Решение по дело №1015/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1162
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20221100901015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 34437/03.06.2022 г., която е подадена от Р. Д.,
австрийски гражданин роден на ******* г., със съдебен адрес – гр. София, бул.
„*******, ет. 6 – чрез адвокат В., срещу „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление – гр. София, р-н „Красна поляна“, ж.к. „*******“, ул. „******* с
която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване искове, както следва :
1./ иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с
ЕИК ******* взето на 30.03.2022 г. за освобождаване на управителя на дружеството -
Р. Б.Д. и избор на негово място на нов управител – Х.К.К.; и
2./ иск по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на
обстоятелство, вписано в Търговския регистър по партидата на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК
*******, изразяващо се в заличаване на Р. Б.Д., като управител на дружеството и
вписването на негово място на нов управител – Х.К.К..
От ищеца се поддържа, че има качеството на съдружник в ответното дружество,
като когато на 30.05.2022 г. извършил справка по електронната партида на „Д-Т.Г.Б.“
ООД водена в ТРРЮЛНЦ към АВ констатирал, че въз основа на подадено Заявление
А4 с вх. № 20220520161037 е осъществено вписване на промени в обстоятелства
подлежащи на вписване, като това е станало с акт на ДЛР № 20220527160035. Предмет
на заявлението било поискано вписване освобождаването на Р. Д. /вписан в регистъра,
като Р. Б.Д. с българското си име/ от поста управител на дружеството, като на негово
място за управител е вписан – Х.К.К.. Сочи се, че преглеждайки документите
придружаващи заявлението ищецът е разбрал за съставянето на протокол от 30.03.2022
г., в чието съдържание е отразено взето решение от общото събрание на „Д-Т.Г.Б.“
ООД състояло се на 30.03.2022 г., което има за предмет именно горепосочените
промени. Пояснява се, че проведеното общо събрание било свикано по инициатива на
съдружника – „Д-Т.Е.“ ЕООД. Ищецът смята, че взетото решение за освобождаване на
1
ищеца от поста управител и вписването на негово място като такъв на лицето - Х.К.К.
е порочно, като противоречащо на императивни правни норми на закона и на
дружествения договор. С исковата молба се отрича управителят - Р. Д. да е бил сезиран
надлежно с изпратено от „Д-Т.Е.“ ЕООД в качеството му на съдружник за свикване на
общо събрание на ответника - „Д-Т.Г.Б.“ ООД, което е напълно достатъчно за да се
приеме, че е опорочена процедурата по свикване на събранието провело се на
30.03.2022 г., което е взело оспорваното решение, защото Р. Д. не е бил валидно
сезиран да упражни правото си като управител на „Д-Т.Г.Б.“ ООД да свика общо
събрание, за което инициативата е на съдружник. На отделно основание се посочва, че
ищецът в качеството му на мажоритарен съдружник на дялове в ответното ЕООД
/притежавал 60 % от капитала му/ не е бил валидно поканен да участва в насроченото
за 30.03.2022 г. общо събрание, в т.ч. не бил запознат с дневния ред на събранието и
какви решения е било предвидено да се вземат. Отбелязва се, че не била
законосъобразна процедурата по свикване на събранието проведено на 30.03.2022 г.,
защото възможността съдружник да извърши свикване на такова е открита едва, когато
в срока предвиден за свикване на сезирания управител, последния не упражни това си
законово задължение. В този контекст се поддържа, че е допуснати нередовно
връчване, както на искането на ОСС, така е налице и нередовно връчване на самата
покана за провеждане на събранието спрямо ищеца. Това обуславяло
незаконосъобразност на решенията взети при проведеното ОСС на 30.03.2022 г.,
респективно несъществуването на обстоятелствата вписани по подаденото Заявление
А4 с вх. № 20220520161037. Допуснати са нарушения на правата на съдружника-ищец,
като е осуетено правото му да участва и гласува в събранието, респективно взетите
решения по време на същото почиват единствено на резултата от гласуването
извършено от съдружника - „Д-Т.Е.“ ЕООД. От ищеца са изложени твърдения и за
това, че в съдържанието на протокола за проведеното на 30.03.2022 г. са поместени
неверни обстоятелства, а именно, че ищецът е бил обявен в несъстоятелност в Р.
Австрия, респективно е бил управител, член на управителен или контролен орган на
дружество, което е прекратено поради несъстоятелност през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността и са останали
неудовлетворени кредитори, което по същността си покрива несъвместимост за Р. Д. да
заема поста управител на „Д-Т.Е.“ ЕООД. Отрича се спрямо дружество, чиито
управител да е Р. Д. в Р. Австрия да е постановявано решение за прекратяване, поради
несъстоятелност през последните две години. Застъпва се виждането, че вписаните
обстоятелства по подаденото Заявление А4 с вх. № 20220520161037 не съществуват
към момента на извършеното вписване, защото не са налице валидно взети решения, от
които да произтичат.
В пределите на срока по чл. 367 ГПК от ответника – „Д-Т.Г.Б.“ ООД не е депозиран
по делото писмен отговор по подадената искова молба, като връчването на книжата е
редовно извършено на 15.06.2022 г. след приложение фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съдът като прецени доводите на ищеца и събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа страна:
При осъществената от съда служебна справка в Търговския регистър воден при
Агенция по вписванията относно обстоятелствата вписани по партидата на търговско
дружество – „Д-Т.Г.Б.“ ООД се констатира, че и до момента - Р. Б.Д. фигурира в
качеството му на съдружник, доколкото е носител на правото на собственост върху
дружествени дялове кореспондиращи на дялово участие в размер на 3000 лв. от общ
записан, капитал в размер на 5000 лв. Другият съдружник в дружеството е "Д-Т.Е."
2
ЕООД, което притежава дружествени дялове кореспондиращи на дялово участие в
размер на 2000 лв. Също така се установява, че посредством извършено вписване от
дата - 27.05.2022 г. по партидата на „Д-Т.Г.Б.“ ООД ищецът е заличен, като управител
на посоченото дружество и на негово място за такъв е вписано лицето – Х.К.К..
Приложена е покана за свикване на общо събрание на съдружниците в „Д-Т.Г.Б.“
ООД, която изхожда от съдружника - "Д-Т.Е." ЕООД сочещ се за притежаващ дялове
надвишаващи 1/10 от общия обем дялове формиращи капитала и е адресирана до
управителя на дружеството – Р. Д., като с нея е отправено искане на основание чл.
138, ал. 2 ТЗ за свикване на общо събрание на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, което да се състои при
следния дневен ред : вземане на решение за освобождаване на управителя – Р. Д. и
вземане на решение за назначаване на нов управител на дружеството, а именно –
Х.К.К.. В поканата присъства изрично предупреждение до управителя на „Д-Т.Г.Б.“
ООД, че ако не бъдат предприети действия по свикване на поисканото общо събрание,
то съдружника "Д-Т.Е." ЕООД свиква такова и кани Р. Д. да вземе участие в него на
30.03.2022 г. от 11,00 ч. на адрес – гр. София, ул. *******, офис 13, което ще се
проведе при поместен в поканата дневен ред : освобождаване на управителя - Р. Д. и
назначаване на Х.К.К. за нов управител на дружеството - „Д-Т.Г.Б.“ ООД. Поканата е
подписана от Ц.Р. в качеството му на управител на "Д-Т.Е." ЕООД.
Съгласно извадка от Централния регистър за адресна регистрация с данни актуални
към 31.01.2022 г. Федералното министерство за вътрешни работи на Р. Австрия е
удостоверено, че според данните фигуриращи относно лице Р. Д., роден на ******* г.
същият има актуално основно местоживеене – гр. Залцбург, ул. „*********
Приложен е констативен протокол съставен на 04.05.2022 г. от нотариус В.М., имащ
район на действие – РС София, вписан под 053 от Регистъра на НК, в чието
съдържание е отразено, че на посочената дата на съставяне на протокола пред в
кантората на нотариуса се е явил адвокат – А.С., който е представил на нотариуса
запечатан плик размер А5, адресиран до г-н Р. Д., като следва : адрес изписан на
лицевата страна на плика на ръка със синьо мастило : “******* *******” 5, 5020.
Salzburg, Osterreich”, като над адреса е залепен бял стикер с надпис „5027 Salzburg R
RO 74640648 8 AT, 24.02.22-10:23 000315”, съответно вляво от адреса на получателя
има залепен тъмно розов, на който е задраскано квадратче с надпис „Night behoben
Unclaimed /непотърсен/. Освен това на гърба на плика е констатиран надпис написан
на ръка със синьо мастило, подател : „Absender: Rechtsanwait, ******* 1030, Wien,
Osterreich.”. От лицето инициирало нотариалното производство е поискано
идентифицирания бял плик да бъде отворен от нотариуса, като съдържанието му се
приложи към съставяния констативен протокол. Отразено е, че след отварянето на
плика нотариусът е открил в него бял лист, размер А4, чиито оригинал заедно с плика
са прикрепени към копието от протокола предадено на молителя. Констативният
протокол е подписан от молителя – А.С. С., като е извършена нотариална заверка на
така положения подпис. Към протокола са прикрепени – покана за свикване на общо
събрание на „Д-Т.Г.Б.“ ООД описана подробно по-горе, както и лице и гръб на плик
формат А5.
Приобщен за доказателство по делото е протокол, в чието съдържание е
инкорпорирано решение взето на Общо събрание на съдружниците на „Д-Т.Г.Б.“ ООД
състояло се на 30.03.2022 г. от 11 ч. в гр. София при съдържание : 1./ Освобождава Р.
Д., гражданин на Австрия, роден на ******* г., като управител на дружеството без да
го освобождава от отговорност за дейността му като такъв, наред с друго и поради
това, че същият е изпаднал в несъстоятелност и не може да бъде управител съгласно
3
чл. 141, ал. 8 ТЗ; 2./ Назначава за управител Х.К.К.. В протокола е вписано, че
събранието е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане и след отправена покана от
съдружника - "Д-Т.Е." ЕООД притежаващ 40 % от дружествените дялове в „Д-Т.Г.Б.“
ООД. Допълнено е, че поканата е отправена до управителя на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, като е
била изпратена и връчена посредством ползването на препоръчана поща, съгласно
австрийското законодателство – до адреса на управителя – австрийски гражданин.
Записано е и това, че в дадения на управителя срок същия не е предприел действия по
свикване на общо събрание на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, което е довело до свикване на такова
по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по инициатива на самия съдружник поискал
неудовлетвореното свикване, а именно съдружника - "Д-Т.Е." ЕООД. Констатирано е,
че в деня и часа на събранието управителя и съдружник – Р. Д. /Р. Б.Д., австрийски
гражданин, роден на ******* г. не се явява. Изложени са мотиви, че спрямо лицето Р.
Д. са открити две производства по несъстоятелност в Австрия, при приключването на
които са останали неудовлетворени кредитори, което покривало хипотезата на чл. 141,
ал. 8 ТЗ, а именно посоченото лице не могло да осъществява правомощията на
управител на „Д-Т.Г.Б.“ ООД. Решенията са взети при единодушие с гласа на
присъствалия по време на събранието съдружник - "Д-Т.Е." ЕООД. По отношение на
съдържанието на протокола от ОС, както и на положения подпис за присъствалия
съдружник са извършени две нотариални удостоверявания от 01.04.2022 г. от страна на
нотариус – П. П..
Сред приетите по делото доказателства са извлечения от база данни по образувани
дела с № 23 S 104/18с на РС – Залцбург и с № 8 S 23/21m на РС – Залцбург, като от
данните поместени в тези извлечения се констатира, че в рамките на образуваното дело
с № 23 S 104/18с на РС – Залцбург качеството на длъжник има – предприемача Р. Д.,
роден на ******* г., като с решение от 21.04.2021 г. съдът е постановил прекратяване
на делото, предвид това, че предложения план за финансово възстановяване е бил
одобрен с влязло в сила решение, респективно фалитът е прекратен, съответно в
рамките на образуваното дело с № 8 S 23/21m на РС – Залцбург Залцбург качеството
на длъжник има – предприемача Р. Д., роден на ******* г., като последното решение
датира от 22.12.2021 г., с което е постановено, че наемни и други права на ползване на
жилището според адреса на длъжника се отделят от масата на несъстоятелността и
независимо от всякакви права на трети лица се предоставят на свободно разположение
на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на
общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или
на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника
е потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск,
който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е
присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок
от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание.
В случая се претендира отмяна на решение на ОС от 30.03.2022 г., като исковата
молба е подадена на 03.06.2022 г., т.е. в тримесечния срок от сочената дата на
провеждане на ОС, с твърдяна дата на узнаване от ищеца - 30.05.2022 г. От
приложеният протокол за проведеното ОС на „Д-Т.Г.Б.“ ООД се констатира, че ищецът
в качеството му на съдружник в дружеството не е присъствал по време на събранието,
4
като наред с това събраните по делото доказателства не установяват при правилата на
пълно и главно доказване, че това лице е било надлежно поканено в качеството му на
съдружник да участва в състоялото се на посочената дата общо събрание. Предвид
изложеното следва да се приеме, че при предявяване за разглеждане на исковете по чл.
74, ал. 1 ТЗ ищецът е спазил заложения преклузивен срок за упражняване на искова
защита по този ред, съответно исковете се явяват допустими.
По същество на предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. Основно
изискване тежащо върху ищеца при провеждане на доказването на иск с посоченото
основание е да установи, че към момента на вземане от ОС на оспорваното за
незаконосъобразно решение е имал качеството на съдружник в „Д-Т.Г.Б.“ ООД. В
случая Р. Д. /Р. Б.Д. /няма съмнение, че се касае до един и същи правен субект,
доколкото справка при извършените по партидата на търговеца обстоятелства с
участието на този субект показва, че същия бива индивидуализиран с всяко едно от
посочените имена/ има качеството на съдружник в ответното дружество към датата на
провеждане на посоченото в ИМ общо събрание – 30.03.2022 г. Според приложения по
делото и приет за писмено доказателство протокол за проведено на 30.03.2022 г. общо
събрание на „Д-Т.Г.Б.“ ООД се констатира, че същото е било свикано при приложение
нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ, която позволява на съдружник с определен обем дялово
участие в ООД да инициира свикването на общо събрание, тогава, когато след покана
до управителя, последния не е инициирал свикването на такова в пределите на 14 дни,
считано от получаване на поканата. Ищецът изрично се позовава, че пристъпването
към свикване на ОС по посочения механизъм от страна на съдружника – „Д-Т.Е.“
ЕООД е осъществено в противоречие със законовите правила, защото преди така
предприетото свикване, управителя на ответното дружество не е бил надлежно
поканен да извърши действия в тази посока. При извършването на нормативен анализ
относно процедурата по свикване на ОС на ООД следва да се съобразява, че
обективното ни дружествено право предвижда, че това е правомощие на управителя на
дружеството – чл. 138, ал. 1 ТЗ. Според чл. 138, ал. 2 ТЗ инициатива за свикване на ОС
е предоставена и на съдружник, съответно съдружници притежаващи дялове над 1/10
от капитала, като за целта те следва да отправят писмено искане до управителя. Едва
ако управителят не свиква ОС на ООД в 2-седмичен срок след като е получил
писменото искане, то за съдружника поискал свикването се поражда правото да
изпълни действията по фактическия състав на свикването. Тоест пораждането на
правото на съдружник пряко да осъществи действие по свикване на ОС на ООД
изисква сбъдването на определени предпоставки. С оглед извършеното от ищеца
оспорване тези предпоставки да са били налице за съдружника „Д-Т.Е.“ ЕООД
осъществил свикване на ОС на „Д-Т.Г.Б.“ ООД за 30.03.2022 г., то е необходимо да се
направи проверка, дали заложения в ТЗ и очертан по-горе фактически състав за
подобно свикване е бил спазен относно ОС, на което е взето оспореното решение.
Справка по партидата на ответника ясно показва, че капиталът на дружество е
разпределен в собственост между двама съдружника, като „Д-Т.Е.“ ЕООД е носител на
дялово участие над установения в чл. 138, ал. 2 ТЗ минимум от 1/10 част от капитала.
Същевременно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ролята
на писмено искане за свикване на ОС на „Д-Т.Г.Б.“ ООД играе покана от 24.02.2022 г.
изхождаща от законния представител на „Д-Т.Е.“ ЕООД до управителя на „Д-Т.Г.Б.“
ООД. Същата е изпратена до адрес в Р. Австрия, гр. Залцбург, където по сведение на
съдружника към този момент живее управителя на ответното дружество. Същият в
исковата си молба не оспорва този факт, като представя и удостоверение от
австрийските органи отговарящи за адресната регистрация на гражданите, че има адрес
5
съвпадащ с този посочен в поканата. Не се провежда обаче пълно и главно доказване,
че изявлението направено в поканата от 24.02.2022 г. е достигнало до неговия адресат –
управителя, съответно съдружник в „Д-Т.Г.Б.“ ООД – Р. Д., както и за евентуалната
дата, когато това е станало. Приложената фактура издадена от „Австрийски пощи“ АГ
не е годно доказателство, което да удостовери само по себе си, че възложената
пощенска услуга за връчване на пощенска пратка до Р. Д. от „Д-Т.Е.“ ЕООД е
успешно изпълнена, и като резултат от това да обуслови заключение, че пратката е
достигнала до нейния получател, съответно да разкрие датата, когато това е станало.
От вписванията, стикерите и печатите поставени върху приложения пощенски плик
действително се констатира, че пратката е била изпратена до адреса на Р. Д. в Р.
Австрия, но е посочено, че същата не е била потърсена. Няма данни за какъв период
коментираната пратка е била на разположение на лицето, за което е предназначена за
да може същия да я получи в съответния пощенски клон, който обслужва адреса му.
Единственото видно от отразяването върху плика е обстоятелството, че пратката е
била доставена в пощенския клон обслужващ адреса на ищеца на 25.02.2022 г. В
случая няма основание да се приеме настъпването на фингирано връчване, защото
липсва яснота относно това, дали според австрийското законодателство съществува
възможност да се допусне връчване при подобни условия, а именно – ако пратката не
бъде потърсена от нейния адресат, в това число какъв е фактическия състав който
следва да се реализира за да може да се възприеме връчване по подобен ред. Доколкото
не се касае до връчването на документи от съдилища или административни органи, то
не следва да намира приложение представената извадка от Федералния закон за
връчване на документи издадени от държавни органи. В ТЗ уреждащ отношенията
между съдружниците в ООД, както и кореспонденцията с представляващия
търговското дружество също не е предвидена хипотеза на фикция за надлежно
връчване, когато дадено писмено изявление е изпратено чрез писмо/пратка и не е било
потърсено от адресата му. Същото се отнася и за дружествения договор на „Д-Т.Г.Б.“
ООД, където отсъства уреждане на отношенията при размяна на дружествена
кореспонденция, тогава когато на регистриран, заявен адрес от съдружник/управител
дадено писмено изявление не бива прието/потърсено за получаване. Следователно
общият извод в случая е, че съдружникът - „Д-Т.Е.“ ЕООД не е успял надлежно да
извести управителя на „Д-Т.Г.Б.“ ООД за желанието си да бъде свикано общо събрание
на дружеството при посочения в писменото искане дневен ред, а като последица от
това за „Д-Т.Е.“ ЕООД изобщо не е възникнало правото сам да инициира свикването
на такова събрание, което се констатира да е било проведено на 30.03.2022 г. и
съответно взело решения за освобождаване на досегашния управител на дружеството
/ищецът/ и избор на нов такъв Х.К./. При положение, че инициативата за свикване на
коментираното ОС изхожда от нелегитимиран да я извърши правен субект това
означава, че е допуснат съществен и неотстраним порок в процедурата по свикване на
ОС за 30.03.2022 г., като същия има за пряка последица това, че всяко взето решение
по време на състоялото се на посочената дата ОС е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
На самостоятелно основание се открива и следващ съществен порок в процедурата
по свикване на събранието, а именно – ищецът в качеството му на съдружник в „Д-
Т.Г.Б.“ ООД не е бил надлежно поканен в свиканото за 30.03.2022 г. общо събрание.
Подобно нарушение води до директно осуетяване правото на посочения съдружник да
участва, обсъжда и гласува по решенията предложени в дневния ред на събранието, а
това рефлектира върху законосъобразността на взетите решения, като ги прави
отменяеми при евентуално оспорване по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ, каквото в случая е
6
извършено от съдружника със засегнати дружествени права.
Що се касае до възприетото в решението за освобождаване на ищеца, като управител
на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, а именно, че спрямо същия са били открити две производства по
несъстоятелност в Австрия, при приключването на които са останали неудовлетворени
кредитори, което поражда пречка същият да заема позицията на управител на
търговско дружество – чл. 141, ал. 8 ТЗ, най-напред е необходимо да се посочи, че
когато ОС взема решение за освобождаване на дадено лице, като управител на
дружеството не е необходимо да излага мотиви за тази смята, тъй като се касае до
изключително право на съдружниците да определят лицето, на което да поверят
представителството на дружеството, което означава, че дори същото да не е допуснало
нарушения при управлението на дружеството или спрямо него да не са се реализирали
законови пречки за заемане на тази позиция, то същият може да бъде освободен по
целесъобразност ако ОС реши, че иска да повери управлението на друго лице.
Доколкото обаче в случая е изложено конкретно основание, поради което управителят
на ответното дружество е бил освободен, то в тежест на ответника е да установи
наличието на възприетото основание, още повече, че се касае до такова предвиждащо
императивна забрана дадено лице да заема позицията управител на търговско
дружество. Доказателства в подобна насока не са представени от ответника, като
трябва да се има предвид, че нормата на чл. 141, ал. 8 ТЗ изисква лицето назначено за
управител да е било обявено в несъстоятелност и едновременно с това да са останали
неудовлетворени негови кредитори. Представените от ищеца справки от действията
реализирани по цитираните в решението за освобождаване две дела водени в РС-
Залцбург, Австрия не свидетелстват за това ищецът да е бил обявен в несъстоятелност,
като предприемач в Р. Австрия, а напротив показват, че производството по
несъстоятелност започнато срещу него е било прекратено, поради приет оздравителен
план, съответно че е инициирано първо събрание на кредиторите, което да внесе
определени промени в съдържанието на приетия оздравителен план. Липсват обаче
каквито и да е било данни ищецът да е бил обявен в несъстоятелност, съответно да е
оставил неудовлетворени кредитори. Следователно за него не може да се възприеме, че
е лице пред което е възникнала пречка по смисъла на чл. 141, ал. 8 ТЗ да заема поста на
управител в българско търговско дружество, каквито аргументи са изложени в
решението за неговото освобождаване.
Изследваните и констатирани по-горе в изложението на настоящия акт нарушения на
процесуални и материални правила разписани в ТЗ и дружествения договор на
ответника по отношение на изискванията за свикването, провеждането и вземането на
решения от общото събрание на дружеството състояло се на 30.03.2022 г. рефлектира
върху тяхната законосъобразност и обуславят отмяната им по реда на чл. 74 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛИЦ предвижда заличаване на вписаното
обстоятелство при отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е
извършено вписването. В случая уважаването на иска по чл. 74 от ТЗ обуславя отмяна
на извършеното вписване на промени по партидата на дружеството, въз основа на
отменените решения, като законна последица от уважаването на предявения
конститутивен иск. Ето защо в резултат от уважаване на иска, следва да бъде заличено
вписването в ТР по партидата на ответното дружество извършено по заявление с вх. №
20220520161037, което вписване в ТР е под № 20220527160035.
Съдът намира, че предявения като самостоятелен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ е
недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. По-горе вече се изтъкна, че
заличаването на вписването е резултат от уважаване на конститутивния иск по чл. 74
7
от ТЗ и негова законоустановена последица. С горното се постига желания и целен
правен резултат за ищеца. Искът по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ е установителен, за разлика
от конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ. За предявяването на установителен иск
наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при
подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване.
Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРЗЮЛИЦ
урежда активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу
порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431,
ал. 2 и, ал. 3 от отменения процесуален закон, действала до предоставянето на
търговската регистрация в компетентност на административния орган, като овластява,
извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу
незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/
вписвания. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както
и отразяване в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно
решение на регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по
искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато органът се е
произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е
налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В
случая от ищеца не се твърди нито една от тези хипотези. Вписването на промени,
които са осъществени въз основа на незаконосъобразно свикано и проведено ОС на
съдружниците на едно дружество не е от кръга на обстоятелствата, които подлежат на
установяване в производството по иска по чл. 29 от горепосочения закон, тъй като
порочността на решенията на ОС на търговско дружество се релевира по специалния
исков път по чл. 74 от ТЗ, който е конститутивен. Предвид горното за ищеца не е
налице правен интерес от отделен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ, след като е предявил
иск по чл. 74 от ТЗ, с който атакува като незаконосъобразни решенията на ОС на
дружеството, въз основа на които е извършено вписването в ТР на процесната
промяна, още повече, че при уважаване на иска по чл. 74 от ТЗ както изрично и
отделно е предвидил законодателя като правна последица се заличава и вписването.
Ето защо по този иск производството следва да бъде прекратено поради неговата
недопустимост.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски се поражда за ищеца с оглед
основателността на предявения от него иск по чл. 74 ТЗ, съответно на ответника с
оглед недопустимостта и прекратяване на производство по предявения срещу него иск
с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Искане по чл. 81 ГПК, във връзка с
чл. 78, ал. 1 ГПК и доказване извършването на разноски за целите на проведеното
исково производство е налично единствено от ищеца, като същия установява, че е
извършил реален разход за покриване на разноски за участието си по делото в размер
на сумата от 160 лв. за заплатена такса за разглеждане на предявените искове по чл. 74
ТЗ. Плащането на тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
възложено в тежест на ответника, а последния с оглед липсата на искане и доказване да
е извършил разноски по делото не следва да получи присъждане на такива с оглед
прекратената част от производството по делото.
С оглед изложените мотиви, СГС
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ по исковете по чл. 74 ТЗ предявени от Р. Д., австрийски гражданин роден
на ******* г., със съдебен адрес – гр. София, бул. „*******, ет. 6 срещу „Д-Т.Г.Б.“
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красна
поляна“, ж.к. „*******“, ул. „******* решенията на Общото събрание на „Д-Т.Г.Б.“
ООД, с ЕИК ******* взети на 30.03.2022 г. за освобождаване на управителя на
дружеството - Р. Б.Д. и за избор на негово място на нов управител – Х.К.К.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал.2 от ЗТРРЮЛИЦ заличаване на
вписването по партидата на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК ******* в ТРРЮЛНЦ въз основа
на отмените решения на ОС на съдружниците от 30.03.2022 г., а именно вписване под
№ 20220527160035, по заявление с вх.№ 20220520161037.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от
ЗТРРЮЛИЦ, предявен от Р. Д., австрийски гражданин роден на ******* г., със съдебен
адрес – гр. София, бул. „*******, ет. 6 срещу „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красна поляна“, ж.к. „*******“, ул.
„********* за установяване несъществуването на обстоятелство, вписано в Търговския
регистър по партидата на „Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК *******, изразяващо се в заличаване
на Р. Б.Д., като управител на дружеството и вписването на негово място на нов
управител – Х.К.К., поради недопустимост.
ОСЪЖДА Д-Т.Г.Б.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Красна поляна“, ж.к. „*******“, ул. „********* да заплати в полза на Р.
Д., австрийски гражданин роден на ******* г., със съдебен адрес – гр. София, бул.
„*******, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 160,00 лв. – съдебни
разноски, които са направени във връзка с провеждане исковото производство пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В прекратителната си част решението има характер
на определение, като същото подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9