РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия КРЪСТЕВА КАНД № 132 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 107/01.06.2020 г., постановено по НАХД № 1306/2018 г., Ловешки районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 993 от 14.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Д.И.С. *** с ЕГН **********, като лице по чл. 108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволитено за сеч № 0439959/24.06.2018 г., на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от същия закон във вр. с чл.61 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от същата Наредба във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала Д.С., която чрез адв. Х.Н. от ЛАК, в законния срок е подала касационна жалба против решението на ЛРС с твърдение за нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено обжалваното пред РС наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., който поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Ловеч - се представлява от юрк. С.Т., която в съдебно заседание и в писмен отговор по касационната жалба излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на РС. Сочи се, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а от всички събрани пред РС доказателства административното нарушение е доказано.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 993/14.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на жалбоподателката Д.С., като лице, на което е издадено позволителното за сеч е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Районният съд е събрал всички относими писмени и гласни доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, издирил е приложимите правни норми. Въз основа анализа на събраните доказателства е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и, че административното нарушение е безспорно доказано.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Районният съд е приел, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на касаторката С. е доказано, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви.
Безспорно е обстоятелството, че С. е лицето, на което е издадено Позволителното за сеч № 0439959 от 24.06.2018 г. от инж. В.В., в качеството й на представител на собственика на имота, в който ще се проведе сечта – Д.Д.К., със срок на провеждане на сечта от 27.06.2018 г. до 30.09.2018 г. и същият срок за извозване на материалите от сечището, с очакван добив от 55.0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай Д.С. е санкционирана именно за това, че не е изпълнила задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взела мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, вследствие на което са отсечени 25 броя дървета благун и цер с обем 7 плътни куб.м. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка.
Районният съд е изложил и подобни мотиви защо намира правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които също се споделят от касационната инстанция.
Правилно е прието от РС, че нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административно-наказващият орган при издаване на НП са посочили и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на наказаната С. – посочени са разпоредбите на чл. 61, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
В разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.
В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и С., след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Задължението по чл. 108, ал. 3 във вр. с ал.2 от ЗГ на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, включва всеобхватен контрол и превенция за законосъобразен добив на дървесина, за времето от издаването на позволителното до освидетелстването на сечището. Основание за това дават както цитирана по-горе законова норма, така и разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗГ за сечите в горите, но най-вече изричните текстове на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР, определящи задълженията и правомощията на лицензираните лесовъди, вкл. да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване на административни нарушения и да сигнализират органите на МВР при установяване на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч /чл. 12б, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредбата/. С последно цитираните разпоредби нормативно са разширени функциите на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, по опазването, стопанисването и ползването на съответната горска територия, вкл. и чрез препятстване извършване на незаконна сеч от трети лица.
Ето защо правилно е прието от РС, че субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Правилно районният съд е приел, което не се и оспорва, че С. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Л.Й.Л., А.О. и П.М.Х., се установява, че в землището на гр.Угърчин в имот кадастрален № 572043, отдел1056, подотдел „п1“ – частна горска територия, на 16.07.2018 г. при извършена проверка от служители на РДГ – Ловеч е установено наличието на отсечени общо 25 броя дървета от цер и благун, които не са били маркирани за сеч с контролна горска марка. Дърветата се намирали разпръснато из целия имот, извън просеките. При извършената в имота проверка са били измерени диаметрите на пъновете на отсечените дървета от цер и благун, които са вписани в констативния протокол. При съставяне на протокола касаторката не е присъствала, но е ирелавантно дали е присъствала или не на проверката на 16.07.2018 г. и при съставяне на протокола, т.к. в ЗАНН липсва изискване за съставяне на констативен протокол. РС е изложил мотиви относно наличието на спряно наказателно производство по Досъдебно производство №249/2018 г. по описа на РУ на МВР – Угърчин, които касационният състав споделя.
От страна на касатора нито пред РС, нито пред
настоящата инстанция са представени доказателства, които да опровергават или
разколебават събраните писмени и гласни доказателства, които правилно районният
съд е кредитирал, видно от които е доказано извършеното административно
нарушение. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление е законосъобразен, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна. Решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК, Ловешкият административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/01.06.2020 г. постановено по НАХД № 1306/2018 г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: