Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.Слатина, 23.02.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 12 февруари, Две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 728/2015 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “А.З.С.Н.В.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.,
в качеството й на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Е.И. ***, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника П.Т.Л. с
ЕГН ********** ***, за сумата 162.21
лв., от която: 84.15 лв. главница, дължима на основание договор за паричен заем
CreditHome № 1021-00036615/28.01.2008г.
сключен с „М.Д.” ЕАД, договорна лихва за периода от 29.01.2008г. до
03.10.2008г. в размер на 12.55 лв.,
лихва за забава за периода от 27.07.2008г. до 01.06.2015г. в размер на 65.51 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда(РС-Враца) –
01.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни
разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата
на чл.131 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, оспорил е вземането и
направил възражение за подсъдност, като делото да се разгледа в РС-Б.Слатина
предвид постоянният и настоящият му адрес: с.Т., обл.Враца,
ул.”В.З.” № 32.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1899/2015г. на РС-Враца. Допусната е и изслушана СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1899/2015г. на РС-Враца срещу длъжника
П.Т.Л. с ЕГН ********** е
издадена заповед по чл.410 от ГПК № 1327/03.06.2015г. в полза н. „А.З.С.Н.В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д., в качеството му на изпълнителен
директор, за сумата 84.15 лв.
главница, дължима на основание договор за паричен заем CreditHome № 1021-00036615/29.01.2008г. сключен с „М.Д.”
ЕАД, договорна лихва за периода от 29.01.2008г. до 03.10.2008г. в размер на
12.55 лв., лихва за забава за
периода от 27.07.2008г. до 01.06.2015г.
в размер на 65.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда(РС-Враца) – 01.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски
в размер на 325,00 лв., от които: държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът П.Т.Л. е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като е посочила, че не дължи изпълнение по издадената заповед № 1327/03.06.2015г., получена от нея на 24.06.2015г.
С настоящата искова молба кредиторът „А.з.с.н.в.”***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Ищецът "А.з.с.н.в."*** в и.м. твърди, че на 29.01.2008г. между «М.Д.» ЕАД в качеството му
на «кредитор» и П.Т.Л., в
качеството й на «кредитополучател» е сключен договор за паричен заем CreditHome № 1021-00036615/29.01.2008г. Съгласно чл.4 от сключения договор за паричен заем, „Кредитодателят” е предоставил на „Кредитополучателя” сумата
от 200.00 лв. за отопление, който следвало да се погасява на 35 седмични
вноски, всяка от които в размер на 9.05 лв., подробно
описани в погасителен план към Договора, като първата погасителна вноска е дължима
на 08.02.2008г.(л.17 от делото).
Погасителните вноски, които заемателя се задължава за изплаща на
кредитора(заемодателя) съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена надбавка съставляваща печалба на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран и посочен в договора, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 316.75 лв.
С полагането на подписа си на 29.01.2008г. «кредотиполучателя» Л. е удостоверила,
че е получила заема в брой от представител на заемодателя.
Ответницата П.Л. е заплатила сумата от 220.05 лв., с която са погасени
начислените лихви за забава и дължимите по договора суми при спазване
разпоредбата на чл.76, изр.4 от ЗЗД. Останалата сума до пълният размер не е
погасена от Л. до настоящият момент.
Въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение и разсрочване на задължението, длъжникът не е заплатил остатъка
от дължимия паричен заем към Дружеството.
Междувременно н.25.10.2012 г.
„А.з.с.на в." ООД, ЕИК ********* сключила договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „М.Д." ЕАД,
както и съгласно договора за цесия вземането на „М.Д." ЕАД срещу П.Т.Л. с ЕГН ********** е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-
кредитор. Съгласно изискването на закон.„А.з.с.на в." ООД е изпратила
уведомително писмо за цесия, съдържащо и покана за доброволно изпълнение до
г-жа П.Т.Л., за което е упълномощена от „М.Д." ЕАД(л.19 от гр.д.№
2710/2015г. по описа на РС-Враца). Писмото е изпратено с обратна разписка,
което не е получено от длъжника Л., тъй като видно от разписката е
отразена отметка, че получателят се е преместил на друг адрес. Поради това положение
длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването й./Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II о. постановено по реда на
чл. 291 от ГПК/.
Впоследствие
на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистриран.като „А.з.с.на
в.”АД, както е променила и ЕИК
*********, видно от направена служебн.справка от Търговският регистър.
По този повод з. „А.з.с.на в." АД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч.гр.д. 1899/2015г. на РС-Враца е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба за установяване съществуването на паричното вземане в посочените в нея размери.
Ответницата П.Т.Л. в срока указан в чл.131 от ГПК е депозирала
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, оспорила е вземането и е направила възражение за
подсъдност, като делото да се разгледа в РС-Б.Слатина предвид постоянният и
настоящият му адрес: с.Т., обл.Враца, ул.”В.З.” № 32.
Оспорва, че подписа
положен в процесният договор е нейн. Поискала е назначаване на СГЕ, която да
даде заключение дали подписа положен в договора е на л..
Същата редовно призована не се явила в с.з., като вместо се нея се явил пълномощникът й адв.И. от ВрАК, който оспорва вземането на ищеца и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
По искането на ответницата Л. съдът е допуснал СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно. Вещото лице в с.з. заяви категорично, че двата подписа на договора за „заемополучател” в искане/договор с № 1021-00036615 от 28.01.2008г. са положени от лицето, за което се отнасят, а именно от П.Т.Л. ***.
Вещото лице поясни, че като сравнителен материал е използвал свободни образци от лицето Л., а именно: копие от личната й карта(л.32 от гр.д. № 2710/2015г. на РС-Враца), възражението на Л.(л. 12 в ч.гр.д. № 1899/2015г. на Районен съд Враца), както и свободни образци от подписи в документите, които лицето е подавало в БДС-Б.Слатина. Освен това експерта е ползвал и експериментални образци от подписа на лицето, които лично снел с протокол от 28.01.2016г., приложен към заключението.
При изследването е спазил всички изисквания на утвърдената методика на НИКК при МВР-София, като за целта изследвал документа за използвани начини и методи за инкриминиране на подписа, т.е. за механично преместване на подписа върху договора по някой от начините за това. Това изследване го извършил на видеоспектрален компаратор при БНТЛ на ОДП на МВР-Враца, където договора бил просветлен с различни под ъгъл UV лъчи, от различна дължина на същите лъчи, при което не се установили начини и методи за инкриминиране на подписи, т.е.подписа е положен директно върху документа, а именно върху договора.
В заключение експерта посочи, че подписа положен върху договора е от лицето П.Т.Л..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответницата П.Т.Л. и „М.Д." ЕАД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е в полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва, а и ответницата е декларирала чрез подписване на договора за кредит.
Този факт се потвърди и от допуснатата и изслушана пред настоящата съдебна инстанция СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно, че подписа в договор № 1021-00036615 от 28.01.2008г. за „заемополучател” е положен от лицето, за което се отнася, а именно от П.Т.Л. ***.
От представените с и.м. писмени доказателства се установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано на 25.10.2012 г. на ищцовото дружество „АСВ“ ООД, което впоследствие на 21.08.2015г. променило правната си форма на „АСВ” АД, видно от служебно направена справка в ТР.
В процесния случай ищецът твърди, че е
кредитор на ответницата, като правата му произтичат от договор за цесия от
25.10.2012 г.Няма спор, че с този контракт ”М.Д.” ЕАД надлежно са прехвърлили
вземането си към заемополучателката на ”АСВ”.Съобщаването на цесията на
длъжника не е елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия
между страните.Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на
договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.Всичко това
налага безспорен извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит, респ. установяване на
вземанията си.
По делото не се
твърди наличие на допуснати нарушения по чл.99 от ЗЗД във връзка с
уведомяването на длъжника. Ищецът е бил оправомощен от стария кредитор да
оповести ответницата за прехвърленото вземане(л.19 от гр.д.№ 2710/2015г. На
РС-Враца).Данните в производството сочат, че ангажиментът на цесионера се
е свеждал единствено до изпращане на уведомление.В писмото на л.7 от делото се
съдържа изявления на самия цедент за настъпилото прехвърляне на дълга, ведно с
покана от новия кредитор за изпълнение в срок, т.е. спазено е изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Според посочената норма, цесията има
действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато тя бъде съобщена
на последния от предишния кредитор.Законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването (Р-123-2009, ІІ т.о.),
нито това действие е скрепено със срок.
В тази насока по делото е налице доказателство – уведомително писмо,
изпратено на адреса на ответника с обратна разписка,
което не е получено от П.Т.Л., тъй като видно от разписката е отразена отметка, че получателя
се е преместил на друг адрес. Поради
това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването.
Въз основа на горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за
извършеното прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил
своите възражения.
От събраните по делото писмени доказателства – Искане/Договор за паричен заем CreditHome № 1021-00036615/28.01.2008г. между „М.Д." ЕАД и П.Л., Общи условия към Договор за потребителски кредит, Погасителен план към договор за паричен заем CreditHome № 1021-00036615/28.01.2008г., Договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ между „М.Д." ЕАД и „А.з.с.на в."- ООД от дата 25.10.2012 г., Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 25.10.2012 г., от което се удостоверява, че вземането на „М.Д." ЕАД спрямо ответника е предмет н.договора за цесия; Потвърждение за извършената цесия между „М.Д.” ЕАД и „А.з.с.н.в."- ООД от дата 25.10.2015 г., Уведомително писмо от „М.Д." ЕАД чрез „А.з.с.на в."- ООД до ответника П.Т.Л. с Покана за доброволно изпълнение, Известие за доставяне, Пълномощно от „М.Д." ЕАД, се установява, че ответницата Л. има задължението да върне получените от заемодателя “М.Д.” ЕАД пари н.цесионера „А.з.с.на в."- АД, на когото заемодателят валидно е прехвърлил правата си по заемния договор, чрез цесия от 25.10.2012 г./л.10 от делото/.
Ответницата е уведомена за
станалата цесия от
цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил/л.19 от гр.д.№
2710/2015г. на РС-Враца/, чрез уведомлението приложено към исковата молба,
връчена на ответницата./вж. Решение 78/09.07.2014г.на ВКС, по т.д.2352/2013 г.
по чл.290 от ГПК/
Не се доказа ответницата П.Т.Л. да е заплатила на
ищеца остатъка от дължимият кредит.
В това производство в тежест
на ответницата е да докаже, че е изпълнила задължението си, че е заплатила
посочената сума, по какъв начин и в какви срокове. След като не е сторила това,
то предявения иск, че ответницата дължи на ищеца общата сума 162.21 лв., от
която: 84.15 лв. главница, дължима на основание договор за паричен заем CreditHome № 1021-00036615/28.01.2008г. сключен с „М.Д.”
ЕАД, договорна лихва за периода от 29.01.2008г. до 03.10.2008г. в размер на
12.55 лв., лихва за забава за
периода от 27.07.2008г. до 01.06.2015г.
в размер на 65.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда(РС-Враца) – 01.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1327/03.06.2015г. по
ч.гр.д.№ 1899/2015 г. по описа на РС-Враца, се явява основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на
процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата ще следва да заплати на
ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер на 425.00
лв., от които: 125.00лв. – заплатена държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно новата
задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответницата Л. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1899/2015г. по описа
на РС-Враца в общ размер от
325.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв.
Юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото на ответницата Л. не
следва да й се присъждат направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответницата П.Т.Л. с ЕГН ********** ***,
ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н.
„А.З.С.Н.В.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис
– сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., в качеството й на
изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е.И. ***, общата сума 162.21 лв.(Сто шестдесет и два лева и
21 стотинки), от която: 84.15 лв.(Осемдесет
и четири лева и 15 стотинки) главница, дължима на основание договор за паричен
заем CreditHome №
1021-00036615/28.01.2008г. сключен с „М.Д.” ЕАД, договорна лихва за периода от
29.01.2008г. до 03.10.2008г. в размер на 12.55
лв.(Дванадесет лева и 55 стотики), лихва за забава за периода от
27.07.2008г. до 01.06.2015г. в размер на 65.51
лв.(Шестдесет и пет лева и 51 стотинки), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда(РС-Враца)-01.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1327/03.06.2015г. по
ч.гр.д.№ 1899/2015 г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, П.Т.Л. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис
– сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева, в
качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е.И. ***,
направените по настоящото исково производство по гр.д.№ 728/2015г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 425.00 лв.(Четиристотин двадесет и пет лева), от
които: 125.00 лв.(Сто двадесет и пет
лева)-заплатена държавна такса и 300.00
лв.(Триста лева) юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д.№
1899/2015г. по описа на РС-Враца разноски в общ размер на 325.00 лв., от които: 25.00 лв.(Двадесет
и пет лева)-заплатена държавна такса и
300.00 лв.(Триста лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1899/2015г.по описа на РС-Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: