Определение по дело №73853/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28714
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Мирослава Ангелова Йорданова Великова
Дело: 20211110173853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28714
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110173853 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран от И. Р. З. с положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предявени срещу В. П. П.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. На основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен
проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.
Така мотивиран




ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.03.23 г. от 11.30 часа, за която дата
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към Центъра за медиация и спогодби към СРС -
координатор М.А., в работно време на тел. 02/895 54 23 и ел. адрес: ********@******.***,
или в сградата на съда, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет....., ст. 204.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни
1
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 82 от ЗЗД.
2. Ищецът И. Р. З. твърди, че на 23.05.2018 г. в гр. София е сключен предварителен договор
с ответницата В. П. П., като продавач, и И. Р. З., като купувач, по който ответницата се
задължила да продаде и прехвърли с нотариален акт недвижим имот - а.№...., находящ се в
гр. София, ж.к. „М.-...“, бл. ..., вх...., ет....., срещу продажна цена от 112 499.00 евро, с левова
равностойност от 220 028.92 лева. Сочи, че съобразно постигнатата уговорка в чл. 3.2 от
договора в двумесечен получаване на пълната продажна цена владението на имота следвало
да бъде предадено на купувача във вида, в който се е намирал към момента на подписване на
договора или към момента на последния извършен от купувача оглед. На 07.08.2018 г.
страните сключили окончателен договор, като владението по отношение на имота било
предадено със забава от 26 дни от уговорения между страните двумесечен срок, който
изтекъл на 07.10.2018 г. Твърди, че оглед забавата от 26 календарни дни, ответникът му
дължи неустойка за забава на основание чл. 7.4 от сключения помежду им договор в размер
на 10.00 евро за всеки ден забава, поради което и претендира сумата от 260.00 евро. В
резултат на забавата на ответницата, ищецът претърпял и други имуществени вреди–
заплатил наемна цена в размер на 650.00 лева за наето от него жилище за срок от един
месец. Твърди, че ответницата не изпълнила поетото по договора задължение да предаде
имота във вида, в който се е намирал към момента на подписване на договора или към
момента на последния извършен от купувача оглед. В тази връзка сочи, че на 03.11.2018 г.
ответницата предала владението на имота на ищеца, но монтираната в същия метална
входна врата липсвала, което наложило ищецът да монтира входна врата, за което сторил
разходи в размер на сумата от 1938.36 лева, която претендира от ответницата.
Предвид тези твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му
дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 27.10.2019 г. по ч. гр. д.
№ 47524/2019 г. на СРС, 171 състав:
- 260.00 евро, представляваща неустойка за забава по договор от 23.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 15.08.2019 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 650.00 лв., представляваща заплатена наемна цена за един месец;
- 1938.36 лева, представляваща заплатена стойност на входна врата в недвижим имот - а.
№...., находящ се в гр. София, ж.к. „М.-...“, бл. ..., вх...., ет......
3. Ответницата В. П. П. оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че
на 23.05.2018 г. между страните е сключен предварителен договор с клауза за заплащане на
неустойка в чл. 7.4 от договора, но твърди, че уговореният размер на неустойка е дължим,
когато периодът на забава продължи повече от 10 дни, поради което не дължи неустойка за
периода 08.10.2017 г. – 17.10.2018 г. Твърди, че на 07.08.2018 г. е получила последната част
от продажната цена, че протоколът - опис от 06.10.2018 г. бил съставен към момента на
окончателното предаване на имота и това се случило ден преди изтичане на двумесечния
срок, поради което била спазила сроковете по договора и на това основание счита
претенцията за заплащане на неустойка за неоснователна. Сочи, че на ищеца е предаден
ключ от имота още след подписване на предварителния договор. Оспорва да е препятствала
2
достъпа на ищеца до имота, като твърди, че ищецът от предаване на владението е извършвал
ремонтни дейности в имота повече от 2 години, което не е позволявало неговото ползване.
Оспорва ищецът да е извършил плащане на наемна цена по договор за наем, като релевира
довод, че за ищеца не е налице основание да претендира суми извън уговорената между
страните неустойка, доколкото не установява за него да са настъпили вреди, надхвърлящи
размера на уговорената неустойка, така и да е налице противоправно поведение на
ответницата и наличието на причинна връзка на соченото поведение с вредите. Твърди и че
към момента на първия оглед на имота същият е бил с две входни врати, една от които била
метална, но не блиндирана, като страните постигнали съгласие ответницата да демонтира
металната врата, във връзка с което преди подписване на предварителния договор
ответницата демонтирала металната врата, като оставила само касата. По изложените
съображения счита предявените искове за неоснователни. Оспорва представените от ищеца
писмени доказателствени средства.
4. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с валидна уговорка за неустойка в случай на забавено изпълнение на
задължението за предаване на имота, изпадането на ответницата в забава – изтичане на
срока за изпълнение на задължението за предаване на имота, както и размера на вземането
за неустойка.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже изпълнение на
задължението за предаване на имота в уговорения в предварителния договор срок.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, чрез който ответницата е поела задължение да
предаде имота във вида, в който се е намирал към момента на подписване на договора или
към момента на последния извършен от купувача оглед, претърпените от ищеца
имуществени вреди, размера на имуществените вреди, както и причинната връзка между
неизпълнението на задълженията на ответницата и твърдените вреди в размер на заплатения
наем на жилище и сторен разход за закупуване на входна врата.
Ответницата следва да докаже, че е предала имота във вида, в който се е намирал към
момента на подписване на договора или към момента на последния извършен от купувача
оглед.
В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответницата следва да
докаже погасяването на претендираните вземания.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. 47524/2019 г., по описа на СРС, 178 състав.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане, за датата на
3
насроченото съдебно заседание, като ОСТАВЯ без уважение искането за допускане по още
един свидетел, при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като указва на страната, че ако
свидетелят не установи твърденията й, по нейно искане съдът ще се произнесе
допълнително. УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетеля в с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита му и делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответницата, при режим на довеждане, за датата на
насроченото съдебно заседание, като ОСТАВЯ без уважение искането за допускане по още
един свидетел, при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като указва на страната, че ако
свидетелят не установи твърденията й, по нейно искане съдът ще се произнесе
допълнително. УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетеля в с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита му и делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се приложат
към делото и ще се считат за редовно връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, като връчването на книжата да бъде отбелязано в призовката.
Определението е окончателно

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4