадминистративно дело по описа на СРС, но проверяващите органи не
са ги зачели, приемайки погрешно, че НП е влязло в сила, в резултат на което е
последвало съставянето на АУАН и издаването на заповед за прилагане на ПАМ. Иска
отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в група 01,
сектор 01 в отдел “ПП” при СДВР, не изразява конкретно становище по нея. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна по следните съображения :
На 18.09.2019г. младши автоконтрольор в отдел “ПП” при
СДВР е съставил АУАН № 307359 срещу жалбоподателя А.Н.М. за това, че на същата
дата, около 01,20 часа, в гр.София, по околовръстен път, в посока от бул.
“Самоковско шосе” към бул. “Симеоновско шосе”, е управлявал лек автомобил марка
“Тойота Корола” с рег. № С1272 ХК, собственост на С.Д.С., след като има
наложена глоба в размер на 200 лева с влязло в сила на 26.06.2019г. НП №
19-4332-006997/17.04.2019г., неплатена в срока за доброволно плащане, с което е
нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.
АУАН е подписан без възражения, като едновременно със
съставянето му е иззето СУМПС на жалбоподателя.
На 19.09.2019г. М. е подал писмени възражения срещу
съставения акт с искане да му бъде върнато СУМПС. Изложил е твърдения, че
отразеното в акта не отговаря на обективната истина, тъй като към момента е
налице висящо производство по нахд № 11087/2019г. по описа на СРС, НО, 122
състав.
От данните по
делото е видно, че срещу жалбоподателя е издадено НП № 19-4332-006997/17.04.2019г.
на началник група в отдел „ПП“ към СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2019г. съгласно
приложената към него разписка.
От представените в хода на съдебното производство
заверено копие на жалба с вх.№ 1046324/04.07.2019г. по описа на СРС и съдебно удостоверение
от 03.10.2019г. се установява, че М. е обжалвал това НП пред съда. По жалбата му
е образувано н.а.х.д. № 11087/2019г. по описа на СРС, което понастоящем е
висящо и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно неоспорените
изявления на процесуалния представител на жалбоподателя, дадени в съдебно
заседание на 02.12.2019г., делото е отложено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 03.12.2019г.
В подкрепа на представените от жалбоподателя
доказателства е и приложената към административната преписка справка картон на
водача, в която изрично е отбелязано, че НП № 19-4332-006997/17.04.2019г. на
началник група в отдел „ПП“ към СДВР не е влязло в сила, тъй като е обжалвано
пред съда.
С обжалваната в настоящото производство заповед № 5382/18.09.2019г.
на мл. автоконтрольор в група 01, сектор 01 в отдел “ПП” при СДВР, издадена на основание
чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Заповедта е фактически
мотивирана със съставения срещу М. АУАН. В мотивите към нея е посочено, че
срещу водача има издадено НП № 19-4332-006997/17.04.2019г., връчено на
18.06.2019г. и влязло в сила на 26.06.2019г., глобата по което не е платена в
срока за доброволно заплащане.
От приложеното по делото заверено копие на заповед № 513з-1618/26.02.2018г.
на директора на СДВР се установява, че полицейските органи от отдел „ПП“ при
СДВР са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице, в кръга на делегираните му правомощия, в установената от закона форма, при
посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, но при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, въз основа на която е
издадена обжалваната заповед, предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до
заплащане на дължимата глоба. Срокът
за доброволно заплащане е регламентиран в чл.190, ал.3 от ЗДвП, съгласно който наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Следователно необходимите материалноправни
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е управлението на
МПС при наличието на незаплатена глоба в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП, което в
случая не е налице.
За да издаде процесната заповед, административният
орган е приел, че наказателното постановление, глобата по което не е заплатена
в срока за доброволно плащане, е връчено на
18.06.2019г. и е влязло в сила на 26.06.2019г. От събраните по делото
доказателства обаче се установява по безспорен и категоричен начин, че това НП
е обжалвано от М. и към момента на съставяне на АУАН и налагане на процесната
ПАМ не е било влязло в сила. При това положение срокът за доброволно плащане на
дължимата глоба не е започнал да тече и неправилно в заповедта е прието, че е
осъществен фактическият състав на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП.
Съобразно възложената му от закона доказателствена тежест административният орган не е установил наличието на
фактическите обстоятелства, които обосновават налагането на принудителната административна мярка. В хода на съдебното производство жалбоподателят е оборил с годни
доказателствени средства верността
на констатациите в АУАН, въз основа на който е издадена заповедта. Ответникът
не е оспорил, нито е опровергал съдържанието на приетите в съдебно заседание
писмени доказателства, удостоверяващи наличието на висящ съдебен спор относно законосъобразността
на наложената глоба. Дори напротив, от представената от самия него справка
картон на водача, която съдът кредитира като признание на неизгодни за страната
факти и обстоятелства, се установява също, че НП е обжалвано пред съда.
Липсата на влязло в сила НП изключва
наличието на нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, което да е годно основание за съставяне
на АУАН и издаване на заповед по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП. Ето защо, преди да
пристъпи към прилагане на процесната ПАМ, административният орган е бил длъжен
да изясни и провери всички факти и обстоятелства от значение за случая и да
събере служебно всички относими и необходими доказателства, за да прецени дали
действително е налице незаплатена глоба. Той не е сторил това, в резултат на
което процесната заповед е издадена при непълнота на доказателствата и
неизяснена фактическа обстановка. С процесуалното си бездействие административният
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяването на
един неправилен и необоснован административен акт в нарушение на материалния
закон.
ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността
на самата мярка. Принудителните мерки могат да се налагат само в изрично
изброените в закон или указ случаи, като прилагането им трябва да е в
съответствие с целта на закона, който ги регламентира. Самите материалноправни
норми, които предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. Следователно недопустимо е прилагането на ПАМ при липса на
нормативноустановените условия за това. А щом като не е налице правопораждащият
фактически състав на чл.171, т.1, б. “д” от ЗДвП, временното изземване на СУМПС на
жалбоподателя до заплащането на глоба, която все още не е дължима, не е предназначено
да постигне целта на закона.
С оглед на изложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде
отменена на основание чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
Предвид на изхода от спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски по
делото в размер на 360 лева, от които 10 лева – платена държавна такса, и 350
лева, платено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар, тъй
като той е определен дори под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 /
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което следва да бъде присъден в неговия пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н.М. ***, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 5382/18.09.2019г. на младши автоконтрольор
в група 01, сектор 01 в отдел “ПП” при СДВР, упълномощен със заповед №
513з-1618/26.02.2018г. на директора на СДВР, с която на основание чл.171, т.1,
б.”д” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на СУМПС до
заплащане на дължимата глоба.
ОСЪЖДА СДВР – София да заплати на А.Н.М. ***, сумата от
360 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: