РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 19.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 789 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.42, б”б” вр. чл.24 ЗН, при условията на
евентуалност иск по чл.43, ал.1, б”а” вр. чл.13 от ЗН, при условията на
евентуалност иск по чл.30 от ЗН /Закона за наследството/.
В исковата
молба ищецът Р.С.П., твърди че е наследник по закон на М.Н.С./негова майка/,
починала на 28.01.2009 г. С нотариално завещание от 20.01.2009 г. на нотариус Р.Д.с
рег.№ 274 на НК на РБ и район на действие – СРС, последната завещала на
ответника М.-К.Я.В. /нейна внучка/ собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 5,
находящ се в гр.С., ул.**********ет.2 при посочени съседи. Ищецът поддържа, че
завещанието е било съставено само осем дни преди смъртта на завещателката,
когато последната е била в болница за лечение от онкологично заболяване. Същото
се оспорва, като нищожно, тъй като завещателя не е положил подпис, а е поставен
отпечатък от палеца с твърдения, че при съставяне на нотариалното завещание са
допуснати нарушения, поради това че завещателя не е изявил устно волята си,
същата не е била записана така, както е изявена, след което завещанието не е
било прочетено в присъствие на свидетелите. При условията на евентуалност
завещанието се оспорва като унищожаемо, поради това че е направено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава- не е било
способно да разсъждава нормално поради заболяването.
При
условията на евентуалност ищецът отправя искане за намаляване на завещателното
разпореждане до размера необходим за допълване на запазената му част. Поддържа,
че с извършеното завещание е накърнена запазената му част от наследството на
наследодателката. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете, като неоснователни с излагане на правни и фактически доводи
за това. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца, чрез които се
обосновава претенцията за нищожност на завещанието. Прави възражение за
погасяване по давност на претенцията за унищожаване на завещанието. Прави
възражение, че ищецът не е приел наследството по опис, поради което в случая не
е налице материална предпоставка за реализиране на правото по чл.30 ЗН. Излага
правни и фактически доводи в подкрепа на изявената позиция.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
В производството не е спорно, че Р.С.П. е наследник по
закон на М.Н.С./негова майка/, починала на 28.01.2009 г., а ответницата нейна
внучка /дъщеря на Я.С.В.- брат на ищеца.
Не е спорно и се установява от представения нотариален
акт № 21, том 47, дело № 874/10.07.1991 г., че М.С.е притежавала правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ: „апартамент № 5, находящ се в
гр.С., ул.**********ет.2 при съседи: от изток – апартамент на сем.Г., от запад
– апартамент на сем.М., от север-стълбище и от юг- ул.Т.А.”.
Страните не спорят и се установява чрез приложеното
нотариално завещание № 1, том I, рег.№
1368, дело № 1/20.01.2009 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на НК на РБ с район на
действие СРС, че М.С.е завещала на своята внучка М.Я.В. 4/6 ид.ч. от апартамент
№ 5, находящ се в гр.С., ул.********, бл.**. В съставеното завещание е
направено отбелязване, „че завещателят е положил отпечатък от палеца на дясната
ръка поради болест и старост”.
Чрез приетата в производството съдебно-медицинска
експертиза се установява, че с оглед заболяването на М.С.и медикаментите, които
е приемала по лекарско предписание същата по време на извършване на
завещателното разпореждане не е можела да се движи и е била в много тежко,
терминално общо здравословно състояние предизвикано от агресивно протичащия рак
на панкреаса и придружаващите го заболявания. Според експерта е възможно същата
да е имала психични нарушения във вниманието, забавен темп на мисловния процес,
невъзможност за абстрактно – логично мислене, отслабване на фиксационната
памет, нарушение в способността да изгражда поведенчески модели и в
способността да се защитава. Поради така изложените промени в нейното
състояние, според д-р Д.Д. същата не е могла да положи подпис върху
завещанието, а е положила отпечатък от палеца на дясната си ръка. Поради
тежкото й състояние осем дни след завещанието С. е починала.
В с.з. на 12.11.2014 г. д-р Д. заявява, че с оглед
симптоматиката на тежкото онкологично заболяване е било възможно завещателя да
е имал психично нарушение на вниманието, забавен темп на мисловния процес и
отслабване на фиксационната памет. Експертът е посочил, че в края на живота си
тези хора са страшно объркани и уплашени, търсят помощ. Поради липсата на
допълнителна медицинска документация обаче, експертът сочи че не може да
отговори на въпроса дали лицето е могло да вземе разумни и обосновани решения
към момента на извършване на завещателното разпореждане.
Чрез представените в производството договор за
продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на
държавни жилища от 17.11.1982 г. /л.95/ се установява, че приживе
наследодателката на страните е притежавала и апартамент в гр.С., ж.к.-********вх.-********при
посочени съседи.
Чрез представените в производството договор за дарение
на недвижим имот, оформен с нот.акт № 1212, том 27, дело № 4204/07.12.21977 г.
/л.116/ се установява, че приживе М.С.и нейният съпругС.В.П. са дарили на сина
си Я.С.В. – баща на ответницата и брат на ищеца апартамент, находящ се в гр.С.,
ул.-********на втори етаж.
Чрез събраните в производството гласни доказателства
се установява следното:
Чрез показанията на свидетеля Р.В.Д.– нотариус
изготвил нотариалното удостоверение- нотариално завещание се установява, че е
бил помолен от свой клиент – Я.В. да посети дома на завещателя. Извършил
посещение, като завещателя била възрастна, болна, но дееспособна според
свидетеля жена, която направила разпореждане с имот в полза на своята внучка.
Жената била отпаднала и поради това поставила отпечатък от палеца, а не подпис
върху завещанието и екземплярите. Завещателката с думи поискала да се състави
завещанието. Нейната воля била отразена, нотариуса прочел съдържанието и със
сигурност тя разбрала нотариуса. Свидетеля сочи, че при извършване на
удостоверяването присъствали той, двамата свидетели, Я. и завещателя.
Свидетелят сочи, че не си спомня друг освен посочените лица да е присъствал.
Чрез показанията на свидетеля В.Й.Й.се установява, че
същият е работил във фирмата на Я. /баща на ответницата и брат на ищеца/, като
често посещавал М. С., за да й вземе пенсията, за пазаруване и др., което
извършвал със служебната кола. Свидетелят Й. установява, че знаел за
намеренията на М.С.да остави завещание на внучката си. При съставянето на
нотариалното завещание в дома й били нотариуса, свидетеля Й., Я.В., Б.В./вуйчото
на Я./ и още една възрастна жена. Когато отишли жената си лежала в хола,
нотариуса прочел завещанието, което било изготвено. Казали й да подпише, но тя
не могла да положи подпис, тъй като й треперела ръката и нотариуса отишъл до
кантората да вземе мастило за отпечатък и същата положила отпечатък върху
завещанието. Свидетелят установява, че М.С.говорела, но трудно, по-бавно, като
той й разбирал говора.
От своя страна свидетелят И.Н.А..сочи, че към момента
на съставяне на нотариалното завещание в дома на завещателката са били само
трима души от нотариалната кантора без да присъства някой от двамата й синове.
Свидетелят А..сочи, че според нея завещателката М.С.не е разбрала завещанието и
е била неадекватна.
По претенцията с правно основание чл.42, б”б” вр.
чл.24 ЗН:
С оглед установеното чрез обсъдените по-горе
доказателства, съдът намира, че не се установи недействителност на съставеното
нотариално завещание на посоченото основание. При специална разпоредба относно
нотариалните актове за завещание, досежно начина на полагане на подпис от
завещателя при неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на чл.475
от ГПК (отм.) /чл. 579 от ГПК/, отнасяща се за нотариалните актове – полагане
на отпечатък от десен палец. В този смисъл е установената съдебна практика
изразена в решение № 719 от **.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г. на ВКС, ІІ
г. о. При хипотезата на чл.24, ал.2 от ЗН е необходим подпис на завещателя,
който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец, а при хипотезата
на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. Завещанието
не е недействително дори поради неуказване на причината поради която не е
положен подпис, а е поставен отпечатък. Подписите се полагат съгласно общите
разпоредби, а по чл.24, ал.3 от ЗН - само при липса на подпис. Според трайно установената практика на ВКС под
„недъгавост“ по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК следва да се има предвид всяко
физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може
да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е
налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в
документа воля да стане с отпечатък от десния палец. В този смисъл решение
№ 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ІІ г.о., решение № 316 от
23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ІІІ г.о. и др., постановени по реда
на чл.290 ГПК.
Поради спазване на така установените правила в чл.24,
ал.2 ЗН вр. чл.579 и чл.189 ГПК, съдът намира че при съставянето на
нотариалното завещание не са нарушени изискванията за нотариалното
удостоверяване на сделката и същото е действително при поставен отпечатък от
десния палец, каквото отбелязване се установи, че е било извършено. Изводът се
потвърждава от представената преписка на нотариус Р.Д., както и от дадените от
него и от свидетеля В.Й.Й./свидетел за нотариалното удостоверяване/ показания.
Чрез последните се установи, че
завещателя М.Н.С.е изявила устно волята си за разпореждане с имота чрез
съставеното завещание в полза на нейната внучка – ответник в производството,
както и че тази воля е била записана така, както е изявена, след което
завещанието е било прочетено в присъствие на свидетелите и бил положен
отпечатък от десния й палец. Твърденията в обратен смисъл, съдът намира за
недоказани чрез събраните в производството доказателства с оглед правилата на
чл.154, ал.1 ГПК. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И.Н.А..в
частта им, в която същата сочи, че при извършване на разпоредителната сделка в
имота на завещателя не е присъствал някой от синовете й. Чрез показанията на
свидетеля Р.Д.и показанията на свидетеля В.Й.Й.се установява, че в дома на
завещателя са присъствали нотариуса, двамата свидетели по завещанието и Я.В.
/нейн син/. Поради това показанията на свидетеля А..съдът намира за
противоречащи на останалите събрани в производството и обсъдени по-горе доказателства.
В частта, в която свидетелят А.ва сочи, че към момента
на съставяне на нотариалното завещание М.С.не е разбрала актът на разпореждане,
който извършва, съдът намира показанията й за недопустими с оглед указаното в
чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК доколкото в случая удостоверителното изявление на
нотариуса се ползва с посочената в чл.179, ал.1 ГПК доказателствена сила и
задължава съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая
отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото лице
след прочитане на съдържанието на акта и одобрението му от страните в т.ч.
завещателя. По настоящото дело тази доказателствена сила не е оборена с оглед и
дадените констатации от експерта по СМЕ. Предвид това следва да се приеме, че нотариалното
завещание е валидно и е породило валидно вещноправно действие.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Поради
сбъдване на вътрешно процесуалното условие, съдът дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск по чл.43, ал.1, б”а” вр. чл.13 от ЗН за унищожаване на нотариалното завещание, поради това че е направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава- не е
било способно да разсъждава нормално поради заболяването.
Според указаното в чл.13 ЗН, за да е валидно едно
завещание лицето, което завещава трябва да е пълнолетно, да не е поставено под
пълно запрещение и да е способно да действа разумно. В конкретния случай ищецът
твърди, че завещателя не е бил в състояние да действа разумно и затова
завещанието е недействително. Това твърдение, касаещо действителността на
волеизявлението на завещанието, съдът намира за недоказано. Страната, която
твърди този факт е длъжна да установи наличието му, като доказването трябва да
бъде пряко и пълно. Касае се за факт, свързан с проява на воля, което
обстоятелство следва да се докаже от онзи, който го твърди. В конкретния случай
ищецът е твърдял, че завещанието е недействително и не е проявило своето правно
действие, тъй като към момента на извършване на разпореждането завещателя не е могъл
да действа разумно, поради тежкото му здравословно състояние, за което
свидетелствало обстоятелството, че то е изготвено в домът й и същата не е била
в състояние да положи подпис.
От събраните по делото доказателства такъв факт не бе
установен. Обстоятелството, че завещанието е извършено в дома на завещателя без
полагане на подпис, а при поставен отпечатък от палец не налага извод, че при
неговото съставяне не са съобразени задължителните изисквания по чл. 24 ЗН за
нотариалното завещание. В него наред със всички изисквания по чл. 24 ЗН е
означено и мястото - /апартамент в гр.С., ж.к.********/, на съставянето му. Завещанието
е строго формален акт и формата е съществен елемент на завещателния акт, като
при неспазването й завещанието е недействително. В конкретния случай по делото
е установено, че при съставянето му са спазени изискванията на чл.24 ЗН за
нотариалното завещание, поради което съдът приема, че то е валидно. В този
смисъл е и установеното в Решение № 1097 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 3151/2007
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
От своя страна чрез констатациите на приетата в
производството СМЕ, които съдът възприема, като обективно и компетентно
изготвени не се установи твърдението на ищеца, че към момента на извършване на
завещателното разпореждане завещателя не е бил способен да разсъждава нормално
поради заболяването. Чрез показанията на свидетеля Р.Д./нотариус съставил и
удостоверил нотариалното завещание/, както и от показанията на свидетеля В.Й.Й.се
установява, че поради заболяването на М.С.нотариуса е извършил посещение в
домът й. Същата била отпаднала, говорела трудно и по-бавно. Въпреки това същата
е изявила волята си да завещае имота на нейната внучка и е потвърдила това пред
нотариуса, двамата свидетели и присъстващия Я.В. /брат на ищеца и баща на
ответника/. За обосноваване на този извод съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля А.ва, доколкото, както бе посочено от една страна същите противоречат
на събрани по делото доказателства, а от друга – поради това че не дават на
съда вярна и категорична информация за състоянието на завещателя към този
момент с оглед изложените по-горе съображения и констатациите на СМЕ.
Възражението по чл.44 ЗН за погасяване по давност на
претенцията за унищожаване на завещанието, съдът намира за недоказано и
съответно – неоснователно. В посочената разпоредба е предвидено, че искът за
унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години
от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки
случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Доколкото в
производството не се установи по несъмнен и категоричен начин, че ищецът е
узнал за съставеното натариално завещание към 19.08.2009 г. /дата на изпращане,
респ. получаване на факс на завещанието от ищеца, съдът намира че към датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2013 г. посочения тригодишен срок не е бил
изтекъл.
Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед този изход, съдът дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск по чл.30 от ЗН. В ал.1 на
посочения текст от закона е предвидено, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Според чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са
наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е
приел наследството по опис. С разясненията на ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС е
обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/64 г., съгласно която за наследници
по закон по смисъла на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН се приемаха всички лица,
посочени в чл. 5-9 ЗН, а не само призованите да наследяват. Именно с ТР №
1/2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че "наследниците по закон" обхваща
само призованите да наследяват лица, а не всички, предвидени в закона
наследници.
Последвалата цитираното ТР № 1/2005 г. съдебна
практика, в т. ч. и задължителна такава /решения на ВКС, постановени по чл. 290
и сл. ГПК- напр. Р № 698 от 6.01.10 г. по гр. д. № 22/2009 г. ІІ г. о., Р № 82
от 16.03.11 г. по гр. д. № 221/10 г. ІІ г. о., Р № 324 от 16.10.12 г. по гр. д.
№ 654/11 І г. о./ свежда приложението на изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН само
до случаите, в които се касае до завет
или дарение на конкретни имоти, но
не и в случаите на универсално завещание, с оглед на това, че последното
придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено. В
последния случай изискването за приемане на наследството по опис не намира
приложение. Въпросът за изискването
на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в
Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, според което изискването
за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо
за универсално завещателно разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК е
постановено решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 8**/2012 г. на II г.
о., в което е прието, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на
един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото
наследство; хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално
завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата
по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена
част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН,
а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН,
съставляваща размера на запазената част.
В нормите на чл.16, ал.1 и, ал.2 от ЗН са установени
легални дефиниции на понятията "общо завещателно разпореждане" респ.
"завет". При съпоставка на същите е видно, че установеният от
законодателя разграничителен критерий между тях е обхватът на разпореденото със
завещанието имущество. Общо е завещанието, което има за предмет цялото или
дробна част от цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от
имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато
заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество. Законът
не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично
да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно употребените в чл.
16, ал. 1 от ЗН изрази. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на
конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се
квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН.
В случая не бе спорно и се установи, че след смъртта
на завещателя М.С.призовани към наследяване по см. на чл.5, ал.1 от ЗН са
нейните синове: ищецът Р.П. и Я.В. /баща на ответницата/. Установи се, че
изготвеното нотариално завещание не е универсално /общо/ по своя характер
/чл.16, ал.1 ЗН/, доколкото с имота предмет на извършеното разпореждане не се
изчерпва останалото от М.С.наследство. Установи се, че завещателя е притежавал
и правото на собственост върху недвижим имот представляващ апартамент, находящ
се в гр.С., ж.к.******** включен в наследствената маса.
Поради това, с оглед дадените разяснения, съдът намира
че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН намира приложение при разглеждане и решаване
на настоящия спор. Доколкото ищецът не твърди и съответно не установи, че е
приел наследството по опис, то, не е налице предпоставка за реализиране на правото му да иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветника /ответник в производството/, който не е призован към наследяване. Искът по чл.30 ЗН следва да бъде отхвърлен като
неоснователен само на това основание.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК
в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски по делото в размер на **0 лв. –разноски за СМЕ и 1400.00
лв-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Искането на ищеца по чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване размера на присъжданото в полза на ответника
възнаграждение за адвокат съдът намира за неоснователно доколкото съобразно
цената на всеки от предявените искове /47921.80 лв./ минималният размер на
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 1967.65 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от Р.С.П., ЕГН ********** с адрес ***, 46 със съдебен адрес ***,
кантора 28, чрез адв.Е.Ж.от САК срещу М. –К.Я.В., ЕГН ********** с адрес ***,
искове по чл.42, б”б” вр. чл.24 ЗН и чл.579 ГПК за обявяване недействителността
на нотариално завещание № 1, том I, рег.№ 1368,
дело № 1/20.01.2009 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на НК на РБ с район на
действие СРС, с което М.Н.С., поч. на 28.01.2009 г. е завещала на своята внучка
М.Я.В. следния недвижим имот: „4/6 ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в гр.С.,
ул.********, бл.**, при съседи: от изток – апартамент на сем.Г., от запад –
апартамент на сем.М., от север-стълбище и от юг- ул.Т.А.“, поради това че завещателя
не е положил подпис, а е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка; поради
това че завещателя не е изявил устно волята си, както и че същата не е била
записана така, както е изявена и поради това че завещанието не е било прочетено
в присъствие на свидетелите и нотариуса.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Р.С.П., ЕГН ********** с адрес ***, 46 със съдебен адрес ***,
кантора 28, чрез адв.Е.Ж.от САК срещу М. –К.Я.В., ЕГН ********** с адрес ***, иск
по чл.43, ал.1, б”а” вр. чл.13 от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №
1, том I, рег.№
1368, дело № 1/20.01.2009 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на НК на РБ с район на
действие СРС, с което М.Н.С., поч. на 28.01.2009 г. е завещала на своята внучка
М.Я.В. следния недвижим имот: „4/6 ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в гр.С.,
ул.********, бл.**, при съседи: от изток – апартамент на сем.Г., от запад –
апартамент на сем.М., от север-стълбище и от юг- ул.Т.А.“, поради това че е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава- не е било способно да разсъждава нормално поради заболяване.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Р.С.П., ЕГН ********** с адрес ***, 46 със съдебен адрес ***,
кантора 28, чрез адв.Е.Ж.от САК срещу М. –К.Я.В., ЕГН ********** с адрес ***,
иск по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане извършено с
нотариално завещание № 1, том I, рег.№
1368, дело № 1/20.01.2009 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на НК на РБ с район на
действие СРС, с което М.Н.С., поч. на 28.01.2009 г. е завещала на своята внучка
М.Я.В. следния недвижим имот: „4/6 ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в гр.С.,
ул.********, бл.**, при съседи: от изток – апартамент на сем.Г., от запад –
апартамент на сем.М., от север-стълбище и от юг- ул.Т.А.“ до размера необходим
за допълване на запазената му част.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН ********** с адрес ***, 46 със съдебен
адрес ***, кантора 28, чрез адв.Е.Ж.от САК, да заплати на М. –К.Я.В., ЕГН **********
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1650 лв. – разноски в производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: