Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр. Радомир, 28.06.2019 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на трети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 990 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Ж.К. с ЕГН ********** *** против Н.А.Б. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2014 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на дворно място с урегулирана площ от минимум 762 кв.м., заедно с построената в това място паянтова плевня и фурна и западната половина от масивна къща – близнак, като по силата на договора ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата собствеността върху дворно място с площ от минимум 762 кв.м., от които урегулирана площ от 762 кв.м., образуващо парцел І в квартал 25, с планоснимачен номер 275 по плана на с. Алино, обл. София и западна половина от масивна къща – близнак, построена върху парцел ІІ, в кв.25 по плана на с. Алино, обл. София, заедно с построената в това място паянтова плевня и фурна за обща продажна цена в размер на 15000 лева.
Сочи, че в изпълнение на договора ищцата е заплатила на ответника при сключване на предварителния договор задатък в размер на 1500 лева. Твърди, ответникът изцяло не е изпълнил поетите по договора задължения , тъй като не е осъществил предметното съдържание на дължимите по договора престации, а именно: не бил осигурил технически сключването на окончателния договор в срок, не е направил трасиране и означаване на границата на поземления имот, не е изпълнил задълженията по чл.6-чл.8 от договора, не е прехвърлил на ищцата собствеността на дворното място и собствеността на западната половина от масивна къща – близнак по надлежния ред в срок до 17.12.2014 г., съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от договора. Сочи, че на 17.12.2014 г. страните се явили в 11:00 часа в нотариалната кантора на нотариус Б.М., с район на действие – района на РС – Самоков, но окончателен договор не бил сключен по вина на ответника, тъй като не изпълнил задълженията си по чл.5 от предварителния договор, които с оглед естеството на сделката се явявали съществени за сключването на окончателния договор, като не е представил надлежни документи за сключване на сделката.
Излага доводи, че съгласно чл.12 от договора страните уговорили при виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, последният да дължи освен връщане на платения от ищцата задатък и неустойка в размер на договорената продажна цена на имота в размер на 15000 лева. Твърди, че след 17.12.2014 г. ищцата многократно търсила ответника, който прекратил всякаква комуникация по между им, като на 05.02.2015 г. ищцата изпратила на ответника покана със заверка на съдържанието, с която му предоставила допълнителен срок за изпълнение на задълженията по предварителния договор. Сочи, че поканата била получена от ответника на 06.02.2015 г.
Твърди, че на 18.03.2015 г. ищцата изпратила до ответника нова покана със заверка на съдържанието, която била получена от Б. на 19.03.2015 г. Излага доводи, че с втората покана отново предоставила на ответника нов допълнителен срок за доброволно изпълнение на задълженията по предварителния договор, с дата 24.03.2015 г., на която страните следвало да се явят при нотариус Б.М. – гр. Самоков за сключване на окончателен договор за покупко – продажба на недвижимия имот. Сочи, че с поканата ответникът бил уведомен, че последващото му бездействие и/или неизпълнение на задълженията, както и неявяването му за сделка в посочения ден, ищцата ще счита за пълно неизпълнение на договорните задължение по предварителния договор, с всички законови последици произтичащи от това. Твърди, че ищцата била готова за сключване на окончателния договор, но ответникът не се явил на посочената дата в кантората на нотариуса, с което свое виновно поведение, поставил сключването на окончателния договор в пълна невъзможност. Сочи, че отсъствието на ответника било констатирано с констативен протокол от 24.03.2015 г. на нотариус Б.М..
В иска твърди, че след бездействието на ответника по втората покана, на 09.10.2015 г., ищцата изпратила до Б. трета покана със заверка на съдържанието, която била получена от ответника на 09.10.2015 г. Сочи, че в поканата ищцата направила изрично едностранно волеизявление за разваляне на предварителния договор от 02.11.2014 г., поради виновно и пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, както в срока по договора, така и в двукратно допълнително дадения срок за изпълнение с поканите и отпадналия и интерес да търпи облигационната обвързаност с ответника.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5500 лева, представляваща част от неустойка в размер на 15000 лева, съгласно чл.12 от предварителен договор от 02.11.2014 г. за покупко- продажба на дворно място с урегулирана площ от минимум 762 кв.м., заедно с построената в това място паянтова плевня и фурна и западната половина от масивна къща – близнак, на основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като и се присъдят и направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника Н.А.Б. чрез пълномощника си адв. Б. – ПАК е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск е оспорен по основание размер. Твърди, че изнесените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина. В отговора не се спори, че между страните е сключен предварителен договор на 02.11.2014 г., по силата на който ответника бил продал на ищцата собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ от минимум 762 кв.м., от които обща урегулирана площ от 762 кв.м., образуващо парцел І, в кв. 25, с планоснимачен номер № 275 по плана на село Алино, общ. Самоков, като срокът за сключване на окончателния договор бил до 30.11.2014 г. Сочи, че съгласно раздел І, чл.3, ал.2 от договора, в случай че до посочената дата не е сключен окончателен договор за покупко- продажба, страните се били задължили да на 17.12.2014 г., в 11:00 часа, да се явят на адрес: гр. Самоков, ул. „О.П.“ № ., вх.., ет.., ап.. в кантората на нотариус Б.М.. Ответника твърди, че се е снабдил с всички необходими документи във връзка с изповядване на сделката и многократно е подканял ищцата да сключат окончателен договор в нотариална форма, но К. отлагала датите. Сочи, че на 17.12.2014 г. в кантората на нотариус М. са се явили: Р.С. Б., представител по пълномощие на ответника и ищцата, като тази дата не била дата за изповядване на сделката, а дата, на която страните да се явят при нотариуса с оглед проверяване на необходимите писмени документи и уточняване на датата на сключване на сделката в нотариална форма. Твърди, че най-добросъвестно е изпълнил задълженията си по предварителния договор, и е бил изправна страна по същия. Оспорва твърденията в исковата молба, че не е представил надлежни документи за сключване на сделката.
В съдебното заседание ищцата лично чрез пълномощника си адв. К., поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи, като и се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебното заседание ответника чрез пълномощника си адв. Б., оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установявана по безспорен начин, че на 02.11.2014 г. е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Н.Б. се е задължил да продаде на ищцата Т.К. следните свои недвижими имоти: дворно място, с площ от минимум 762 кв. м, от които урегулирана площ 762 кв. м, образуващо парцел I-275, в кв. 25 по плана на с. Алино, обл. София, при граници (съседи): от двете страни улици, С. и А. Б. и С. М. А., заедно с построените в това място паянтова плевня и фурна, както и западната половина от масивна къща - близнак, построена върху парцел II-., в кв. . по плана на с. Алино, обл. София, за обща продажна цена в размер на 15000.00 лева.
От съдържанието на приложения по делото предварителен договор – чл.3 от същия, се установява, че страните са уговорили, да се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор най-късно до 30.11.2014 г., като промяна на договорения срок можела да бъде извършена само по взаимно писмено споразумение между страните по договора. В същата клауза от договора, страните постигнали съгласие, че ако до 30.11.2014 г. не бъде сключен окончателен договор или не променят договорения срок, то те се задължават на 17.12.2014 г., в 11:00 часа да се явят в кантората на нотариус Б.М. в гр. Самоков.
В чл.12 от предварителния договор страните постигнали съгласие, при недобросъвестност от страна продавача и укриване от него на обстоятелства, че някой от имотите е ипотекиран или възбранен и/или друга информация, компрометираща по какъвто и да е начин окончателната сделка и/или при отказ от негова страна да набави някой от нужните документи за нотариално изповядване на сделката, както и при евентуално съдебно отстраняване, същият да дължи възстановяване на цялата получена сума и неустойка в размер на договорената в договора продажна цена.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на имота предмет на предварителния договор, като в тази връзка по делото са представени и неоспорени от страните - нотариален акт № ., том ., дело № ./1982 г. на Самоковски районен съдия решение от 11.12.1985 г. по гр. д. № ../1985 г. по описа на РС – Самоков
От приложения и приет по делото констативен протокол от 17.12.2014 г., съставен от нотариус Б.М., с район на действие – района на РС – Самоков, се установява, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Т.Ж.К., както и Р.С. Б., като пълномощник на продавача Н.А.Б., като в протокола са отразени изявленията на явилите се лица, от които става ясно, че е налице пречка за сключване на окончателен договор, тъй като липсват декларации по чл.264 от ДОПК от упълномощителката Г.В., като наред с това няма дадени права в пълномощното на Н.Б. за продажба на плевня в парцел I-… по плана на с. Алино, тъй като не е издадено удостоверение за търпимост на сградата от Община Самоков, защото сградата е разрушена.
Приложен е и констативен протокол от 24.03.2015 г., съставен от нотариус Б. М., от който се установява, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Т.Ж.К., от една страна и М.И.Ч., И.М.Ч., К.В.С.и Е.Т.П., като пълномощници на Г.И.В., от друга страна, като в протокола са отразени изявленията на явилите се лица, от които се установява, че е налице пречка за сключване на окончателен договор, тъй като не се явяват лицата К.С.Я. и Н.А.Б..
От приложения по делото констативен протокол от 18.02.2015 г., съставен от нотариус Борислав Механджийски, се установява, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Н.А.Б., М.И..Ч., И.М.Ч., К.В. С., К.С.Я. и Е.Т.П., като в протокола са отразени изявленията на явилите се лица, от които се установява, че е налице пречка за сключване на окончателен договор, тъй като не се явява купувачът Т.Ж.К..
Представени са също и 3 бр. пълномощни, по силата на които ответникът е упълномощил Р.С. Б. да го представлява при продажбата на процесните имоти, както и да подготви всички документи в тази връзка.
По делото са представени и телепощи, изпратени от ищцата до ответника, от които се установява, че ищцата е предоставила допълнителен срок на ответника за сключване на окончателен договор, като и изрично е заявила на Б., желание за разваляне на сключения предварителен договор, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на продавача, уведомявайки последния за дължимост на неустойка по чл.12 от договора в размер на продажната цена. От приложените по делото известия за доставяне се установява, че изпратените телепощи са получени съответно от ответника чрез неговата съпруга и дъщеря.
Установи се по делото, че ищцата е разполагала с необходимия финансов ресурс за закупуване на имотите, което се установява от представените 2 бр. извлечения от сметка, с титуляр – ищцата Т.К., от които се установява, че за периода от 25.11.2014 г. до 30.11.2014 г. наличността по сметка на ищцата е в размер на 21303.70 лева, а за периода от 18.02.2015 г. до 24.03.2015 г. наличността е в размер на 16496.09 лева.
По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите А.Л.Л. и Д.Л.Н..
По искане ответната страна по делото са разпитани свидетелите К.Н.Б. – дъщеря на ответника и р.С. Б..
В показанията
си свидетеля Л. твърди, че два пъти е посещавал кантората на нотариус М. в гр.
Самоков, заедно с ищцата по повод покупко – продажба на недвижим имот в с.
Алино. Според свидетеля ищцата е разполагала към датата на огледа на имотите и
впоследствие към датата на първото посещение при нотариуса с цялата сума за
закупуване на имотите. Свидетелят твърди, че при първото посещение в кантората
на нотариуса не е бил сключен окончателен договор, защото имало несъответствие по документите, поради което и не можела да се
осъществи сделката, а вторият път не дошли всички продавачи. Свидетеля заявява, че не знае за друга уговорена дата освен тези, на
които той е ходил, но изрично пояснява, че не е присъствал в кантората на
нотариуса, а информацията за нестаналата сделка има от ищцата.
Свидетелят Д.Н. сочи, че е собственик на агенция за недвижими имоти в гр. Самоков, като ищцата се е свързала с него и пожелала да купи процесните имоти, които той предлагал от името на Агенцията по повод на което бил сключен предварителен договор между ищцата и ответника, като твърди, че ищцата си била изпълнила задълженията по предварителния договор, като документите по сделката трябвало да бъдат подготвени от продавачите в срок от един месец, в който трябвало да бъде сключен окончателния договор, но документите не били подготвени в този срок. Сочи, че на първата среща се взело решение да се удължи срока за сключване на окончателния договор, за което бил подписан протокол и тази среща била последна на свидетеля с продавачите.
Свидетелката К.Б., която е дъщеря на ответника Н.Б., сочи, че също е присъствала на двете срещи при нотариус Механджийски в гр. Самоков, като на първата дата (17.12.2014 г.) присъствали свидетелката, Р.С. и останалите сънаследници, които трябвало да сключат общата сделка и твърди, че нямало отсъстващи сънаследници, с изключение на един, който бил предоставил пълномощия на друго лице, което присъствало. Уточнява, че целта на срещата била да се направи преглед на документите и да се прецени дали всичко е наред и могат ли да се сключат двете сделки. Твърди, че на 17.12.2014г. не е могла да бъде сключена сделката, тъй като ищцата предявила претенции спрямо баща и за плевня, която се намира в техния имот, и която била срутена. Сочи, че на втората дата, която била определена от ищцата, последната не се явила, което препятствало сключването на окончателния договор
В показанията си свидетелят Р. Б. сочи, че е брокер
на недвижими имоти, като по силата на пълномощно, подписано от продавача Н.Б.,
на два пъти е посетил кантората на нотариус М. в гр. Самоков по повод покупко –
продажба на недвижим имот в с. Алино. Твърди, че на
17.12.2014г. в кантората на нотариуса представили наличните документи по
отношение на имота, но ищцата предявила претенции за стопанска сграда, която
била саморазрушила се и нямало как да се снабдят с удостоверение за търпимост
от общината, за което нотариусът ги посъветвал, в пълномощното да се добави и
стопанската сграда, като сградата можело да бъде прехвърлена и без
удостоверение за търпимост, като саморазрушаваща се или като саморазрушила се,
но тогава сделка не била сключена, тъй като в неговото пълномощно трябвало да
се добави и стопанската сграда. Сочи, че тогава била договорена втора дата, която
била началото или средата на месец февруари следващата година, която дата била избрана
от купувача, но на тази дата ищцата не се явила, поради което твърди, че не бил
сключен окончателния договор.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен
иска за неустойка в тежест на ищцата е да докаже: 1) сключване на описания в
исковата молба предварителен договор и неговото съдържание /права и
задължения/, в които се съдържа описаната в исковата молба клауза за неустойка
и 2) изпълнение на задълженията си по тези договори.
Няма спор между страните, че същите са били обвързани от действието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, пораждащ за всяка от тях права и задължения. Не се спори, че продажната цена на имота по процесния договор страните уговорили в размер на 15000.00 лева.
Не се спори, че в чл. 3 от договора страните уговорили да се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор най-късно до 30.11.2014 г., като промяна на договорения срок можела да бъде осъществена само по взаимно писмено споразумение между страните. Не се спори също така, че ако до 30.11.2014 г. страните не сключат окончателен договор или не са променили договорения срок, те се задължават на 17.12.2014 г., в 11:00 ч. да се явят в кантората на нотариус Б. М. в гр. Самоков.
Спорният по делото въпрос се свежда до това дали страните са изпълнили своите задължения по договора или не, респ. дали на договорените дати за срещи при нотариуса са били налице предпоставките за сключване на окончателния договор, и ако не са чия е вината за това.
За да се отговори на спорните въпроси, следва да бъде разгледано датата 17.12.2014 г. как е уговорена от страните - за сключване на окончателния договор или единствено за проверка на документите, необходими за изповядване на сделката.
Отговорът на така поставения въпрос произтича от приложимата към спора разпоредба на чл.20 от ЗЗД, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Тълкувайки разпоредбите на предварителния договор за покупко – продажба във връзка едни с други, съдът приема, че действителната обща воля на страните е била в срок до 30.11.2014 г. да сключат окончателен договор, явявайки се пред нотариус. В случай, че това не се случи, те са се задължили на 17.12.2014 г., в 11:00 ч. да се явят в кантората на нотариус Борислав Механджийски в гр. Самоков (чл. 3, ал. 2). Тази дата според настоящия състав е уговорена между страните за сключване на окончателен договор, като в тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че така посочената дата е била уговорена единствено за комплектоване на документите, необходими за изповядване на сделката. Текстът на посочената разпоредба от договора следва да се тълкува във взаимовръзка с текста на чл. 3, ал. 1 от договора. Двете разпоредби са поместени в глава втора, озаглавена „Срок на договора“, от което следва, че и двете касаят изпълнението на задължението и на двете страни за сключване на окончателен договор.
Безспорно се установи по делото, че страните не са сключили окончателен договор в срок до 30.11.2014 г., без по делото да са ангажирани доказателства за причините за това. Следователно, не може да бъде вменено във вина на продавача несключването на договора в първоначално уговорения срок, но при това положение съдът приема, че след изтичането на така уговорения срок – 30.11.2014 г., и двете страни са в неизпълнение на задълженията си, произтичащи от предварителния договор и касаещи прехвърлянето на собствеността в изискуемата се от закона нотариална форма, тъй като страните не са ангажирали доказателства по делото, от които да е видно, че по силата на писмено споразумение между тях са продължили първоначално уговорения срок, така, както са уговорили в чл.3, ал.1 от договора. Дори да се приеме обратното и да се счете, че срокът за сключване на окончателния договор е бил продължен до 17.12.2014 г., когато страните е следвало да се явят пред нотариуса, то от събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата се е явила ищцата, както и представител на ответника, като в съставения констативен протокол от 17.12.2014 г. е отразено, че е липсвала декларация по чл.264 от ДОПК от страна на Г.И.В., както и че няма дадени права в пълномощното от Н.Б. за продажба на плевня в парцел I-275, защото не е издадено удостоверение за търпимост на сградата от Община Самоков, тъй като сградата е разрушена. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че продавачът Н.Б. не е присъствал на процесната дата, но се е представлявал от пълномощник, с изрично пълномощно, в което е липсвало упълномощаване за продажба на плевня, която сграда била саморазрушила се или саморазрушаваща се. Установи се безспорно, че желанието на ищцата е било продажбата на имотите по двата предварителни договора да се извърши едновременно, като същата не е имала интерес към продажбата им поотделно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че причината да не се сключи окончателен договор не може да се вмени единствено във вина на продавача. Това е така, тъй като дори да се приеме, че продавачът не е представил удостоверение за търпимост на въпросната плевня, за която става ясно, че всъщност е разрушена, като датата 17.12.2014 г. не може да се приеме, като дата за сключване на окончателния договор, тъй като същата само е уговорена като дата на явяване в кантората на нотариуса, без да се посочи за какви точно действия страните следва да се явят там и на посочената дата ищцата е предявила претенции спрямо ответника за плевнята, която била саморазрушаваща се, и за която поискала ответника да се снабди с удостоверение за търпимост, което не можело да стани поради нейната разруха и на уговорената дата. Що се отнася до липсата на декларация по чл.264 от ДОПК от страна на една от съсобственичките – Г.И.В., то тази липса на тази декларация не може да се вмени във вина на ответника.
Следва да се отбележи и че никъде в предварителния договор, сключен между страните, няма клауза, която да ги задължава да изповядат двете сделки едновременно, от което следва, че за ответника не е съществувало подобно задължение, още повече, че по втората сделка същият е имал качеството на съсобственик и е бил само един от продавачите, т. е. евентуалното едновременно изповядване на двете сделки не е зависело единствено от неговата воля.
Тук следва да се отбележи, че за твърденията на ищцата в исковата молба за това, че ответникът не е осигурил технически сключването на окончателния договор в срок, не е направил трасиране и означаване на границата на поземления имот и не е изпълнил останалите си задължения по чл. 6 - 8 от договор, в хода на производството не се събраха никакви доказателства.
Неизправността на страните е продължила и след 17.12.2014 г., като видно от събраните по делото доказателства, на следващите две уговорени дати за изповядване на сделката последователно не се е явила първо ищцата, а след това и ответникът.
При това положение съдът приема, че и двете страни са еднакво неизправни, като не са изпълнили задълженията си една към друга. В този смисъл е решение № 134/20.12.2017 по т. д. № 405/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което при двустранните договори е възможно и двете страни да не са изпълнили насрещните си задължения. Тогава всяка една от двете еднакво неизправни страни може да иска развалянето на облигационната връзка, като договорът ще бъде развален в обща вреда и полза. В този случай двустранната вина на страните не ще бъде пречка за упражняване на правото по чл.87 ЗЗД, доколкото всяка страна е както длъжник по неизпълненото от нея задължение, така и кредитор на неизпълненото от другата страна насрещно задължение. Наличието на двустранно неизпълнение на договора ще има само тази последица при развалянето му, че никоя от страните по него не ще може да иска от другата обезщетение за неизпълнението й.
От изложените по-горе мотиви съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение възникнало от описания в исковата молба предварителен договори за покупко- продажба на недвижим имот. В чл.12 от договора страните са постигнали съгласие, при недобросъвестност от страна продавача и укриване от него на обстоятелства, че някой от имотите е ипотекиран или възбранен и/или друга информация, компрометираща по какъвто и да е начин окончателната сделка и/или при отказ от негова страна да набави някой от нужните документи за нотариално изповядване на сделката, както и при евентуално съдебно отстраняване, същият да дължи възстановяване на цялата получена сума и неустойка в размер на договорената в договора продажна цена.
Задължението за неустойка се поражда от факта на недобросъвестно или лошо изпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. И именно при такова неизпълнение същата може да бъде искана. Така както е уговорена дължимостта на неустойката в договора, същата е уговорена като кумулативна и за лошо изпълнение, а в конкретния случай не се доказа по делото ответника със своето поведение да е компрометирал по какъвто и да е начин окончателната сделка или да е отказал да набави някой от необходимите документи за изповядване на сделката. Не без значение е и това, че от изложеното следва и извода, че ищцата е упражнила надлежно правото си да развали сключения с ответника предварителен договор чрез изпратената до последния телепоща, получена от неговата съпруга на 09.10.2015 г., което не е спорно по делото.
Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. Съгласно константната практика на ВКС, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, и както бе посочено кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена.
В случая, видно от данните по делото, предявения иск е за неустойка за неизпълнение, т.е компенсаторна неустойка. В представения и приет по делото предварителен договор от 02.11.2014 г., в чл.12 от същия, страните са договорили дължимост на неустойка при конкретни неизпълнени от ответника условия по договора, респ. укриване на информация, каквото поведение на ответника по делото не се установи. С оглед на това то и предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по
чл.86 от ЗЗД:
С оглед акцесорния характер на този иск и предвид отхвърляне на иска по чл. 92, ал.1 от ЗЗД, на отхвърляне подлежи и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати исковата сума, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане
По
разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото, които възлизат на сумата от 500.00 лева, представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание ищцата е направила възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за неоснователно, тъй като предявеният иск е с материален интерес от 5500.00 лева, като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 605.00 лева. Ищецът е заплатил такова в размер на 500.00 лева, т.е. под определения в наредбата минимум, поради което и заплатеният от него размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен. С оглед на това сторените от ответника разноски по производството, следва да бъдат възложени върху ищцовата страна с оглед изхода на делото.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Ж.К. с ЕГН ********** *** против Н.А.Б. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата в размер на 5500 лева, представляваща част от неустойка в размер на 15000 лева, съгласно чл.12 от по сключения на 02.11.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА
Т.Ж.К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Н.А.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 500.00
(петстотин) лева, представляваща сторени от ответника разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала,
секретар:/И.С./