Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55
гр.Пловдив, 15.02.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 724 по описа за 2018г на Пловдивски
апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 от 10.05.2018г по т.д. №
380/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив са
отменени всички решения, взети на проведеното на 15.06.2017г общо събрание на
акционерите в „М* – К.“АД – гр.К., ЕИК *и дружеството е осъдено
да заплати на ищците Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********, и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв.И.Ц., съдебни разноски от 90лв.
По делото е постановено и Определение № 1210 от
03.07.2018г, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата
на Б.Н., П.Н. и Б.Н., чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д. за
изменение на съдебното решение в частта за присъдените им съдебни разноски,
като им се присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 960лв.
Против постановеното решението е подадена
въззивна жалба от „М* – К.“ АД – гр.К., който на първо място счита
производство за образувано по недопустими искове, предявени от лица без
надлежна материална легитимация на акционери, а оттам – и без надлежна процесуална
легитимация на ищци. На тези основания счита решението за недопустимо и моли за
неговото обезсилване, като го счита и за неправилно по същество и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски.
С подадения отговор на въззивната жалба от Б.Н.,
П.Н. и Б.Н., чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., чрез адв.И.Ц.
молят подадената жалба да се остави без уважение и се потвърди постановеното
решение. Претендират разноски.
По делото е подадена частна жалба от Б.Н., П.Н. и
Б.Н., чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., чрез адв.И.Ц. против
постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение, като молят за неговата
отмяна. Посочват, че от тях са представени надлежно заверени доказателства за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита, като дължимостта му не зависи от
факта, че то е платено от трето за спора лице. Отношенията между ищците и
третото лице и интересът за третото лице да заплати адвокатското възнаграждение
за без правно значение за кредитора.
По подадената частна жалба е представен отговор
от „М* – К.“АД, , в която заявява, че я счита за
неоснователна, тъй като разноските са извършени от трето лице и не следва да
бъдат присъждани на ищците като съдебни разноски по делото. Моли частната жалба
да бъде оставена без уважение.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок.
За да се произнесе по нея на първо място съдът е
длъжен да се произнесе по въпроса за допустимостта на постановеното решение, с
оглед възраженията в жалбата обратния смисъл, като по тях намира за установено
следното:
Пред окръжния съд между страните не са били
спорни обстоятелствата за настъпилото наследствено правоприемство за трите ищци
Б.Н., П.Н. и Б. Н., чрез тяхната майка и
законна представителка А. Д*, както и за другите
трима наследника – Ю* Н., Б* Н. и Г* Н*, всички като наследници на Б*Г*Н* с равни наследствени
права по 1/6 ид.ч. върху притежаваните от Б* Г* Н* акции от капитала на
ответника „М* – К.“АД – гр.К., ЕИК *.
Не е било спорно, че в книгата на акционерите на
„М* – К.“АД Б* Н*е вписан като притежател на 27470 броя поименни
налични акции, всяка с емисионна стойност от 2лв, които акции се притежават
заедно по смисъла на чл.177 от ТЗ от неговите наследници при права от 1/6 ид.ч.
за всеки от тях.
При тези обстоятелства трите ищци, чрез своята
майка и законна представителка, сочат, че 12.05.2017г в ТР по партидата на
ответника е обявена покана за свикване на ОС на акционерите по посочения дневен
ред – приемане на годишния доклад за дейността на Дружеството за 2016г,
приемане ГФО на дружеството за 2016г, избор на регистриран одитор за заверка на
ГФО за 2017г на дружествто, разпределение на печалба за 2016г и освобождаване
от отговорност на членовете на СД на дружеството за дейността им през 2016г.
Трите ищци са упълномощили адвокат, който да ги представлява и да гласува на
насроченото Общо събрание, но той не бил допуснат до участите в събранието от
изпълнителния директор В* И*на ответника, тъй като правата върху акциите се
упражняват съвместно от всички шест наследника при условията на чл.177 от ТЗ и
те трябва да имат общ пълномощник. Според ищците няма пречка наследените акции
да се считат поделени между шестимата наследника, тъй като всички са от един
клас и следователно те притежават 4534 броя акции. Според тях недопускането им
до участие на техния пълномощник в провеждането на Общото събрание е в
нарушение на правото им като акционери да участват в него съгласно чл.220, ал.1
от ТЗ. Правят оплакване и че дружеството не им е предоставяло материалите за
провеждане на Общото събрание, каквото задължение то има на основание чл.224,
ал.1 от ТЗ, което също прави провеждането му незаконосъобразно.
На последно място сочат като незаконосъобразност
при провеждането му присъствието на служителя на ответника П* В* П*, за който в протокола е
записано, че не е акционер и представлява явилия се акционер, както и на
събранието П* П* е избран за секретар и за преброител и на гласове и
е отразено в протокола, че решението е взето „единодушно“ от всички акционери,
а се е явил един акционер. Ето защо ищците посочват, че Общото събрание не се е
състояло по обявения начин, не са присъствали всички акционери.
Ответникът е изложил пред окръжния съд своето
разбиране за настъпилите правни поседици
от наследяването на акции, за което сочи, че всички наследници са придобили не
отделни акции в съвкупност, а идеална част върху всяка една акция, която на
основание чл.177 от ТЗ е неделима и поради това разпоредбата изисква
определянето на общ пълномощник на всички шест наследника, който да упражнява
правата им. Според дружеството след като шестте лица, наследили акциите от
ответното дружество, не са определили общ пълномощник, който да ги
представлява, то дружество няма задължения да извършва каквито и да било
действия и да предоставя информация само на част от наследниците, а именно –
ищците. Те не разполагат с възможност за самостоятелно упражняване на правата
на акционери, без участието и на другите трима насредника, това означава, че
ищците не притежават активна процесуална легитимация да предявяват искове по
чл.74 от ТЗ - предявените такива са
недопустими.
Ответникът въвежда и второ основание за
недопустимост за предявените искове - липса у ищците и на материална
легитимация, липса на качеството „акционер“. Според него тъй като те не са
дееспособни не могат да бъдат акционери, тъй като чл.65 от ТЗ изисква
учредителите на търговски дружества да са дееспособни, а след като не са, те не
разполагат и с право на иск.
Ответникът прави и възражението, че в хода на
производството ищците са прехвърлили наследените акции на трето лице с договор
за продажба на наследство от 04.01.2018г, следователно и на това основание те
дори да са имали качеството акционери са го загубили, а оттам – и правото на
иск.
При тези становища окръжният съд, като се е
позовал на съдебна практика, включително Решение № 62 от 28.06.2017г по т.д.№
298/2016 по описа на ВКС, е приел, че предявените искове по чл.74 от ТЗ са
допустими, тъй като те защитават строго лични
неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите и
упражняването на тези права зависи от личната преценка на акционера. Съдът е
разграничил различните правни последици, при наследяване на акции и при
наследяване на дружествени дялове, с което обосновава придобиването на качество
„акционери“ от ищците единствено като последица от настъпилото наследствено
правоприемства, без да е необходимо извършването на каквито и да било други
действия, както и посочва, че загубването от ищците на качеството на акционери
в хода на процеса не води до отпадане на правния им интерес, а оттам – и до
недопустимост на исковете. При тези мотиви приема, че процесното ОС на
акционерите е проведено при нарушаване разпоредбите на ТЗ и на Устава на
дружеството, като на акционери не е предоставена възможност да се запознаят с
материалите, касаещи насроченото общо събрание, както и същите не са допуснати
до участие в същото и е отменил всички взети решения. Намерил е за
неоснователни другите оплакванията на ищците за нередовности по свикването му с
обявената покана и посочването на неясно място на провеждането му, както и по
отношение участието в самото събрание като пълномощник на лицето П* В* П*.
Недоволно от решението е останало ответното
дружество, което с подадената въззивна жалба отново прави възраженията си за
недопустимост на производството, тъй като ищците не разполагат със
самостоятелно право на иск, а единствено съвместно с другите наследници, отново
посочва, че те нямат качеството на акционери, тъй като не са пълнолетни, както
и поради извършеното от тях разпореждане с наследените акции в полза на трето
лице. Развиват подробно изложение за придобитите наследствени права от
физическите лица - насредници върху акциите, които са неделими и за всеки
наследник възниква право на наследяване на съответна идеална част върху всяка
отделна акция, правата върху което може да упражнява единствено съвместно с
останалите наследници. Поради това не споделя изводите на окръжния съд, че
правото на акционер да участва в общото събрание на дружеството е от
категорията на неимуществените права и се характеризира с личния си характер,
поради което изключва съвместното упражняване, напротив, посочва, че дори и
това право се упражнява съвместно, както и гласуването на събранието, тъй като
никой от шестте наследника не притежава самостоятелното качество „акционер“. По
тези причини, според него, законосъобразно не е допуснат до участие в ОС
пълномощник на само трима от общо шестте наследника, както и заявява, че право
да се запознаят с материалите за провеждането на ОС отново има единствено
пълномощник на всички наследници и не е съгласен с изводите в съдебното
решение, че правото на достъп на ищците до материалите е предоставено под
условие – общ пълномощник, т.е. може да се приеме, че достъп не е предоставен.
Споделя изводите на съда за липса на нередовности в съдържанието на поканата за
провеждане на ОС поради непосочване на конкретната зала, в която ще се проведе
събранието, както и по отношение участието и упълномощаването като представител
на акционер на П*В* П*.
Ответниците по жалбата поддържат изцяло вече
заявеното от тях становище пред окръжния съд.
Въззивната инстанция намира за установено
следното:
Безспорно по делото е установено настъпилото
наследствено правоприемство за ответниците по въззивната жалба от починалия Б*Н*, с оглед което ищците,
наред с останалите трима наследника на Н*, придобиват всеки от тях
по 1/6 ид.ч. от притежаваните от Н*акции в дружествто – жалбоподател, с всички
имуществени и неимуществени права, които тези акции инкорпорират в себе си. За
придобиването на тези права на основание наследяване не е необходимо
наследниците да са дееспособни, както жалбоподателят твърди като се позовава на
чл.65, ал.1 от ТЗ, съгласно който уредителите на търговските дружества трябва
да са дееспособни, тъй като тексът на разпоредбата е сясни адресати – учредителите, каквито
наследниците не са и към тях изискването не намира приложение. Неправилна е и
аналогията, която жалбоподателят прави, с наследяване на дружествени дялове в
дружество с ограничена отговорност, респ. еднолично такова, при което
наследените дружествени дялове се трансформират в право за наследника да
претендира тяхната равностойност, без да придобива качеството „съдружник“ в
дружеството. Това законодателно разрешение на чл.125, ал.1 във вр ал.3 от ТЗ е
оправдано с оглед смесената на дружеството – то не е нито чисто персонално,
нито чисто капиталово дружество, тъй като правната му уредба предвижда редица
задължения за дължими лични действия от съдружниците му, касаещи търговската му
дейност. Поради това за съдружниците е от значение личността на конкретния
съдружник и те разполагат с право на преценка дали да приемат като съдружници
наследници на починал съдружник или не. Единствено ако наследниците бъдат
приети за съдружници те ще придобият качеството „съдружник“ и в същия смисъл е
представената от жалбоподателя трайна съдебна практика.
Не такива са последиците при наследяване на акции
в акционерните дружества, които са чисто капиталови дружества. При тях
качеството акционер в пълен обем възниква по силата единствено на наследяването
и то може да бъде защитено против дружеството когато последното го нарушава.
Зачитането на правата на акционер се дължи от дружеството по отношение на всяко
лице, имащо това качество, като всяко лице разполага с право на лична преценка
кои свои права да упражни и по какъв начин – напр. да иска да се запознае с
материалите по подготовка на насрочено общо събрание на акционерите, да
присъства на това събрание и т.н. В конкретния случай означава, че
жалбоподателят дължи на всеки един от шестте наследника на акциите на Б*Н*възможността за
упражняване и защита на произтичащите им права от наследените акции, за което
не е необходимо всички те да упълномощят общ пълномощник. При нарушаване на
правата им, отново всеки един от тях разполага с възможност за търсене на
съдебна защита, вкл. чрез предявяване на предоставените на акционерите искове,
без да е необходима задължителна съвместна легитимация с останалите наследници
като изискване за редовност на действието.
В този смисъл е налице постановено изрично Решение № 62 от 28.06.2017г
по т.д.№ 298/2016 по описа на ВКС. Без значение за търсената по настоящото дело
защита е обстоятелството дали следствие на наследяването ответниците по жалбата
са наследили конкретен брой акции или идеална част от всяка акция. По делото се
защитават нарушени неимуществени права на акционер по непредоставяне на
сведения и недопускане до участие в общо събрание на акционерите на търговско
дружество, предоставянето на които права, както вече се каза, се дължи на всяко
лице с това качество, следователно от значение е единствено наличието или
липсата на качеството „акционер“.
Не се спори по делото, че трите наследнички, чрез
своята майка и законен представител, са се разпоредили в хода на съдебнто производство
с притежаваните от тях акции като са ги прехвърлили на трето лице. Въпреки
извършеното разпореждане те продължавата да имат правен интерес от разглеждане
на така предявените искове доколкото те са предявени в защита на техни
неимуществени права и правилно в този смисъл окръжният съд е изложил мотиви и
се е позовал на приложима съдебна практика, към които мотиви въззивната
инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК.
От всичко изложено въззивната инстанция намира,
че ищците разполагат с право на искове за защита на конкретни свои права,
произтичащи от качеството им акционери в търговското дружество –жалбоподател,
които права за да упражнят надлежно не е необходимо задължителното участие и на
другите наследници на акциите от капитала. Доколкото те не са дееспособни е
спазен процесуалният ред за упражняване на правата им – исковете са предявени
от техния законен представител. Между страните не се спори, че жалбоподателят
не е осигурил упражняването на търсените от ответничките права, тъй като неговото
разбиране е, че същите следва да се упражнявят от всички наследници само
съвместно и това изискване е поставено от него като условие, изпълнението на
което като последица до доведе до възможност за упражняване на правата. Това
изискване на дружеството препятства ответничките да упражнят правата си на
акционери, вкл. достъп до информация и участие в общото събрание на
акционерите, което е извършено в нарушение на чл.220, ал.1 от ТЗ и чл.224, ал.1
от ТЗ, а това от своя страна има за последица проведено общо събрание в
нарушение изискванията на ТЗ – същото е незаконосъобразно, както и такива са и
взетите при провеждането му решения и те подлежат на отмяна.
По изложеното въззивната инстанция намира, че
правилно окръжният съд е приел, че е надлежно сезиран, разгледал е спора по
същество и се е произнесъл с обжалваното съдебно решение, което е допустимо като постановено по допустимо
предявени искове от надлежни страни, а по съществото си - законосъобразно.
Подробни и правилни са и изложените от окръжния съд мотиви, с които е намерил
за неоснователни оплакванията на трите ищци по редовността на съдържанието на
поканата за насрочване на ОС досежно посоченото място за прповеждане, както и
по отношение допуснати закононарушения при провеждане на ОС с участието на физическото
лице П* В*П*, към които мотиви въззивната инстанция препраща на основание
чл.272 от ГПК.
С оглед произнасянето ответниците по въззивната жалба имат право на
разноски – заплатено възнаграждение за адвокатска защита, но от тях не са представени
доказателства за изплащането му по банков път, така, както е уговорено.
Следователно няма доказателства тази разноска да е действително извършена, като
представената проформа фактура не е доказателство за извършено изплащане.
По подадената частна жалба против постановеното по реда на чл.248 от ГПК
определение на окръжния съд:
По отношение на дължимите на ищците пред окръжния съд разноски са
представени доказателства, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 960лв с ДДС и е издадена проформа фактура, по която е представено извлечение
за плащане по банков път. Това удостоверява извършени разноски именно по
конкретния съдебен спор пред окръжния съд, като обсотятелството, че те са
заплатени от трето лице, а не от ищците, не ги прави недължими от ответника по
спора – налице са писмени доказателства, които установяват извършването на
съдебни разноски. По отношение годността на представените писмени
доказателства, с които разноските се удостоверяват въззивната инстанция намира,
че те са своевременно представени пред окръжния съд в заседанието, в което е
приключило съдебното дирене, като съдът ги е приел за годни писмени
доказателства и като такива със свое изрично определение ги е приел по делото.
След като съдът е ревизирал становището си едва с постановяване на съдебното
решение, като е приел, че всъщност пред него са представени негоди писмени
доказателства, то за страната не съществува друга възможност за защита, освен
реда по чл.248 от ГПК, тъй като производството по делото е приключило и други
процесуални действия тя не може да извърши, респ. не може да настъпи преклузия.
В съответствие с този ред пред окръжния съд са представени доказателства за
извършени по делото съдебни разноски в размер на 960лв и същите следва да бъдат
присъдени, като постановеното в обратния смисъл определение по реда на чл.248
от ГПК следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от
10.05.2018г по т.д. № 380/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ Определение № 1210 от
03.07.2018г, постановено по т.д. № 380/2017г по описа на ОС – Пловдив, с което
е оставена без уважение молбата на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН
********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител А.П.Д., ЕГН **********, всички чрез пълномощник адв.И.Ц., за
изменение на решение от 10.05.2018 г., постановено по т.д. № 380 по описа за
2017г, в частта му относно разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М* –
К.“АД – гр.К., ЕИК * да заплати на Б.Б.Н.,
ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, действащи чрез
тяхната майка и законен представител А.П.Д., ЕГН ********** сумата от 960лв за съдебни разноски пред окръжния
съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, в която е
отменено определение № 1210 – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му.
Препис от съдебното решение да се изпрати на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Костинброд за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.