№ 26
гр. Габрово, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП", против Решение № 482/10.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2118/2021 г. по описа
на Районен съд Габрово, В ЧАСТТА, с която ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" е осъдено да заплати на В. Г. К. от гр. Габрово обезщетение за неимуществени вреди
в размер над 8 000 лева до размер на 10 000 лева, на основание чл. 432 ал.1 от КЗ, ведно с
лихвата за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ считано от 02.12.2021г.
Според жалбоподателя обжалваното решение е незаконосъобразно, недопустимо и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, поради което е и неправилно. Отделно от това, на отделно допълнително
основание, счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП
над размер на 8 000 лева до размер на 10 000 лева е силно завишено несъобразено със
съдебната практика.
Прави искане въззивният съд да отмени Решението на Районен съд - Габрово, по гр.д.
№ 2118/21г., като реши делото по същество и постанови решение, с което да присъди
обезщетение съобразно принципите на материалния закон, ведно с всички произтичащи от
това законови последици като приложи принципа на чл. 52 от ЗЗД. Жалбоподателят изрично
заявява, че не обжалва решението за присъдената сума до 8000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г.
Претендира за присъждане на направените разноски пред първата и въззивната
1
инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата
се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В
не обжалваната част решението е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е осъдил ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП", с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с ЕГН ********** сумата 10 000,00
лева /десет хиляди лева и 00 ст./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", претърпени в резултат от ПТП, възникнало на 10.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2021 г. / датата на която изтекъл тримесечния срок от
поканата до дружеството застраховател/ до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
432 ал. 1 от КЗ. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над посочената сума до
предявения размер от 11 000 лева, като неоснователен и недоказан. ЗЕАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. Г. К., с ЕГН
********** сумата 1 445,45 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а
съобразно отхвърлената част на иска В. Г. К. е осъден да заплати на ЗЕАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" сумата 86,36 лева - разноски по делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
За да постанови решението си, съдът е приел за безспорно установено, че на
10.08.2021г., около 16.30 часа, ищецът В. Г. К. управлявал със скорост около 30-35 км/час
мотоциклет „Ямаха МТ09", с рег.№ ***** по бул. "България" в гр. Пазарджик. По същото
време водачът на лек автомобил „Шкода", модел „Корак", с рег. № ***** -И.Г.Н. предприел
пред № 6 на посочения булевард маневра завой в обратна посока от дясната част на
платното без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, не пропуснал движещия се отляво на него ищец и го блъснал в дясната страна,
мотоциклетистът паднал от мотоциклета, при което получил следните увреждания :
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядане в горната
странична дясна седалищна област; кръвонасядане и дълбока разкъсно-контузна рана в
долната част на дясната подбедрица (раната е хирургически обработена и зашита). Имал е
субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, еднократно повръщане. Около
две седмици след инцидента, поради травмата на дясната подбедрица и хирургически
зашитата рана, пострадалият е бил с ограничена подвижност (за ходене), при което е
ползвал чужда помощ за обслужването си, след което при болки, подвижността му е била
възстановена в рамките на месец. Най-силни болки ищецът е изпитвал в момента на
травмата и в първите няколко дни след нея, като постепенно болките са намалявали и в
рамките на 2 месеца са отзвучали. В резултат на настъпилото ПТП преживял силен
психически стрес, който според разпитаните от съда свидетели Г. К. К. и Т.Х.Т. дава
отражение и до момента
2
Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Шкода"
модел „Корак" , с рег.№ ***** е била застрахована от ЗД"Булстрад ВИГ" АД, с ЕИК
*********, за периода 19.06.2021г. - 18.06.2022г., което се установява от справка в интернет
страницата на Гаранционен фонд
Прието е, че болките и страданията на ищеца, и изпитваните неудобства
представляват претърпени от него неимуществени вреди, които съгласно 45 от ЗЗД следва
да бъдат обезщетени. Тъй като отговорността на причинителя на вредите /водачът на лекия
автомобил „Шкода", с рег. № *****/ е покрита по силата на застраховка „Гражданска
отговорност”, то съгласно чл. 432 ал. 1 и чл.429 ал. 1 т. 1 от КЗ, застрахователят следва да
обезщети ищеца за нанесените му вреди.
При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният съд като е преценил
характерът и тежестта на увреждането, в т. ч. броя на нанесените телесни повреди,
трайността им, начинът на причиняването им, обстоятелствата при които са причинени,
влошаването на състоянието на здравето, включително допълнително причинените
страдания - физически и психически, както и степента на възстановяване на пострадалия
след извършените интервенции и проведеното лечение и обществено икономическите
условия към момента на настъпването на вредите, с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, е приел, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени със сумата от 10000 лв., до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск и отхвърлен над нея до претендирания размер от 11000 лева, като
неоснователен и недоказан. неоснователен и недоказан.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че в първоинстанционното производство са изяснени всички
фактически обстоятелства от значение за решаването на спора. Същите не се оспорват и във
въззивната жалба. Спорният въпрос поставен от жалбоподателя е относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответствието му с критерия за
„справедливост” на чл. 52 от ЗЗД
Правилно е прието от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото
доказателства, че получените от пострадалия травматични увреждания са: контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядане в горната странична дясна
седалищна област; кръвонасядане и дълбока разкъсно-контузна рана в долната част на
дясната подбедрица , като раната е хирургически обработена и зашита.
Установено е от съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, че
около две седмици след инцидента, поради травмата на дясната подбедрица и хирургически
зашитата рана, пострадалият е бил с ограничена подвижност /за ходене/, след което при
болки подвижността му е била възстановена в рамките на месец. В двуседмичния период,
когато е бил с ограничена подвижност пострадалият е възможно да се е нуждаел от чужда
3
помощ за някои дейности от ежедневния си живот. Освен болките в травмирания крак,
пострадалият е изпитвал главоболие, гадене, световъртеж, еднократно е повръщал. Най -
силни болки е изпитвал в момента на травмата и в първите няколко дни след нея.
Постепенно болките са намалявали и в рамките на два месеца са отзвучали.
Съдебномедицинската експертиза приема, че възстановяване от уврежданията на крака и
мозъчното сътресение са настъпили, но е възможно да останат оплаквания от церебрастен
характер – периодично главоболие, неразположение, както и поява на болки след физическо
натоварване на крака.
От свидетелските показания е установено, че в първите 2- 3 седмици след инцидента
пострадалият е имал нужда от помощ при обличане, тъй като имал натъртвания. В първите
дни бил в шок, не изпитвал желание нито да се храни, нито да пие вода. След това
настъпило подобрение на физическото му състояние, но не и на психическото.
Самообвинявал се, че е отишъл в Пазарджик и се е случило произшествието, изнервял се.
Изпитвал страх, както да се вози в автомобил, така и да се движи пеша по улиците. Десет
месеца след инцидента на моменти все още получавал главоболие и по думите на неговия
баща – свид. К. се случвало да „блокира”. Коствало му усилия да си спомни неща, които са
се случили много скоро.
При тези обстоятелства, въззивният съд намира, че определеният размер на
обезщетението за претърпени от пострадалия неимуществени вреди от 10 000 лева
съответства на критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният
съд е отчел правилно тежестта на болките и страданията претърпени от пострадалия,
продължителността на периода на възстановяване и наличните остатъчни явления –
затруднения с паметта и периодична поява на главоболие.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно.
За процесуално представителство във въззивната инстанция на ответника по жалбата
следва да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 500.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/10.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2118/2021 г.
по описа на Районен съд Габрово В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл."Позитано" № 5 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 500.00 лева / петстотин лева/, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
4
на страните при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5