Определение по дело №104/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 859
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20213100900104
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 859
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Я.С.А.., с ЕГН
**********, с адрес гр***, чрез адв.А.К., със съдебен адрес: гр. ***, против ЗК ”Лев Инс”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Черни връх”
№51Д, представлявано от М.С.М.-Г и П.В.Д., със съдебен адрес: гр.***, чрез адв.С.Р., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 30000лв., представляваща частичен иск от 60000лв., съставляващи
обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в
продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и
страдания в резултат от травми причинени при ПТП настъпило на 14.01.2017г., в гр***, на
паркинга пред ***, по вина на водача на лек автомобил ”***” с рег.№ ***, който към
момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, и мораторна лихва върху посочена главница
в размер на 816.73лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г. и сумата от 567.37лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент,
изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване-заплащане на лекарства, санитарни
материали, медицински услуги, и мораторна лихва върху посочената главница в размер на
15.45лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на предявяване на иска-17.02.2021 . до окончателното им
изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
1
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцата, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебно медицинска експертиза,
комплексна психологично-психиатрична експертиза и автотехническа експертиза, тъй като
отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна.
Искането на ищцата за събирането на гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели за доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с
оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора
обстоятелства.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с
препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
претендираните обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Я.С.А.., против ЗК ”Лев Инс” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, както
следва:
-30000лв., представляващи частичен иск от 60000лв., съставляващи обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни
неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат от
травми причинени при ПТП настъпило на 14.01.2017г., в гр***, на паркинга пред ***, по
вина на водача на лек автомобил ”***” с рег.№ ***, който към момента на инцидента е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“,
-816.73лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 30000лв. за периода
от 11.11.2020г. до 16.02.2021г.
-567.37лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия
инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване-заплащане на лекарства,
санитарни материали, медицински услуги
-15.45лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 567.37лв. за периода
от 11.11.2020г. до 16.02.2021г.,
Претендира се присъждане на законната лихва върху двете главници, считано от
датата на предявяване на иска-17.02.2021 . до окончателното им изплащане. Сочи се банкова
сметка за евентуално плащане на претендираните суми, а именно ***
В исковата молба се твърди, че 14.01.2017г. около 17.30 часа, в гр.Варна, ищцата се
движела пеш, пресичайки паркинга към вх.***, находящ се на ***, при което водачът на лек
автомобил ”***” с рег.№ *** предприел движение назад, без да забележи, находящата се зад
него пешеходката, в резултат от което я блъснал с лявата задна част на автомобила. Сочи се,
3
че след инцидента ищцата била откарана в спешен кабинет на МБАЛ ”Св.Анна Варна” АД,
където е установена фрактура на колянно капаче на десния долен крайник и е предприета
гипсова имболизация. Сочи се, че на 20.02.2017г. гипсът бил свален, като след направената
контролна рентгенография е установено наличие и на “петниста остеопороза“ на увредената
става. Поддържа се, че въпреки навременното и адекватно лечение, крайникът не се
възстановявал напълно до степен, какъвто бил преди фрактурата, като коляното е било
болезнено и отекло. Сочи се, че пострадалата била трудно подвижна, което наложило да
използва помощни средства-патерици и бастун. Сочи се, че ежедневното обслужване било
изключително трудно, тъй като тя живеела сама в жилището си и разчитала единствено на
подкрепата на сина си. Твърди се, че освен болките в десния крак, се появили болки и в
поясната област и гръбначния стълб, като при проведените медицински изследвания, се
установило, че са настъпили изменения и усложнения в опорно-двигателния апарат.
Поддържа се, че в следствие на пътния инцидент и проявилите се ексцеси, ищцата е провела
редица консултации с лекари-специалисти в областта на ортопедията и травматологията,
неврологията и неврохирургията, като за преодоляване на болковите синдроми,
предизвикани от усложненията е било предписано медикаментозно лечение. Сочи се, че
при проведен пореден преглед на 01.03.2017г., се установили клинични и рентгенологични
данни и за фрактура на Тх 11-12 прешлени. Твърди се, че освен физическите болки и
страдания, са се появили и психологични и психиатрични проблеми, а именно нарушен сън,
отбягване да се излиза извън домът под страх да не бъде блъсната отново, напрегнатост,
тревожност и апатичност. Сочи се, че ищцата провела консултация с невролог, който
предписал прием на “Атаракс“, а в последствие “Лексотан“. Твърди се, че в края на месец
май 2017г. ищцата посетила специалист психиатър, който установил състояние на
тревожно-хиподепресивен синдром и поставил водеща диагноза-смесено тревожно-
депересивно разстройство, като предписал прием на “Сероксат“ и “Лексотан“. Поддържа се,
че въпреки проведените многобройни прегледи, консултации и лечение, не се стигнало до
съществено ремисиране или излекуване на соматичните и психични състояния, които
присъстват у пострадалата и към момента. Сочи се, че тя продължава да се придвижва с
бастун, като походката е неизменно накуцваща, както и че трудностите в придвижването
обуславят и опасенията от евентуална нова злополука, което я мотивира да ограничава до
максимална степен излизането си навън. На следващо място се сочи, че в влязло в законна
сила на 19.12.2018г., Решение №2018 от 03.12.2018г. по НАХД №4952/2018г. по описа на
Районен съд Варна, водачът на лек автомобил ”***” с рег.№ *** е признат за виновен в това,
че на 14.01.2017г. в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.40 ал.2 от ЗДП и
по непредпазлевост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно
затруднение движението на долния десен крайник за период не по-малък от 2-2,5 месеца,
което представлява престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Поддържа се, че към датата на увреждането по отношение на лек автомобил ”***” с рег.№
*** е имало валидно сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, обективиран в Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок на
действие от 21.03.2016г. до 20.03.2017г. Поддържа се, че претърпените от ищцата телесни
4
увреждания, са причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и
страдания, които следва да бъдат компенсирани. Поддържа се още, че ищцата е понесла и
подлежащи на обезщетяване имуществени вреди на общата стойност от 567.37лв., които са
пряка и непосредствена последица от ПТП, тъй като е извършила редица разходи за
заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги и др., свързани с
лечението и възстановяването , като същите са подробно описани. Твърди се, че на
20.10.2020г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетения за понесените неимуществени и имуществени вреди от ищцата, като са
предоставени наличните доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Поддържа
се, че до настоящият момент ответникът не е извършил застрахователно плащане, нито се е
произнесъл по реда на чл.108 и чл.496 от КЗ.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се
поддържа становище частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва
факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.”***” с рег.№ ***,
е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“,
както и че по Молба с вх.№13534/20.10.2020г. на ищцата в ответното дружество е заведена
Щета №0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г. във връзка за обезщетение за нанесени
неимуществени вреди и имуществени вреди. Сочи се, че ответното дружество е определило
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000лв., което ищцата е
отказала да получи. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди като
прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори определящи понятието
справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, т.8 от ППВС №4/1968г. на ВС,
практиката на ВКС по приложението на цитираната правна норма, съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, като са развити
подробни съображения. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване вредоносния резултат. Сочи се, че ищцата, като пешеходец е
преминала в близост до автомобил, със запален двигател, поради което е поставила себе си в
риск и по този начин е съпричинила вредоносния резултат. Твърди се, че е налице
неизпълнение на задължението на пострадалата да следи за пътната обстановка и да полага
необходимата грижа и бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Твърди се, че се
касае за нарушение на общото задължение на всички участници в движението, с
поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност
живота и здравето на хората, произтичащо от чл.5, ал.1 от ЗДвП. Поддържа се, че
процесното ПТП е настъпило при голяма степен на съпричиняване от страна на
пострадалата, което от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения
размер на обезщетение на съгласно чл.51, пр.2 от ЗЗД.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
5
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. По конкретно относно
твърдението на ответника, че ищцата е отказала получаването на определеното от
застрахователя обезщетение се поддържа, че пострадалата не е уведомена за това и не е
отказвала, като наред с това обезщетението не е преведено по посочената от нея банкова
сметка. На следващо място се поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение
отговаря на критерия за справедлива компенсация на понесените неимуществени вреди, тъй
като размерът му е съобразен с характера и интензитета на търпените болки и страдания от
соматично и психологическо естество, както и с изискването на чл.52 от ЗЗД, както и с
допълнително съпътстващите го такива.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-14.01.2017г. лек автомобил ”***” с рег.№*** е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок
на действие от 21.03.2016г. до 20.03.2017г.;
С Молба с вх.№13534/20.10.2020г., ищцата е предявила пред ответното дружество
искане за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени
вреди, за което при застрахователя е образувана Щета №0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в
резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал
причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищцата писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Съдебно медицинска експертиза , вещото лице, по която да отговори
6
на въпросите формулирани от ищцата в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д. А.. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350лв., платим
от бюджета на съда.
Да се съобщи задачата на вещото лице и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза с участието на психиатър и психолог, вещите лица, по която да отговорят на
въпросите формулирани от ищцата в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Р.С.Г.. и д-р Р. В. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 500лв., платим
от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА Съдебно автотехническа експертиза , вещото лице, по която да
отговори на въпросите формулирани от ответника в отговора на исковата
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300лв.,
вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се
представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на
вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
НАСРОЧВА производството по т.д.№104/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.09.2021г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
7
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8