Решение по дело №1331/2008 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 236
Дата: 16 юни 2009 г. (в сила от 1 юли 2009 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20084310101331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       

                               Р   Е   Ш   Е   Н    И   Е  

                              гр. Ловеч, 16.06.2009 г.

                                                   

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Й.

 

при секретаря.........П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1331 по описа за 2008 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производство с правно основание чл. 82 ал. 1 във връзка с чл. 87 от Семейния кодекс.

 

            Постъпила е искова молба от М.А.А., ЕГН **********, като законен представител на АНАТОЛИ МАРИЯНОВ А., ЕГН **********, и АСЕН МАРИЯНОВ А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. С.Т. от ЛАК против М.А.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 82 ал. 1 и чл. 87 от СК. В исковата молба се твърди, че малолетните синове на ищцата – Анатоли и Асен са родени в резултат на съжителството й с ответника М.И., припознал и двете деца. Изтъква се, че няколко години са живели заедно, но преди две години ответникът напуснал ищцата и заживял с друга жена, като през периода, в който престанали да живеят заедно с ищцата, не се интересувал от децата си, не полагал грижи за тях и не предоставял средства за издръжка. Ищцата била принудена сама да осигурява всичко за себе си и двете си деца, като към момента на подаване на исковата молба, била на временна работа от м.септември 2008 г., с чисто трудово възнаграждение от 180 лв. месечно, а преди да започне работа, била дълго време безработна. Посочва се, че няма имущество, от което да се издържа, а в същото време грижите по децата изисквали много средства, в които бащата е длъжен да участва. Твърди се, че двете деца посещават ЦДГ в с. Катунец, която услуга не е безплатна, като на по-голямото дете-Анатоли е открит хроничен бронхит и му предстояло лечение. С оглед на минималните доходи на майката и непрекъснато поскъпващата издръжка на живота, получаването на средства от бащата се оказвало повече от необходимо.

                   В петитума на ИМ, се моли да бъдат призовани на съд и ответникът осъден да заплаща на М.А.А., като майка и законен представител на синовете им, месечна издръжка в размер на 80.00 лева за Анатоли и 70.00 лева за Асен, или общо 150.00 лева месечно за двете деца, считано от една година преди завеждане на настоящия иск, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като на ищцата се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски. 

                   В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Ст.Т.. Поддържа исковата молба така, както е предявена, и моли да бъде уважена.

                   Ответникът М.А.И., се представлява от особен представител – мл.адвокат Р.Н. от ЛАК, назначена на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 2 от ЗПрП, която оспорва исковата молба по размер и счита, че претендираните месечни издръжки са силно завишени, тъй като не е установено какви са реалните възможности на ответника.

            От приложените по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Анатоли Мариянов А. № АОД 000438/17.09.2002 г. на Община-Ловеч; удостоверение за раждане на Асен Мариянов А. № АОД 000269/02.07.2004 г. на Община-Ловеч; 2 бр. служебни бележки на ЦДГ-с. Катунец от 24.11.2008 г.; служебна бележка изх.№ 1052/20.11.2008 г. на Дирекция “Бюро по труда”-Луковит; удостоверение изх.№ 9852/20.11.2008 г. на Община- Угърчин; Служебни бележки № 48 и 49/25.05.2009 г. на ЦДГ-с. Катунец; Служебна бележка изх.№ 133/15.05.2009 г. на Дирекция “Бюро по труда”-Луковит; Амбулаторен лист № 1411/04.12.2008 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата от 28.11.2008 г. /оригинал/; писмено становище на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Ловеч, от показанията на разпитания свидетел Калоян Адрианов Романов, както и от доводите на ищцата и процесуалния представител на ответника, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

                   Безспорно е по делото, че страните са живеели заедно, без сключен граждански брак, като от съвместното си съжителство имат родени две малолетни деца – Анатоли Мариянов А., роден на 16.09.2002 г., и Асен Мариянов А., роден на 29.06.2004 г.

Установи се, че от 2005 година /в т.см. показанията на св.Романов/ страните са разделени, като майката, заедно с децата живеят в с. Катунец, на квартира, без заплащане на наем, а само на сметките за електричество и вода. Ищцата се грижела за децата, като в редки случаи помощ й оказвали родителите й. При извършеното социално проучване, на основание чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт, ищцата споделила, че от раздялата й с ответника, същият не се обаждал и не е търсил информация за децата, както и не е изпращал никакви финансови средства за издръжката им, нито подаръци по празниците. Ищцата потвърди незаинтересоваността на бащата към децата и в съдебно заседание.

                   От Служебна бележка изх.№ 133/15.05.2009 г. на Дирекция “Бюро по труда”-гр.Луковит, е видно, че майката М.А.А., за времето от 01.01.1990 г. до 15.05.2009 г., е регистрирана като търсещо работа лице за следните периоди: от 10.07.2007 г. до 12.11.2007 г., от 01.04.2008 г. до 24.09.2008 г. и от 05.01.2009 г.

От приложеното Удостоверение изх.№ 9852/20.11.2008 г. на Община-Угърчин, се установява, че за м. септември 2008 г. ищцата е получила бруто доход в размер на 31.20 лева, а за м. октомври 2008 г. – 179.40 лева.

                   Ищцата е представила Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 28.11.2008 г., с която е декларирала, че получава социални помощи в размер на 180 лева, както и че няма други доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.  

                   По делото не се събраха доказателства за семейното и материално положение и имотно състояние на ответника. Ищцата твърди, че живеел на семейни начала с друга жена и имал друго дете, както и че е заминал в Гърция. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел, но същият не беше категоричен и заяви, че от слухове знае, че “...М.И. е в Гърция...” и че “...М. *** има ново семейство и ново дете...”.

                   При преценката за необходимия размер издръжка на ненавършили пълнолетие деца, следва да бъдат съобразени двете обуславящи я предпоставки, съгласно чл. 85 ал. 1 от СК - нуждите на детето и възможностите на родителя в границите, установени в ПМС №288/10.12.2002 г./от 30 до 80 лева/. Съдът споделя утвърдената съдебна практика /решение № 832/06.04.1972 г. по гр.д.№ 354/72 г.на ВС, II г.о./, че за да се определи размерът на издръжката, която следва да се дава от родителите на децата, необходимо е да са налице доказателства не само за възрастта на последните и доходите на родителите, но и данни, които определят нуждите на децата: здравословното им състояние, дали са ученици и какви разходи са необходими във връзка с това. В случая, малолетният Анатоли е на 6 години, а малолетният Асен на 29.06.2009 г. ще навърши 5 години. От представените служебни бележки № 48 и 49/25.05.2009 г. на ЦДГ – с. Катунец е видно, че децата посещават ЦДГ – с. Катунец, като за периода от м.февруари до м.април 2009 г. включително, за Анатоли е начислена такса в размер общо на 46.60 лева /м.февруари – 10.00 лв., м.март – 14.00 лв. и м.април – 22.60 лв./, а за Асен – такса в размер общо на 23.45 лева /м.февруари – 5.00 лв., м.март – 7.15 лв. и м.април – 11.30 лв./. При социалното проучване е установено, че на Анатоли му предстои записване в първи клас за учебната 2009/2010 г., като в с. Катунец началното училище се закрива в края на тази учебна година и детето ще бъде записано в учебно заведение в друго населено място.

                   Представен и приет като доказателство е и Амбулаторен лист № 1411/04.12.2008 г. на Д-р Атанаска Николова – гр. Ловеч, от който е видно, че детето Асен Мариянов А. е боледувало от остър ларингит и трахеит, като в анамнезата е посочено, че се касае за често боледуващо дете.

Безспорно е, че децата се нуждаят от средства за ежедневни потребности, храна, облекло, а детето Анатоли ще има нужда и от учебни пособия, които следва да се осигуряват и от двамата родители по аргумент от чл. 82 ал. 1 от СК. От събраните по делото доказателства стана ясно, че децата живеят при майка си и тя полага непосредствени ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието им.

                   Като съобрази нуждите на децата от издръжка и възможностите на родителите да я дават, съдът счита, че на Анатоли, роден на 16.09.2002 г., са необходими 70.00 лева месечна издръжка, а на Асен, роден на 29.06.2004 г. – 60.00 лева месечна издръжка, които се дължат и от двамата родители. Съдът съобразява, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата /в този смисъл Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на ПВС, т. 7/, при което съдът приема, че същата следва да отделя месечно по-малка част от издръжките, а именно 20.00 лева – за Анатоли, и 20.00 лева – за Асен. Останалата част от издръжките за децата – съответно 50.00 лева – за Анатоли и 40.00 лева – за Асен, следва да се заплаща от бащата М.А.И.. Няма данни същият да е нетрудоспособен. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от СК, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

                   По изложените съображения, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 82 ал. 1 във връзка с чл. 87 от СК, са основателни и доказани до размер на сумите 50.00 лева – за Анатоли, и 40.00 лева – за Асен и в този размер следва да бъдат уважени, считано от 01.12.2007 година, т.е. една година преди завеждане на иска /01.12.2008 г./. Безспорно се установи по делото, че след раздялата между страните, ответникът по никакъв начин не е полагал грижи за децата, поради което съдът присъжда издръжките и за претендирания минал период от една година преди завеждане на исковата молба. Ето защо, ответникът М.А.И. следва да бъде осъден да заплаща на ищцата М.А.А., като майка и законен представител на малолетните им деца Анатоли Мариянов А., роден на 16.09.2002 г., и Асен Мариянов А., роден на 29.06.2004 г., месечна издръжка в размер на 50.00 лева – за Анатоли, и 40.00 лева – за Асен, начиная от 01.12.2007 г., до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тези издръжки, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

Исковете до пълния претендиран размер от 80.00 лева за Анатоли, и 70.00 лева – за Асен, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

                   При този изход на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 100.00 лева – за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Ловешкия районен съд - сумата 129.60 лева, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

                   ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********,***, обл. Ловешка, ул. “Никола Д.Петков” № 16, на основание чл. 82 ал. 1 във връзка с чл. 87 от Семейния кодекс, да заплаща на М.А.А., ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетните им деца АНАТОЛИ МАРИЯНОВ А., ЕГН **********, и АСЕН МАРИЯНОВ А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 50.00 /петдесет/ лева – за АНАТОЛИ, и месечна издръжка в размер на 40.00 /четиридесет/ лева за АСЕН, начиная от 01.12.2007 година, до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тези издръжки, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

Исковете до пълния претендиран размер от 80.00 лева за Анатоли, и 70.00 лева – за Асен, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

                   ОСЪЖДА М.А.И., с горните данни, да заплати на М.А.А., с горните данни, сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

                   ОСЪЖДА М.А.И., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки.

                   Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК и подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 16.06.2009 година.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: