Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ивайло цветков
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 13 по описа за 2019 г.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1669 от 05.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 3928/2018 г. Плевенският районен
съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от предявеният
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя М.
С. против Ж.В.П. иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца за сумата от 875,70 лв., представляваща
главница за предоставени, неплатени ВиК услуги за периода от 31.05.2010 г. до
31.01.2018 г., сумата от 313,73 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 31.10.2013 г. до 12.02.2012 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.02.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Недоволно от така постановеното решение е останало
въззивното дружество „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, гр. Плевен, което чрез процесуалния си представител адвокат
Д.Ц. от САК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението, като въззивникът се позовава
на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при изготвяне на
доклада по делото, тъй като съдът след като е указал доказателствената тежест в
производството е приел представените фактури за относимо доказателство, но не
указал за кои факти ищецът не сочи доказателства. Позовава се на решение №
97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и извежда извода, че
следва да се приемат представените с въззивната жалба писмени доказателства,
установяващи предоставени за процесния период ВиК услуги – карнетни листове,
установящи ежемесечно отчитани ВиК услуги в имота. Според въззивника след като
на основание чл. 32 ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила до
30.09.2014 г. и на основание чл. 34 ал. 1 от
Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г. и към момента
въззиваемата не е оспорила посочените във фактурите суми в 30 – дневен срок от
издаването им – дължи плащане на посочените във фактурите парични суми. Според
въззивника както при връчване на заповедта за изпълнение, така и при с отговора
на исковата молба въззиваемата не е направила възражение в тази насока, поради
което според него се касае за факти, за които страните не спорят и не се
нуждаят от доказване в производството. Позовава се на определение №
516/12.07.2011 г. по гр.д. № 885/2010 г. на ВКС. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени решението на ПРС и да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявения иск. С въззивната жалба се представят като
писмени доказателства карнети за отчетени показания на два водомера на абонат №
********** Ж.В.П. на адрес: *** за периода от 07.2.2017 г. – 10.05.2018 г., както
и отчети за същия имот, но с абонат П. К. Д. за периода от 21.03.2008 г. –
11.06.2015 г..
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
срещу въззивната жалба от адвокат М.С. от ПАК, в качеството на назначенна
въззиваемата Ж.В.П. особен представител.
В
съдебно заседание въззивното дружество не се представлява, но упълномощения
адвокат Д.Ц. от САК депозира писмени бележки, в
които заявява, че поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата Ж.В.П. чрез назначения й от съда особен адвокат М.С. от
ПАК поддържа отговора на исковата молба и становище за неоснователност на
жалбата и претендира направените по делото разноски. Иска се от съда да
постанови и излащане на дължимото й адвокатско възнаграждение.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по
отделно и съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата
молба ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *** е предявил против ответницата Ж.В.П. иск за установяване съществуването на вземането на
ищеца към ответника в размер на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1296/2018 г. по описа на Плевенски районен съд: сумата от 875,70 лв.,
представляваща главница за предоставени, неплатени ВиК услуги за периода от
31.05.2010 г. до 31.01.2018 г., сумата от 313,73 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 31.10.2013 г. до 12.02.2012 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Установява
се от данните по делото, че „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *** е подало заявление по реда на чл. 410 ГПК против Ж.В.П., което е уважено от ПлРС и е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 872/21.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1296/2018
г. за описаните по – горе суми.
Установява
се, че длъжникът не е намерен на адреса посочен заявлението и негов постоянен
адрес, поради което на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК с определение № 4331/20.04.2018
г. по посоченото ч.гр.д. ПРС е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК.
Исковата
молба, с която е предявен иска по чл. 422 от ГПК е депозирана пред ПРС в срока
по чл. 415 ал. 1 ГПК срещу надлежната страна, поради което като допустим искът
следва да бъде разгледан по същество.
Спори се
между страните както в първата, така и в настоящата инстанция: възникнало ли е
задължение за въззиваемата страна по силата на облигационно правоотношение
между страните да заплати посочените във фактурите, издадени от въззивното
дружество парични суми, съответно съществува ли вземането на въззивното
дружество към въззиваемата, по отношение на което е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
За да
отхвърли изцяло предявения иск ПРС е приел след подробно обсъждане на
приложимите правни норми и събраните по делото доказателства, че ответницата
притежава качеството на потребител по смисъла на §1 т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен, но по делото липсват
доказателства дали е извършена претендираната услуга и стойността й, тъй като
липсват карнетите за установяване на отчетеното количество вода за процесния
период. ПРС е приел, че представените по делото фактури не са основание за
плащане, тъй като представляват частни свидетелстващи документи, ползващи се с
формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и
авторството на съставителя. Наред с това ПРС е приел, че част от вземането е
погасено по давност с изтичане на тригодишния срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
тъй като се касае за периодични плащания.
Въззивният
съд обсъди доводите във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при изготвянето на доклада, изразяваща се в липса на указание
за кои от твърдените факти ищецът не сочи доказателства и намира същите за
неоснователни по следните съображения:
С
определение, постановено в з.с.з. по делото на 09.08.2018 г. ПРС е назначил
съдебно - икономическа експертиза по задачите, посочени от ищеца в исковата
молба при депозит вносим от ищеца в определен от съда срок. С определение,
постановено в о.с.з. по делото на 19.09.2018 г. ПРС е обявил доклада си по
делото, указал е доказателствената тежест в производството при оспорване от
страна на ответницата на изложените в исковата молба фактически твърдения и е
дал възможност на ищеца да внесе депозит за изготвяне на назначената
съдебно-икономическа експертиза., поради което е отложил делото за нова дата. С
молба, депозирана по делото пред ПРС на 05.10.2018 г. ищецът изрично е заявил,
че се отказва от искането си за назначаване на икономическа експертиза, поради
което с определение, постановено в о.с.з.
на 25.10.2018 г. ПРС е отменил назначената експертиза, приключил е
съдебното дирене и е дал ход на делото по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ГПК съдът дължи указания на страните да ангажират
доказателства единствено в случай, че такива изобщо не са били посочвани за твърдените
от тях факти, но не и когато доказателства са били посочени, но те са непълни
или не могат да установят дадения факт. Дали фактът е доказан или не е въпрос
по съществото на делото и само в случай, че ангажираните доказателства са
недопустими и неотносими, съдът следва с определението, с което отказва приемането им да даде указания на страната да ангажира доказателства. При тези правни изводи въззивният
съд намира, че от страна на първоинстанционния съд не са допуснати твърдените
във въззивната жалба процесуални нарушения, поради което не са налице
основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК за приемане и обсъждане на представените с
въззивната жалба писмени доказателства. Съдът съобрази приложената към
въззивната жалба съдебна практика на ВКС, но приема, че същата не дава
основание за правни изводи, различни от гореизложените.
Правните изводи на първоинстанционния съд
по основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд и не следва да бъдат подробно преповтаряни.
Безспорно
от представената справка по лице, издадена от СВ – Плевен за периода от
01.01.1992 г. до 01.11.2017 г. се установява, че на 27.03.2007 г. по партидата
на въззиваемата е извършено вписване на договор за покупко-продажба, по силата
на който въззиваемата е придобила собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. Плевен, ****.
Правилно и законосъобразно районният съд е
преценил релевантните факти, обстоятелства и доказателства във връзка с
конкретния спор за съществуване на вземане по договор за предоставяне на ВиК
услуги и е приел за доказани твърденията на ищцовото дружество, изложени в
исковата молба
относно възникване на облигационна връзка между страните с оглед качеството на
въззиваемата на потребител на ВиК услуги по отношение на собствения й имот, но
недоказани твърденията за предоставяне на ВиК услуги на претендираната стойност
за процесния период. По делото пред ПРС е представена разпечатка за издадени
фактури за ползвани ВиК услуги по отношение на абонат с адрес: гр. Плевен, ******
за периода 21.04.2010 г. – 31.01.2018 г., в които като потребител е вписано
лицето Румяна Стоянова, а като абонат лицето П. К. Д.. Правилно ПРС е приел, че
документът има качеството на частен свидетелстващ документ и няма
доказателствена сила по отношение на вписаните в документа обстоятелства
относно размера на потребените услуги и стойността им за процесния период.
Неоснователни
според въззивния съд са и доводите във въззивната жалба, че въззивното
дружество не е следвало да доказва реалната доставка на ВиК услуги по отношение
на въззивницата и тяхната стойност поради липса на спор по делото в тази
насока, както и поради това, че в сроковете посочени в Общите условия
въззиваемата не е оспорила стойността на издадените фактури и обема на
предоставените й услуги. От отговора на исковата молба, депозиран от назначения
на въззиваемата особен представител адвокат С. се установява, че искът е
оспорен изцяло и наред с останалите възражения по основателността на иска е
направено възражение за липса на доказателства за доставка на ВиК услуги на
въззиваемата в качеството на потребител, като е оспорена и доказатествената
сила на представените по делото фактури, поради което не би могло да се приеме,
че липсва спор относно доставката и стойността на претендираната услуга за
процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 32 ал. 1 от Общите условия /ОУ/на ВиК оператора, в сила до 30.09.2014 г. и чл. 34 ал.
1 от ОУ
на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г. и към момента, които ОУ са представени по
делото, потребителят може да подаде възражение срещу определената дължима сума
съгласно издадената ежемесечна фактура в определения в приложимите ОУ срок от
получаване на фактурата, но според съда неподаването на възражение не
препятства възможността същият да оспори в съдебното производството за
установяване дължимостта на сумата реалната доставка на услугата, респ.
определата й стойност. Отделно от това следва да се посочи, че в конкретният
случай по делото липсват доказателства за получаване от страна на въззиваемата
на издадените фактури, доколкото в същите по отношение на собствения на
въззиваемата имот са вписани други лица като абонат и потребител на ВиК услуги.
При липса на доказателства по делото относно реално ползвани ВиК услуги и тяхната стойност за процесния период, а в случая и за начисляването им по партидата на въззиваемата, според въззивния съд не може
да се направи обоснован извод за дължимост както на главницата, представляваща
стойността на тези услуги за посочения период, така и на лихвите за
забава върху същата.
Искът с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземанията на въззивното
дружество към въззиваемата, за които е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1296/2018 г. по описа на ПРС се явява недоказан по размер и поради
това неоснователен и следва да бъда отхвърлен със законните от това правни
последици.
С оглед
изхода на спора и отхвърляне на въззивната жалба в полза на въззивното
дружество не следва да бъдат присъждани разноски. Въззиваемата не е направила
разноски в производството, поради което също не следва да й бъдат присъждани
такива.
На
назначения на въззивницата особен представител на основание чл. чл. 47 ал. 6 от ГПК вр. чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да бъде изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. от внесения от въззивното дружество депозит
за осъществената по делото правна помощ.
Решението
на въззивния съд е окончателно с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5000 лв. за граждански дела.
Водим от
горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжният съд
Р е ш и:
потвържДава решение № 1669 от 05.11.2018 г. по
гр.д. № 3928/2018 г. на Плевенския районен съд.
Постановява да се изплати в полза на
адвокат М.С. от ПАК адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. от бюджета на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: