№ 534
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110106494 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ищеца " БАНКА ДСК" АД - със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ***, регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на
СГС по фирмено дело № № 756 / 99г., пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: ***,
със съдебен адрес за призоваване: гр. Варна, бул. ***, срещу ответниците Р. Б./ ***,
родена на 13/05/1957 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** и Д. Г./ ***, роден на 30.04.1952 г. с
ЛИЧЕН НОМЕР ********** , кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл.86 ЗЗД, за солидарно осъждане на кредитополучателя Р. Б./ ***, солидарно с поръчителя
Д. Г./ *** да заплатят на БАНКА ДСК АД следните суми, дължими по гореописания договор
за кредит, а именно Обща дължима сума по кредита към 05/05/2021 г. в размер на 14280,52
лева, от които: - 13070,71 лева, неплатена главница, - 904,96 лева, неплатена редовна
/възнаградителна/ лихва натрупана за периода от 02/06/2020 г. до 04/05/2021 г. , - 304,85
лева, неплатено обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава), натрупано за
периода от 05/02/2020 г. до 04/05/2021 г., - ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на настоящия иск – 05.05.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, ведно със сторените в настоящето производство съдебно деловодни
разноски, като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК се определи за БАНКА ДСК АД
юрискосултско възнаграждение, доколкото в настоящето производство се представлява от
1
юрисконсулт.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, се посочва следната банкова сметка, по която могат да
бъдат платени претендираните парични вземания : сметка в лева с IBAN № *** BIC ***,
„БАНКА ДСК" АД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба: Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 02/10/2019
г., сключен между Банка ДСК АД от една страна, като кредитор и РОКА Б./ ***, от друга
страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в размер на
17500.00/седемнадесет хиляди и петстотин/ лева. Кредитът е бил усвоен чрез посочената в
т.4 разплащателна сметка с IBAN: *** на кредитополучателя на 02/10/2019 г. Договорен е
бил 30 месечен срок за издължаване на кредита, през който срок кредита е следвало да се
погасява с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно предоставен на кредитополучателя
погасителен план. Последният съдържал и информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя. За предоставения кредит, кредитополучателя е поел ангажимент да
заплаща на кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 7,60
% годишно, формирана референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2
години" 0,170 %,, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,430 % при изпълнение на условията по програма
ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. При
нарушаване на Условията, е било договорено, че кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Лихвеният проценте било договорено,
че се променя с промяната на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години" при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.
За обезпечаване вземането на банката, е бил подписан договор за поръчител, с Д. Г./ *** от
02/10/2019 г., по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за неговите задължения.
На 02/10/2019 г., съгласно условията на подписания договор, Банката е наредила сумата по
разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка, като със същата сума е
заверена кредитна сметка № 11/26396777. Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът,
според изнесеното, е следвало да се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение към
договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на БАНКА ДСК АД за
лихвите, таксите и комисионните, които на основание т.19 от Договора за кредит,
кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора за кредит. Договорът за
кредит и Общите условия към него, в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/, се
2
сочи, че са били подписани на всяка страница от кредитополучателя, с което последния по
собствена воля е обвързан от техните клаузи.
С предоставяне на кредита от БАНКА ДСК АД по сметка на кредитополучателя, банката
кредитор настоява, че е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по
него. Не така стои въпроса по отношение на кредитополучателя. Същият е допускал
просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж
05/05/2020 г. и част от вноската с падеж 05/06/2020 година.
Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение на 12 месечни
вноски, както следва: Вноска с падеж 05/06/2020 г. в размер на 565,97 лева Вноска с падеж
05/07/2020 г. в размер на 637,91 лева Вноска с падеж 05/08/2020 г. в размер на 637,91 лева
Вноска с падеж 05/09/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/10/2020 г. в размер
на 638,95 лева Вноска с падеж 05/11/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж
05/12/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/01/2021 г. в размер на 638,95 лева
Вноска с падеж 05/02/2021 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/03/2021 г. в размер
на 648,00 лева Вноска с падеж 05/04/2021 г. в размер на 648,00 лева Вноска с падеж
05/05/2021 г. в размер на 293,38 лева.
Сочи се, че съгласно предвиденото в т.18.2 от Общите условие, при допусната забава в
плащанията над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно
задължителната съдебна практика, за да стане обаче вземането на кредитора предсрочно
изискуемо, е необходимо последния да уведоми своя длъжник, че отнема договореното
преимущество на срока на кредита. В тази връзка се отправя искане да се приеме, че
настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на
връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на кредитора Банка
ДСК АД е предсрочно изискуемо.
Към датата на предявяване на настоящия осъдителен иск, се сочи, че е налице допусната
забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т.18.2 от
общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.
С оглед на изложеното, от името на БАНКА ДСК АД се заявява изрично, че считано от
получаване на препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК АД счита кредита за
предсрочно изискуем. Обща дължима сума по кредита към 05/05/2021г., се сочи, че е в
размер на 14280,52 лева, от които: Неплатена главница - 13070,71 лева Неплатена редовна
/възнаградителна/ лихва - 904,96 лева натрупана за периода от 02/06/2020 г. до 04/05/2021 г.
Неплатено обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава): 304,85 лева, натрупано за
периода от 05/08/2020 г. до 04/05/2021 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателно изплащане на
задължението, ведно със сторените в настоящето производство разноски. Претендираната
лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т.8 от договора за
кредит, като от разрешаване на кредита до настоящия момент прилаганата от банката лихва
е изцяло съобразена с условията на подписания договор при отчитане на настъпилите
промени на референтния лихвен процент, в следствие на което лихвата е променяна
3
единствено в посока намаляване. В тази връзка началния момент на претендираната
договорна лихва -02/06/2020 г. е момента от който, съгласно договора и погасителния план
към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посочения
краен момент - 04/05/2021 г. е датата до която банката е начислявала възнаградителна лихва.
Претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните
обезщетение за забава, дължимо на основание т.18.1 от Общите условия, като същото е в
размер на 10 %, върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочената
главница, натрупана за периода от 05/02/2020 до 04/05/2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор на исковата
молба, чрез назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.К. К. Ц.
от Адвокатска колегия – гр.Варна. С отговора се оспорва предявения иск по основание.
Сочи се, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, предвид изложеното
по-долу. Твърденията на Банка ДСК АД, че е изправна страна по Договор за кредит за
текущо потребление от 02.10.2019 г., според изнесеното в отговора, не съответства с
обективната истина предвид следното: В т. 8, т. 8.1 и 9 от Договор за кредит за текущо
потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор и Р. Б., в
качеството на кредитополучател, се настоява, че са описани обстоятелства, свързани с
лихвата, които не са ясно и недвусмислено определени. Счита се, според изнесеното в
отговора, че в посочените клаузи са описани абстрактни и субективни критерии, които не
дават яснота за всички възможности, при които банката има право да променя лихвата и
ГПР, както и не е ясен механизма за промяната. Промяната на лихвения процент не е
описана в договора за кредит, а препраща към Общите условия към договора, като същото е
описано и по отношение на ГПР, от което следва, че тези клаузи не са индивидуално
договорени, поради това същите се считат за неравноправни. Тъй като условията за промяна
на лихвения процент и ГПР са описани в Общите условия, които са типова бланка и не са
част от индивидуалния договор, то кредитополучателя се сочи, че не е имал възможност да
влияе на тяхното съдържание, поради което те не могат да се считат индивидуално
договорени. По смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и чл. 143, ал. 2, т.11 от ЗЗП,
оспорените с отговора точки от договора за кредит, се сочи, че представляват неравноправни
клаузи, тъй като позволяват на банката да променя едностранно без основание
характеристиките на услугата. Текстове както от договора, така и от общите условия към
него позволяват на кредитора по свое усмотрение да променя едностранно първоначално
договорения размер на лихвата, но тези клаузи са неравноправни. В този смисъл, се
настоява, че съгласно чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни и следователно
не са обвързващи за кредитополучателя. Доколкото в практиката на съдилищата се приема,
че за да не е неравноправна клаузата за определяне на лихвите, трябва методът на
изчисление на съответния лихвен процент да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти във формулата - пазарни индекси и индикатори, то
с отговора се счита, че тези текстове в Договор за кредит за текущо потребление от
4
02.10.2019 г. и общите условия към него, представляват неравноправни клаузи, а последните
са нищожни по своята същност. Претенцията на Банка ДСК АД срещу Д. Г., която се
основава на сключен Договор за поръчителство от 02.10.2019 г., се счита също за нищожна,
като с отговора се твърди, че договорът за поръчителство е нищожен изцяло. Доколкото
поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен от
поръчителя, който поема чужд дълг, то следва предметът на поръчителството да е идентичен
с предмета на главния дълг. Настоява се, че престацията трябва да бъде предварително
определена и известна, както по отношение на вида и размера на задължението, така и по
отношение на отговорността за последиците от неизпълнението на задължението, това
число лихвите, неустойките и разноските. В Договорът за поръчителство от 02.10.2019 г.,
според отговора, е посочена единствено сумата на главния дълг, но не и лихви, неустойки и
разноски, техния размер и начин на образуване. По отношение и на двата договора - за
кредит и за поръчителство, се настоява, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал, 1, т, 10 от
ЗПК, която сочи, че в договора следва да се съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /тъй като е глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В оспорваните договори, се сочи,
че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира. По този начин потребителят се
счита, че е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Посочването само с цифрово изражение на
процента на ГПР /а в договора за поръчителство изцяло липсва/, се сочи, че не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължения за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
5
ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора , се сочи, че е
възможно да заблуди потребителя относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
приеме като некоректна и нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна, според изнесеното в отговора,
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати кредитополучателя,
е неравноправна по смисъла на чл. 4, параграф 1, Директива 93/1 З/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Относно размера на договорената лихва и
наказателната надбавка: Сочи се, че в практиката на съдилищата се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва, а за обезпечени
кредити - два пъти. В настоящия случай договорената между страните лихва — в размер на
7,60% годишно, както и годишен процент на разходите от 8.40%, надхвърлят законната,
което представлява нарушение на добрите нрави. Клаузите, установяващи размера на
договорената лихва, накърняват договорното равноправие между страните, противоречи на
добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което
се настоява, че следва да се считат за нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, се настоява, че следва да се приеме, че лихвата не е
уговорена и такова задължение не е възниквало за ответниците. Доколкото клауза за
наказателна надбавка изобщо липсва в договора за кредит и нейното съществуване и размер
, не са индивидуално договорени, същата според изнесеното в отговора следва да се яви
нищожна, поради своята неравноправност. Кредитополучателят не е дал съгласие да дължи
подобна надбавка. Сочения от ищеца размер на лихвената надбавка за забава е в размер на
10%, което се сочи, че надвишава размера на законната лихва. Исканото обезщетение не е
договорено нито в договора за кредит, нито в договора за поръчителство, нито фигурира в
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага. Ищеца сочи наличието
на клаузата единствено в т. 18.1 от Общите условия. Липсата на инкорпориране на клаузата
за наказателна надбавка в договора за кредит, според изнесеното в отговора, въвежда в
заблуждение кредитополучателя, тъй като същия реално не е дал волеизявление за нейното
договаряне при сключване на договора. Тъй като противоречието между клаузата за
наказателна надбавка и добрите нрави е налично още при сключване на договора, не е
налице валидно съглашение за нейното съществуване и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 от
ЗЗД, в тази част договорът не поражда правно действие. Нищожността на клаузата е пречка
за възникване на задължение по нея и на това основание, сумата не следва да е дължима.
Във връзка с изложеното се прави следния извод: По отношение на договорите за
потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на
потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са
издали Директива 93/1З/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспортирани в
българското законодателство, съответно в Закона за защита на потребителите и Закон за
6
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на
потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат
служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и
законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов
правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните
държави членки. Това становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните
граждани. Както в Договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019 г., така и в
Договорът за поръчителство от 02.10.2019 г. Се настоява, че не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 20 от ЗПК Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. При изложеното се
настоява за отхвърляне на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приобщения към доказателствения материал Договор за кредит за текущо потребление от
02/10/2019 г., се установява, че между Банка ДСК АД от една страна, като кредитор и РОКА
Б./ ***, от друга страна, като кредитополучател, е налице сключен Договор, по силата на
който ищецът предоставя на ответника в качеството му на кредитополучател потребителски
кредит в размер на 17500.00/седемнадесет хиляди и петстотин/ лева. Кредитът е бил усвоен
чрез посочената в т.4 разплащателна сметка с IBAN: *** на кредитополучателя на
02/10/2019 г. Договорен е бил 30 месечен срок за издължаване на кредита, считано от датата
на неговото усвояване, през който срок кредита е следвало да се погасява с месечни вноски
/главница и лихва/, съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план.
За предоставения кредит, кредитополучателя е поел ангажимент да заплаща на кредитора
преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 7,60 % годишно,
формирана референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,170
%,, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,430 % при изпълнение на условията по програма
ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. При
нарушаване на Условията, е било договорено, че кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Лихвеният проценте било договорено,
че се променя с промяната на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
7
ден до 2 години" при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.
Представен е и договор за поръчителство от дата 02.10.2019г., по силата на който Д. Г./ ***
от 02/10/2019 г., п се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя да отговаря за
неговите задължения пред ищеца Банка ДСК ЕАД.
Представени са Общите условия на банката, както и погасителен план и ГПР, подписани
както от кредитополучателя, така и от банката. Съгласно т.5 от Договора за кредит,
кредитът, според изнесеното, е следвало да се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение към
договора за кредит. Договорът за кредит и Общите условия към него, в съответствие с
изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/, се установява, че са подписани на всяка страница от
кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи.
Видно от заключението на вещото лице Е. Т., по приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено, съгласно
Договор за кредит за такущо потребление от 02,10,2019г. и движението по разплащателна
сметка № *** на титуляр ***, на дата 02,10,2019г., е заверена сметката със сумата 17 500.00
лв. и след това с нея се е разпоредил титуляра, с което е усвоена цялата сума по кредита.,
като е извършвал разни плащания и тегления в брой от нея, като по този начин е бил усвоен
целият размер на кредита.
По въпроса за направени плащания, вещото лице сочи следното: С последното плащане на
дата 04,08,2020г. е погасена частично договорната лихва по задължението в размер на
43,31лв., с падеж от дата 05,06,2020г. и остатъкът от неплатена договорна лихва се равнява
на 10,62 лв., като след тази дата няма извършени плащания по кредита.
Общо дължимите към банката суми, според вещото лице, се равняват на 14411,47 лв.
Просрочените главници, според ССЕ, се равняват общо на 6 703,58 лв. за период
05,06,2020г. -05,05,2021г. вкл. (дата на завеждане на делото) за 365 дена. Дължима е и
непадежирала главница в общ размер на 6 367,13 лв. и общият размер на дължимата
главница се равнява на 13 070,71 лв. Просрочените договорни лихви се равняват общо на
915,91 лв. за периода 05,06,2020г. 05,05,2021г. вкл. за 365 дена. Дължимите наказателни
лихви се равняват общо на 304,85 лв. за периода 05,06,2020г. -05,05,2021г. вкл. за 365 дена.
Дължима такса изискуемост в размер на 120 лв. начислена на дата 05,05,2021г.
На въпроса, коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитните задължения и
каква е допуснатата забава, съгласно погасителния план, с посочване на брой дни и брой
непогасени вноски, вещото лице констатира следното: С последното плащане на дата
04,08,2020г. е погасена частично договорната лихва по задължението в размер на 43,31 лв., с
падеж от дата 05,06,2020г. и остатъкът от неплатена договорна лихва се равнява на 10,62 лв.,
като след тази дата няма извършени плащания по кредита. Съгласно погасителния план са
просрочени задължения с начална дата на падеж 05,06,2020г. до 05,05,2021г. вкл. или общо
за 12 бр. погасителни вноски, а дните се равняват общо на 365 дена. Задълженията по
отделни пера и по дати са посочени подробно във втората таблица по т.3 от експертизата.
8
Сочи се от вещото лице, че съгласно посочени подробно начисления на задължения за
договорни лихви в ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, е видно, че до дата 05,01,2020г. е прилаган лихвен
процент от 7,6% ГЛП; до дата 05,07,2020г. е прилаган лихвен процент от 7,58% ГЛП; до
дата 05,01,2021г. е прилаган лихвен процент от 7,56% ГЛП и до дата 05,05,2021г. е прилаган
лихвен процент от 7,54 % ГЛП.
За успешното провеждане на предявените осъдителни искове с правно основание чл.430 от
ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в тежест на ищцовата страна е да установи
правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно:
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер,
длъжник и падеж и настъпилата предсрочна изискуемост на претендираната сума. От своя
странау в тежест на ответните страни по делото е да установят всички евентуално наведени
от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковата
претенция, от които черпят благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. да установят
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
претендираното вземане, в случай , че ищецът докаже неговата дължимост.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на валидна облигационна връзка между между Банка ДСК ЕАд и ответника
РОКА Б./ ***, от друга страна, като кредитополучател, за сумата от 17500,00 лв. въз основа
на Договор за банков кредит от 02.10.2019г., като главницата по същия е била надлежно
усвоена от кредитополучателя.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал
съдебно-счетоводна експертиза, с последното плащане на дата 04,08,2020г. е погасена
частично договорната лихва по задължението в размер на 43,31 лв., с падеж от дата
05,06,2020г. и остатъкът от неплатена договорна лихва се равнява на 10,62 лв., като след
тази дата няма извършени плащания по кредита. Съгласно погасителния план са просрочени
задължения с начална дата на падеж 05,06,2020г. до 05,05,2021г. вкл. или общо за 12 бр.
погасителни вноски.
Съгласно т.18.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целия
остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая е факт, че към датата на
фингираното връчване на съобщение чрез особения представител, са били налице и
предпоставките на т.18.2 от ОУ към договора за кредит. С оглед фикцията за редовно
връчване на посочен от длъжника адрес по договора, съдът приема, че ищецът е извършил
надлежно уведомяване на длъжника с последиците от това. От друга страна се установяват и
останалите предпоставки - валидно договорно правоотношение , както и изпълнение на
задълженията на ищеца по същото, видно от анексите, подписани между страните и
9
извършената счетоводна експертиза.
Вследствие на изложеното съдът намира, че задълженията по процесния договор за кредит
са станали предсрочно изискуеми, поради допуснато от длъжника просрочие по
предоставения кредит и общите условия към него, за което длъжникът е уведомен съобразно
приетия в договора способ. Ответникът, като кредитополучател, не е установил да е погасил
задълженията си по договора и с оглед заключението на вещото лице по приобщената към
доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че предявените
искове са основателни и доказани по размер.
Към договора за кредит от 02.10.2019г., на същата дата е сключен и договор за
поръчителство между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Д. Г./ ***, роден на
30.04.1952 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** , по силата на който този ответник, се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията
му по договора за кредит.
Съдът приема, че представените договор за кредит и договор за поръчителство, са
действителни такива, като договорът за кредит съдържа необходимото задължително
съдържание, въведено от законодателя, налице е валидно изявена от кредитополучателя
воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него,
като волята му е потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред
служител на банката. В съответствие с действащите към момента на подписване на договора
за кредит нормативни актове, Банката е предоставила на кредитополучателя и ответник в
настоящето производство цялото преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общите
условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.
Солидарната отговорност на поръчителя произтича от представения към настоящата молба
договор за поръчителство, подписан лично от поръчителя. Обстоятелството, че към
настоящия момент както кредитополучателят така и поръчителя не са погасили
задълженията си към Банка ДСК АД, произтичащо от подписаните между страните договор
за кредит, н установените размери от проведената е кредитирана от съда ССЕ, обосновава
основателността на предявената искова претенция в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят
на ищеца и направените в настоящото производство разноски , съразмерно на уважената
част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.168/
и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът претендира
следните разноски: държавна такса в размер на 622,83лв., д.такса за съдебни удостоверения
22,00лв., депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза в размер на
200,00 лв., депозит за особен представител в размер на 960,00лв., като съда определя и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.,в размерите по чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ, които възлизат в общ размер на 1954,83лв. и следва да бъдат
заплати на ищеца от ответниците.
10
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
ответниците Р. Б./ ***, родена на 13/05/1957 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** и Д. Г./
***, роден на 30.04.1952г. с ЛИЧЕН НОМЕР **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на ищеца "БАНКА ДСК" АД - със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на СГС по фирмено дело № № 756 / 99г.,
пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: ***, със съдебен адрес за призоваване: гр.
Варна, бул. *** , следните суми, дължими на основание Договор за кредит за текущо
потребление от 02/10/2019 г., сключен между Банка ДСК АД от една страна, като кредитор
и РОКА Б./ ***, от друга страна, като кредитополучател, и Договор за поръчителство от
02.10.2019г., сключен на Д. Г./ ***, а именно Обща дължима сума по кредита към
05/05/2021г. в размер на 14280,52 лева, от които: - 13070,71 лева, неплатена главница, -
904,96 лева, неплатена редовна /възнаградителна/ лихва натрупана за периода от
02/06/2020 г. до 04/05/2021 г. , - 304,85 лева, неплатено обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава), натрупано за периода от 05/02/2020 г. до 04/05/2021 г., - ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на настоящия иск –
05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците Р. Б./ ***, родена на
13/05/1957 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** и Д. Г./ ***, роден на 30.04.1952г. с ЛИЧЕН
НОМЕР **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца "БАНКА ДСК" АД - със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ***, регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на СГС
по фирмено дело № № 756 / 99г., пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: ***, със
съдебен адрес за призоваване: гр. Варна, бул. ***, сумата в общ размер от 1954,83лв.,
представляваща сбор от сторени по делото съдебно-деловодни разноски, както следва:
държавна такса в размер на 622,83лв., д.такса за съдебни удостоверения 22,00лв., депозит за
вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лв., депозит за
особен представител в размер на 960,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
11
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12