РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120203518 по описа за 2023
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: .... против
Наказателно постановление № НП-1394/21.04.2023 г. на Зам. Кмета на Община Бургас,
упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас, с което НП, за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.
189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като
моли за отмяна на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен
представител. Поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Не сочи доказателства.
Прави искане за присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Молят за присъждане
на разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от
легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок,
а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
1
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа
страна следното:
На 27.03.2023г. около 10:01 часа в гр. Бургас, била извършена проверка описана в
протокол, съставен от М. В. К. – служител на Община Бургас, при която било установено, че
МПС с рег. .... марка „БМВ“, цвят тъмно сив металик, собственост на А. И. А., било
паркирано в зоната на кръстовище на бул. «Възраждане», пресичаща се с ул.
«Ген.Скобелев», на разстояние по -малко от 1 /един/ метър/.
За установеното нарушение бил съставен АУАН, в присъствие на жалбоподателя и
подписан от същия без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето
на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения,
които да доведат до опорочаване на административно - наказателното производство срещу
нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в
чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от
компетентен орган.
Показанията на разпитания по делото актосъставител са в съответствие със събрания по
делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в
АУАН, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Твърдението на жалбоподателя в
депозираната жалба, че не е извършил нарушението е бланкетно и не е подкрепено с
доказателства, поради което съдът го намира като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност. С оглед големия брой автомобили в гр. Бургас е
задължение и отговорност на всеки водач, да спазва ЗДвП и да се въздържа от паркиране на
непозволени места. Ето защо, съдът намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на кръстовище, на по-малко от 5 метра от тях.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на
същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които
го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява спиране на
превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1. От събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че жалбоподателят е паркирал автомобила на посочените в акта
място, дата и час, в нарушение разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което
2
правилно е ангажирана неговата отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, санкционира с глоба от 50 лева водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен
превоз на пътници или кръстовище. Издаденото постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно
чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния
вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е
маловажен случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради което и
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. В
настоящия случай, НП е потвърдено. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-1394/21.04.2023 г. на Зам. Кмета на
Община Бургас, упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас
против А. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас; .... с което НП, за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: ********** да заплати на Зам. Кмета на Община Бургас,
упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас сумата от 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
3
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4