Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

19.07.2019

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Пети юли				Година	2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело номер

538

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

С.П.П., ЕГН ********** е предявил обективно съединени искове против „Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, представлявано от управителя Павлин Николаев Баев, с която ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № 37/03.05.2019 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“ в Нова Варова Компания“ ЕООД гр. Мездра, отдел/цех: цех Черпиш, както и ответника да му заплати обезщетение за времето, в което е останал без работа, поради уволнението за срок от шест месеца – 07.05.2019 г. до 17.11.2019 г. включително в размер на брутното му трудово възнаграждение в размер на 829.53 лв. месечно или общо 4977.18 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.05.20149 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

           Правното основание на иска е чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва исковата молба. Твърди че уволнението е законосъобразно  и извършено съгласно изискванията на Кодекса на труда.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е заверено копие от личното трудово досие на ищеца.  

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищеца е работил в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 22/29.03.2016 г., като последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 01.01.2019 г., като е заемала длъжността „портиер“. В допълнителното споразумение към трудовия договор е от 01.01.2019 г. длъжността му е посочена като „портиер охрана“.

На 03.04.2019 год. на ищеца е връчено предизвестие, в което е посочено, че след изтичане на законния срок от 30 дни трудовото му правоотношение ще бъде прекратено.

Със Заповед № 37/03.05.2019 г. на управителя на ответното дружество трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ – поради съкращение в щата, считано от същата дата.

В представеното заверено копие от лично трудово досие се съдържа искане до председателя на ТЕЛК Враца, в което е посочено че на основание чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ и Наредба № 5/87 г. на МЗ и експертно решение на ТЕЛК общи заболявания, работодателя моли за писмено мнение за здравословното състояние на ищеца предвид предстоящо прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – съкращаване в щата. На лист 44, 45 и 46 от делото се съдържа отговор на ТЕЛК до работодателя с което му е изпратено експертно решение от 19.03.2019 г. в което са посочени заболяванията на ищеца, процента трайно намалена работоспособност, както и допълнителен лист към експертното решение в което е посочено процента на трайна неработоспособност и намалени възможности за усвояване на новите професии и приспособяване към нови условия на труд. На лист 47 от делото се намира писмо от Дирекция “ИТ“ Враца в което е посочено, че същото е относно искане за разрешение по чл. 333 КТ, и работодателя е уведомен че инспекцията по труда дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ „съкращение в щата“ на ищеца.

Няма в досието копие от писмото на работодателя до инспекцията по труда, като не е ясно дали с искането до инспекцията по труда е приложено и мнението на ТЕЛК.

С отговора са представени още и приети по делото заверени копия от заповед за утвърждаване на ново щатно разписание от 15.03.2019 г., от щатно разписание в ответното дружество в сила от 18.03.2019 г., където под точка 17 е посочена една длъжност „портиер“.

Искът за отмяна на процесната заповед е основателен.

В личното трудово досие на ищеца се намира заверено копие от ЕР на ТЕЛК №022/08.02.2018 год. с призната 72% ТНР със срок от две години, считано от 08.02.2018 год. От това следва, че същият е трудоустроен. В същото експертно решение е отразено - т. 15 - противопоказни условия на труд. След като с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени изрично противопоказни условия на труд, ищеца е трудоустроен по смисъла на чл. 333 ал.1 т. 2 КТ. Без правно значение за обхвата на закрилата по чл. 333 ал.1 т. 2 КТ е дали заема длъжност, определена за трудоустроени. В настоящият случай съдът намира, че ищеца се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ. Тази закрила не е преодоляна, тъй като от ответника не е представено по делото искане от работодателя за разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението на ищеца като трудоустроен. От събраните по делото доказателства е установено, че работодателят е поискал мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, като боледуващ от болест по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333 ал. 1 КТ. Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, за всяко от тях тази закрила трябва да бъде преодоляна поотделно. В случая ищеца се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ, като трудоустроен работник, и закрилата на това основание не е преодоляна. Както се отбеляза работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца като трудоустроен работник – по чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ, а е поискал само мнение на ТЕЛК на основание чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ. Липсата на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за прекратяване трудовия договор на ищеца, като трудоустроен работник, налага извода за незаконосъобразност на издадената заповед № 37/03.05.2019 г. и за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, съответно и за основателност на обусловения от него иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ.

Уволнението е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344 ал. 3 КТ).

В постоянната си практика ВКС приема, че в изброените в чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази предварителна закрила при уволнение е относителна, защото може да бъде преодоляна чрез получаване на такова разрешение от съответния орган. Органът, който дава разрешението в случаите по чл. 333 ал. 1 КТ, е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане, индивидуално за всеки работник или служител, с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Това в конкретния случай не е сторено. По делото липсва такова искане от работодателя. Разрешението за уволнението на инспекцията по труда не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени.

Затова и издаденото при опорочено искане разрешение на инспекцията по труда за уволнението е неправомерно, като издадено в една опорочена процедура.  

Разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ е императивна и с нея всъщност е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 КТ.

Предмет на заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд. Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът е длъжен да следи служебно, като част от функцията му да решава делата според точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК, както и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Независимо от горното, тъй като в молбата се съдържа и възражение за липса на подбор, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Работодателят има задължение да извърши подбор тогава, когато съкращава длъжност, предвидена по щатно разписание за заемане от повече от едно лице. Когато се съкращава единствена длъжност, подборът не е задължителен, а е право на работодателя. Ако по щатно разписание работодателят има предвидени повече от една длъжност с идентично наименование, но с различни присъщи трудови функции и/или място на работа, преценката налице ли е задължение за извършване на подбор се извършва според това, какво е съдържанието на трудовите функции за съответната длъжност, а не според наименованието на длъжността. Това е така, защото уволнителното основание „съкращаване на щата” осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Но, ако работодателят е назначил друг служител на мястото на уволнения и му е възложил идентични по естеството си трудови задължения, съкращаването на щата не би било реално.

В случая в новото щатно разписание в сила от 18.03.2019 год. е предвидена една длъжност „портиер“. По делото липсва старото щатно разписание, и не е ясно в него колко такива длъжности са съществували. Това води до невъзможност за съда да обсъди обстоятелствата относно налице ли е реално съкращение на щата, необходимостта от подбор, извършен ли е такъв и извършен ли е законосъобразно. Тази процедура подлежи на съдебен контрол.

По иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ - Този иск е конститутивен, защото с него се упражнява потестативното право на незаконно уволнения работник да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа. Този иск е и акцесорен по отношение на този по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая по делото се установи, че уволнението на ищеца е незаконно и подлежи на отмяна, поради което и акцесорният иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяването и на заеманата преди това уволнение работа на длъжността – „портиер“ при ответника, също се явява основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ.

По същество този иск е за обезвреда на вредите, които незаконно уволненият работник е претърпял от оставането си без работа (чл. 225 ал. 1 КТ). Последните са съизмерими с липсата на получено от него трудово възнаграждение. Затова и обезщетението се дължи в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Уважаването на този иск предпоставя установена по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е налице. Това обаче не е достатъчно. Фактическият състав на чл. 225 ал. 1 КТ изисква още да са установени по делото и другите две предпоставки – доказано от ищеца оставане без работа по трудово правоотношение и причинно – следствена връзка между последното и незаконното му уволнение. Тежестта да докаже наличието им е на ищеца по делото. Ищеца е представил заверено копие от регистрационна карта, от която е видно,  че е регистриран като безработен в БТ Мездра, на 13.05.2019 год., и до момента е потвърждавал регистрацията си, както и заверено копие от трудова книжка, от която е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение при ответника, не е започвал друга работа. Следва, че същият е останал без работа по трудово правоотношение, в пряка причинна връзка от незаконното му уволнение, което води до извод за основателност на иска.

По отношение размера:

 Претенцията е предявена за максималния шестмесечен срок по чл. 225 ал. 1 от КТ, т.е. до 07.11.2019 г., който срок не е изтекъл към датата на постановяване на съдебния акт.

Видно от представения фиш за получена пълна работна заплата, същата е в размер на 829.53 лв.

Искът е основателен само до размер от 2198.56 лв., който се отнася за изминалия период от незаконното уволнение до момента на постановяване на решението, като в останалата му част до пълния размер от 4977.18 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.05.2019 год. до окончателното изплащане.  

При това положение на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 979 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 37/03.05.2019 г. с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ  КТ /съкращаване на щата/, е прекратено трудовото правоотношение на С.П.П., ЕГН ********** с ответното дружество „Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, считано от 03.05.2019 г., за длъжността „портиер“.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.П.П., ЕГН ********** на длъжността, заемана преди уволнението - „портиер“ в „Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56.

ОСЪЖДА „Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, да заплати на С.П.П., ЕГН ********** обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 2198.56 лв., за периода от 03.05.2019 г. до 19.07.2019 год., като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер за сумата над 2198.56 лв. до 4977.18 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, да заплати на С.П.П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 979 лв.

ОСЪЖДА Нова варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 148 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

    Районен съдия: