О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.07. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 854 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „К.-РАЙ ЮВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски”, № 7, представлявано от управителя Д.Г.К., чрез упълномощения адв. В.И., с адрес: ***, ат. 3, срещу Кооперация „Районна потребителна кооперация Рила”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Рила 2630, ул. „Христо Смирненски” № 5, представлявана от председателя Й.И.В., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Процедурата по размяна на книжа е осъществена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез пълномощника адв. Юлия Динева, с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 1, ет. 1. Налице са предпоставките на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че между страните
са налице трайни търговски отношения, като сключвали множество неформални
договори за продажба на стоки.
За периода от 23.07.2016г. до
28.11.2016г., в качеството си на продавач, „ищецът доставил на ответника стоки, за което са
издадени надлежни данъчни фактури:
1. Фактура
№ **********/23.07.2016 г. на стойност 1 688.09 лева;
2. Фактура
№ **********/30.07.2016 г. на стойност 956.90 лева;
3. Фактура
№ **********/11.08.2016 г. на стойност 955.60 лева;
4. Фактура
№ **********/11.08.2016 г. на стойност 1 208.51 лева;
5. Фактура
№ **********/26.08.2016 г. на стойност 827.13 лева;
6. Фактура
№ **********/26.08.2016 г. на стойност 1 463.64 лева;
7. Фактура
№ **********/31.08.2016 г. на стойност 120.95 лева;
8. Фактура
№ **********/19.09.2016 г. на стойност 1 709.38 лева;
9. Фактура
№ **********/30.09.2016 г. на стойност 843.00 лева;
10. Фактура № **********/27.10.2016 г. на стойност 1 110.70 лева;
11. Фактура № **********/31.10.2016 г. на стойност 591.26 лева и
12. Фактура № **********/28.11.2016 г. на стойност 347.80 лева.
Общият размер на задължението ответната кооперация за посочения период и по така издадените фактури е в размер на 11 822.96 лева, върху която се дължи и законна лихва, начислена за периода 28.12.2016 г. до 16.03.2020 г., в размер на 3 858.87 лева.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 537/2020г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, срещу която ответникът възразил.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната кооперация, че същата му дължи сума в размер на общо 11 822.96 лева, представляваща главница по незаплатени фактури за доставени стоки в периода от 22.07.2016г. до 28.11.2016г., както и сума в размер на 3 858.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислено за периода от 28.12.2016г. до 16.03.2020г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната кооперация, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на сумите по посочените фактури по давност. Счита, че същите представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок. Неоснователна е и претенцията за лихва, понеже с погасяване по давност на главното вземане, се погасява и то. Отделно от това оспорва истинността на приложените към исковата молба фактури и сочи, че те са съставени за целите на процеса, тъй като към датата на издаване на фактурите посоченото в тях лице като представител на кооперацията не е било председател на същата. Претендира разноски.
2. Правна
квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: не са налице.
4.
Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът
следва да докаже наличието на търговски отношения с ответника, условията по
извършените продажби на стоки, изпълнението на неговите задължения по
предаването на стоките на ответника, както и размера на претенциите си.
Ответникът
от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже
плащане на претендираните от ищеца суми или онези свои възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Съдът указва на страните, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на ответника документи, доколкото
същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото
производство. Следва да се изиска за прилагане към настоящото дело ч.гр.д.№
537/2020г. по описа на РС-Дупница.
Основателно
е искането на ответника да се задължи ищеца, по реда на чл. 183 от ГПК, да
представи в оригинал или в официално заверени преписи описаните в исковата
молба фактури, в срок до първото открито съдебно заседание, доколкото
представените в исковата молба преписи не са заверени нито от ищеца, нито от
упълномощения адвокат, съгласно чл. 32 от ЗАдв. Следва да се укаже на ищеца, че
ако не представи описаните фактури в оригинал или официално заверен препис, представените
преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
Основателни
са исканията на ищеца за допускане на един свидетел в режим на довеждане, който
да даде показания относно доставката и получаването на описаните в
представените с исковата молба копия от фактури стоки, и за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените
в исковата молба въпроси.
На
основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно
заседание на 06.08.2020г. от 10:45 ч., за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати
и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, депозиран от
ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба и отговора на ответника документи като доказателства по
делото.
ИЗИСКВА
за прилагане към настоящото дело ч.гр.д.№ 537/2020г. по описа на РС-Дупница.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 183 от ГПК, в срок най-късно до датата на първото открито съдебно заседание по делото, да представи в оригинал или официално заверен препис описаните в исковата молба 12 бр. фактури, съставени в периода от 23.07.2016г. до 28.11.2016г., на които основава претенцията си срещу ответника, КАТО МУ УКАЗВА, че ако не стори това, представените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА един свидетел на ищеца в режим на довеждане, който да даде показания относно доставката и получаването на описаните в представените с исковата молба копия от фактури стоки.
ДОПУСКА
И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 200.00 лв., платими от ищеца
в едноседмичен срок, със задача: вещото лице, след справка в счетоводствата
на „К.-РАЙ ЮВ” ЕООД, и РПК „Рила”, да отговори на поставените с исковата
молба въпроси.
ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ към
сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение,
дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на
такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има
значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: