№ 906
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100605803 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 11.11.2022 г. постановена по НОХД № 18 517 за 2017г. по описа
на СРС, НО, 15 състав, съдът е признал за невиновен подсъдимия А. Д. А. за това, че на
неустановена дата през месец юни 2014 г., в гр. София, ж.к. „Банщпора”, ул. ****,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 /един/ брой ударна професионална
бормашина марка „Крее” на стойност 475,00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, 1
/един/ брой зеге марка „Бош” на стойност 95 /деветдесет и пет/ лева, 6 /шест/ броя
свредла марка „Макита”, с различни размери, с единична стойност за брой от 5,00 /пет/
лева, на обща стойност от 30 /тридесет/ лева, 1 /един/ брой метален чук на стойност
25,00 /двадесет и пет/ лева и 1 /един/ брой ролетка с дължина 10 /десет/ метра на
стойност 10,00 /десет/ лева, всичко на обща стойност 635,00 /шестстотин тридесет и
пет/ лева, които владеел, собственост на Д.К.Д., които същата му била предоставила с
оглед извършване на ремонт в нейно жилище и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК. Със същата присъда е постановено направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата на осн. чл. 190, ал.1 от НПК.
От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в
подадения протест твърди неправилност на присъдата, като се сочат доводи за
доказаност на деянието и авторството на подсъдимия в неговото извършване. В тази
1
насока прокурорът счита, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд доказателства и в частност показанията на св. Д. се
установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, а оттам и основание
за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по обвинението, за което
е предаден на съд. На следващо място се счита, че СРС неправилно е изградил
фактическите си изводи въз основа на обясненията на подсъдимия. От въззивната
инстанция се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с
която да осъди подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста и счита
първоинстанционната присъда за неправилна, моли да бъде отменена и въззивният съд
да постанови нова осъдителна такава.
Упълномощеният защитник на подсъдимия А. – адв. Б. Х. моли съда да остави
без уважение попадения протест и потвърди атакуваната присъда като правилна и
законосъобразна, като излага аргументи за недоказаност на обвинението за извършено
обсебване от страна на подзащитния му. Прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подс. А. поддържа доводите на защитника си, като изтъква, че не е престъпник.
В предоставената му последна дума моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. Д. А., с установена по делото самоличност, към 2014г. се занимавал
с различни видове ремонтни дейности. През пролетта на 2014 г. св. Д. Д. ( понастоящем
починала) решила да ремонтира апартамента си, намиращ се в гр. София, ул. ****, като по
препоръка на свой познат се свързала с подс. А.. След проведена среща помежду им, между
свидетеля Д. и подсъдимия А. била постигната уговорка за поставяне на плочки и
извършване на довършителни дейности по стените на горепосочения апартамент, за което
били закупени и съответни строителни материали. Предвид обема на уговорената работата,
подсъдимият ангажирал и още едно лице с малко име А., което да му помага при
изпълнението на възложените строителни работи. Св. Д. постигнала уговорка с подсъдимия
А. да се ползва от услугите му и във връзка с ремонтирането на друг свой имот - апартамент,
представляващ мансардно ателие, разположен на адрес в гр. София, ул. ****, за който обект
му предоставила и сумата от 500 лева за снабдяване с материали. В хода на ремонтните
дейности подс. А. и неустановеното по делото лице А. работели съвместно, като през това
време св. Д. обитавала апартамента си, находящ се в гр. София, ул. ****. Предвид
дългогодишното си пребиваване във ФРГ, където развивала частна дейност в строителния
2
сектор, св. Д. разполагала с набор от професионални инструменти, като за целите на
изработката предоставила на майсторите свои 1 брой електрическа ударно-пробивна
бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук. На неустановена дата през 2014 г. св. Д. Д.
взела решение да предприеме пътуване до ФРГ. Непосредствено преди заминаването й
ремонтните дейности в апартамента, находящ се в гр. София, ул. ****, били във финалната
си фаза, като използваната строителна техника била събрана и след освобождаването на
апартамента св. Д. осигурила на подсъдимия А. и на помощника му транспорт до друг техен
обект в кв. „Люлин“, на който следвало да продължат да упражняват занятието си, докато
св. Д. се завърне в България и отново им осигури достъп до жилището си. Поради
разнообразието от технически инструменти, сред личната апаратура на двамата изпълнители
попаднали и 1 бр. бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук, собственост на св. Д.,
като същите били прибрани наред с други сечива в транспортните сакове на работниците.
Тъй като на следващия работен обект се налагало единствено изграждане на шпакловка по
стените, подсъдимият не използвал инструментите, транспортирани от жилището на св. Д..
Междувременно подс. А. поел служебен ангажиран в к.к. „Боровец“, където заминал с цел
обслужване на строителен обект, а със себе си взел и строителни инструменти, необходими
за изпълнение на възложената му работа. В хода на работата получил телефонно обаждане
от св. Д. Д., която го уведомила, че се е върнала от Германия, и в същото време го помолила
да й върне инструментите, които му била предоставила за целите на извършваните в
апартамента й ремонтни дейности. Подсъдимият проверил съдържанието на транспортните
си сакове и установил, че у него действително се намират собствените на Д. един брой
бормашина марка „Крее“ и един брой метален чук. Предвид физическата си отдалеченост
заявил невъзможност да й ги върне на момента, като поел ангажимент веднага щом се
намира на територията на гр. София да й предаде обратно намиращите се у него и посочени
по - горе строителни съоръжения.
Последвал втори телефонен разговор, в който св. Д. уведомила подсъдимия, че следва
да й върне инструментите във 02 РУ-СДВР, където последната била депозирала сигнал за
осъществено престъпление от общ характер, изразяващо се в умишлено присвояване на
чужди движими вещи. По повод депозирания сигнал с подсъдимия А. се свързал и служител
на 02 РУ - СДВР - свидетелят Щ., изпълняващ длъжността „оперативен работник“ в
териториалната структура на СДВР. Пред него подсъдимият заявил желание да върне
намиращите се у него инструменти, като полицейският служител го уведомил, че
процедурата изисквала това да стане директно на техния собственик срещу разписка.
Доколкото св. Д. към този момент вече отново се намирала на територията на ФРГ,
подсъдимият не могъл да осъществи контакт с нея и да й предостави бормашината и
металния чук, поради което оставил инструментите наред със свои собствени такива в друг
строителен обект на ул. „Козяк“ в гр.София, откъдето впоследствие установил както тяхната
липса, така и липсата на други негови уреди за извършване на СМР.
Според заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
паричната равностойност на инкриминираните вещи към момента на извършване на
деянието (месец май 2014 г.) възлиза на сумата в общ размер на 635,00 лева, при
минималната работна заплата в страната в размер на 340,00 лева.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
правилен анализ на събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия
А. и показанията на свидетелите Д. и Щ. ( за св. Д. – дадените пред предходен съдебен
3
състав и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК поради настъпилата
междувременно нейна смърт), заключение на съдебно-оценителна експертиза и
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване на
лица, молба за съдействие, справки от писма от „БТК“ ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД и
„Космо България Мобайл“ ЕАД, препис-извлечение от акт за смърт на Д. Д.,
удостоверение за наследници на Д. Д., справка за съдимост на подсъдимия.
Така възприетите от СРС и включени в предмета на доказване факти не търпят
съществени корекции при самостоятелния анализ от страна на въззивния съд на
събраните в хода на първоинстанционното съдебното следствие доказателствени
източници, а наведеният в протеста довод за неправилна оценка на събраните по
делото доказателства и съответно необосновани фактически изводи се явява
неоснователен .
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка след съвкупната преценка на
установените в процеса на попълване на делото с доказателства източници на
информация по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд,
като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на
СРС относно събраните по делото доказателствени средства – както поотделно, така и
в тяхната съвкупност.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил противоречията
в доказателствените материали относно съществените за правилния изход на делото
обстоятелства, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка. На
основата на непосредствено събраните и проверени материали, е дал вяра на едни
доказателства и е отхвърлил други. Аргументирано е обсъдил достоверността на
гласните доказателствени средства както поотделно, така и чрез съпоставката помежду
им. Обоснована и законосъобразна е констатацията на първата инстанция, че за част от
включените в предмета на доказване факти не съществува противоречие –
еднопосочно се установява от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д., че
помежду им са възникнали договорни взаимоотношения, че подсъдимият е работил на
обекта с още едно лице и че за извършване на дейността са били използвани и
инструменти, собственост на св. Д..
Противоречията в гласните доказателствени средства ( показанията на с. Д. от
една страна и обясненията на подс. А. – от друга) касаят броя и вида на инструментите,
които св. Д. е предоставила на работниците, кой ги е ползвал и съответно - кой от тях
след приключване на ремонтната дейност ги е взел. Така според св. Д. същата е
предоставила на работниците метален чук, флекс на марката „Бош“ и бормашина на
неизвестен производител, докато в обясненията си подсъдимият сочи, че е установил
сред своите инструменти и принадлежащи на св. Д. 1 брой електрическа ударно-
пробивна бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук. На следващо място св. Д.
4
допуска, че именно подс. А. е отнел инструментите като сочи два възможни и времево
отдалечени момента за това – докато подсъдимият се е преобличал за работа, защото
тогава тя излизала от стаята, или пък в деня, в който подсъдимият е дошъл, за да се
разплатят за свършената работа, в който ден не бил полагал труд в апартамента й,
които обективно са и вътрешно противоречиви и без липса на конкретика, тъй като
противостои на твърденията и, че и двамата работници са имали достъп до
предоставените им за извършване на СМР нейни инструменти. От друга страна подс.
А. заявява,че неустановеното по делото лице с лично име А. е останал да завърши
обекта и на практика последен е имал физически досег с наличните строителни
инструменти, като преди транспортирането им от обекта ги събрал в сакове,
вследствие на което подсъдимият не е разполагал с възможност да идентифицира
съдържанието им; подсъдимият е установил, че инструментите на св. Д.(електрическа
ударно-пробивна бормашина марка „Крее“ и метален чук) са у него след
транспортирането им наред с други инструменти до обект в к.к. „Боровец“, доколкото
преди това не се е налагало тяхното използване, а и установяването на
местонахождението им не е настъпило инцидентно, а едва след изрично запитване от
страна на св. Д. ( което обстоятелство – осъществен телефонен контакт помежду им не
се оспорва в нейните показания) . На следващо място обясненията на подс. А., че след
връщането си от к.к. „Боровец“ в гр. София е предприел действия по връщане на
движимостите намира подкрепа в показанията на св. Щ. (оперативен работник към 02
РУ-СДВР), пред когото подсъдимият е изявил желание да върне вещите и да ги остави
на съхранение във 02 РУ -СДВР, поради невъзможността да направи това
непосредствено на техния собственик. При оценка на достоверността на гласните
доказателствени средства в частта им, в която същите разкриват противоречия,
съдебната практика е въвела ясни критерии, свързани с тяхната вътрешна
убедителност (последователност, конкретност, логичност) и подкрепеност от
останалия доказателствен материал. Съпоставката на показанията на св. Д. с
обясненията на подс. А. въз основа на горепосочените показатели води до извод, че
правилата на формалната логика изисква да се отдаде доказателствен приоритет на
обясненията на подсъдимия А., тъй като същите са последователни, логични и се
подкрепят от показанията на св. Щ., докато показанията на св. Д. почиват
преимуществено на предположения, липсва им конкретика и са вътрешно
противоречиви. В този смисъл кредитирането на обясненията на подс. А., а не на
показанията на св. Д. за спорните по делото факти от страна на СРС почива на
логически издържан подход при оценката на доказателствената сила на източниците
на интересуваща делото информация, който напълно се споделя от въззивния съдебен
състав. Обстоятелството, че данните изхождат от най – заинтересуваното от
благоприятен за него изход на производството лице, дефинитивно не изключват
тяхната достоверност, а единствено внимателната им оценка, която в случая води до
5
извод за правдивост на гласното доказателствено средство.
Стойността на инкриминираните вещи се установява от заключението на СОЕ.
Въз основа на така изложените фактически изводи съдът намира от правна
страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен.
По същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият А. Д. А. следва да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК поради
неговата недоказаност. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъде установени както
обстоятелствата, при които е извършено посегателството/ механизма на реализиране
на престъпното посегателство /, така и да бъде направен единствен и категоричен
извод, че подсъдимият е извършител на престъплението – налице е обосновано
съмнение по отношение главния факт по делото – детерминирането на престъплението
и участието на подсъдимия във вмененото му деяние по чл.206, ал.1 от НК.
Неустановеност, непозволяваща ангажирането на наказателната отговорност на подс.
А., съществува както по отношение на движимостите, инкриминирани по делото (
предметът на престъпното посегателство относно обвинението за 1 брой ролетка с
дължина 10 метра, 1 брой зеге марка „Бош” и 6 броя свредла марка „Макита”, с
различни размери), така и относно авторството на деянието касателно останалите
инкриминирани вещи (1 брой ударна бормашина „Крее“ и 1 брой метален чук), за
която проверяваната съдебна инстанция е изложила подробни съображения,
споделяни от настоящия съдебен състав и преповтарянето им се явява безпредметно.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО,
15 състав присъда по НОХД № 18 517 по описа за 2017 г. следва да бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по
делото следва да останат в тежест на Държавата.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
ХІV въззивен състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.11.2022 г. постановена по НОХД № 18 517 по
описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15 състав, с която
подс. А. Д. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 206, ал.1 от
НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7