№ 255
гр. Момчилград, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100510 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД от З.
Ю. Х. и А. А. Х. и двамата чрез адвокат пълномощник, против С. А. Х. за
отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт вписан в Служба по
вписванията- Момчилград с Вх.рег.№ 4/07.01.2014 год., акт №4, том I, дело №
4/2014г.
В исковата молба се твърди, че на 07.01.2014 г. е сключен посоченият
договор, с който ищците дарили на ответника, собствените си ½ ид.част от
ПИ с идентификатор №48996.103.8 по КККР на гр. Момчилград, одобрен със
Заповед № РД-18- 275/03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на АГКК
целият с площ 553 кв.м. с адрес на поземления имот в гр. Момчилград,
ул.“*****“82, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин
на трайно ползване: “ниско застрояване до 10 метра“, при граници на имота:
ПИ с идентификатор №48996.103.73, ПИ с идентификатор №48996.103.9, ПИ
с идентификатор № 48996.103.10, ПИ с идентификатор № 48996.103.7, като
на мен прехвърлиха построените в този имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 48996.103.8.1 със застроена
площ 87 кв.м., състоящ се от три стаи, баня и коридор, СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с идентификатор № 48996.103.8.2 със застроена площ 43 кв.м.
по документ за собственост и 46 кв.м. по скица и МАСИВЕН ГАРАЖ с
1
идентификатор №48996.103.8.4 със застроена площ 35 кв.м. След сключване
на договора, в края на 2017 год., изпаднали в трайна нужда от издръжка.
Единственият получаван доход бил в размер на пенсия от 300 лева от страна
на ищцата З. Х. и 200 лева от страна на ищеца- А. Х.. И двамата страдали от
няколко заболявания, изискващи средства за лечение. Доходите им не били
достатъчни да покрият нуждите от храна, лекарства и битови консумативи.
Твърдят, че поискали от ответника издръжка, каквато той не им осигурил.
Молят за отмяна на дарението и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адвокат пълномощник е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Възразява ищците да са
изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като имали средно високи пенсии,
живеели в негово жилище, чийто сметки за ток и вода се плащат от
ответника. Твърди, че постоянно изпраща средства на ищците, поема
болничните им разходи и им купува дърва. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За основателността на иска, в тежест на ищците е да докажат в
кумулативност следните предпоставки: наличието на договор за дарение на
процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка и
отправянето на покана за предоставянето на такава. Ответната страна следва
да проведе насрещно доказване, както и да установи, че е предоставял
средства за издръжка.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен по следните съображения:
Между страните няма спор относно родствените им връзки, както и
относно извършеното в полза на ответника дарение на процесните недвижими
имот от страна на родителите му. Наличието на договор се установява от
представения нотариален акт като съществуването му не се нуждае от
доказване. Съдът не признава други факти и обстоятелства.
Ищците твърдят да са отправили искания за предоставяне на издръжка,
които останали неудовлетворени. По делото е представена и приета
2
нотариална покана, получена от ответника на 29.03.2021 год., в която се
твърди, че З. Ю. Х. и А. А. Х. са изпаднали в крайна нужда от 2017 год., но по
делото няма ангажирани доказателства в тази насока. По делото са
представени и приети разписки от пощенска служба, от които е видно, че
ответника през месец февруари и месец март 2022 год. е превел на ищците
сумата от общо 400 лева, която сума не е потърсена от тях.
Както приема ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика,
при този иск е необходимо да бъде изследвано дали дарителите са изпаднал в
трайна нужда, която може да е била факт, както към датата на поканата,
отправена преди исковата молба, така и към датата на исковата молба, която
сама по себе си също има значение на покана /в т.см. Решение № 435/
2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на
ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС и др./. Исковата молба има характер на
покана, поради което и следва да се приеме, че до приключване на устните
състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е осъществил факт с правно значение в
хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази.
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД, дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са –
трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него
до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
Необходимо е дарителите също така да не могат да си осигурят издръжка
чрез собствените доходи и имоти.
Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че
договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно
задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и
допустима при наличието на призната от закона причина, която да я
оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави
изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки,
разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна
материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя
- да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на
договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което
3
не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък
неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за
прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за
неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез
конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за
дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде
върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението.
Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед
неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната
възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати
възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е
предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на
дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и правна
теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения
възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва
определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното
задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото
неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното
дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо
дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето
съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй
като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в
правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е
основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение.
Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и
относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника,
лежи върху ищеца.
От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е възрастен човек –
родена през 1937 г. От приетите писмени доказателства във връзка със
здравословното й състояние и назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че З. Ю. Х. е била освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” АД гр.Кърджали на 09.07.2020 г. и й определена 100%
4
т.н.р. с чужда помощ. Същата е била в увредено общо състояние, на
инвалиден стол, с поставен катетър, поради невъзможност за контролиране на
тазовте резервоари, с левостранна хемипареза. Страда от тежки сърдечно-
съдови и неврологични заболявания. Извършена й е била операция-
протезиране на лявата колянна става. Страда от мозъчно-съдова болест,
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето. През м.септември 2016
г. е претърпяла сърдечна операция за протезиране на аортна клапа. При
наличните тежки заболявания и стадия в който се намират, се приема, че не е
в интерес на здравето й да бъде транспортирана за преглед. Заключението на
вещото лице е че З. Ю. Х. не е в състояние да се самообслужва и да полага
обичайните ежедневни грижи за себе си. З. Х., като диспансеризирана
получава безплатни лекарства във връзка със заболяванията които има. Други
доказателства за здравословното състояние или необходимост от лечение и
приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни например за нужда
от спазване на специален хранителен режим или извършване на
възстановителни и поддържащи процедури.
В материалите по делото не са налице документи с медицинско
съдържание относно здравословното състояние на А. А. Х. и такива не са
ангажирани в хода на делото.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения,
следва да се кредитират като ясни и компетентни. След извършване на
съответните проверки и анализи, експертът е посочил, че необходимите
средно месечните разходи на домакинството на З. Х. и А. Х. с включени
разходи за ел.енергия, ВиК услуга и данък сгради са в размер на 622,00 лева.
От необходимите месечни разходи за издръжка на домакинството на З. Х. и
А. Х. в размер на 622,00лева, следва да бъдат намалени с разходите за вода в
размер на средно 15 лв., ел.енергия в размер на средно 40,00 лв. и данъци
сгради и такса битови отпадъци в размер на средно 8,00 лв., които по
документи са заплащани от ответника С. А. Х., т.е общо в размер на месец
63,60 лв. Или разходите за издръжка на домакинството на З. и А. Х. средно на
месец се оформя в размер на около 559,00 лева. Средномесечният доход от
пенсия, добавки и помощ по чл. 70 от ЗХУ на З. Ю. Х. за периода от
01.01.2020 до 31.12.2021 г. общо е в размер на 5552,00 лева или 462,60 лева на
месец. За определяне на средно месечния доход от пенсия и добавки на А. А.
Х. за периода от 07.2020 г. до 06.2021 г. общо пенсия плюс добавки е в размер
5
на 3600 00 лева, за съшия период средно месечния му доход 300,00 лева.
Средно месечните (паричен доходи) на домакинството З. Х. и А. Х. от пенсии
добавки но МПС и помощ но чл.70 от ЗХУ е 462,60 + 300,00 =общ паричен
доход в размер на 762,60 лева. Дори и до бъдат изключени помощите по
ПМС, които са временно подпомагане от приходите на домакинството за
месец в размер на 100 лева, то средно месечният доход от 762,00 лева
намален със 100,00 лева остава в размер на 662,00 лева и отново надвишава
средномесечният им разход, който е в размер на 559 лева. Освен това от
данните по делото се установява, че ищците живеят в жилище собственост на
ответника и не заплащат наем за същото. От приетата по делото СЧЕ се
установява, че средната пазарна цена на наема на имота с идентификатор
48996.103.8.2 по КККР на гр.Момчилград, одобрен със заповед № РД-18-
275/03,05,2019 г. на ИД на АГКК,намиращ се в гр.Момчилград , ул. „*****“
82, със застроена площ 46 кв.м. за периода от 2014 г. до юни 2022 година е
158,00 лева на месец.
От изложеното следва, че месечният приход на ищците превишава
месечният разход. При това положение, не може да се приеме, че
притежаваните средства не са достатъчни за издръжката им. Отделно, от
свидетелските показания се установява, че същите обитават имот, който е
ремонтиран и обзаведен със съдействието на ответника и липсват данни за
битови неудобства. Никой от свидетелите не заяви, ищците да са споделяли,
че притежаваните средства не им стигат за покрИ.е на нуждите от лекарства,
храна или други консумативи.
Ищцата З. Ю. Х. в съдебно заседание потвърди, че със съпруга си
живеят в допълнителна постройка на ул. „*****“ 82 в гр.Момчилград, в която
първоначално е нямало ток и вода, но впоследствие съпругът й я е
ремонтирал и пригодил за живеене. През 2012 и 2016 год. е претърпяла
операции, на които я е придружавал нейния внук. Ищцата заяви, че не желае
парите изпращани й от ответника, защото била обидена.
Ищецът А. А. Х. заяви, че след завръщането си от Турция са живели в
къщата си, на първия етаж и никога не са живели на втория етаж. Сега
живеели в друга в къща, в задната страна на двора. Постройката била
ремонтирана от него самия с помощта на сина му С.. Синът му С. помагал със
сметките и ги карал до болницата, а когато го нямало им помагал внукът им
6
Каан.
Според св. Каан Мартинов Харалампиев, който е внук на ищците и
понастоящем на 28 години твърди, че основно той се грижел за ищците,
поемал техните разноски и ги придружавал на медицински прегледи.
Същевременно свидетелят е живеел и в чужбина и не е имал постоянни
доходи. От думите на св. Харалампиев (св. на ищците) се потвърждават
твърденията на ответника, че последният е купувал дърва на ищците,
изпращал е пари за сметките им и ремонтирал постройката, в която ищците
живеят. Това се разбира и от показанията на св. А.И.С..
Св. М.А.М., който е тъст на ответника и съсед на страните заяви, че след
брака на ответника с дъщеря му отношенията между страните са се
развалили, но въпреки това зет му продължавал да се грижи за родителите си,
да плаща сметки, пазарува и изпраща пари. Знае че ответникът е ремонтирал
постройката, в която сега живеят ищците, а брат му и семейството му живеят
на първия етаж от къщата, която е дарена от ищците на брата на ответника и
че никога ищците на се живеели на втория етаж. Последното се потвърди и от
св. Х.М.М. и св. С.Д..
В показанията си св. Х.М.М. и св. С.Д. заявяват, че са участвали в
ремонта на постройката, в която живеят ищците. Ремонтът е бил направен от
ответникът, който се грижел за родителите си, когато е в България, изпращал
им пари, купувал дърва. Според свидетелите С. Х. се прибирал в България по
няколко пъти в година за по 10 дни и 20-30 дни през лятото. Братът на
ответника не се грижел за родителите им, защото преимуществено живеел в
чужбина, не им е изпращал пари, а след завръщането си не работел.
От съвкупния анализ на обясненията на страните и свидетелските
показания съдът установи, че ищците живеят в допълнителна постройка в
гр.Момчилград, ул.“*****“ № 82, ремонтирана съвместно от ищеца и
ответника, че ответника се грижи за ищците като им изпраща пари, плаща им
сметките за ток, вода, данъци, купува им дърва и ги придружава в болнични
заведения. За ищците полага грижи и внукът им Каан. Показанията на
свидетелите се припокриват в множество детайли и създават представа за
бита и поведението на ищците. Разказите на ищците не разколебават горните
изводи, т.к. не противоречат на изнесената информация и не свидетелстват за
конкретни факти във връзка с твърдяното затруднено материално състояние.
7
Вярно е, че положението на пенсионерите в страната не е завидно откъм
финансова страна, но в настоящия случай се установява, че ищците
задоволяват ежедневните си битови нужди и с помощта на ответника, който
им изпраща пари, плаща им сметките за ток и вода и последните живеят в
жилище собственост на ответника, без да заплащат за това наем и което
жилище е ремонтирано и от ответника, за нуждите на ищците.
С оглед горното и предвид съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че паричните доходи
на ищците – дарители, са в състояние, с оглед възрастта и здравословното им
състояние, да осигурят в пълен размер екзистенц минимума за преживяване,
като включително е налице и остатък от парични средства.
По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа
дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и
поиска издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само морално,
но и правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението,
когато се отказва помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на
закона е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със
средства за издръжка и гледане. От общата преценка на доказателства обаче,
не се установява ищците да да изпаднали в такова трайно материално
затруднение, което да налага отмяна на дарението като изключителна и
крайна мярка. Още повече същите са отказали да получават изпратените от
ответника средства през 2022 год. Не се установява парични средства за
задоволяване на елементарни житейски нужди да са им липсвали, дори
напротив. Нямат нужда от непосредствени физически грижи, без които
съществуването им да е невъзможно, извън нормалните такива с оглед
възрастта им. Следователно, предвид горните разсъждения и анализ, съдът
приема, че не се доказа пълно и главно ищците да са изпаднали в трайна
нужда от издръжка. Тя е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от получаваните от него средства или притежаваното имущество /в т
.см. Решение № 275/26.03.2009г. по гр.д. 5837/2007г. на ВКС, IV г.о./. В
случая разходите, необходими за задоволяване на нуждите на ищците се
установяват от приетите по делото доказателства, като същите не надвишават
приходите, дори напротив. Не се установява елемент от фактическия състав
на нормата на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД – нужда от издръжка, като
доказателствената тежест за наличието на посочената предпоставка лежи
8
върху ищците. Ето защо и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се добави, че с оглед събраните доказателства, се установява
да е налице и още едно основание за отхвърляне на претенцията. Отмяната на
дарението е изключителна мярка, която се допуска от закона, само ако
непризнателността на надарения е приела драстична форма. В случая не се
установява подобна непризнателност, като по делото се установява, че
ответникът осигурява дом на ищците, плаща им сметките за ток, вода,
болнични лечения, купува им дърва, изпраща им допълнителни средства . В
тази връзка, според ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГК на ВКС, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,
когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, а такова не се
установява.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответника.
Направено е съответно искане, представени са доказателства за сторени
такива в размер на 50 лева – депозит за ССЕ, 50 лева- депозит за СМЕ и 1000
лева – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ю. Х., с ЕГН:********** и А. А. Х., с
ЕГН:********** и двамата от гр.Момчилград, ул. „*****“ №82, против С. А.
Х., с ЕГН:**********, адрес: гр.Момчилград, ул.“*****“ № 82, иск за
отмяна на основание чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД на договор за дарение на
недвижим имот, сключен на 16.08.2013 г. с нотариален акт вписан в Служба
по вписванията - Момчилград с Вх.рег.№ 4/07.01.2014 год., акт №4, том I,
дело № 4/2014г., с предмет следния недвижим имот – ½ ид.част от ПИ с
идентификатор №48996.103.8 по КККР на гр.Момчилград, одобрен със
Заповед № РД-18- 275/03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на АГКК
целият с площ 553 кв.м. с адрес на поземления имот в гр.Момчилград, ул.
9
“*****“ 82, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин
на трайно ползване: “ниско застрояване до 10 метра“, при граници на имота:
ПИ с идентификатор №48996.103.73, ПИ с идентификатор №48996.103.9, ПИ
с идентификатор № 48996.103.10, ПИ с идентификатор № 48996.103.7, като
на мен прехвърлиха построените в този имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 48996.103.8.1 със застроена
площ 87 кв.м., състоящ се от три стаи, баня и коридор, СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с идентификатор № 48996.103.8.2 със застроена площ 43 кв.м.
по документ за собственост и 46 кв.м. по скица и МАСИВЕН ГАРАЖ с
идентификатор №48996.103.8.4 със застроена площ 35 кв.м, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. Ю. Х., с ЕГН:********** и А. А. Х., с ЕГН:********** и
двамата от гр.Момчилград, ул.„*****“ № 82 да платят на С. А. Х., с
ЕГН:**********, адрес: гр.Момчилград, ул.“*****“ № 82, сумата от
общо 1100 лв. (хиляда и сто лева) - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10