№ 1
гр. Разград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20223300100213 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени /след изменение по реда на
чл. 214, ал.1 ГПК/ от:
Н. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" № 16,
общ. Исперих, обл. Разград,
С. М. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" № 16,
общ. Исперих, обл. Разград,
и двамата действащи, чрез пълномощника си адвокат адв. Ю. В. Й. от
АК - Разград,
ПРОТИВ
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно,
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45
вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците молят съда да осъди ответника да заплати следните суми:
А/ на ищеца Н. А. Т.:
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на процесното ПТП от 26.09.2020г., ведно
със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
11.04.2022г. до окончателното й изплащане;
1
сумата в размер на 1904,22 лв. (хиляда деветстотин и четири лева и
двадесет и две стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, реално направени
разходи за лечение, в резултат на процесното ПТП, ведно със законна
лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
11.04.2022г. до окончателното й изплащане;
сумата в размер на 2 043.05 лв. (две хиляди и четиридесет и три лева и
пет стотинки) - представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи - разликата между
трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за
неработоспособност от НОИ в периода от 26.09.2020г. до 24.03.2021 г.,
както и през периода 11.08.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна
лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
11.04.2022г. до окончателното й изплащане;
Б/ на ищците Н. А. Т. и С. М. Т.:
- сумата в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) , представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
на притежавано в режим на съпружеска имуществена общност МПС -
автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с peг. № ****, ведно със
законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 11.04.2022г.
до окончателното й изплащане.
Ищците сочат, че на 26.09.2020г., около 14,00ч. по път 1-2 /между
гр.Разград и гр. Русе/ на км. 42+200м. в непосредствена близост до гр. Цар
Калоян, обл. Разград, ищеца Т. претърпял ПТП. Управлявания от него лек
автомобил „Рено", модел „Меган Сценик" с peг. № **** –придобит в режим
на СИО със съпругата му С. М. Т., ЕГН **********, бил блъснат челно от
навлезлия в насрещното платно лек автомобил „Грейт уол", модел „Ховър" с
peг. № Р 5173 KB, собственост и управляван от К. Й. А., ЕГН **********,
адрес: гр. Русе. ул. „Петрохан" № 96, вх. 1, ап. 3. Последното МПС имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД по полица
№ BG/02/120000841218 с период на действие от 30.03.2020г. до 29.03.2021г.
След ПТП-то Т. бил приет в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - гр. Разград за
лечение в отделение по ортопедия и травматология, където на 27.09.2020г. му
била направена операция с поставяне на метална остеосинтеза на коляното на
десния крак. Изписали го на 29.09.2020г. с диагноза: „многофрагментна
фрактура на дясна патела". В резултат от ПТП са му били причинени
следните телесни повреди :
- многофрагментна фрактура на дясна капачка, трайно затрудняване
движението на десния крак за срок от около 5-6 месеца, представляващо
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК;
2
- травма на десния палец на дясната ръка;
- множество кръвонасядания и охлузвания.
Поради претърпяното счупване на десния крак на ищеца Т. и
последвалите усложнения, може да се счита, че оздравителният процес още
не е приключил, предстои още дълго лечение и се налага спазването на
щадящ двигателен режим. Към настоящия момент, когато се движи Т.
накуцва, не може да стои продължително време прав, изкачва стълби с
изключителни усилия.
Деянието и вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка
са установени с Решение № 135, постановено на 27.05.2021 г. по АНД №
249/2021 г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 14.06.2021 г.
В резултат на претърпяното ПТП се наложило Т. да закупи комплект
за остеосинтеза. много лекарства, да заплаща такси към болнични заведения и
да провежда рехабилитационни процедури. През периода 11-14.08.2021г.
отново лежал в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - гр. Разград за отстраняване от
костта на имплантите. Всички медицински разходи са в размер на 1904,22 лв.
За възстановяването си Т. се наложило да ползва болнични в периода
от 26.09.2020г. до 24.03.2021 г., както и през периода 11.08.2021 г. до
31.08.2021 г. През това време получавал обезщетение за неработоспособност
от НОИ, като разликата в заплатата, която вземал и полученото обезщетение
е в размер на 2 043.05 лв.
Относно семейният автомобил „Рено", модел „Меган Сценик" с peг. №
****, след консултация с автоексперти се установило, че ремонт на
автомобила е нецелесъобразен и следва да бъде бракуван. Ищците оценяват
причинените им имуществени вреди от увреждането на автомобила в размер
на сумата от 3000,00 лв.
За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ищците
предявявили застрахователна претенция към ответника, заведена на
11.04.2022г. Към настоящия момент не са получили обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адвокат А. С. И. от САК. Оспорва исковата претенция
по основание и размер. Предвид влязлото в сила решение по АНД № 249/21
година на PC Разград не оспорва фактите в чл. 300 ГПК, относно извършено
ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не оспорва,
че в резултат на процесното ПТП, на ищеца по делото са причинени, по
непредпазливост, описаните в решението телесни травми. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между деликвента и
ответника за МПС „Грейт Уол" с peг. № Р 5173 KB.
Намира претенцията за прекомерно висока и не отговаряща на
принципа за справедливост съгл. чл. 52 ЗЗД.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване,
3
като твърди, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан,
което е нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗдвП. Ищецът е управлявал автомобила
и с превишена за участъка скорост, като при спазване на правилата за
движение е можел да намали риска за себе си и да предотврати напълно ПТП
или намали силата на удара и последиците от произшествието.
Сочи, че претенция за лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция е в противоречие с чл. 497 КЗ.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78 ал. 5
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците
се явяват лично и с пълномощника им адвокат Ю. В. Й. от АК – Разград.
Поддържат исковите претенции и правят възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника не се явява представител. Пълномощникът му А. С. И. от САК
депозира писмена молба, с която излага подробни съображения за отхвърляне
изцяло на исковите претенции, а при условие на евентуалност се моли същите
да не бъдат уважаване в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на автомобила, управляван от
прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите
факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото
от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното
произшествие отговорността на водача на МПС „Грейт Уол Ховър" с peг. № Р
5173 KB е била застрахована по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" от ответното дружество, което се потвърждава и от служебно
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд /като
според чл. 574, ал. 12 КЗ, публикуваната там информация има характер на
официално удостоверяване/.
Видно от уведомление от 11.04.2022 г. ищците са отправили
застрахователна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП.
4
Видно от решение № 135 от 27.05.2021г. постановено по АНД №
249/2021г. по описа на РС - Разград, влязло в сила на 14.06.2021г. /л. 16-19/, е
че съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА обвиняемия К. Й. А., ЕГН ********** от гр. Русе за
ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2020 г., по път 1-2 /гр.Русе-гр.Варна/, на
км.42+200, в землището на гр. Цар Калоян, обл. Разград, при управляване на
моторно превозно средство - л. а. „Грейт Уол Ховър“ с peг. № ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
- чл. 16, ал. 1,т. 1 от ЗДвП и чл. 68, ал. 1 от ППЗДвП: „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“
- чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: 1."Единична непрекъсната
линия" – M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат ...“,
като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. А. Т.
от гр. Разград, изразяваща се в многофрагментна фрактура на капачката
на дясното коляно, което увреждане е довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник на пострадалия за срок повече от
един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда) лева, а на основание чл. 343г във връзка с
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 78а, ал. 4 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
Със задължителните за съдилищата разяснения дадени с т. 15 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК е прието, че решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираното решение по чл. 78а НК, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на К. Й. А., неговата
вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението
5
/причинената телесна повреда на Н. А. Т./, и причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от заключението на съдебно - автотехническата експертиза,
което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че /л. 235-
253/:
1. Процесното ПТП е настъпило по път 1-2, при км 42+200 м, на
около 400 м от изхода на гр.Цар Калоян по посока към гр.Русе. Спрямо
дължината на пътното платно сблъсъкът е настъпил на около 5,4 м преди
Ориентир №1. Спрямо широчината на платното за движение, инициалният
контакт който представлява отсечка с дължина около 1,2 м, е настъпил в
лявата лента за движение, в интервала от 4,5 до 6,7 м, вляво от дясната
граница на платното за движение.
2. Скоростта на л.а. „Грейт Уол Ховър 5" с peг. №Р 5173 KB
непосредствено преди ПТП е била около 77 км/ч, а в момента на сблъсъка -
около 61 км/ч.
Скоростта на л.а. „Рено Меган Сценик" с peг. № **** в момента на
удара е била 0 км/ч, а непосредствено преди ПТП - около 66 км/ч.
3. На 26.09.2020 г., около 14:00 ч., по път I-2, по посока от гр.Цар
Калоян към гр.Разград, в дясната за него лента се е движил л.а. „Грейт Уол
Ховър 5" с peг. №Р 5173 KB, управляван от К. Й. А.. По същото време, по
същия пътен участък но в обратна посока, в дясната за него лента за
движение се е движил л.а.„Рено Меган Сценик" с peг. № ****, управляван от
Н. А. Т.. След преминаване през ляв завой, водачът на л.а. „Грейт Уол Ховър
5" с рег.№Р 5173 KB е загубил контрол върху неговото управление, поради
което същият се насочил диагонално наляво, движейки се едновременно
постъпателно и въртеливо около вертикалната си ос. Вследствие на това
движение л.а. „Грейт Уол Ховър 5" е навлязъл изцяло в лентата за насрещно
движещи се МПС, където се е сблъскал с движещият се в обратна посока
л.а.„Рено Меган Сценик". Спрямо л.а.„Рено Меган Сценик" ударът е бил
челен, по-силно изразен в предната, лява част, а по отношение на л.а.“Грейт
Уол Ховър 5" - заден. След сблъсъка двете МПС са се установили в спряно
положение по начина указан на мащабната скица към настоящата
експертиза (Приложение №1).
Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП, е
загубата на контрол върху управлението на л.а.“Грейт Уол Ховър 5" с
peг. №Р 5173 KB от страна на водача К. Й. А., поради което това МПС е
навлязло в лентата за насрещно-движещи се ППС. При това навлизане
траекторията на движение на л.а.“Грейт Уол Ховър 5" е пресякла
траекторията на движение на л.а.„Рено Меган Сценик" с peг. № **** и
между тях е възникнал сблъсък.
От извършения анализ могат да се направят следните изводи:
• Скоростта на движение на л.а. „Грейт Уол Ховър" в зоната на
левия завой -77 км/ч. е била по- ниска от критичната скорост- 116 км/ч., при
6
която се получава странично занасяне съпроводено със загуба на напречна
устойчивост;
• Занасянето на лек автомобил „Грейт Уол Ховър" при
преминаването през левия завой при мокра пътна настилка и загубата на
напречна устойчивост не е в резултат на технически причини, а в резултат
на неправилни действия на водача при използването на кормилната и
спирачната системи при неговото управление;
• От техническа гледна точка, занасянето надясно на л.а.„Грейт Уол
Ховър 5" първоначално най-вероятно се получило заради намалени внимание и
концентрация на водача или навлизане в завоя с неподходящо висока
скоростна предавка. Поради тази причина, водачът се е опитал да
компенсира това занасяне и да запази траекторията на процесното МПС в
рамките на платното за движение, чрез рязко завъртане на кормилния кръг
вляво При това рязко завиване А. неволно е предизвикал значително
намаляване радиуса на траекторията на масовия център на автомобила,
спрямо действителния радиус на този завой, което от своя страна, заедно с
евентуално частично спиране, е довело до пълна загуба на контрол върху
неговото управление и завъртане около вертикалната му ос.
4. В автоекспертната теория, под техническа възможност за
избягване на ПТП се разбира възможността водачът на съответното МПС
да спре преди мястото където върху пътното платно пред него има
неподвижно препятствие или преди мястото върху пътното платно,
където траекторията му на движение се пресича с траекторията на
движение на подвижно препятствие, каквото може да бъде ППС,
пешеходец или др. Този алгоритъм се основава на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
При конкретната пътно-транспортна обстановка и двамата водачи
са нямали техническа възможност да предотвратят сблъсъка между тях,
чрез аварийно спиране. Водачът К. А. защото е изгубил контрол върху
управлението на л.а. „Грейт Уол Ховър 5" с рег.№Р 5173 KB, а водачът Н. Т.
защото въпреки, че е спрял преди удара е бил блъснат от неконтролирано
движещият се срещу него автомобил.
Водачът А. имал възможност да избегне удара, като контролира
непрекъснато движението на управляваното от него МПС в рамките на
дясната за него лента за движение.
5. Приложения:
- Мащабна скица на мястото на ПТП.
- Схема на механизма на ПТП.
6. Установи се, че непосредствено преди ПТП, скоростта на л.а.
"Грейт Уол Ховър 5" е била около 77 км/ч., което означава, че тя е била
превишена спрямо ограничението за конкретния пътен участък - 50 км/ч.
Сама по себе си тази скорост няма пряка причинно следствена връзка с
първоначалното занасяне на автомобила.
7
7. Водачът на л.а.„Рено Меган Сценик" с peг. № ****, е нямал
техническа възможност да предотврати процесното ПТП, ако
непосредствено преди настъпването му се е движил със скорост 50 км/ч.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че /л. 272-280/:
1. От приложената по Делото и проучена за целите на Експертизата
медицинска документация на името на Н. Т. и извършен преглед на
29.09.2020г. се установи, че при ПТП от 26.09.2020г. пострадалият е
получил:
многофрагментна фрактура на дясна капачка, последвано от
оперативна интервенция за налагане на метална остеосинтеза;
кръвонасядания под лявата половина на брадичкова област, по
външностраничната част на дясна лакътна област и към
предмишницата, долната половина на външната половина на лява бедро
и
мънички охлузвания в долната част на увреждането;
изразен оток и мораво кръвонасядане по гръбната страна на дланно-
пръстовата ос на палеца на дясна ръка с ограничено движение по осите
на ставата;
разлята спонтанна и палпаторна болка по гръдната стена;
хипертонична криза.
По своята медико-биологична характеристика:
счупването на капачката на дясно коляно обуславя трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече
от един месец;
останалите травматични увреждания и хипертоничната криза, по
отделно и в съвкупност – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия.
2. Относно механизма на причиняване на телесните повреди:
Многофрагментното счупване на дясна капачка е получено по пряк
механизъм – високоенергиен удар на коляното от деформираното табло за
управление на автомобила след сблъсъка с другия автомобил.
Травмата на гърдите е получена от ограничаването на правилно
поставения предпазен колан на гръдния отдел на тялото към облегалката на
автомобилната седалка.
Описаната контузия на десния палец е характерна за водачи –
прекомерно стискане на волана за овладяване на автомобила.
Кръвонасяданията и охлузванията са резултат от действието на
твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети.
3. Всички установени травматични увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП.
8
4.Относно продължителността на оздравителния процес и последиците
от нанесените увреждания:
Посттравматичният оздравителен процес е продължил поне 1
година – до два-три месеца след екстракцията на наложената
остеосинтеза.
Негативните последици от преживяното ПТП са свързани със
съобщените субективни оплаквания и обективно установения при прегледа
двигателен дефицит, който няма да бъдат преодоляни.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано
и правилно е, че /л. 256-262/:
1. От съдебномедицинска и автотехническа гледна точка при
установения механизъм на настъпване на ПТП и посочената механогенеза
на травмите, Т. е бил с правилно поставен предпазен колан, което е
ограничило свободното движение на тялото напред и ногоре. Ако
пострадалият е бил без предпазен колан травмите биха били много
повече и много по-изразени.
2. При определяне разрешената скорост за движене по пътния
участък в зоната на процесното ПТП, следва да се имат следните
обстоятелства:
• Пътният участък е извън населено място;
• Пътният участък е сигнализиран в двете посоки с пътни знаци А15
„Опасност от хлъзгане“, В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената“ (50 км/ч) и Т14 „При сняг и зимни условия”.
Непосредствено преди ПТП, л.а.„Рено Меган Сценик” с рег. № **** се
е движил приблизително по средата на дясната за него лента за движение,
считано спрямо посоката от гр.Русе към гр.Цар Калоян, със скорост около
66 км/ч.
3. При ПТП от 26.09.2019 г. пострадалият Н. Т. – водач на л.а. „Рено
Меган Сценик” с рег. № **** е получил:
• многофрагментна фрактура на дясна капачка, последвано от
оперативна интервенция за налагане на метална остеосинтеза;
• кръвонасядания под лявата половина на брадичкова област, по
външностраничната част на дясна лакътна област и към предмишницата,
долната част на външната половина на ляво бедро и мънички охлузвания в
долната част на увреждането;
• изразен оток и мораво кръвонасядане по гръбната страна на
дланно-пръстовата ос на палеца на дясна ръка с ограничено движение по
осите на ставата;
• разлята спонтанна и палпаторна болка по гръдната стена, видимо –
9
б.о.
Травмите с характер на кръвонасядания и охлузвания са резултат от
действието на твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети. Травмата по
гръбната страна на дланно-пръстовата ос на палеца на дясна ръка е
характерна за водачи – прекомерно стискане на волана за овладяване на
автомобила.
Многофрагментното счупване на дясна капачка е получено по пряк
механизъм – високоенергиен удар на коляното в деформираното табло за
управление на автомобила след сблъсъка с другия автомобил.
4. По време на възникване на процесното ПТП, водачът на л.а.
„Рено Меган Сценик” с рег. № **** е бил с правилно поставен предпазен
колан, който е ограничили броя и степента на получените травми.
Ако водачът на л.а.„Рено Меган Сценик” с рег. № **** го е
управлявал с 50 км/ч, то степента на травматичните му увреждания би
била почти същата с установената от настоящата експертиза.
Разположението на л.а.„Рено Меган Сценик” с рег. № **** най-
вдясно на платното за движение, не би ограничило степента на
получените от него телесни увреждания, дори е възможно тази степен
да се увеличи.
5. При скорост на л.а.„Рено Меган Сценик” - 50 км/ч, траекториите
на движение на процесните МПС биха се пресекли и между тях би настъпил
сблъсък.
6. При огледа на л.а.„Рено Меган Сценик” с рег. № **** извършен на
15.11.2022 г. се установи,че автомобилът е снабден с предпазен колан на
мястото на водача, който е в прибрано положение и изправен.
Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза,
което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че /л. 182-
185/: Разликата между дължимото на ищеца Т. трудово възнаграждение за
периода от 26.09.2020г. до 24.03.2021г., и от 11-31.08.2021г. и реалното
обезщетение от НОИ е в размер на 2 043.05 лв.
Видно от заключението на съдебно - автотехническата оценителна
експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че
/л. 228-232/:
1. Пазарната стойност на л.а. марка „Рено Меган Сценик" с peг. № ****,
към датата на ПТП-то е в размер на 3 160 лв.
2. Стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила е в
размер на 7 822.20 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че реално в практиката
тотално увредените автомобила се предлагат срещу минимално заплащане
10
около 300 или 350 лв. на фирми лицензирани за разкомплектоване и
продажба на авточасти, които се наричат автоморги или за скрап.
По делото са разпитани в качеството на свидетели С. С. и Д. Д..
Свидетелят С. /л.219-220/ сочи, че е посетил ПТП-то. Ищецът Т. се
намирал в автомобила си с поставен предпазен колан. Капачката на десния му
крак била навътре, като свидетелят му помогнал да излезе от автомобила, тъй
като ищецът не можел да се движи сам. В последствие бил откаран в болница,
правена му била операция, слагали му телчета за заздравяване на капачката,
дълго време бил в болнични. Свидетелят водил ищеца на рехабилитация
много пъти. В началото се е движел с бастунче. Може би след около 6 месеца
започнал да се движи самостоятелно. Към момента все още куцал.
Свидетелят Д. /л.220-221/, сочи че пътувайки по процесния път е видял
катастрофирали автомобили, но не е видял самата катастрофа. Само от далеч
е видял автомобила на ищеца, но не е ходил до него. В последствие от свой
приятел, който се познавал с ищеца, научил за травмите на ищеца в областта
на коляното.
Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, тъй
като същите се са логични, последователни и се подкрепят от останалия
доказателствен материал.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един
от фактите от състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ – от присъдата на наказателния
съд се установява противоправното поведение на водача на л. а. „Грейт Уол
Ховър“ с peг. № ****, причинената на ищеца Т. телесна повреда и наличието
на причинно-следствена връзка с катастрофата, а от медицинската експертиза
се установяват и други телесни поверди, както и претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии:
характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, получени
физически и психически последици от уврежданията, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като част от
тях - нивата на застрахователно покритие по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към същия момент. Вж. и Решение № 18 от
11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 164/2021 г., II т. о., ТК.
Съдът отчете и двигателния дефицит, който няма да бъдат преодолян,
двете оперативни интервенции, стресът, на който е бил подложен
пострадалия, както и типичните за катастрофата негативни емоционални
преживявания.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, по
справедливост на 40 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва да бъде
11
отхвърлен.
По предявените искове за имуществени вреди:
Относно имуществени вреди, реално направени разходи за лечение, в
резултат на процесното ПТП.
От представените от ищеца фактури и фискални бонове се установяват
извършени необходими разходи за лечението на ищеца в претендирания
размер от 1 904.22 лв. Ето защо, предявеният иск е основателен.
Относно имуществени вреди, пропуснати ползи - разликата между
трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за
неработоспособност от НОИ.
От заключението на икономическата експертиза, което съдът приема,
се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца
би получавал, ако бе здрав, и полученото от него обезщетение за временна
неработоспособност от НОИ за периода 26.09.2020г. до 24.03.2021г., и от 11-
31.08.2021г. възлиза на 2 043.05 лв. Ето защо, предявеният иск е основателен.
Относно имуществени вреди, причинени на притежавано в режим на
съпружеска имуществена общност МПС - автомобил марка „Рено", модел
„Меган Сценик" с peг. № ****.
Не се спори, че процесното МПС е придобито от ищците в режим на
съпружеска имуществена общност, въпреки че в СУМПС част I за собственик
е посочена само съпругата /л.42/.
Ищците се легитимират като собственици на пострадалия автомобил,
поради което са материалноправно легитимирани да търси обезщетение от
ответника.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение:
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 КЗ от Комисията за
финансов надзор.
Според заключението на съдебно - автотехническа оценителна
експертиза към датата на застрахователното събитие действителната стойност
на МПС-то е 3 160 лева, а стойността на разходите необходими за неговото
възстановяване е 7 822.20 лева. С оглед това и становищата на страните пред
настоящата инстанция е безспорно, че автомобилът е икономически
неизгодно да бъде възстановяван- налице е тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 % от действителната му стойност. При наличие на тотална щета
е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Методиката, приложима на
основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/2014 г, съгласно която, при тотална
щета и установяване на запазени части размерът на застрахователното
12
обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната
стойност.
По възражението на ответника, че от обезщетението за вредите на
МПС-то, следва да се приспадне стойността на запазените части:
Възражението на ответника за приспадане от претендираното
застрахователно обезщетение на остатъчната стойност на запазените части и
материали от процесния автомобил, при квалифициране на увреждането му
като "тотална щета", е недоказано, поради което и неоснователно.
Действително, практиката на ВКС и на съдилищата приема, че от дължимото
от застрахователя обезщетение следва да се приспадне стойността на
запазените части, но ако има такива, ако са остойностени към момента на
настъпване на ПТП. По делото не е установено дали въобще са налице и
какви запазени части на автомобила, годни ли са за повторна употреба и каква
е тяхната стойност. С оглед правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес по чл. 154, ал.1 ГПК, ответникът следва по безспорен
начин да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и
детайли, като доказателства за това не са ангажирани, включително такъв
въпрос не е поставян и на вещото лице по автотехническата експертиза.
Именно поради това съдът не отчита наличието на запазени части при
определянето на обезщетението, тъй като по делото липсват данни за
наличието на такива и евентуално за тяхната стойност. При липса на данни
не може да се приеме, че запазените части са минимум 30 % от
действителната стойност, за да бъдат приспаднати от размера на
дължимото обезщетение. Настоящият състав на съда не споделя
възражението на ответника, че при "тотална щета" размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество. Същото няма законова опора. В разпоредбата на чл.
390, ал. 2 КЗ законодателят единствено е дефинирал в кои хипотези е налице
тотална щета, а не как се определя размера на обезщетението при наличие на
такава. Ето защо при недоказване наличието на запазени части и тяхната
стойност, не е налице основание за редуциране размера на обезщетението. В
настоящия случай, ответникът не е представил категорични доказателства за
действително съхранени детайли, които да могат да бъдат предложени
вторично на пазара като употребявани резервни части, за да се обоснове
придобиване на ползи за ищеца, съхранил увредения автомобил въпреки
значителната му степен на увреждане. Така, при липса на ангажирани
категорични доказателства относно вида на запазените части, възражението
се явява неоснователно, а приспадането на стойността от реализация на
автомобила като за вторични суровини отговаря на запретата за
неоснователно обогатяване. Така Решение № 267008 от 16.12.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13505/2020 г. и Решение № 264 от 4.03.2022 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 2936/2021 г.
Тъй като стойността на автомобила е в размер на 3 160 лв., след
приспадане на сумата от 350 лв., която съгласно устното изявление на ВЛ
13
ищците биха получили при продажба на автомобила на фирми лицензирани
за разкомплектоване и продажба на авточасти или за скрап, то иска се явява
основателен до размера на 2 810 лв. За разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 3 000 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
По възраженията за съпричиняване – неизползване предпазен колан и
превишена скорост.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по
т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т.
о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т.
д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169
от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че
изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
14
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката
на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1
КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да
е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем. Така и постановените в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 142 от 07.08.2017 г. на ВКС по т.д.
№3266/2015 г.,II т.о., ТК и Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гражданско дело № 60304/2016 г. IV г.о., ГК.
Конкретно, за да се приеме принос на пострадалия в следствие
нарушение на чл. 137а, ал. ЗДвП следва да се установи при условията на
пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен
колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, така и
това, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха
15
настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
Както вече се посочи, в показанията си свидетелят С. /л.219-220/ сочи,
че преди да помогне на ищеца Т. да излезе от автомобила, ищецът се е
намирал в автомобила си с поставен предпазен колан. А съгласно т. 4 от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът
приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че /л. 256-262/ : „По време
на възникване на процесното ПТП, водачът на л.а.„Рено Меган Сценик” с
рег. № **** е бил с правилно поставен предпазен колан, който е
ограничили броя и степента на получените травми. Ако водачът на л.а.
„Рено Меган Сценик” с рег. № **** го е управлявал с 50 км/ч, то степента
на травматичните му увреждания би била почти същата с
установената от настоящата експертиза. Разположението на л.а.
„Рено Меган Сценик” с рег. № **** най-вдясно на платното за движение,
не би ограничило степента на получените от него телесни увреждания,
дори е възможно тази степен да се увеличи.“
Съгласно т. 7 от заключението на съдебно - автотехническата
експертиза, което съдът приема /л. 235-253/: „Водачът на л.а.„Рено Меган
Сценик" с peг. № ****, е нямал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП, ако непосредствено преди настъпването му се е
движил със скорост 50 км/ч.“
Ето защо съдът намира за недоказани направените от ответника
възражения за съпричиняване.
По претенцията за законна лихва върху горепосочените главници:
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, отразена в реш.
167/30.01.20 г. по т. д. № 2273/18 г. на второ т. о. и реш. 128/04.02.20 г. пот. д.
№ 2466/18 г. на първо т. о., съгласно която лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде присъдена от момента на
сезиране на застрахователя – уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие, респ. – образуването на производството по
извънсъдебна претенция за обезвреда, съобразно разпоредбите на чл. 429, ал.
3 изр. 2 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Така и Решение
№ 342 от 21.11.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 373/2022 г . В случая не се
спори, че уведомяването е било извършено на 11.04.2022г. /л. 11-12/, поради
което от тази дата следва да се присъди законната лихва върху
горепосочените главници.
По разноските:
Всяка една от страните, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, е направила
възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и действията,
извършени от процесуалните представители на страните, съдът намира за
неоснователни възраженията по чл. 78, ал.5 ГПК на всички страни.
16
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 642.13 лв., съобразно уважената част от
исковете, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
2 000 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и вещи лица в размер на 670.13 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете, като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 4 160 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Разград, сумата от 1 870.29 лева, представляваща дължима държавна такса за
върху уважения размер на предявените искове, както и сумата от 1 705.80 лв.
за разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв,
се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан
Аспарух" № 16, общ. Исперих, обл. Разград, на основание чл. 432, във вр. с
чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, следните суми:
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на процесното ПТП от 26.09.2020г., ведно
17
със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата над 40
000,00 лв. до предявения размер от 50 000,00 лв. като неоснователна;
сумата в размер на 1 904,22 лв. (хиляда деветстотин и четири лева и
двадесет и две стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, реално направени
разходи за лечение, в резултат на процесното ПТП от 26.09.2020г.,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане;
сумата в размер на 2 043.05 лв. (две хиляди и четиридесет и три лева и
пет стотинки) - представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи в резултат на
процесното ПТП от 26.09.2020г. - разликата между трудовото
възнаграждение и полученото обезщетение за неработоспособност от
НОИ в периода от 26.09.2020г. до 24.03.2021 г., както и през периода
11.08.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху посочената
по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 11.04.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на:
Н. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" № 16,
общ. Исперих, обл. Разград,
С. М. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" № 16,
общ. Исперих, обл. Разград,
на основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за застраховането вр.
чл. 45 вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, следните суми:
сумата в размер на 2 810 лв. /две хиляда осемстотин и десет лева/ -
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 26.09.2020г.,
причинени на притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност МПС - автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с peг.
№ ****, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 11.04.2022г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за имуществени вреди за
разликата над 2 810 лв. до предявения размер от 3 000,00 лв. като
неоснователна,
сумата в размер на 1 642.13 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два
лева и тринадесет стотинки/ - представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 1 642.13 лв. до
18
предявения размер от 2 000,00 лв. като неоснователна, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Горепосочените суми следва да се преведат по следната банкова
сметка:
„Банка ДСК“ АД
IBAN: BG51STSA93001519019754
BIC: STSABGSF
титуляр: Н. А. Т., ЕГН **********
„Централна кооперативна банка“ АД
IBAN: BG06 CECB9790 10A3 2309
BIC: CECBBGSF
титуляр: С. М. Т., ЕГН **********
ОСЪЖДА:
- Н. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" №
16, общ. Исперих, обл. Разград,
- С. М. Т., ЕГН **********, адрес: с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" №
16, общ. Исперих, обл. Разград,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер
№ 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно,
направените по делото разноски в размер на 670.13 лв. /шестстотин и
седемдесет лева и тринадесет стотинки/, съобразно отхвърлената част от
исковете, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 670.13 лв. до
предявения размер от 4 160 лв. като неоснователна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно, да
заплати ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Разград, следните суми:
1 870.29 лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева и двадесет и
девет стотинки/ – представляваща държавна такса върху уважения
размер на исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
1 705.80 лева /хиляда седемстотин пет лева и осемдесет стотинки/ -
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
19
Гражданския процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
20