Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на глава ХХІ-ва НПК С Присъда № ..../12.04.2011 г. по НОХД №.../2011 г. на ГОРС подсъдимите Н. Г. П., роден на ...... г. в гр. Г., български гражданин, с постоянен адрес гр.Л., ул.”В. Л.” № ..., неосъждан, с основно образование, с ЕГН * и Н. Х. П., роден на ...г. в гр.Л., български гражданин, с постоянен адрес гр.Л., ул.”В. Л.” № ... , неосъждан, с основно образование, с ЕГН * са били признати за виновни в това, че на 30.08.2010г. в гр.Л. в съучастие помежду си като съизвършители употребили сила с цел да принудят орган на властта – Х. П.К. и А. Б. К. – служители на РУП гр.Г., да пропуснат нещо по служба – да не извършат проверка на документите за самоличност и за управление на моторно превозно средство на Н. В.П.., поради което и на основание чл. 269 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2, вр. чл.54 и чл.36 от НК, съдът ги осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК, Районният съд ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложените наказания, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ПодаденÓ е въззивна жалба от адв. Р. И. ,като защитник на подсъдимия Н. Х. П. против присъдата, посочена по-горе. В жалбата адв. И. заявява, че при провеждане на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допускайки до разпит в съдебната зала въоръжено лице и неуважавайки искане за прекратяване на наказателното производство, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Освен това защитникът твърди, че са били допуснати нарушения и на материалния закон тъй като не са събрани безспорни доказателства относно вината на подзащитният му. Поради това и моли въззивният съд, присъдата на ГОРС да бъде отменена и постановена нова, оправдателна такава. В съдебно заседание, към жалбата на Н. Х. П., на основание чл.320 ал.5 от НПК се присъедини със същите искания и вторият подсъдим Н. Г. П., чрез защитника си, А. Д. от ВТАК. Подаден е против присъдата и протест, немотивиран от наблюдаващия прокурор в който се твърди, че съдебният акт е неправилен тъй като наказанията са неоправдано занижени. Иска се завишаване на наложеното наказание в размер посочен от прокурора пред първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВТОС, проведено на 09.06.2011 г., представителят на В. поддържа протеста и заема становище че жалбите са неоснователни, тъй като първоинстанционния съд е произнесъл обоснована присъда досежно събирането на доказателства. Подсъдимият Н. Х. П. заявява, че поддържа жалбата си и не се счита за виновен, а вторият подсъдим Н. Г. П. – не се явява. В правото си на последна дума явилият се подсъдими моли за отмяна на осъдителната присъда. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 НПК прие за установено следното: Подадените въззивни жалби са частично основателни макар и на друго основание. Преди да пристъпи към обсъждане на фактическата обстановка по делото и правните изводи, които следват от нея, настоящият въззивен състав, счита, че следва да се произнесе по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основното оплакване на защитникът А. И. и на подсъдимите, съдът определя като такова за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 55 от НПК, както в хода на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, което е довело до ограничаване процесуалните им права на защита. Съдът приема съображенията на двамата защитници изложени в пункт 2-ри от подадената въззивна жалба, като констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото макар и различни от тези посочени от адвокатите. Налице са такива нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 348 ал. 3 т.1 от НПК, които са съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, свързани с провеждането на така нареченото бързо производство. В чл. 55 от НПК изчерпателно са изброени правата на обвиняемия, които гарантират осъществяване правото му на защита в пълен обем, включително и да участва той и защитникът му при извършване на действия по разследването и други процесуални действия. Досъдебното производство е било образувано и е започнало от разследващия орган като „бързо”, тъй като очевидец е посочил лицата извършили престъплението – на основание чл. 356 ал. 1 т. 4 от НПК. Бързото производство е образувано на осн. чл. 356 ал. 3 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването – разпит на свидетел очевидец от 30.08.2010г. Съгласно разпоредбата на чл. 356 ал. 4 НПК, лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първо действие по разследването срещу него. Следователно, от момента на извършване на разпита на свидетеля очевидец, подсъдимите Н. Х. П. и Н. Г. П. , по силата на закона, са придобили качеството на обвиняеми. Като такива, те имат право да упражняват всички права, които им предоставя закона в чл. 55 от НПК. Видно от приложените в досъдебното производство доказателствени средства, разследващият орган не ги е запознал с правата им и новото процесуално качество, включително и с правото им на защитник, който да участва при извършване на действията по разследване. Независимо от обстоятелството, че към 08.09.2010г. и през целия месец септември двамата подсъдими са имали качеството „ обвиняем” по досъдебното производство, на същата дата и по нататък през месеца разследващият орган е извършил разпити пред съдия при условията на чл. 223 от НПК на свидетелите Х. П. К., А. Б.К., В. Н. В. и И. Р.Бе. Съгласно чл. 223 ал. 2 от НПК, органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. В случая, П. са били лишени от възможността да участват при разпита им защото не е била дадена такава възможност, тъй като не са били уведомени за тези разпити от разследващия орган. А поради не разясняване на правата им като обвиняеми и допускане на нарушение на разпоредбата на чл. 55 от НПК, са били лишени и от възможността да участват и защитници при извършване на това процесуално следствено действие. Констатираните нарушения по чл. 55 от НПК и чл. 223 ал. 2 от НПК са съществени, защото са ограничили правото им на защита на досъдебното производство. Още в повече първоначалното обвинение на лицата е било друго, такова по 270 ал.1 от НК. Обстоятелството, че с постановление от 02.09.2010г, наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура гр.Г., на осн. чл. 357 ал. 2 от НПК е преобразувала бързото производство в производство по общия ред не санира констатираните нарушения. Това е така защото преобразуването води единствено до изключване действието на специалния седмодневен срок, определен за разследващия орган в ал. 5 и тридневен срок за произнасяне на прокурора, посочен в чл. 357 ал. 1 от НПК. Като последица, преобразуването предполага вече срокове на разследване, посочени в чл. 234 от НПК, но в никакъв случай то не може да доведе до промяна на качеството обвиняем, получено вече по силата на закона. Тези нарушения на процесуалните правила са съществени и са основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на прокурора, но в случая те се явяват неотстраними защото вече са събрани основните доказателства. Целта на следственото действие „разпит пред съдия на свидетел” е да се закрепят показанията на тези свидетели, тъй като са от изключително значение за разкриване на обективната истина, но с оглед изминалия период от време, тази цел не би могла да се постигне вече. С повдигане на обвинението от прокурора чрез обвинителния акт което е обаче за друго престъпление различно от това за което е било образувано делото , в съдебната фаза на процеса, подсъдимият разполага с възможност да реализира правото си на защита в пълен обем. Ето защо, в конкретния случай нарушението по чл. 55 от НК, не е основание за връщане на делото на прокурора, тъй като се явява неотстранимо. Именно по този начин Районният съд, не е поставил на обсъждане и не е отстранил допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите на досъдебното производство.Нещо в повече същият е прочел на осн. чл. 281 ал. 1 т. 1 и т.2 от НПК показанията на свидетелят Б. в хода на съдебното следствие и го е включил в доказателствения материал, като се е позовал и на него при постановяване на осъдителната си присъда,както и на доказателства, събрани в нарушение на чл. 223 ал. ал. 2 от НПК. Така е допуснал самостоятелно нарушение на процесуалните правила, което също е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите в хода на първоинстанционното производство. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не може да бъде отстранено от Окръжния съд. Отстраняването на това нарушение може да стане от ГОРС чрез извършване на непосредствен разпит на посоченият свидетел, без да се допуска приложението на чл. 281 от НПК, поради което и присъдата следва да се отмени на осн. чл. 335 ал. 2 НПК ,а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Допуснати са били обаче в хода на съдебното производство и други нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.269 ал.3 т.3 НПК, давайки ход на делото в отсъствието на Н. Г. П.. В последното по делото заседание, проведено на 12.04.2011 г., подсъдимият не се явил, а съдът е определил с оглед това, че присъствието на Н. Г. въпреки повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление, не е задължително и следва да се приложи разпоредбата на чл.269 ал.3, т.3 НПК. Поради това съдът дал и ход на делото, а по-късно и го решил по същество със своя съдебен акт – присъдата. Следва да се отбележи, че до тази дата въпросният подсъдим се е явявал редовно по делото както на досъдебното производство така и на съдебното такова. На него му е било повдигнато обвинение първоначално с Постановлението от 02.11.2010г. и с Обвинителния акт все за извършено престъпление по чл. 269 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Взета му е и мярка за неотклонение – „Подписка” , като същият се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/в съдебното производство това се явява съдът/. За това престъпление законодателят е предвидил възможно наказание – лишаване от свобода до шест години, тоест същото се явява тежко по смисъла на НК. Това предпоставя и приложението на чл.269 ал. от НПК, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. В случая с неявяването на Н. Г., което е станало по неуважителни причини, съдът е трябвало да извърши проверка на няколко групи обстоятелства въпреки заявеното в съдебната зала от втория подсъдим, Н. Х., че внукът му бил напуснал пределите на РБ. Както сам правилно е преценил, подсъдимият е бил редовно призован именно на адреса посочен в делото и без да сочи извиняващи отсъствието си причини не се е явил, поради което е трябвало да се измени мярката му за неотклонение и на основание чл. 71 ал.1 от НПК да се постанови принудителното му довеждане. Съдебната практика е последователна, че би било налице съществено процесуално нарушение , ако съдът разгледа и реши делото в отсъствието на подсъдимия, когато неговото явяване е задължително, без да е направил всичко необходимо за неговото издирване, призоваване и изясняване по един категоричен начин, че подсъдимият е скъсал процесуалните си връзки с органите на наказателния процес. Това/категоричността/ би се установила както чрез повтаряне процедурата за призоваването, така и чрез събиране на допълнителна информация и данни от органите на МВР и живущите на същия адрес, че подсъдимият се е преместил или от продължителен период от време фактически не живее там и новото му местонахождение е неизвестно. Не така е станало в конкретния случай, още в повече Н. Г. е заявил, че желае да даде обяснения по обвинението на по-късен етап от делото. При всички положения ,за да даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия Н. Г., съдът е трябвало в определението си да посочи конкретните доказателства, въз основа на които установява определен фактически състав за задочното производство. Съдът в настоящия си състав счита, че са били нарушени съществено правата на подсъдимия, като е било допуснато Задочно производство и разглеждане на делото в негово отсъствие, противно на закона, визираното в чл.269 ал.3 т.3 НПК поради изложените по-горе съображения. В заключение, настоящата инстанция приема, че ГОРС е подходил схематично и фрагментарно при изготвянето на мотивите си. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПК, съдът взема решенията си въз основа на вътрешното си убеждение, което е задължително да се изгради на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Липсата на този сериозен и задълбочен анализ, както и на логични, убедителни и законосъобразни правни съображения, а не на бланкетни такива, сочат на практика за липса на мотиви. В случая не е обсъден противоречивия доказателствен материал, доколкото от разпита на свидетелите се очертават две групи сочещи противоречиви твърдения касаещи фактическата обстановка и поведението на участвалите при проверката лица. В мотивите си, решаващия съд е посочил само, че изводите му относно установената фактическа обстановка се потвърждават от показанията на св.св.К., К., М., Т., Х., Д., Б., Г., Д., В. и Б., без да се обоснове кой от тях какво точно доказва от нея. Освен тях обаче по делото е бил разпитан и друг свидетел – Р.Х. И., чиито показания се разминават съществено с тези на полицейските служители – А.К. и Х. К. Такива противоречия има и в показанията на останалите и извън посочените по горе двама свидетели, повечето от които заявява‗ че упражняване на насилие и сила от страна на подсъдимите спрямо полицаите не е имало. Твърди се точно обратното, за неправомерно поведение на служителите на МВР спрямо детето Н. В. П.. Като не е констатирал противоречието в доказателствата в тази насока и не е дал отговор на въпроса кое обстоятелство приема за установено и въз основа на кои доказателства, както и защо едни от тях се приемат а други се отхвърлят, Районният съд е допуснал нарушение на чл.305 ал.3, изр.2 НПК и е направил голословни изводи, без да се мотивира точно на кои доказателствени средства дава вяра и кои от тези средства кредитира и причините за това. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за наказателната отговорност на подсъдимите. Горните изводи сочат до липса на мотиви по смисъла на чл. 305 ал.3, изр.2, във вр.с чл.348 ал.3, т.2 от НПК Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени по своя характер.Същите са довели не на последно място и до ограничаване правото на подсъдимия Н. Г. за непосредствено участие в процеса, като е налице в случая разпоредбата на чл.348 ал.3 НПК за наличие на нарушения по реализиране правото на защита на страните и липса на мотиви.Същите са довели до ограничаване правата на подсъдимите и те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.Това налага отмяна на присъдата,като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При констатираните нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите, настоящият състав на въззивния съд счита, че не следва да обсъжда останалите оплаквания, направени с жалбата. Те трябва да се имат предвид и обсъдят от решаващия съд, при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 пр. 2, във вр. с чл. 335 т. 2, във вр. с чл. 348 ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК В. о. с. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Присъда № ..../....2011 г. по НОХД № .../2011 г. , по описа на Районен съд гр.Г.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 346 т. 1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |