№ 511
гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500718 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на М. Ц. Й., чрез
адв.Б. против Решение № 356 от 07.02.2023 година, постановено по гр.дело №
14000/2022 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на
ищцата против „***“ ЕАД, ЕИК ***, с правно основание 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3
от КТ.
Оплакванията на въззивницата са по посока на неправилност и
необоснованост, както и противоречие с наличните по делото доказателства.В
жалбата се излага, че ВРС не се е съобразил с установената от ВКС практика
по този тип; че е налице хипотезата на чл.8 от КТ, а именно „злоупотреба с
права“.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и
претенциите – уважени.
Отговор с срока по чл.263 от ГПК е постъпил и с него въззиваемото
дружество моли съдът да потвърди решението.Излагат се аргументи в тази
насока, като отсъствие на нарушения на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се от
адв.Н., която моли съдът да уважи жалбата.
Въззиваемото дружество – „***“ ЕАД, редовно призовано, се
представлява от ю.к.Ч., надлежно упълномощен, които моли съдът да
отхвърли жалбата.
За да се произнесе по спора, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото факти, ВОС, намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а и съдът приема, че се са се намирали в
трудово правни отношения, по силата на които ищцата е заемала длъжността
1
„Магазинер склад и авточасти и РСО“ до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Също е безспорно, че предисторията на конфликта включва
възстановяване на ищцата след незаконно уволнение, установено след
приключването на триинстанционно съдебно производство.
Видно е от писмените доказателства че на 31.07.2020 година е
сключено Допълнително споразумение № 5958 между страните по делото,
съгласно което се изменя ТД на ищцата и тя е била преместена от длъжност
„Кондуктор“ на длъжност „Магазинер склад авточасти и РСО“.В тази връзка
е налична и Длъжностната характеристика за тази длъжност, като към
01.06.2016 година едно от изискванията за нея е притежаването на „средно“
образование“; не е спорно, че с нея ищцата се е запознала на 31.07.2020
година.
От Заповед номер 42 от 27.04.2022 година е видно, че М. Й. е била
възстановена на предишната длъжност при същите условия, т.е. „Магазинер
склад авточасти и РСО“. С оглед на това е сключено и допълнително
споразумение с номер 739 от 03.05.2022г.
Видно от Заповед № 57 от 29.09.2022 година е, че ответното дружество
е прекратило трудовите правоотношения с ищцата, считано от 01.10.2022
година, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като в случая работникът не
притежава необходимото образование или квалификация за заемане на
длъжността.
Налична е и новата длъжностна характеристика за тази длъжност -
„Магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“, която вече
изисква наличието на висше образование за заемането на длъжността и която
е била връчена на ищцовата страна на 02.08.2022 година.
По делото, с отговора против ИМ е представена и Докладна от инж. Д.
М. - Главен инженер при „***“ ЕАД – гр. Варна, които сочи, че с оглед
одобрения проект „Екологично чист транспорт за Варна е било организирано
провеждането на обществена поръчка с предмет „доставка на екологични
превозни средства и зарядни станции“. След успешно завършената процедура
е посочено, че ще бъде осъществена доставка на 40 бр. електрически автобуси
тип „соло“ и 20 бр. електрически автобуси тип „съчленен“, както и 60 броя
станции за бавно зареждане и 2 бр. станции за бързо зареждане на
електрическите автобуси. Доставката се очаква в периода август – септември
2022г. Посочено е, че окомплектоването на ответника със съвременни
автобуси и тролейбуси, опита в техническото обслужване, ремонта им, а също
така осигуряването с резервни части и материали налагат да се повиши
изискването към служителите в „склад резервни част и РСО“. Това повишено
изискване налага работниците да притежават висше образование.
От Заповед № 94 от 02.08.2022 година е видно, че е въведено
изискването за притежание на висше образование, като необходимо условие
за заемане на длъжността „Магазинер склад авточасти и работно и специално
облекло“ при „***“ ЕАД. Утвърдена е промяна в длъжностната
характеристика за заемане на длъжността. Представени са дипломи за
2
завършено образование на работниците на длъжност „магазинер склад
авточасти и работно и специално облекло“, видно от които ищцата е с
придобито средно образование.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за неоснователност на
претенциите, и ги е отхвърлил.
При тези данни становището на съда е следното:
Установената съдебна практика показва, че прекратяването на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – а именно липса на образование или
квалификация, е безвиновно. Задължението да установи законосъобразността
на уволнението е върху Работодателя, и по същество това включва и наличие
на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.В
конкретния случай трудовото правоотношение на въззивницата Й. е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с мотиви "лицето не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа“.В
съответствие с Решение № 3 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Н.З. „Работодателят има право с длъжностните
характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност,
когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката
на Работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от
работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. В тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу
незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може
да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от
въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на
определени длъжности.“
От писмените материали по делото е видно, че Длъжностната
характеристика на ищцата до 02.08.2022 година, когато е издадена Заповед №
94 за нейната промяна, е включвала единствено наличието на „Средно
образование“, като едно от изискванията за заемането й.От представената
Докладна /вж.л.34/ на инж.М. – Главен инженер на дружеството е направена
заявка за повишаване образователния ценз на заемащите тази длъжност общо
6 лица, като се въведе изискването да е налице „Висше образование“.От
мотивите на предложението е станало ясно, че наличието на вече нови
автобуси снабдяването им с части и изискването да се работи с техническа
литература, да се познават чужди езици и други, обуславят значително по
висок образователен ценз.Ето защо и на тази база Изп.Директор на
дружеството е издало Заповед № 94 от 02.08.2022 година, която е обусловила
промени в длъжността „ Магазинер авточасти и специално облекло“, като е
било въведено изискването на висше образование.Установено е още, че от 6
служителки, които са заемали тази длъжност , две – една от които е и
въззивницата, не го притежават. От изложеното следва изводът, че
въззивницата не отговаря на изискванията на работодателя за заемане на
длъжността "Магазинер склад авточасти и специално облекло“. Право на
работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на
3
производствените цели. Поради това доводите на въззивницата относно
професионалната й квалификация са неоснователни.
Посочените от ищцата в исковата молба основания за незаконност на
уволнението не се установяват по спора. Изменението на изискването за
необходимото образование не е сторено от Работодателя в нарушение на
трудовия договор, тъй като с изменението на изискването за необходимото
образование за заемането на длъжността не е променено условие на трудовия
договор, поради което и за работодателя не е възникнало задължението да
уведоми служителя за променените изисквания за необходимо минимално
образование, каквато би била хипотезата при промяна на изискванията за
квалификация. Освен това, както ВКС е имал случай да заяви в обвързващата
си съдебна практика, намерила израз в решение № 507 по гр. д. № 978/2009 г.,
IV г. о., Работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а
съдът не е властен да проверява има ли обективна необходимост от
въведената промяна. Липсата на съответното образование за заемането на
длъжността не може да доведе до прилагане на чл. 119 КТ и сключването на
съответното допълнително споразумение, както се поддържа от ищеца.
Работодателят не е имал и задължението да извърши подбор, тъй като
прекратяването на трудовото правоотношение е сторено на основание, което
не предполага осъществяването на такъв.
Излагайки съображенията си по съществото на спора обаче, въззивния
съд намира, че е редно да отчете и Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията О.К..Съобразно това
решение „действително промените в изискванията за заемане на определена
длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно
необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е
натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това
виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни
работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят
изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват
трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не
отговарят на тези нови изисквания. При всички случаи, когато страната прави
възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от
въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен
да изложи съображения в тази насока“.
Съдебната практика категорично и еднозначно приема, че при
проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност – това което е приел и въззивния съд
4
в обжалваното решение. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца
довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да
извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед
нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал
добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба
с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В решение № 417/19.10.2011 г. по гр.
дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е
компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата
за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената
промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите
правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред
които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка
дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на
уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ
включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е
направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя
изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът
може да прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и
решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, където е прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на
злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в
изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато
такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по
ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че
заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от
които могат да се направят подобни изводи. В доразвитие на тази
задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по
гр. дело № 284/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното:
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване
на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи
обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с
права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя
на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл.
328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие) е
използвана целенасочено. След анализ на съдебната практика, в заключение е
прието, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не
доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за
заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е
5
и решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС.
От доказателствата по делото съдът е приел, че само ищцата е със
"средно образование", но няма доказателства, че тя не може да се справя с
работата, като е прието, че точно в обратната насока са събраните
доказателства в първата инстанция, тъй като макар и с по-нисък
образователен ценз ищцата е изпълнявала възложената й работа, съобразно
нейния характер и обем. Направен е извод, че необосновано се явява
повишаването на образователния ценз за заемане на длъжността и съответно е
прието наличието на недобросъвестност в действията на ответника
работодател, който е въвел изискването за по-високо образование единствено
и с цел да се уволни ищцата по делото, а не защото не е можела да изпълнява
трудовите си задължения, поради не притежаваното от нея образование и
възможности. Съдът намира за нужно да посочи в тази насока, че
Работодателят само е променил вида на образованието за заемане на
длъжността, без да е въвел нови изисквания към нея, които да обосновават
тази промяна.За да е налице незаконосъобразна заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение при наличието на злоупотреба с право, е
необходимо да се установи от доказателствата по делото, че промяната в
изискванията за длъжността по отношение на образованието на работника в
случая, е извършено единствено с цел прекратяване на трудовото
правоотношение с работника. Целта на Работодателя в този смисъл е
обстоятелството, което подлежи на доказване, като с оглед презумпцията на
чл. 8 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването на тази презумпция се
носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба с право, в случая –
ищцата по делото. От доказателствата по делото, се установява, че заемалите
тази длъжност са били 6 лица, 4 от които с висше образование.Въззиваемата и
още едно лице, бидейки със средно образование са получили уволнителни
заповеди.В тази връзка съдът приема, че липсват доказателства, за да се
приеме, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ, при
прекратяване на правоотношението с ищцата.Касае се обективни факти и
обстоятелства, плод на желанието на Работодателя да повиши, както
квалификацията на своите служители, така и горното да се съобрази с вече
променената материална база, последната пък свързана с повишаване
качеството на услугата „***“.
6
При тези данни, ВОС приема, че жалбата не съдържа годни основания
за отмяна на атакувания съдебен акт, поради което и същия следва да бъде
потвърден.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356 от 07.02.2023 година, постановено
по гр. дело № 14 000/2022 година, на ВРС, десети състав.
ОСЪЖДА М. Ц. Й., ЕГН ********** да заплати на *** – Варна ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски – възнаграждение за
юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 24
април 2023 година, пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България,
на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7