Производството е по чл.389 и сл. от ГПК. Предявени са искове от „Анастасов” ЕООД – гр.Пловдив против “Винекс” ЕООД – гр.Кърджали за заплащане на сумите от 26 766 евро (с левова равностойност 52 349.75 лв.), представляващи извършени и незаплатени СМР по предварителен договор, сумата в размер на 35 202 лв. с ДДС, платени за изработка и монтаж на ПВЦ дограма, 1000 лв. неустойка и 1000 лв. обезщетение за забавено плащане. В исковата молба ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху правото на строеж върху описаните недвижими имоти. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира, че молбата за допускане на обезпечение на предявените искове е неоснователна. По делото не са представени писмени доказателства, от които да с установи дали претендираните СМР са били действително извършени, какъв е техният вид и стойност. Не са налице данни обектите, предмет на предварителния договор да са били изградени във вида, уговорен от страните и дали същите са били предадени на ответника. В подкрепа на това становище е и представената по делото схема, изд. от АВ и АГКК, видно от която поземлен имот с идентификатор 40909.110.51 не е застроен. Ищецът твърди също така, че е заплатил на ответника сумата от 35 202 лв. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма, за което представя фактура, но липсват доказателства за извършено плащане на сумата. Ето защо на този начален етап от производство предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, обосноваващи допускането на обезпечение. На следващо място не е налице обезпечителна нужда. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В случая ищецът обосновава обезпечителната нужда с големите размери на дължимите от ответника суми, както и липсата на друго имущество. Големите размери на претендираните от ищеца суми сами по себе си не могат да обосноват невъзможността или затруднението при реализиране правата по евентуално осъдително решение. Що се отнася до твърдението, че ответникът не притежава друго имущество, то това също не обуславя наличието на обезпечителна нужда. Ищецът не е релевирал факти, от които може да се направи предположение, че ответникът е предприел действия, или би могъл да предприеме такива, с които да затрудни осъществяването на правата по евентуално осъдително решение. Поради тази причина не е налице и втората предпоставка за допускане на обезпечение на предявения иск и молбата следва да бъде оставена без уважение. И най-накрая, но не на последно място, иска се налагане на възбрана върху право на строеж, което е недопустимо. Съгласно разпоредбите на чл.397, ал.1, т.1 от ГПК и чл.23 и чл.24 от ПВ възбрана би могла да бъде наложена само върху вещ – недвижим имот, реално съществуващ и обособен по своите индивидуализиращи признаци, но не и върху ограничено вещно право на строеж, за което няма данни да е реализирано. В случай, че правото на строеж бъде реализирано, то тогава би бил налице нов обект на правото на собственост, възникнал по оригинерен начин, и върху този нововъзвикнал недвижим имот би могло да бъде наложена възбрана. Водим от изложеното и на основание чл.395, ал.2 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Анастасов” ЕООД – гр.Пловдив за допускане на обезпечение на предявените против “Винекс” ЕООД – гр.Кърджали искове за заплащане на сумата от 26 766 евро (с левова равностойност 52 349.75 лв.), представляващи стойността на извършени и незаплатени СМР по предварителен договор, сумата в размер на 35 202 лв. с ДДС, платени за изработка и монтаж на ПВЦ дограма, сумата от 1000 лв., представляваща неустойка и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, чрез налагане на възбрана на недвижим имоти, собственост на “Винекс” ЕООД – гр.Кърджали, както следва: право на строеж на апартамент № 18, със застроена площ 167.61 кв.м., право на строеж на склад № 1, със застроена площ 27.05 кв.м. и право на строеж на паркомясто № 4 със застроена площ 20.12 кв.м., находящи се в поземлен имот с идентификатор 40909.110.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали, с площ 650 кв.м., със стар идентификатор № 2641, при граници на поземления имот: имот 40909.110.53; имот 40909.110.49; имот 40909.110.50; имот 40909.110.52 и имот 40909.110.64, като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Председател:
|