Решение по дело №846/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                               Номер                260062                    22.02.2021г.             град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка ТрънджиЕ.

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Лилия Кирякова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№846 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №260036 от 20.10.2020г. постановено по гр.д.№1070/2019г.  по описа на същия съд, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.В.Б., ЕГН-********** ***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***, искове по чл.124 от ГПК, по чл.537 ал.2 от ГПК, по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.31 ал.2 от ЗС- за признаване, че ищецът е собственик на ½ идеална част от имот:  ½  ид.част от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ - пл.№3540, от запад-улица, от юг УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б.,Ф.Б., П.П.и улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажната масивна къща, а ответника е собственик на остА.лата ½  ид. част от този имот, която собственост е придобита по наследство от сестра им  А.Б., а последната придобила собствеността върху имотите по давност, изтекла в периода  от 29.07.2009г. до 02.11.2017г. и за отмяна на  констативен НА №*** от 13.12.2004г. за придобиване на имота по давностно владение и прогласяване нищожността на НА №*** от 16.12. 2004г. за покупко-продажба на същия имот до размера на ½ ид. части от имота като противоречащ на закона и заобикалящ го, над 1/6 ид.ч. от този имот до пълния претендиран размер от ½ ид.ч., както и да бъде осъден ответника да заплаща на ищеца  сума от по 700лв месечно, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от процесния имот, считано от датата  на исковата молба-15.10.2019г. ведно със законната лихва.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.В.Б., ЕГН-********** ***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***, евентуални  искове по чл.124 от ГПК, по чл.537 ал.2 от ГПК, по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.31 ал.2 от ЗС- за признаване на ищеца, че е собственик на 3/16 идеални части от имота: ½  ид. част от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ- пл.№3540, от запад-улица, от юг-УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажна масивна къща, а ответника е собственик на остА.лите 13/16  ид. части от този имот и за отмяна на  констативен НА №*** от 13.12. 2004г. за придобиване на имота по давностно владение и прогласяване нищожността на НА №*** от 16.12.2004г. за покупко-продажба на същия имот до размера на 3/16 ид. части от имота като противоречащ на закона и заобикалящ го, както и да бъде осъден ответника да заплаща на ищеца  сума от по 700лв месечно, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от процесния имот, считано от датата  на исковата молба-15.10.2019г. ведно със законната лихва. Със същото решение е осъден  Г.В.Б. да заплати на Л.В.Б. сумата от 1500лв разноски за производството.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция Г.В.Б. чрез пълномощника си адв. Н.Р. като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Повтарят се фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно, че страните са братя, наследници на сестра си А.В.Б., починала  на 02.11.2017г.,както и на родителите  си-майка С.Г.Б., починала  на 29.07.2012г., и на баща си В.И.Б., починал на 26.01.1992г. За процесният имот се поддържа, че той представлява къща, построена от баща им, като след смъртта му трите му деца стават собственици на по 1/8 ид.ч. по отношение на първи жилищен етаж, както и съсобственици на ½ ид.ч. от парцела при същите квоти. Твърди, че ответникът снабдил майка си с нотариален акт за собственост върху процесния имот по обстоятелствена проверка  с нот. акт №***, том V, рег.№6531,дело № 834 от 13.12.2004г. на нотариус Х. с район-В.ски районен съд и три дни по-късно купил ½ ид. ч. от парцела и първия етаж. Жалбоподателят оспорва този нотариален акт с доводи, че майка им не се е позовавала никога на придобивна давност и демонстриране на собственически права; че сестра им е живяла с майка си през цялото време след смъртта на баща им, ползвала е също имота и е спала в първия етаж при майка си. Твърди, че страните са собственици на къщата-близнак в същия и съседния парцел без майка им да е демонстрирала владение или да се е позовавала на изтекло такова в нейна полза, като същата била държател на идеалните части на децата си. Поддържа, че  давността никога не е започвала да тече в полза на майка им поради качеството й на държател на наследствените идеални части на остА.лите наследници. Затова се твърди, че сделката е  недействителна. Твърди още, че ответникът е искал да вземе къщата на майка си и на сестра си приживе за да направи хотел, но не е получил разрешение от тях, което го накарало да  „направи“ нотариален акт по давност и да купи имота от майка си. Твърди се още, че  актовете са недействителни тъй като  транслативният ефект не е настъпил за наследствените идеални части на остА.лите наследници- и че майката не може да прехвърли по 1/8 ид.части от тримата наследника-децата и че тя  е можела да продаде само своите 5/8 ид.ч. от имота на Л., който е собственик по наследство на 1/8 ид. част. Счита, че майка му се е разпоредила с по-голяма част от недвижимия имот отколкото права тя самата притежава, като се иска да се приеме  за установено, че майката  е можела да продаде на ответника  само 5/8 ид.ч., но не и целия  процесен имот доколкото не е можела да се разпорежда с идеалните части на Г. и на А., без съгласието им. Затова договорът  за покупко-продажба бил нищожен на основание чл.26 от ЗЗД за размера на 3/16 ид.ч. Твърди се още в жалбата, че А.Б. е била собственик на УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180  с площ от 320кв.м. по нот. акт и 259кв.м. по скица, както и на втори жилищен етаж от двуетажна  масивна къща построена в този УПИ ХХІХ, ведно с ½ ид.ч. от мазето и от тавА. и ½  ид.ч. от общите части на къщата, придобита чрез покупко-продажба, по нот. акт №460, том ІІ, д.№961 от 28.12.1974г. като се коментира висящо делбено производство по гр.д.№519/2018г. по описа на РС-В., и свидетелските показания по настоящото дело. Застъпва тезата, че  сестрата А.Б. е  живяла приоритетно на първия етаж, наследствен от баща й   като добросъвестен владелец до 02.11.2017г. и е ползвала и втория етаж, като в нейна полза са изтекли повее от 5г. и същата е придобила по давност този първи жилищен етаж ведно с ½ ид.ч. от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажната къща, като страните в настоящия процес  са стА.ли собственици на този етаж при равни права от по ½ ид.ч., но че съдът не е кредитирал свидетелските показания. Твърди се, че наследодателката им сестра е остА.ла да живее в този първи етаж до смъртта си и за нея е изтекла  кратката петгодишна давност по чл.79 ал.2 от ЗС и тя е придобила собствеността  върху ½  ид.ч. от УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 от кв.180 по плА. на гр.В., както и на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна къща в този УПИ и ½ ид.ч. от мазето и тавА. и 1/2 ид.ч. от общите части на къщата. Счита, че е налице разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС като наследодателката им е придобила имота по давност на годно правно основание, манифестирано  и демонстрирано и достигнало до съзнанието на братята й, страни в процеса. Коментира се поведението на насрещната стрА. по спора  по заключване на етажа след смъртта на наследодателката и недопускане на жалбоподателя до процесния етаж, поради което счита, че той следва да му заплаща и обезщетение  от лишаване от правото на ползване на  процесния имот. Счита, че съдът се е произнесъл по спора без да обсъди всички писмени и гласни доказателства. Моли да се допуснат  двама свидетели за установяване на факта, че  придобивна давност в полза на С.Б.никога не е започвала да тече и не е могла да  бъде собственик на процесния по делото имот на това основание. Няма изложени доводи на кое от основанията по чл.266 от ГПК е направено процесното доказателствено искане. Моли да се отмени първоинстанционното решение и се уважат предявените искове. Предвид дадените допълнителни пояснения  от пълномощника на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2021г. доказателственото искане е оставено от въззивната инстанция без уважение като преклудирано по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК и поради липса на необходимост от преразпит на свидетелите, доколкото възраженията на жалбоподателя са в посока за извършване на нова преценка на събраните чрез тях доказателства от стрА. на въззивната инстанция поради превратно обсъждане на  същите от стрА. на първоинстанционния съд, още повече, че свидетелите не се сочат за установяване на нови факти и обстоятелства или за новонастъпили такива при условията на чл.266 ал.2 т.1 и т.2 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с вх.№261565 от 04.12.2020г. подаден от ответника  Л.В.Б., чрез пълномощника си адв.У., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество.  Възразява се по доказателственото искане за разпит на свидетели като преклудирано предвид и на разпитаните свидетели в първоинстанционното производство за същите обстоятелства. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно. В частта  на въззивната жалба относно  установяване на собственост се поддържа, че според  Постановление №6 от 27.12.1974г.  по гр.д.№9/1974г. на Пленума на ВС, наследяването на което се основава исковата претенция  не попада сред изрично посочените в това постановление правни основания за годно упражняване на  добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, за разлика от всички прехвърлителни двустранни или едностранни сделки, административни актове с вещно-правни последици и съдебни решения по конститутивни искове. В тази връзка се навежда извода за неоснователно  претендирано от ищеца придобиване на процесните имоти от А.Б.чрез упражнявано от нея в периода от смъртта на майка й С.Б.от 29.04.2012г. до нейната собствена смърт на 02.11.2017г. добросъвестно петгодишно давностно владение придобито и упражнявано от нея въз основа на универсално наследяване на нейните родители. Счита, че за да има упражняване на владение от стрА. на А.Б.тя би трябвало да упражнява лично за себе си  явна и непрекъсната  фактическа власт с явно демонстрирано намерение за осъществяване на тяхното еднолично своене и възможност за отблъскване на всеки опит или претенция за установяване на чужда фактическа власт върху същите имоти от стрА. на остА.лите наследници. В тази връзка се поддържа, че в исковата молба няма твърдения за наличие на факти и обстоятелства, съответстващи на проява на обективните и особено на субективните признаци /анимуса/ за наличие на съзнателно упражнявА. от А.Б.явно демонстрирА. и непрекъснато осъществявА. от нея фактическа власт върху процесните имоти с намерение за тяхното еднолично своене, които да са противопоставени на ответника Л.Б., след закупуването на имотите през 2004лв; че доказателствата потвърждавали с категоричност, че  А.Б.никога не е упражнявала за себе си фактическа власт нито е имала намерение за тяхното еднолично своене и не е оспорвала фактически и/или юридически правото на собственост на брат си Л.. А.лизират се свидетелските показания, според които А.Б.е ползвала имотите в някакъв период след смъртта на майка й през 2012г. до собствената й смърт през 2017г. без да е налице установена от А. лична фактическа власт насочена към еднолично придобиване на процесните имоти или намерение за еднолично придобиване на първия етаж, като едноличен собственик на процесния долен първи етаж в резултат на извършената от него през 2004г. покупка на имотите. Акцентира  се, че ответникът е едноличен собственик на процесните имоти по покупко-продажба от 2004г., като праводателят се легитимира за собственик на имотите  по давностно владение продължило непрекъснато 10г. .Счита, че ищецът по никакъв начин не е успял да обори доказателствената сила на процесния нотариален акт за обстоятелствена проверка и неговото легитимиращо действие. Коментира се установен от свидетелите факт за еднолично обитаване и ползване от С.Б.на имотите и явно за всички остА.ли наследници със съгласието им и без насрещни техни претенции, противопоставяне или друга форма на смущаване на това еднолично ползване. Повтаря се заявено възражение от ответника в отговора на исковата молба, за еднолично придобиване на собствеността върху процесните имоти по силата на упражнявано от купувача след 2004г. добросъвестно петгодишно давностно владение, респективно недобросъвестно десетгодишно владение в резултат на закупуването им с нотариален акт за покупко-продажба представляващо правно основание за добросъвестно владение по чл.70 ал.1 от ЗС. Аргументира се, че продължаването на майката-продавач да живее в продадените на ответника имоти и да ги ползва еднолично, продължило до  смъртта й -29.07.2012г. не засягало отрицателно факта на наличието и правните последици на действително упражнявано от купувача добросъвестно давностно владение защото тези действия на продавача не представлявали израз на негови едностранни действия, оспорващи владението на приобретателя, включително и посещенията на другите двама наследници  Г. и А. Б. при майка си. Счита, че е доказано по делото, че за времето от 16.04.2004г. до 16.04.2009г.  ответникът Л.Б. е упражнявал явна и непрекъсната фактическа власт върху имотите лично за себе си както и чрез своя праводател майка му С.Б., имаща качеството държател след покупко-продажбата им, действаща за владелеца, годно да го направи собственик поради факта, че не е знаел, че се договаря с несобственик; че давностното му владение е продължило и след смъртта на праводателя му  на 16.04.2009 до тяхното, /на имотите / даряване през 2015г. при изтекъл 10г. период на давностно владение. Акцентира се, че ответникът е бил субект на данъчни задължения и платец за двата имота по ЗМДТ. Коментира се и фактологията  по смяна на собствеността след 2015г. Като неоснователни са квалифицират и акцесорните искове за прогласяване собственически права в по-малки идеални части и за нищожност на договора за покупко-продажба, за отмяна на нот. акт за обстоятелствена проверка от 2004г. и присъждането на обезщетение за лишаване от ползване. По правилността на съдебното решение се сочи, че са налице неправилни фактически и правни констатации, неподлежащи на самостоятелно обжалване, свързано с неупражняване на десетгодишно давностно владение от С.Б.от 1992г. до 2004г., доколкото данните по делото били точно в обрания смисъл и недостоверност на свидетелски показания на св.К., на които дал вяра съда за липса на изрично изявление за своене на имотите от С.Б., вместо на друго установено, че  имотите  са били изцяло нейни, удостоверяващи едноличната й собственост въз основа на което е и съставен КНА. Вторият мотив за неустановеност на придобиване на право на собственост чрез петгодишно добросъвестно давностно владение на Л.Б. след придобиване на имотите в собственост за които праводателят се легитимира за техен собственик с КНА, без купувачът да знае, че праводателят му не е бил собственик по давност. Поддържа се мотива на съда за придобиване на имотите чрез 10годишно давностно владение в периода от закупуването на имота от 2004г. до 2014г. като това владение е присъединено в периода 2015г.-2016г. с владението на новия  собственик на имотите , а след това  същото отново е преминало  чрез неговото присъединяване към Л.Б. през 2016г. продължаващо без прекъсване и към настоящия момент. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Няма ангажирани доказателства от ответника по въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

 Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269  от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на въззивника  Г.В.Б.  и в отговора на въззивната жалба подадена от насрещната по спора стрА. въззиваемия Л.В.Б. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени две групи искове при условията и на евентуалност с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК- за установяване на право на собственост върху недвижим имот в съответните идеални части придобито по наследство или по придобивна давност чрез осъществявано добросъвестно, респективно недобросъвестно владение, съединен с иск за отмяна на констативен нотариален акт за установяване на право на собственост -чл.537 ал.2 във връзка с чл. 587 ал.3 от ГПК и за прогласяване на нищожност на последващ договор за покупко-продажба на същия имот в съответните идеални части поради противоречие със закона или заобикаляне на закона -чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и иск за заплащане на парично обезщетение от ответника за ползата от която е лишен ищеца като съсобственик на имота по чл.31 ал.2 от Закона за собствеността  /ЗС/.

В исковата си молба против Л.В.Б., с ЕГН-********** ***, ищецът Г.В.Б., с ЕГН-********** ***, твърди, че  страните са братя и наследници по закон на А.В.Б., тяхна сестра, починала на 02.11. 2017г., както и наследници на родителите си - майка С.Г.Б., починала на 29.07.2012г. и на бащата  В.И.Б., починал на 26.01.1992г. Твърди се, че сестра им била собственик на УПИ XXIX, отреден за имот пл.№3539 в кв.180 по плА. на гр.В., при граници и съседи по нотариален акт- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица и съседи по скица- от север- УПИ  XXVII-3538; от изток УПИ  III-3540; от запад  -улица  и от юг-УПИ XXVI, с площ от 320кв.м. по нотариален акт и с площ по скица-259 кв.м., както и на втори жилищен етаж от двуетажна масивна  къща, построена в същия   УПИ XXIX-3539 от кв.180 по плА. на гр.В., при същите посочени граници и съседи, съответно по нотариален акт и по скицата, ведно с  ½  една втора идеална част  от мазето и тавА. и ½ една втора идеална част от общите части на двуетажната масивна къща.  Твърди се, че собствеността наследодателката А.Б. придобила чрез договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт № 460, том  II, дело №961 от 28.12.1974г. на РС-В., който имот бил предмет на съдебна делба между настоящите страни по гр.д.№519/2018г. на РС-В., допуснат до делба при равни квоти за двамата съделители по равно. Твърди ищецът, че по висящото делбено дело от разпит на свидетели на ответника Л.Б. било установено, че първият етаж от двуетажната масивна къща бил ползван от А.Б. поради влошено здравословно състояние, пречещо й понякога да се  качва до втория етаж и че  е живяла в първия жилищен етаж с което установила явно фактическо владение, като същевременно с това е ползвала и втория етаж, но приоритетно  живяла в първи жилищен етаж. От тези твърдения ищецът навежда правния извод, че наследодателката А.Б. е била собственица на 1/8 ид.ч. от този първи жилищен етаж  и след смъртта на майка си С.Б.от 29.07.2012г.  А. живяла там като добросъвестен владелец до 02.11.2017г. в резултат на което били изтекли повече от 5/пет/ години и същата придобила по давност този първи жилищен етаж от двуетажна масивна къща,  построена в УПИ XXIX, отреден за имот пл.№3539 в кв.180 по плА. на гр.В. при същите граници и съседи, посочени по-горе, ведно с  ½ идеална част  от мазето и тавА. и ½ една втора идеална част от общите части на двуетажната масивна къща. 

Твърди още ищецът, че процесната къща била построена от баща им, а след неговата смърт, трите му деца  А., Г. и Л., стА.ли собственици на по 1/8 ид.ч. за всеки един по отношение на първи жилищен етаж, както и наследници и на ½ ид.ч. от УПИ, в който се намира къщата, при същите квоти. Твърди ищеца, че ответникът снабдил майка им с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №***,том  V, рег.№6531, дело №834 от 13.12.2004г. на нотариус Г. *** действие РС-В., и три дни по-късно закупил ½ ид.ч. от парцела и  първия етаж. Ищецът поддържа, че оспорва този нотариален акт  за това, че майката на страните е придобила собствеността по давност, защото същата никога не се била позовавала на собственост по давност и не е демонстрирала собственически права. Твърди, че сестра им А. е живяла при майка си през цялото време  след смъртта на баща им; че А. също е ползвала имота и е спала в първия етаж при майка си. Допълва, че страните по делото  са собственици на  къща-близнак на процесната къща, намираща се в съседен парцел, като ищецът живеел в съседния парцел и ежедневно виждал майка си и сестра си  и че никога майка им не се е държала като единствен абсолютен собственик, не е демонстрирала  владение и не се е позовавала на изтекло в нейна полза давностно владение. Навежда извода, че майката е била държател на идеалните части  на трите си деца, като А. не е прекъсвала владението си за своята наследствена 1/8 ид.ч. Оспорва се от ищеца и нотариалния акт за покупко-продажба,  с който ответникът е придобил от майка си процесния имот №***, том V, рег.№5687, дело №841 от 16.12. 2004г. на същия нотариус с довод   за ненастъпил транслативен ефект по отношение прехвърляне на правото на собственост; че нотариалният акт бил недействителен защото прехвърлителката С.Б.не е можела да продаде към 16.12.2004г. ½  ид.ч. от парцела и първи жилищен етаж, тъй като е била собственица само на 5/8ид.ч., а другите 3/8 ид.ч. били собственици на трите й деца или всяко имало по 1/8 ид.ч. Поддържа, че давността не е започвала да тече в полза на майка им защото тя винаги  е била държател  на идеалните части на двамата си сина, а дъщеря й А. е ползвала имота заедно с майка си и поради неизтичането на давността сделката била недействителна. Твърди още, че ответникът Л.Б.  е искал приживе да вземе  къщата на майка си и на сестра си  за да направи хотел, но не получил разрешение от последните, поради което решил да придобие собствеността по описания начин-издаване на КНА и последваща покупко-продажба. Счита, че тези актове са недействителни и че ответникът е собственик само на 1/8 ид.ч. от тези имоти, а след смъртта на майката си и сестра си, е стА.л собственик на ½ ид.ч., а другата ½  ид.ч. била на ищеца.

Твърди още, че А. остА.ла да живее на първия етаж от къщата до смъртта си и в нейна полза изтекла кратка петгодишна придобивна давност при добросъвестно владение, в резултат на което същата придобила приживе имота  по давност, а страните по спора като нейни наследници стА.ли собственици на по ½  ид.ч. за всеки един от двамата от ½ ид.ч. от УПИ XXIX -3539 в кв.180 по плА. на гр.В.  или на  по ¼ /една четвърт/ ид.ч.  от УПИ  и на по ½ /едно втора/ид.ч. за всеки един от двамата от първи жилищен етаж, ведно с на по ¼  ид.ч. от мазето и тавА. и на по ¼  от общите части на двуетажната масивна къща. Счита, че са налице предпоставките на чл.79 от ЗС, а именно, че сестра им А. е владяла единствено и само за себе си процесния имот при демонстрирано категорично и недвусмислено към този имот отношение, достигнало до съзнанието на страните в производството; че същата е придобила имота на годно правно основание упражнявайки фактическа власт върху вещта за срок от 10г. както и промяна в намерението на претендиращия, а именно, че я владее като своя и че тази промяна и ново отношение е достигнало до знанието на собственика. Затова счита, че страните са собственици на имотите при равни права. Моли да се приеме за установено, че ½ ид.ч. от процесния УПИ и  целия първи жилищен етаж от двуетажната масивна къща, ведно с ½ ид.ч. от мазето и тавА. и ½ ид. част от общите части на къщата, са собственост на страните при права 3/16 ид.части за ищеца и  13/16 ид.ч. за ответника, формирани от по 1/8 ид.ч. за всеки от двамата като наследство от баща им, по 1/16 ид.ч. за всеки от двамата от наследството на сестра им А. и получените от ответника от майка си 5/8 ид.ч., както и да бъде отменен КНА №*** от 13.12.2004г. и нотариален акт за покупко-продажба №*** от 16.12.2004г.,както и да се осъди ответника да заплаща на ищеца  месечно обезщетение в размер на 700лв за лишаването му от правото да ползва процесният недвижим имот от датата на подаване на исковата молба. С допълнителна молба във връзка с оставане на исковата молба без движение за конкретизиране на обстоятелствата и петитума, ищецът е формулирал следния окончателен петитум /л.22/:  Да се приеме за установено спрямо ответника, че страните са съсобственици при равни квоти от по ½   ид. ч. за всеки един от двамата от следния недвижим имот- ½ ид.ч. от УПИ  XXIX отреден за имот пл.№3539 от кв.180 по плА. на гр.В. при посочените в исковата молба граници и съседи, с площ от 320кв.м. по нотариален акт,  а по скица-259 кв.м., както и на първи жилищен етаж от двуетажна  масивна  къща,  построена в същия УПИ, ведно с ½ ид.ч.  от мазето и тавА. и ½ ид.ч. от общите части на къщата, придобит от страните по наследство от сестра си, която от своя стрА. го е придобила по давност, изтекла от 29.07.2012г. до 02.11.2017г. Предявени са и искови претенции при условията на евентуалност с първите, а именно да се приеме за установено  спрямо ответника на основание чл.124 от ГПК, че  ½ ид.част от УПИ  XXIX-3539 от кв.180 по плА. на гр.В. при посочените в исковата молба, площи,  граници и съседи, както и първи жилищен етаж от двуетажна  масивна  къща  построена в същия УПИ, ведно с ½ ид.ч.  от мазето и тавА. и ½ ид.ч. от общите части на къщата, е собственост на страните при следните квоти-3/16 ид.ч. за ищеца и 13/16 ид.ч. за ответника, придобити както следва-по 1/8 ид.ч. за всяка стрА. по наследство от баща им , и по 1/16 ид.част като наследство от дела на сестра им А. и 5/8 ид.части за ответника, получени от майката на страните чрез покупко-продажба. Поискано е още да се приеме за установено по отношение на ответника, че нотариален акт за покупко-продажба №***, том  V ,рег.№5687, дело №841 от 16.12.2004г. на нотариус Г. *** действие РС-В., е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД в частта досежно идеалните части на ищеца от 3/16 ид.ч. като противоречащ на закона и заобикалящ го тъй като майката на страните не е  могла да продаде нещо, което не й принадлежи. Поискано е да се  отмени КНА №***, том  V, рег.№6531, дело №834 от 13.12.2004г. и нотариален акт за покупко-продажба №***, том V, рег.№5687, дело №841 от 16.12.2004г.   до размера на 3/16 ид.ч., както и да се осъди ответника Л.Б. да заплаща на ищеца Г.Б. обезщетение, за лишаването на ищеца от правото на ползване от процесния недвижим имот в размер на 700лв месечно ведно със законната лихва.

След отстраняване на нередовностите в исковата молба, препис от същата и от приложенията е изпратен на насрещната стрА.-отв.Л.В.Б., който в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, като на първо място са изложени доводи за  нередовност на исковата молба досежно цената на предявените обективно общо пет иска; непосочен способ за първоначално установената и последствие непрекъснато упражнявА. от наследодателката А.Б. фактическа власт през посочения период, както и кога и по какъв начин е било демонстрирано явно и недвусмислено спрямо ответника намерението на А.Б. за своене на имота, предвид твърдението на ищеца, че тази наследодателка еднолично е придобила този имот чрез упражнявано добросъвестно владение през визирания период; непосочено и неиндивидуализирано  от ищеца годно правно основание за упражняване на владение на което същата наследодателка е придобила имота; противоречия в твърдението  за упражнявано владение на А.Б. добросъвестно или недобросъвестно, с оглед посочването на чл.79 ал.1 от ЗС; начина на съединяването на предявените искове - при условията на алтернативност или при евентуалност; липса на петитум по оспорването на придобиването на целия имот по давност от майката на страните. По същество исковите претенции се оспорват по основание и по размер. Твърди се, че  до смъртта на бащата на страните /В. Б./ през 1992г. процесните ½ ид.ч. от дворното място и първия етаж, са представлявали неделима съпружеска имуществена общност, а след неговата смърт, владението и фактическото ползване на тези имоти било естествено продължено единствено от неговата преживяла съпруга и майка на страните С.Б., с явно демонстрираното от нея спрямо всеки един от остА.лите трима наследници намерение за неговото едностранно придобиване и без каквото и да е противопоставяне и оспорване на това фактическо положение от последните. Оспорва се твърдението на ищеца, че  веднага след смъртта на баща им, преживялата съпруга -майка им,  е заживяла съвместно със сестра им А. в процесния първи жилищен етаж, поради което майка им не е могла да придобие еднолично собствеността върху този етаж чрез упражнявано върху него непрекъснато  давностно владение. В тази връзка се твърди, че  в периода 1992г.-2004г. никой от остА.лите трима  наследници и в частност сестра им А., не са смущавали упражняването на установената от майка им явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху етажа, защото всеки един от другите трима наследници имал свое собствено жилище в същата или в съседната жилищна сграда, като за времето от 1992г. до 1998г. сестра им А. непрекъснато е живяла напълно самостоятелно в собствения си втори етаж от процесната жилищна сграда, а в периода 1998г.-2005г. А.Б. трайно и непрекъснато обитавала като свое намиращо се на друг адрес жилище в гр. В., с нейния фактически брачен партньор, като в периода 1992г.-2004г. същата е имала достъп до процесните имоти само като частен посетител на фактически владеещата ги майка на страните, но не и като наследник /съсобственик/ на тези имоти. Твърди се, че и страните в процеса като наследници на процесните имоти не са имали самостоятелен  и свободен достъп без разрешението и допускането му от стрА. на майка им, което поведение е възприемано от синовете като израз на нейното намерение за еднолично своене на имота. Като логичен израз на това поведение ответникът изтъква факта, че след смъртта на баща им през 1992г. преживялата съпруга С.Б.остА.ла единствения деклариран титуляр на собствеността на имотите и единствен платец на всички дължими за тях налози докато ответникът закупил имота от майка си през 2004г. и че през този период никой от остА.лите трима наследници не е декларирал и заявил качеството си на  ползвател или собственик/съсобственик на идеална част от тези имоти и съответно качеството на задължено лице и платец на данъчните задължения за тях. Твърди се още, че през периода след смъртта на съпруга си от 1992г. до продажбата на имота през 2004г., единствено майката е извършвала ремонти и подобрения в тези имоти със свои средства и по своя инициатива без да се допитва до когото и да е  от другите наследници, с която също явно и недвусмислено демонстрира на децата си  своята  фактическа власт върху имота и  свързаното с нея намерение за неговото еднолично своене. Повтаря се тезата, че това фактическо положение по еднолично владеене на имотите от С.Б.е продължило явно, спокойно, непрекъснато, без каквото и да е оспорване от стрА. на остА.лите трима наследници до 2004г. и през същата година последната инициирала нотариална процедура по обстоятелствена проверка за установяване на собствеността си върху  обитавания от нея  първи жилищен етаж ведно с идеална част от дворното място и се снабдила с КНА, легитимирал я като едноличен собственик на тези имоти по упражнявано давностно владение за период над 10г.Твърди се още, че след като имотът бил прехвърлен от майката на ответника  с договор за покупко-продажба, купувачът и настоящия ответник Г.Б. започнал да упражнява всички правомощия на собственик на тези имоти. Твърди, че от закупуването на имотите  от Г.Б. през 2004г. до 2012г. същите били приоритетно ползвани  от майка  му С.Б.въз основа на взаимно съгласие, посочено в сключения договор за покупко-продажба за запазване  на правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота от продавача, но че тази уговорка не лишила ответника  от възможността да упражнява владението върху закупените имоти както лично така и чрез майка си, като държател. Навежда извода, че след закупуването на имотите през 2004г. и смъртта на майка си през 2012г. , а и след това ответникът Л.Б. е имал напълно свободен достъп до тези имоти, редовно ги посещавал като и периодично ги ремонтирал и подобрявал със собствени средства и по своя инициатива. Твърди се още, че след смъртта на С.Б.през 2012г., и до момента Л.Б. продължил упражняваното от него непрекъснато владение на собствените му имоти без фактическо или юридическо оспорване или друга форма на неговото смущаване от стрА. на някой от двамата наследници, в частност на сестра му А.Б.. В тази връзка се оспорват твърденията в исковата молба за  налични обективни и субективни признаци на упражнявано владение от А.Б. след смъртта на майка им  на 29.07.2012г. до нейната смърт на 02.11.2017г. чрез установено  и упражнявано владение върху процесния първи  жилищен етаж с явно и спокойно демонстрирано от нея спрямо ответника намерение за еднолично своене, доколкото А.Б.  не е била декларирала качеството си на техен съсобственик нито е била декларирА. като данъчно задължено лице и платец на имотните им задължения; че не е извършвала никакви ремонти и подобрения в процесните имоти и не е предприела действия по юридическо установяване на пълна или частична собственост върху тези имоти. Твърди се още, че след закупуването на имотите само купувачът Л.Б. е бил явно деклариран титуляр на собствеността и данъчните задължения за тези имоти, длъжник и платец на задълженията по тях; само той  извършвал действия по тяхната поддържа и подобряване, по управление  и разпореждане с тези имоти, предполагащи действителното наличие на правото му на собственост върху тях и упражняването на необезпокоявА. от никой фактическа власт върху тях. Ответникът е категоричен, че няма как сестра му А.Б. да е упражнявала обективните и субективни признаци на спокойно, явно, непрекъснато и несмущавано от друг добросъвестно владение за периода 29.07.2012г. до 02.11.2017г. при условие, че през този период и по-точно на 07.07.2015г. тези имоти са стА.ли собственост на друго физическо лице чрез покупко-продажба при придобито незабавно от купувача и встъпило във фактическо владение продължило до 28.12.2016г. когато е извършена  обратна трансформация на собствеността на тези обекти в полза на Л.Б., встъпвайки отново в законното им владение, упражнявано спокойно и несмущавано от стрА. на сестра си А.Б. до смъртта й през 2017г. Като допълнителни аргументи в подкрепа на основните си доводи, заявени в отговора на исковата молба,  ответникът излага, че във висящо делбено производство между страните по повод наследствения от сестра им А. втори жилищен етаж, нямало изложени твърдения от ищеца Г.Б., че сестра им е била собственик и на първи жилищен етаж и да поиска и неговото допускане до делба; че позоваването на ищеца на свидетелски показания, дадени в друго производство които не установяват ответникът да е бил лишен от свободен достъп до имотите си, а по отношение на твърдян извършен ремонт на покрива на жилищната сграда от А.Б., заплатен от последната и при направено искане от нейна стрА. за помощ от брат си да заплати припадащата му се част от разходите за този ремонт, като собственик /брат й/ на първи жилищен етаж и съответната идеална част от дворното място, потвърждавало липсата на признаци за наличие на упражняване от А.Б. на владение. Оспорва се иска за нищожност на договора за покупко-продажба от 2004г. тъй като същият бил напълно валиден и не страда от сочените от ищеца пороци тъй като прехвърлителят по сделката   бил едноличен собственик на продаваните  от него имоти по давност, а не само на идеални части от тях. При условията на евентуалност и в случай, че продавача се е разпоредил с чужда идеална част от имотите,  ответникът се позовава  на придобиване на тези части  по давност при упражнявано непрекъснато  давностно владение от  момента на тяхното закупуване-16.12.2004г. до  настоящия момент, придобито на годно правно основание, без знанието, че праводателят му не е  собственик на целите имоти, поради което в негова полза е изтекла както кратката така и общия срок на придобивната давност. Счита, че няма основание да се иска отмяна на договора за покупко-продажба тъй като нотариалният акт за същия  е съставен при проведено валидно процесуално производство. Като неоснователна се определя претенцията за отмяна и на КНА поради липса на пороци във формата и съдържанието на нотариалния акт. По отношение на обезщетението за лишаване на ищеца от ползването на процесния имот, искът се определя като неоснователен, доколкото ищецът нямал право на собственост върху процесния имот, респективно няма право на обезщетение за лишаване от ползване предвид притежаваното от ответника еднолично право на собственост върху процесните имоти. Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на разноските в производството.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Страните по делото  ищецът Г.В.Б. и ответникът Л.В.Б. са братя и наследници по закон на родителите си, които  приживе са и съпрузи - В.И.Б., роден на ***г., починал на 26.01.1992г. и на С.Г.Б., родена на ***г. и починала на 29.07.2012г., както и на сестра си  А.В.Б., родена  на ***г. и починала на 02.11.2017г., която от своя стрА. е наследник на същите родители.

         Установява се, че по време на брака си В. и С. Б. са придобили в собственост двуетажна къща, построена върху 70кв.м. с избени и тавански помещения  както и на парцел  ХХVII -А в кв.180 по плА. на гр.В., като на 28.12.1974г. бащата В.И.Б. продава  на дъщеря си А./А./ В.Е. Б. целия втори етаж от двуетажната къща  ведно с ½  ид.ч. от тавА. и ½ ид.ч. от избените помещения с общите части и ½ ид.ч. от парцела срещу задължение за издръжка и гледане лично на него и  на съпругата му С.Б./ н.а. №460, том II, дело №961/1974г./. Установява се, че на 13.12.2004г.  преживялата съпруга С.Г.Б. се е снабдила с констативен нотариален акт /КНА/ за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка на основание давностно владение /№***, том V, рег. №5631, н.д. №834 от 13.12.2004г. на нотариус Х. с район на действие - РС-В./,  и е призната за изключителен собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.“Т.К.“ №1, обл.Пазарджик, представляващ ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот, целия с площ от 295кв.м., находящ се в строителните граници на населеното място, за който  регулацията е приложена, означен по скица като парцел XXIX, отреден за имот пл.№3539 от квартал 180 по плА. на В., при граници на поземления имот-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица,  и  по скица-от север УПИ XXVII-3538; от изток УПИ III-3540, от запад-улица и от юг-УПИ XXVI, ведно със самостоятелен обект в сграда-първи жилищен етаж от построената в същия ПИ жилищна сграда-къща, представляваща южната половина от къща, построена на калкан, която южна половина е на застроена площ от 72кв.м. и се състои от избен етаж, два жилищни етажа и таван, ведно  с ½ идеална част от избата и тавА. на къщата. Три дни по-късно, на 16.12.2004г. процесните първи жилищен етаж с идеалните части от избата и от тавА., и от общите части и идеалната ½ част от парцела /ПИ/ са продадени от С.Г.Б. на  своя син и ответник по предявените искове  Л.В.Б.. Съгласно представената по делото скица на имота, №505 от 24.04. 2018г. /л.7/ на  отдел ТСУ-Община В., процесният УПИ XXIX-3539 е записан на наследници на А. В.Е. Б.- ½ ид.ч., и на Л.В.Б.-за ½ ид.ч., като имотът има пълен номер 5013539 и пл.№3539 от кадастрален район 501. Посочени са в скицата документите за собственост-нотариален акт на А.Б. №460 от 28.12.1974г. и нотариален акт на Л.Б. № 164 от 28.12.2016г. В скицата е отразено още, че  УПИ е с площ от 295кв.м., отреден за жилищно застрояване, като в имота има две сгради- едната с №501.3539.1-двуетажна масивна жилищна еднофамилна сграда на 74кв.м., и №501.3539.2-1етаж-селскостопанска паянтова едноетажна  сграда на 27кв.м. Посочени са съседите на УПИ, като от северна стрА., е записан  съседния ПИ 501.3538, собственост на  Г.В.Б. и други, като на калкан с двуетажната масивна жилищна еднофамилна сграда в УПИ XXIX-3539,  в съседния ПИ е разположена и  е отразена сграда.

         Закупеният от Л.Б. през 2004г. имот-първи етаж от сградата и идеална част от УПИ, в който се намира тази сграда, е бил предмет на прехвърлителни сделки през 2015г. когато Л.Б. прехвърля собствеността си на дъщеря си В.Л. Б.   чрез дарение на 07.07.2015г. /н.а. № 174,  том I, рег. №1199,н.д.№167 от 07.07.2015г.-л.113/, а в последствие на 28.12.2016г. В. Б. продава имота обратно на баща си  Л.Б. /н.а.№164, том  II, рег.№2047, н.д.№360 от 28.12.2016г.-л.154/.

         От изслушА.та по делото съдебно-техническа експертиза заключението по която, изготвено от експерта инж.С. Г.Б. /л.118-л.120/ въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно изготвено и независимо от оспорването му от ищеца като непълно, което съдът намира за неоснователно,  и от което се установява, че стойността на пазарният месечен наем на процесния самостоятелен обект който е с идентификатор 10450.502.508.1.1 по кадастралната карта на гр.В. с предназначение жилище, апартамент, на площ от 63кв.м. /застроена площ на апартамента/ заедно с ½  ид.ч. от сградата, включително мазето и тавА., определен по метода на А.лога е от 240лв към датата на подаване на исковата молба в РС-В. или 120лв за  ½ ид.част от него, като са отчетени  от вещото лице всички конкретни параметри на имота, имащи отношение към определянето и формирането на наемната цена, включително е изследвано и налични оферти за наемни цени, макар и ограничени по брой за населеното място.

         По делото са разпитани четирима свидетели, които установяват следните обстоятелства: Свидетелката Н.Б.П., на 71г., без родство  със страните и тяхна съседка по местоживеене  до 1965г., а в последствие посещаваща имота си през зимата и лятото, установява, че след като се пенсионирала през 2005г., през същата година е посетила майката на страните и знае, че в дясната половина на къщата гледано откъм улицата /ул.“Т.К.“ /, на първия етаж е живеела С.Б.и дъщеря й А.Б.. Знае,       че А. има собствено жилище над процесния етаж. Знае, че синовете на С. имат жилища в лявата половина на къщата /на калкан, в съседния ПИ/, като първият етаж е на Л., а втория на другия брат. Заявява, че приятелката й А. е живеела при майка си защото след смъртта на бащата, майката остА.ла сама, не била добре със сърцето,  имала  и операция на тазобедрената става и А. се грижела за нея. Знае, че А. е ползвала и собствения си втори етаж където си държала дрехите, а долу хранела майка си и готвела. Установява, че повечето време е оставала долу както и да спи при майка си в една и съща стая с две ъглови легла. Твърди, че това фактическо положение и обитаване продължило между 4-6години до смъртта на С.. Преди този период според свидетелката А. живеела известно време с мъж в жилището му, намиращо се  през една улица, но въпреки това дъщерята всеки ден идвала да види майка си и да й занесе хрА., а след смъртта на мъжа с който живеела и който починал преди бащата на А., последната се върнала при майка си. Знае, че двете-майка и дъщеря, живеели заедно на първия етаж и че синовете на С. идвали да ги видят. Свидетелката установява още, че никога приятелката й А.Б.  не е казвала, че е собственица на първия етаж нито е казвала на свидетелката, че майка й С. е собственик на етажа, и че  в същност според свидетелката етажът както и къщата са собственост на цялото семейство. Според свидетелката С.Б.е казвала, че има 4 внучки тъй като А. е остА.ла без деца и за всяка от тях ще има апартамент. Знае, че А. е правила ремонт на покрива една година  преди смъртта си или през 2016г. като сменила и улуците, че в тази връзка е поискала пари от брат си  Л., който преди години предложил да изкупи частта на С. и на А. от първия етаж срещу това етажът на А. да остане за по-голямата дъщеря на Г., който се изживявал като собственик на една част от долния апартамент,  съответно да поеме  част от разходите по покрива. Свидетелката счита, че А. е смятала, че Л. е собственик на някаква част от долния апартамент и затова е поискала пари от него една година преди смъртта си. Твърди, че от другия брат Г. А. не е искала пари. За дъщерите на Л. свидетелката посочва, че ги познава, но че двете не идват в имота и са идвали за погребението за баба си и след това на леля си А. и че в рамките на 10-15г. са посещавали имота само три пъти, като са отсядали в лявата къща на първия етаж при баща си и никога не са отсядали при  А. и С.. Свидетелката установява, че тези факти и обстоятелства са й известни тъй като терасата на жилището й, което обитава има изглед към двора на Б., като уточнява, че спомените са й за през 6-те месеца на летния период от време. Вторият свидетел  В.Л. Б., дъщеря на ответника и племенница на ищеца, на 41г. възраст,  установява, че къщата била двуетажна като  дядото с бабата от една стрА. и леля й от друга си имали по собствен етаж, който го обитавали. Посочва, че първият етаж от дясната половина от къщата  бил на баба й и на дядо й, отгоре бил етажа на леля й А., а от лявата половина  на долния етаж бил на свидетелката с баща й Л., а над тях бил етажа на чичо й Г.. Свидетелката сочи, че е живеела на първия етаж /този на баща й в сградата на калкан/, а на горния бил чичо й с нейните братовчедки. Обяснява, че тя не е живеела постоянно на етажа си в процесната къща във В., а в гр.Пазарджик и е обитавала етажа през ваканциите и през празниците, както и през съботите и неделите; че баба й и дядо й са живеели на първия етаж от дясната половина, а леля й А. на втория етаж от същата стрА. и че така се обитавала къщата докато дядо й починал. Знае, че е имало период през който леля й А. е живеела  с мъж на семейни начала, но след неговата смърт, се завърнала на нейния си втори етаж. По-късно баба й С. се разболяла и леля й А. слязла при нея за да полага грижи  към нея и било по удобно да остане долу, което стА.ло според свидетелката преди около 10г. или през 2010г. Не може да каже кога точно  баба й се е разболяла, но че това е стА.ло приблизително преди 10г., като допълва,че през повечето време леля й А. живеела при баба й, но се прибирала и на нейния етаж. Според свидетелката леля й А. стопанисвала и двата  етажа и полагала грижи за бабата. Свидетелката е категорична, че никога нито баба й нито леля й са казвали, че долният етаж е на леля й А..  Посочва, че бабата е решила да прехвърли етажа на бащата на свидетелката, без да го е съгласувала с него и в последствие свидетелката разбрала от баща си за намерението на баба й да му го прехвърли и че другите  били запознати и нямали против, което се случило преди сделката. Не може да каже защо баща й се  е снабдил с констативен акт и не знае подробности за сделката и за самото прехвърляне, но е виждала нотариалния акт защото в последствие този етаж бил прехвърлен от баща й на нея във връзка с кандидатстване по програма за преобразуване на къщи в семейни хотели и всеки етаж да кандидатства по отделно. Твърди, че не е успяла да кандидатства поради незнание на условията  за това и проблеми в самата програма, след което върнала имота  обратно на баща си. Знае, че баща й е имал свободен достъп до имота и че свидетелката е влизала свободно в него след смъртта на баба си и че когато леля й е била  жива и е обитавала този етаж също е влизала свободно; че е имала ключ и “….си влизахме и не  е нужно някой да ни  посреща  в нашия етаж…“. Етажът бил на баба й и стА.л техен и не е било нужно да има позволение. Категорична е, че по това време леля й А. е живяла  и тя на първия етаж за да не се налага да се качва до нейния втори етаж за което е имала съгласието на бащата на свидетелката; че тя го е стопанисвала и че в него са се събирали тя и свидетелката, като в началото и приживе на бабата в него е идвал и чичото на свидетелката Г.Б. със семейството си, а след това не идвал нито той нито семейството му. Знае, че на празник или през ваканция семейството на свидетелката е ходило на етажа, който е обитавала леля й А.; че семейството на свидетелката е имало в собственост първия етаж и от другата къща, като причината да се отива в етажа,  ползван от леля й е поради налично кухненско оборудване и посуда и за по-голямо удобство. Категорична е, че пред нея леля й А. никога не е казвала, че първия етаж е неин и не е имала претенции за него и че семейството на свидетелката е имало ключове и свободно са си ходили на етажа. Свидетелката не знае и пред нея не е коментирано леля й да е искала пари за ремонт на покрива. Повтаря, че след смъртта на баба й, леля й е живеела в процесния първи етаж, като уточнява, че това е стА.ло 1г. преди смъртта на бабата  и че в същност след смъртта на бабата,  А.  си живеела  на нейния си втори етаж и след като получила здравословни проблеми остА.ла да живее на първия етаж. Свидетелката не знае подробности за прехвърлителната сделка между баба й и баща й, като знае, че собствеността е прехвърлена чрез покупко-продажба и не знае дали са уредени  имуществените отношения. Предполага, че чичо й Г.Б. е знаел за  продажбата на този първи жилищен етаж. От леля си свидетелката знаела, че баба й ще прехвърли етажа на баща й. Третият разпитан свидетел Г.Н.П.-К., на 71г. без родство със страните установява, че познава страните, заедно е израсъл с тях, знае, че В. Б. е построил  цялата къща  и след това дал на всяко от трите си деца по един етаж-по едно жилище, а първия етаж от старото жилище остА.ло за него и  за жена му. Знае, че над етажа на родителите им-горният етаж, бил даден на дъщеря им  А., а на двамата сина дали новата къща, разположена на калкан. Знае, че А.Б. през периода 1998г.-1999г. живеела на семейни начала с приятел на свидетеля и негов съсед, на име В.П. и в неговото  жилище, до неговата смърт през 2003-2004г. или около 5години, като след смъртта му А. се прибрала в жилището си на втория етаж. Обяснява, че  А. си е живеела на втория етаж, но била постоянно при майка си, като при нея /майката/ идвали и двамата й сина Г. и Л.. Знае, че всеки си е живеел на неговия си етаж. Знае, че последните години преди смъртта си А.Б. си е държала нейния втори етаж, но прекарвала повече време на първия етаж заради проблем с краката. Свидетелят е категоричен, че никога А.Б. не е казвала, че този първи етаж е неин, доколкото знае че този етаж се е водел на съпруга на С.Б.и след смъртта му наследството се разпределило между децата и съпругата му. Свидетелят е категоричен, че на него А.Б.  не му е казвала, че първия етаж е нейна собственост и такова нещо той не е чувал. Знае, че С.Б.е живяла само на първия етаж до смъртта си; че синовете са посещавали майка си в този етаж, че А. е стояла повече при майка си. За сина й Л.Б.  свидетелят посочва, че е идвал по-рядко защото е имал бизнес в гр.Пазарджик, а за неговите дъщери свидетелят посочва, че никога не ги е виждал да живеят на етажа на баба им С. и че сега етажът е заключен от Л. по думи на брат му Г.. Повтаря, че е имал контакти с двамата братя и със сестра им и че дъщерите на Л. не е виждал  да идват в първия етаж  на къщата и че ако са идвали е щял да ги забележи. Допълва, че е приятел с децата на  С.Б., като след като е остА.ла вдовица, е ходил по рядко в къщата. Свидетелят не може да каже къде А. държи бижутата и парите си като пояснява, че А. в негово присъствие е поискала пари от Л. за ремонт на покрива, извършен от майстор, доведен   от свидетеля, като Л. й отговорил, че няма пари, както и че покривът се ремонтирал в частта където се намирали жилищата на А. и  първия етаж на С.. Тогава според свидетеля Л. владеел първия етаж и затова А. му поискала пари за ремонт защото покривът бил общ и ремонтът му струвал 400лв. Допълва, че А. е знаела, че Л. е бил собственик на първия етаж и че цялата махала е знаела за това месец след смъртта на С.. Четвъртият разпитан свидетел  Н.К. Г., на 72г. без родство със страните установява, че познава родителите на страните от 1977г. както и трите им деца, обяснява, че процесната къща е била строена на два пъти поради земетресение и е с променена конфигурация, като за всички имало по един етаж-за родителите и за трите деца, като родителите живеели на първия етаж на едната от къщите. Знае, че Г. е живеел там на първия етаж и че живее в момента там, а сестра му  направила ремонт и тогава разбрал, че нейния етаж е втория етаж, над родителите й. Предполага, че другия, първия етаж е на Л.. Знае, че когато  е починал баща им, на първия етаж е остА.ла да живее майка им С.. Обяснява, че е ходил при нотариус и знае, че майката и дъщеря й били решили да се подготвят „нещо за прехвърляне на етажа от майката на Л.Б.“. Твърди, че в самия акт  не е виждал никакво насилие, че майката „чисто и просто  била щастлива жена и с гордост казвала, че „.. са решили този етаж да го дадат на Л.…“. От нотариалната процедура свидетелят си спомня само, че е бил поканен той и жена му, както и тъста му и е имало въпрос в какви отношения  сме …?“  и с това приключил контакта на свидетеля със “..ситуацията..“. Знае, че А. е живяла на етажа си, който е бил и ремонтиран. Знае, че докато майката била жива А. и С. били заедно, били две самотни жени, а след като бил оформен етажа на А., тя предпочела да живее на нейния си етаж. Твърди, че когато е ходено при нотариуса там е била С. и дъщеря й А. с цел да бъде подготвен имота за дарение на  сина Л.. Допълва, че след това Л. бил много привързан към майка си и докато тя била жива той бил непрекъснато там, много често идвал което радвало свидетеля, носел й продукти, помагал й за отоплението и че всички деца били привързани към майка си. Допълва още, че и синът Г. е ходил там, не може да каже какво е стимулирало майката да  прехвърли на Л. етажа, но е категоричен, че майката и децата не са били в лоши отношения; “…те не са били в лоши отношения в никакъв случай. Не са се карали с Г.…“.Посочва още, че не е чувал за „ ..къща за гости“ и тогава това не е било модерно, както и къщата е била раздробена. Обяснява, че е отишъл при нотариуса защото той го изисквал, не знае като какъв се е явявал, но че са искани трима човека . Посочва: “Дойде  майка му /С./ и попита дали ще идем при нотариуса и след като тя го правеше с желание защо да не отида, нямаше никакъв казус…“. Обяснява, че бил запитан от нотариуса „…в какви отношения сме като комшии, разбирате ли се и те в какви отношения са ?  Казах нормални…“. Свидетелят не може да си спомни дали е бил питан от нотариуса кой живее в този етаж и че може да го е питал, но е било отдавна, но че нотариусът му казал, че това е процедурата, която трябва да се спази. Обяснява, че не е имало конфликтни точки и че тримата човека „влизали един по един“. Повтаря, че процесният първи етаж е бил на родителите  на трите деца и че е виждал децата да ходят там. Заявява, че  С.Б.не му е казвала, че този етаж да е само неин и също такова не му е казвала и А.. Повтаря, че е отишъл при нотариуса за идеята този етаж да се прехвърли на Л.. Допълва, че майката  с гордост и радостна му казала, че „заедно с А.  решили този етаж да го дарят на  Л.…“. Според свидетеля Г.Б. не е бил при нотариуса и не е присъствал на сделката.

По делото са представени писмени доказателства-удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, приходни квитанции, декларации по чл.14 от ЗМДТ, нотариални актове, от които се установява, че процесният имот след сключването на договора за покупко-продажба от 16.12.2004г. по силата на който е придобит в изключителна собственост от ответника Л.Б., е деклариран от него на 09.02.2005г. като му е определен партиден номер-5507243503001/л.180/ и под този номер от собственика му Л.Б. са заплащани дължимите ежегодно местни данъци и такси  за периода 2005г.-до 2013г. В резултат на  сделка-дарение  с процесния имот от 07.07.2015г., същият е придобит в изключителна собственост от дъщерята на ответника В. Б./н.а.№174-л.163/, която го е декларирала с данъчна декларация  от 17.08.2015г. и на имота е открита друга данъчна партида -№6304Н11846 /л.159/ като в последствие имотът е придобит в собственост  отново от Л.Б. по покупко-продажба от дъщеря си на 28.12.2016г. и е деклариран отново по чл.14 от ЗМДТ като собствен от Л.Б. на 12.07.2017г. за което е открита  служебна партида на имота №6304Н20967 /л.150/ и с този партиден номер е издадено удостоверението за данъчна оценка №********** от 07.10.2019г. на Община В., приложено към исковата молба, като след придобиването на имота отново в собственост от Л.Б., последният е продължил да плаща ежегодния местен данък сгради и такси, включително и през 2020г. по номера на тази партида /л.104-л.106/.

         Обжалваното решение е валидно и частично допустимо.

         Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г.В.Б. да установи, че има качеството на съсобственик на процесния недвижим имот, представляващ ½  ид.част от УПИ XXIX-3539  в кв.180 по плА. на гр.В.  и на  първи жилищен етаж   от двуетажна  жилищна сграда, построена в същия УПИ XXIX-3539, /с пълен номер 5013539 и пл.№3539 от кадастрален район 501 по скица №505 от 24.04.2018г. на  отдел „ТСУ“ към Община В./ в кв.180, представляващ /етажа/ по Кадастралната карта на гр.В. самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.508.1.1, с административен адрес гр.В., ул.“Т.К.“ №1-А, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 72кв.м., / виж заключението на експерта инж. Б., за актуалното състояние на имота  към 12.03.2020г./, ведно с ½  ид.ч. от мазе и тавА. и ½  ид.ч. от общите части,  в обема от ½  ид. част за себе си, придобити по наследство от наследодателката си А.Б., а при условията на евентуалност да предяви установителен иск, че е собственик   на 3/16 ид.ч. от същия имот, формирани от наследствено правоприемство от баща му В. в идеални части от 1/8 ид.ч. за себе си  плюс  още 1/16 ид.ч. по наследствено правоприемство от сестра си А.. Претенциите са предявени при съединяване с искове за отмяна на КНА и за прогласяване нищожност на прехвърлителната сделка поради противоречие със закона и заобикаляне на закона за съответните идеални части, собственост на ищеца и на наследодателката А.Б., предвид на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и в допълненията по същата, както и за присъждане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за ползването от което е лишен ищеца като собственик на съответните идеални части от процесното жилище да го ползва по неговото предназначение.

Обжалваното решение е недопустимо в частите, в които се иска от ищеца признаване права на собственост на ответника, без такива да са предявени от него по предвидения за това процесуален ред - с иск и в нарушение на чл.2 от Гражданския процесуален кодекс. В тази връзка е и решение  №218 от 30.07.2010г. по гр.д.№ 664/2009г., II  г.о.  на ВКС , според което, съдебното решение с което е признато за установено, респективно отхвърлена претенция,  че ответникът е собственик на идеална част от процесния имот е недопустимо и следва да бъде обезсилено,  защото с решението се признават права на ответника, които не са предявени от него по предвидения за това процесуален ред - с иск и в нарушение разпоредбата на чл.2 от ГПК, тоест в случая районният съд се е произнесъл по незаявени по съответния ред права. Ситуацията е идентична с настоящия случай, като разликата е в изхода на спора тъй като исковият съд произнасяйки се по същество не е признал права на ответника, които обаче не са надлежно предявени от него и въведени като предмет на спора. Това се отнася както за основната претенция за правото на собственост по чл.124 от ГПК, така и същата предявена при условията на евентуалност относно обема на притежаваните от него правата.

По същество исковите претенции са частично основателни.

По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че процесната двуетажна масивна къща заедно с процесната построена на калкан с тази къща , двуетажна масивна сграда, разположена в съседния от север УПИ ХХVII-3538, /с идентификатор 501.3538/ са построени от бащата на страните В.И.Б., по време на брака му с майката на страните С.Г.Б., като след строителството, собствеността е разпределена като всяко едно от трите деца от семейството е получило по един самостоятелен  жилищен етаж, а именно ответника Л.Б.-първи жилищен етаж в двуетажната къща на калкан, намираща се  в съседния от север УПИ ХХVII-3538.Съответно ищецът  Г.Б. е получил втория етаж от същата жилищна сграда в съседния имот, дъщерята А.Б. е получила в собственост втория етаж от масивната жилищна къща построена в УПИ ХХIХ-3539 в кв.180 въз основа на сключен алеаторен договор, а родителите В. и С. Б. са запазили в собственост за себе си първия жилищен етаж от същата масивна жилищна къща в УПИ ХХIХ-3539. Строителството на сградите е приключило преди 28.12.1974г.,когато е документирА.  прехвърлителната сделка-сключен алеаторен договор за прехвърляне собствеността на втори жилищен етаж от масивната  двуетажна  къща в парцел ХХVII-А /УПИ ХХIХ-3539/ в кв.180 /виж скицата от 24.04.2018г. на л.7/,  от В. Б. в полза на дъщеря си  А. /А./ В.Е. Б. срещу задължение за издръжка и гледане, на прехвърлителя и на неговата съпруга С.Б.. Установява се от свидетелските показания, че след разпределянето на жилищните етажи, всяко от трите деца е заживяло самостоятелно в предоставеното му жилище трайно и постоянно. От своя стрА., родителите им С. и В. Б. са обитавали първия жилищен етаж от масивната двуетажна къща в УПИ ХХIХ-3539 в кв.180, съвместно до момента на смъртта на съпруга В. през 1992г., а след смъртта му етажът е остА.л да се обитава първоначално самостоятелно от преживялата съпруга С.Б..  Установява се от доказателствата по делото, че към момента на откриване на наследството на съпруга В.И.Б., починал на 26.01.1992г.  правата на наследниците му в процесния първи жилищен етаж от двуетажната масивна къща,  построена в УПИ XXIX-3539 от кв.180 по плА. на гр.В. ведно с ½  ид.ч. от мазето и тавА. и ½ ид.ч. от общите на части двуетажната масивна къща ведно с ½ ид.ч. от УПИ  в който се намира къщата, са били както следва: ½  ид.ч. от имотите представляват лична собственост на преживялата съпруга С.Г.Б., предвид трансформацията на имущество съпружеска имуществена общност в обикновена съсобственост поради настъпилата смърт на съпруга, а другата ½ ид.ч. от имотите представлява наследството, оставено от наследодателя В. Б., което се разпределя по равно между четиримата му наследника -преживялата съпруга С.Б.има наследствени права в обема на 1/8 ид.ч. /едно осма идеална част/ и всяко едно от трите деца -Г., Л. и А. Б. притежава по отделно такава 1/8 наследствена идеална част.  Установява се, че  алеаторният договор от 1974г., съгласно който дъщерята А.Б. придобива в изключителна собственост втория жилищен етаж от двуетажната жилищна къща, находяща се в УПИ  XXIX-3539  в кв.180 по плА. на гр.В. срещу поето задължение към родителите си да ги  гледа, не е развален, което означава че предвид характера и естеството на задълженията по този договор, които поема приобретателят същият /А./ следва да има непосредствен контакт и да се грижи за своите родители до тяхната смърт, в частност и по отношение само на майката С.Б., след като е остА.ла да обитава самостоятелно първия жилищен етаж поради настъпила смърт на съпруга си през 1992г. В изпълнение на задълженията за  полагане на непосредствени грижи и да издържа  майка си  дъщерята  е обитавала съвместно с майка си първия жилищен етаж от чисто практически съображения и по повод гледането, в частност приготвянето на ежедневната хрА., но това обитаване е било по повод и във връзка с полагането на грижи и гледане към майката, както и поради влошеното й здравословно състояние. Твърдения за друга основателна причина за обитаване на етажа от дъщерята както и с намерение да го свои за своя изключителна собственост и да демонстрира явното си намерение с цел собственост като отблъсне владението на майка си най-малкото като завладее сама и еднолично първия  етаж  и изгони майка си от този етаж като прекъсне по този начин нейното владение  няма.  Липсват данни този алеаторен договор да е бил развален или да не е бил реално изпълняван от дъщерята А. по някаква причина, още повече, че майката и дъщерята са се намирали  в нормални взаимоотношения, което се отнася и  за двамата сина на С.Б.. При тази нормална и коректна обстановка в семейството пред никое от децата, включително и за А.Б. не е стояло на дневен ред намерение или открито афиширА. претенция да трансформира  държането си на чуждите идеални части  от наследството на В. по отношение на този имот в намерение да свои целия първи жилищен етаж лично за себе си за да го придобие по давност. Такова намерение да трансформира държането на наследствените идеални части на децата във владение няма демонстрирано и от стрА. на майката С.Б.Този жилищен етаж е остА.л във владение на преживялата съпруга която притежава на лично основание ½ ид.ч. от имота и още ¼ ид.ч. като наследство от съпруга си и същата само държи идеалните части  от имота на другите наследници. Както се посочи след смъртта на В. Б., преживялата съпруга С.Б.остава единствената негова наследница, която фактически обитава целия първи наследствен етаж, доколкото същата притежава на лично основание ½ ид. част като имот представляващ съпружеска имуществена общност /обща принадлежност /  придобит по време на брака със съпруга си В. Б., /чл.13 ал.1 от Семейния Кодекс от 1968г. отм.,/ трансформирА. в обикновена съсобственост след прекратяването на брака поради настъпила смърт на съпруга /чл.26 ал.1  и чл.27 от СК от 1985г. отм. във връзка с §4 от ПР на същия СК/, а съгласно чл.9 ал.1 от Закона за наследството ЗН/ съпругата наследява част равна на частта остА.лите три деца  от наследството на В. или по 1/8 ид. част / ¼ от ½ / или общо притежава 5/8 ид.ч./ 1/8 +1/2 = 1/8 + 4/8 =5/8ид.ч./. Тези права по отношение на имотите в този обем и като носители /титуляри/ на право на собственост са се запазили  и към 13.12.2004г. когато преживялата съпруга С.Б.се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост /КНА/ за целия имот като придобит от последната по давност. Придобиване на имот в изключителна собственост по давност в хипотеза на сънаследствен и съсобствен имот предполага наследникът, който претендира такива права да е променил както фактическата власт така и намерението си  по отношение на този имот. Трайна и последователна е практиката на ВКС и ВС, че  при сънаследствен имот всеки наследник е владелец на своята идеална наследствена част от имота, като това владение възниква от момента на откриване на наследството към което той е призован да наследи и същевременно с това се явява държател на идеалните наследствени части от имота, притежавани от остА.лите наследници /в тази връзка виж и Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; решение №68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №603/2012 г., I г. о., ГК; решение № 566 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1053/2009 г., I г. о., ГК, решение № 276 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №3036/2014 г., I г. о., ГК и други/. 

За да се трансформира държането в правно валидно владение, годно да го направи собственик на чуждите идеални наследствени части, този наследник трябва да установи своя самостоятелна фактическа власт върху целия имот като отстрани, преустанови и ликвидира досегашното владение на другите наследници, което да го демонстрира явно, открито, несъмнено и по начин, че до другите наследници да достигнат тези негови действия с които еднозначно демонстрира завладяване на чуждите идеални части от имота. Това завладяване не трябва да е самоцелно, а то следва да е насочено и чрез него да се демонстрира намерението му да свои целия имот като свой собствен и това намерение да е достигнало до остА.лите наследници и на което завладяване и преследвано намерение и цел, последните  да не са му се противопоставили, да не са възразили и да са се съгласили с него, тоест, че последните бездействат, признават и приемат безусловно и без възражения едноличните действията на този наследник, насочени към установяване на еднолична фактическа власт върху техните идеални наследствени части от имота и демонстрираните от него собственически права върху техните идеални части и се съгласяват с този факт. Трансформирането на държането във владение следва да бъде извършено явно, открито, демонстративно  и с конкретни действия, чрез които за никой от остА.лите наследници да не остане съмнение в намерението на този наследник, че той установява свое самостоятелно владение с намерение да свои чуждите идеални части от имота като своя лична собственост и да недопуска до тези части другите наследници с права върху имота. Действията може да се изразяват не само в откритото заявяване на принадлежност на тези чужди наследствени части като негова изключителна собственост, но и установяване на фактическа власт под формата на владение като примерно изгони досегашните  владелци /другите наследници/ от имота или не ги недопуска в имота, заключва имота, завладява го еднолично и започва да извършва подобрения или ремонти в него без да се съобразява с остА.лите наследници, плаща данъците за него, извършва необходимите ремонти и други дейности по запазването и съхранението на имота  със свои собствени средства, като всички тези негови действия  се признават от другите наследници и никой от тях не му се противопоставя-примерно като предяви срещу владелеца иск за собственост за собствената си наследствена част, която се владее без основание от този наследник или иск за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване  на идеалната му част от имота или примерно нотариална покА. от невладеещия собственик до владеещия несобственик да бъде допуснат до имота за да упражнява собственическите си права и последвало исково производство за рЕ.ндикация по чл.108 от ЗС и други.

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява такива активни, явни и недвусмислени демонстративни действия да са осъществявани от преживялата съпруга С.Б.от 1992г. до 2004г. и  чрез които да е демонстрирано трансформирането на държаните от нея  идеални части на  другите наследници от етажа и от УПИ в свое  и за себе си самостоятелно владение, което да е осъществявала по несъмнен и открит начин, да е отблъснала владението на остА.лите наследници и да е им е заявила явно и недвусмислено, че счита имота за своя изключителна собственост и последните /трите й деца/ нямат никакви права на собственост върху етажа и частта от УПИ.  Напротив, установява се от доказателствата, че отношенията през този период между майката и децата са били изключително добри, майката е живеела преобладаващо сама в наследствения  имот, дъщеря й А. е обитавала имота, основно във връзка с изпълнение на задълженията си по алеаторния договор за гледане на майка си; двамата й сина са живеели в непосредствена близост до етажа и имота, в свои самостоятелни жилищни етажи в къщата,  разположена на калкан с процесната, синът Л. е живеел преимуществено в гр.Пазарджик, но е посещавал редовно майка си; майката в нито един момент не е заявявала нито пред децата нито пред разпитаните свидетели, че изобщо не признава наследствените им права като  наследници на баща им В.,  по отношение на  процесния етаж и УПИ и че тя започва да осъществява фактическа власт и да владее целия имот само за себе си, считано от момента на смъртта на съпруга си В. през 1992г. като елиминира по категоричен начин  фактическата власт на другите наследници върху имота чрез публично демонстрирано и нескрито   намерение да свои имота само за себе си, за което установява собствено  правновалидно владение върху тези чужди идеални части. С нито едно свое конкретно действие, отношение или поведение, майката С.Б.не е дала повод на другите наследници на В. Б. да считат, че тя изобщо не признава техните собствени наследствени идеални части от имота / първия етаж и УПИ/, че ги счита  за лично свои и открито да им заявява, че те няма да бъдат допускани по никакъв повод в имота, както и да ги принуждава безвъзвратно да го напуснат. Напротив, майката през цялото време се е намирала в добри и коректни взаимоотношения с всичките си деца, не са възниквали каквито и да било спорове по правото на собственост, наследственият имот е бил посещаван от всички наследници, същите са считали този имот и за свой предвид притежаваните наследствени идеални части от него, като никой по никакъв начин не е възприел поведение на майката С.Б.като такова, че  да бъде елиминиран от владението си на своята си наследствена идеална част; че майката фактически е започнала да упражнява такова владение върху чуждите идеални части, отблъснала е владението на титулярите на чуждите идеални части върху имота и ясно им е заявила, че счита целия този имот за лична своя собственост.

Не се установява такова правновалидно владение да е установила върху наследствения имот, в частност върху личната собствена идеална част от имота на майката в обема на 1/2 ид.ч.,  от стрА. на дъщерята А.Б. за същия период от време, което предполага  последната чрез свои активни действия също да е установила владение върху целия имот с намерение да го свои като своя изключителна собственост, да е  отблъснато владението на остА.лите съсобственици на имота-братята и майка си, да ги е изгонила от имота и да е демонстрирала пред всички остА.ли титуляри на право на собственост, че счита този имот за своя изключителна собственост.

В този смисъл  следва да се приеме, че обвързващата доказателствена сила на констативния нотариален акт /КНА/ и легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, са оборени от събраните доказателства до размера на 3/16 ид.ч. от процесните имоти. В същност, майката С.Б.в чиято полза е издаден констативния нотариален акт, по силата на който същата се е легитимирала като собственик на целия имот, притежава само 5/8 ид.ч. /пет осми идеални части/ от процесния имот, формирани от ½ ид.ч. от имота, притежавани на лично основание и 1/8 ид.ч. по наследство от съпруга си В. или общо 5/8 ид.ч. Следователно, в такъв обем са правата които последната  притежава от имота и в такъв обем най-много би могла да прехвърли права на собственост върху имота чрез покупко-продажба в полза на ответника Л.Б. на 16.12.2004г.  Прехвърляйки изцяло процесния имот,  продавачката е прехвърлила права в обема на 3/8 идеални части, които не притежава. В същност тези 3/8 ид.части представляват наследствените права на трите й деца-Л., Г. и А., които притежават в имота по наследство или всеки един от по 1/8 ид.ч. Поставя се въпроса дали с факта на извършване по нотариален ред на сделката покупко-продажба купувачът Л.Б. е стА.л изключителен собственик на имота. След като към момента на изповядването й продавачът не е бил собственик на целия имот, то и купувачът няма как да придобие права, които продавачът не притежава и които няма как да му ги прехвърли или в същност чрез сделката Л.Б. е стА.л собственик само на 5/8 ид.части от имотите. Поставя се и въпроса дали в последствие, в резултат на упражнявано добросъвестно или недобросъвестно владение Л.Б. е стА.л собственик и на процесните и спорни наследствени  2/8 ид.ч.-1/8 ид.ч. на брат си Г. и 1/8 ид.ч. на сестра си А.. Установява се, че според клаузите на договора, прехвърлителката  С.Б.е запазила за себе си пожизнено право на ползване върху имота. Установено е, че същата фактически е обитавала  етажа и УПИ  заедно с дъщеря си А.. С факта  на сключване на договора за покупко-продажба купувачът придобива правомощията на правото на собственост върху закупения имот-владение, ползване и разпореждане. В същност, приобретателят Л.Б. е придобил голата собственост върху имота доколкото  прехвърлителят е запазил за себе си правото на ползване. Поставя се въпроса дали чрез ползвателя на имота  купувача е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си като добросъвестен владелец, без да знае, праводателят не е собственик на имота. Въззивният съд счита, че отговорът в случая е отрицателен. Това е така защото от една стрА.  С.Б.не е обитавала еднолично имота през това време, а в него се е намирала и А. Б., която има съзнанието, че притежава наследствени права от прехвърления имот, тоест  упражнявано е владение за себе си/ от А. Б./ върху своята си идеална част  и това владение не е  прекратявано по никакъв повод приживе. От друга стрА., не се установява от доказателствата по делото Л.Б. да е установил еднолична фактическа власт след закупуването на имота и да е демонстрирал намерение да свои целия имот като свой собствен без да знае, че праводателят му не е собственик. За да е добросъвестно упражняваното владение Л.Б. трябва да установи, че не знае, че праводателят му не е собственик на имота. В случая, наличието на добросъвестност чрез незнанието на този факт с правно значение не е установено. Продавачът и купувачът по сделката  се намират в изключително близка родствена връзка, /майка и син/, купувачът Л.Б. е напълно наясно с наследствения характер на продавания му имот, който първоначално е  бил собственост на майка му и на баща му, и в който самият той притежава наследствени права /след смъртта на бащата В./. Купувачът напълно наясно е, че самостоятелни наследствени права в продавания имот, притежава както той, така и неговия брат Г. и сестра му  А. /същите не са се отказали от наследството/, както и че продавачът С.Б.също има наследствени права от имота, наред с правата си в него, притежавани на лично основание. Купувачът е напълно наясно как са се развили във времето отношенията между наследниците след смъртта на В. Б., тъй като има непосредствени впечатления и е един от тях, кой и защо е обитавал процесния имот, знае безспорния факт, че между всички наследници са били налице напълно добронамерени, нормални и коректни междуличностни взаимоотношения, /в каквато връзка са и свидетелските показания/,  както и че несъмнено липсват и че не са установени каквито и да било изявления на който и да е един от тях, /в частност на бъдещия продавач-майката С.Б./, че счита целия този процесен наследствен имот за  своя изключителна собственост; че не признава изобщо наследствените права на остА.лите наследници върху него; че изгонва  остА.лите собственици от етажа и от УПП-то и заживява сама или че повече не ги допуска и че едно такова изявление от такъв характер и естество е направено именно от майката С.Б.и същото да е достигнало до знанието на другите наследници, включително и до купувача Л.Б., след което майката да е установила такава фактическа власт, осъществявА. спокойно, постоянно, трайно, необезпокоявано и демонстрирА. в продължение на повече от 10г. без противопоставянето на който и да било от другите наследници, включително и от бъдещия купувач на имота, който както се посочи, е от същата категория наследници, в резултат на което да е придобила имота в своя изключителна собственост, включително и наследствената част на бъдещия купувач.   След като по делото не се установят да са съществували такива обстоятелства и спорове между наследниците за еднолично придобиване на правото на собственост, то налага се извода, че купувачът предвид близките роднински отношения с продавача и с остА.лите съсобственици на продавания имот, имащи установени наследствени права, за които както се посочи купувачът знае и е напълно наясно с правата им, защото и той е от тази категория наследници с притежавани по закон наследствени права по отношение на същия имот и при липса на безспорно установено преобръщане на държането във владение, осъществявано от продавача и то не по-малко от 10г. преди прехвърлянето, то няма как купувачът  по сделката Л.Б. да е упражнявал добросъвестно владение, поради което в негова полза няма как да е изтекла 5г. придобивна давност. В случая, презумпцията за осъществявано добросъвестно владение върху закупения имот от несобственик е оборена. В тази връзка виж и Решение № 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 11 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 409 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 59/2011 г., I г. о., ГК и други. Знанието на купувача Л.Б. че продавачът С.Б.не е изключителен собственик на имота, който продава не е хипотетично, а се установява от събраните по делото доказателства, както се посочи по-горе. Освен това установява се, че същият е поискал преди изготвянето на КНА и сключването на прехвърлителната сделка, да изкупи частите от сънаследствения имот от остА.лите сънаследници- от майка си С. и от сестра си А. за да го превърне в семеен хотел за гости  и  за участие в европейска програма за отпускане на субсидии, но последните са му отказали, тоест има знание за налични и съществуващи чужди права в прехвърления му имот /виж показанията на св. ПетЕ./. Има знание у купувача Л.Б., че другите наследници и съсобственици на продавания имот са съгласни със сделката, но че неучастват в нея като продавачи  и че не са прехвърлили своите идеални части /св. В. Б./. Налице е знание на купувача, че продавачът  ще се снабди с КНА за целия имот и присъствието на бъдещия купувач при нотариуса, въпреки знанието му, че имотът е сънаследствен  и че дори и той /купувача/ има своя собствена наследствена част /св.Г./. Налице е съществена и коренна промяна в поведението на купувача Л.Б.  към продавача /майка си/ след сделката и демонстрирА. силна привързаност към С.Б., /св.К./ каквато не е имало преди това и за съществувала такава предходна привързаност и поведение не съобщава никой от свидетелите, което е по-скоро израз на благодарността му към продавача за сключената сделка с продадени чужди идеални части, /включително и своите, на купувача ид.ч./, тоест въззивната инстанция при съвкупна преценка на изложените факти и обстоятелства еднозначно приема, че не е налице установено и налично правно валидно добросъвестно владение от стрА. на купувача Л.Б., упражнявано по отношение на закупения от него имот като придобит от несобственик за което обстоятелство последният /купувачът/ да не е знаел и въз основа на което да е придобил в собственост наследствените части  на ищеца Г.Б.  и на сестра си А.Б. от процесния имот.

 Установява се, че майката /продавачката/  е починала през 2012г. като в имота е остА.ла да живее  А.Б., притежаваща 1/8 ид.ч. от наследствения имот, толкова колкото притежава и другия брат на купувача Г.Б..  При възникнала съсобственост по наследство от 1992г., при която, единият от наследниците /Л.Б./ се легитимира като изключителен собственик по сделка от 2004г., когато той в резултат на покупката, получава повече права отколкото притежава прехвърлителя, поради което се формира съсобственост  по отношение на имота, като купувачът Л.Б. придобива по сделката реално 5/8 ид.ч., като другите 2/8 ид.ч. принадлежат на ищеца Л.Б. и на А.Б. /всеки по 1/8/ /, се поставя въпроса какво е необходимо държането от купувача на чуждите наследствени идеални части от 2/8ид.ч. за които не е настъпил транслативния вещноправен ефект от сделката,  да се преобърне във владение, с намерение да ги свои като своя собственост и дали режимът е еднакъв както и в хипотеза на съсобственост възникнала по наследство.

Въззивната инстанция намира, че преобръщането на държането във владение следва да е установено по несъмнен начин, да е явно, да е демонстрирано, да е достигнало до знанието на другия владелец, чието владение се трансформира в държане. Да се приеме, че в такава хипотеза за налично владение да се приеме единствено упражняването на фактическа власт, без явно изразено намерение да се свои имота като еднолична собственост на владелеца, не съответства на закона и поставя в по-неизгодно положение  чуждите владелци в хипотеза на добросъвестно владение упражнявано от купувач, придобил имота от несобственик от хипотезата при недобросъвестно владение. Недобросъвестния владелец винаги следва да установи при условията на пълно и главно доказване трансформацията на държането си на чуждите собствени идеални части  от имота във владение с намерение да ги свои  като своя собственост.

В случая, както след 2004г. когато е сключена сделката покупко-продажбата, така и след 2012г. /29.07.2012г./ когато почива прехвърлителката С.Б., така и до смъртта на А.Б. на 02.11.2017г.  ответникът  и купувач на наследствения имот Л.Б. не е упражнявал фактическа власт върху идеалните наследствени части от имота, собственост на брат му Г. и на сестра си А.. Нещо повече, А.Б. е обитавала процесния етаж, независимо, че е притежавала свой собствен етаж-втори жилищен етаж. Липсват данни същата, която е владяла своята собствена наследствена от баща си В. част от първия етаж, да е била изгонена  от брат си Л. от наследствения етаж или Л. да е обявил, че нейната наследствена част е вече негова, той се счита за собственик на целия имот, не признава наследствените права на другите наследници, включително и нейните,  ще счита този имот за свой и няма да допуска никой от другите, които претендират права върху него и че тази явна демонстрация е достигнала до знанието на А. и тя да се е съгласила с нея, признала му е изключителните права  и да не ги е оспорвала.

По същия начин стои въпроса и с наследствените права на Г.  Б. по отношение на процесния имот които не са придобити по 10г. давност чрез трансформиране на държането им  във владение за купувача Л.Б..

Обстоятелството, че след закупуването на процесния имот Л.Б. го е декларирал като свой и е плащал данъците, и е бил предмет на последващи прехвърлителни сделки през 2015г. и през 2016г.  не елиминира крайният извод, че процесният имот е запазил съсобствения си наследствен характер, не е придобит в изключителна собственост от Л.Б. и че права от него в обема на 3/16 ид.ч. притежава ищеца Г.Б. към момента на подаването на исковата молба и в такъв размер същите ще следва да бъдат уважени.

Следователно до размера на 3/16 ид.ч. ще следва да се отмени КНА. Договорът за покупко-продажба сключен във формата на нотариален акт  от 16.12.2004г. не подлежи на отмяна. На отмяна подлежат само констативните нотариални актове . Сделката не е недействителна  нито е нищожна поради заобикаляне на закона или като противоречаща на закона, тъй като такива обстоятелства не са налице . Договорът материализира една правна сделка  Нотариалните актове, с които се оформят сделки имат правопораждащо /конститутивно/ действие. Когато сделката е сключена при порок, който води до нищожност, или унищожаемост, или когато тя е развалена, или отменена, легитимиращият ефект за приобретателя ще отпадне с вписване на съдебното решение, с което е установен порока, или с което е постановено разваляне, или отмяна на сделката. При продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. Те не могат да се изменят, или погасяват по иск за отмяна на нотариален акт, предявен от трето лице.

По въпроса за претендираното обезщетение.

Установява се от доказателствата по делото, че след смъртта на А.Б., ответникът Л.Б. е заключил съсобствения първи жилищен етаж и по този начин е лишил от достъп до етажа съсобственика Г.Б. като по този начин последният е лишен от възможността да ползва  недвижимия имот с оглед притежаваните в него наследствени права в обема на 3/16 ид.части, съизмерими с  размера на месечния наем, който съгласно заключението на експерта инж.С. Б. за целия имот, който към момента представлява самостоятелен имот с идентификатор 10450.502.508.1.1. по кадастралната карта на гр.В., с предназначение жилище, апартамент, застроен на 63кв.м. , с ½   ид.ч. от общите части на сградата, включително мазето и тавА., определена по метода на А.лога  е равен на сумата от 240лв или с оглед притежаваните наследствени права от ищеца Г.Б.  му се полага месечно сумата от 45лв и в такъв размер следва да се уважи претенцията, считано от подаването на исковата молба до настъпване на правопогасяващ факт. /решение №352 от 13.07.2010г. на ВКС по гр.д.№618/2009г.,  III  г.о./

Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба, досежно твърденията, че наследодателката и сестра на страните А.Б. е стА.ла изключителен собственик на процесния имот по давност, упражнявА. за периода от 29.07.2012г. до 02.11.2017г. , а именно от смъртта на майка си до собствената си смърт. Както се посочи през този период имотът е  имал съсобствен характер между Л., А. и Г. Б. - по покупко-продажба и по наследствено правоприемство. При такава съсобственост, всеки собственик е владелец на своята идеална част и държател на чуждата идеална част от съсобствеността, като за да може някой от съсобствениците да се позове на придобивна давност това означава да трансформира държането на чуждите части в свое владение като отблъсне владението на другите съсобственици чрез явни действия- да изгони другите съсобственици от имота, да извършва подобрения и ремонтни дейности със собствени средства, декларира имота като свой собствен и заплаща данъците, като по този начин свои имота като своя изключителна собственост. Такива явни и недвусмислени, трайни и постоянни действия и демонстриране на еднолична фактическа власт и  отблъскване на владението на другите съсобственици с които действия последните се съгласяват няма извършвани от стрА. на А.Б.. Простото обитаване на  имота от някой от съсобствениците само по себе си не е основание за трансформиране на държането на чуждите идеални части от имота във владение само за себе си  с намерение да го свои като своя собственост.

Неоснователни са доводите  в отговора на въззивната жалба, че Л.Б. е едноличен собственик на имота. Същият не го е придобил в изключителна собственост от праводателя си  С.Б., тъй като същата не е била негов изключителен собственик, независимо че се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност, който е компрометиран до размера на 3/16 ид.ч., доколкото такава давност  изобщо не е текла в нейна полза в хипотеза на съсобствен сънаследствен имот и при нетрансформирано държане в правновалидно владение. В тази връзка е практиката на ВКС. Разпитаните по делото свидетели също не установяват фактически действия, извършени от С.Б.чрез които ясно и недвусмислено, и с достатъчна категоричност  същата да е трансформирала държането на чуждите наследствени части от имота във владение с намерение да го свои изцяло като свой собствен. Не се установяват извършвани от нея действия които  да са явни, безусловни, категорични и да са доведени до знанието на другите съсобственици и последните по никакъв начин да не са им се противопоставили. Както се посочи обитаването на имота от преживялата съпруга  само по себе си не е придобивна давност, няма характеристиките и признаците на правно валидно владение, несмущавано от остА.лите съсобственици. Извършването на нотариалната процедура по снабдяване на съпругата с КНА и последващо прехвърляне на собствеността, като при сделката  С.Б.е придружавА. от дъщеря си А.  не означава непременно съгласие от последната и от другите съсобственици с владението на майката на техните идеални части за да стане последната едноличен собственик, доколкото от нейна стрА. няма такова демонстриране и преобръщане на държането във владение. Още повече, че такова преобръщане на държането във владение не е демонстрирано по никакъв явен, открит  и известен на остА.лите съсобственици начин, с намерение на демонстриращият владелец да свои и да обяви имота за своя еднолична собственост като по този начин да елиминира собствеността на остА.лите наследници. Знанието на купувача Л.Б., че продавачът не е собственик изцяло на продавания имот е налице, тъй като същият е бил наясно и в течение както за процедурата по КНА, така и с последващите разпоредителни действия на майката, както и с оглед на цялостното му поведение посочено по-горе. Няма налице упражнявано владение от купувача върху идеалните части от имота, които са му прехвърлени от несобственик по начин, че той да придобие собствеността по кратката петгодишна /не е осъществявал добросъвестно владение поради знанието си за чужди права върху имота/ или по дългата десетгодишна давност, доколкото той не е установил владение върху чуждите идеални части при съсобствен имот трансформирайки държането им във владение за себе си. Обореният КНА за процесните 3/16 ид. части от имота води на извода, че в резултат на последващата прехвърлителна сделка се е стигнало до съсобственост между купувача Л.Б., брат му Г.Б. и сестра му А.Б.. Тази съсобственост не е прекратена  и е продължила да съществува до смъртта на наследодателката А.Б. през 2017г., когато се е трансформирала в съсобственост между двама носители на правото на собственост-братята Г. и Л. Б., като правата на ищеца са в обема на 3/16 ид.ч.  от процесния имот. В такъв обем следва да бъдат признати и собственическите му права.

Ще следва да се отмени решението по отношение отхвърлянето на евентуалния иск за правата на собственост на ищеца до размера на 3/16 ид.ч. и претенцията се уважи в пълен размер, както и да се уважи претенцията за обезщетение в размер на 45лв месечно до настъпване на правопрекратилен факт и се отмени КНА  до размера на 3/16ид.ч. както и в частта за разноските. В остА.лите части решението е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото в полза на Г.Б.   ще следва да се присъдят разноски от 1208лв, заплатени като държавна такса и адвокатски хонорар за въззивната инстанция, и още 2155.96лв, разноски за първата инстанция за заплатени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение .

Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 и чл.271 ал.1 от ГПК , Пазарджишкият окръжен съд

 

                                     Р  Е   Ш  И 

 

ОБЕЗСИЛВА решение на В.ски районен съд №260036 от 20.10.2020г. постановено по гр.д.№1070/2019г.  по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО  е  отхвърлен като неоснователен предявения от Г.В.Б., ЕГН-********** ***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***, иск по чл.124 от ГПК, В ЧАСТТА за признаване, че ответникът Л.В.Б. е собственик на остА.лата ½ идеална част от имот:  ½  ид.част от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ - пл.№3540, от запад-улица, от юг УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б.,Ф.Б., П.П.и улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажната масивна къща, която собственост е придобита по наследство от сестра им  А.Б., а последната придобила собствеността върху имотите по давност, изтекла в периода от 29.07.2009г. до 02.11.2017г.; КАКТО И ПРЕДЯВЕНИЯ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ иск от Г.В.Б., ЕГН-********** ***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***,  по чл.124 от ГПК, В ЧАСТТА за признаване, че ответникът Л.В.Б. е собственик на остА.лите  13/16 идеални части от имота: ½  ид. част от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ- пл.№3540, от запад-улица, от юг-УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажна масивна къща.

ОТМЕНЯ  решение на В.ски районен съд №260036 от 20.10.2020г. постановено по гр.д.№1070/2019г.  по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ предявените от Г.В.Б., ЕГН-********** ***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***, искове по чл.124 от ГПК, по чл.537 ал.2 от ГПК, и по чл.31 ал.2 от ЗС- за признаване на ищеца Г.Б., че е собственик на 3/16 идеални части от имота: ½  ид. част от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ- пл.№3540, от запад-улица, от юг-УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажна масивна къща; В ЧАСТТА  С КОЯТО е отхвърлен иска за отмяна на  констативен НА №*** от 13.12.2004г. за придобиване на имота по давностно владение до размера на 3/16 ид.ч. от имота; В ЧАСТТА С КОЯТО  е отхвърлен иска за осъждане на ответника Л.Б. да заплаща на ищеца Г.Б.  сумата до размера на 47лв месечно от общо претендирА.та 700лв, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от процесния имот, считано от датата  на исковата молба-15.10.2019г. ведно със законната лихва, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

ПО ИСКОВЕТЕ на Г.В.Б., ЕГН-**********,***, против Л.В.Б., ЕГН-********** ***, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на ответника Л.В.Б., че ищецът Г.В.Б., ЕГН-********** ***, е собственик на 3/16 /три шестнадесети / идеални части от имот: ½ ид.ч. /едно втора  идеална част/ от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539, /с пълен номер на УПИ-то 5013539 и пл.№3539 в кад. район 501, по скица №505 от 24.04.2018г. на  Община В./,   в кв.180 по плА. на гр.В., с площ от 320 кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259кв.м., при граници и съседи- Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, и съседи по скица-от север УПИ ХХVІІ, пл.№3538, от изток УПИ ІІІ- пл.№3540, от запад-улица, от юг-УПИ ХХVІ, при граници и съседи по нотариален акт-Л. и Г. Б., Ф.Б., П.П.и улица, който УПИ към настоящия момент е с административен адрес  гр.В., ул.“Т.К.“ №1, и на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, /с пълен номер на УПИ-то 5013539 и пл.№3539 в кад. район 501 по скица №505 от 24.04. 2018г. на  Община В./, който етаж по Кадастралната карта на гр.В., обл.Пазарджик, представлява  самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.508.1.1, с административен адрес гр.В., ул.“Т.К.“№1-А, с предназначение-жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ от 72кв.м., ведно с ½ ид. част от мазето и тавА. и ½  ид.ч. от общите части на двуетажна масивна къща.

ОТМЕНЯ   Констативен нотариален акт №*** от 13.12.2004г., том V, рег.№5631, н.д.№834 от 13.12.2004г., на нотариус Г. Х.  с №156 от регистъра на НК, с район на действие  Районен съд В.,  за придобиване по давностно владение от С.Г.Б., ЕГН-********** ***, на ½ ид.ч. /едно втора  идеална част/ от дворно място, представляващо УПИ ХХІХ отреден за имот №3539 в кв.180 по плА. на гр.В., целия с площ от 295 кв.м. по нотариален акт, както и на самостоятелен обект ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на 72кв.м. от  жилищната сграда- къща, построена в този УПИ,  и която жилищна сграда представлява  южната половина от къща,  построена на калкан, която южна  половина е  застроена на площ от 72кв.м. и се състои от избен етаж, два  жилищни етажа и таван, ведно с ½ идеална част от избата и тавА.,  ДО РАЗМЕРА НА 3/16ид.ч./три шестнадесети идеални части/ от така описаните имоти.

ОСЪЖДА Л.В.Б., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНО на Г.В.Б., ЕГН-********** ***,  сумата от по 45лв/четиридесет и пет лЕ./, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от процесния имот, считано от датата на исковата молба-15.10.2019г., ведно със законната лихва върху всяка месечна просрочена сума, до настъпване на съответния правопогасяващ факт.

ПОТВЪРЖДАВА  решение на В.ски районен съд №260036 от 20.10.2020г. постановено по гр.д.№1070/2019г.  по описа на същия съд,  В ОСТА.ЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА Л.В.Б., ЕГН-********** ***, ДА  ЗАПЛАТИ на  Г.В.Б., ЕГН-********** ***, сумата от 2155.96лв /две хиляди сто петдесет и пет лЕ. и деветдесет и шест стотинки /, представляващи сторените от стрА.та разноски за първата инстанция както и 1208лв /хиляда двеста и осем лЕ./ разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                                   Членове:1.               2