Решение по дело №2149/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от А.А.Н., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат С.Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000 лв., от които:

- 12 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 26.05.2016 г. до 11.10.2019 г. (съобразно уточнението, направено в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ищца адвокат Х.) при престоя му в Затвора гр. Пазарджик, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ във всички килии, в които е бил настанен; лоши хигиенни условия в килиите - наличие на дървеници, плъхове и хлебарки, на влага, мухъл и дупки по стените, разбит циментов под.

- 3 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 05.01.2023 г. до 10.05.2023 г. включително (съобразно „Уточняваща молба“, представена с писмо вх. № 18377/20.09.2023 г.) при престоя му в Арест - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно: липса на достатъчна мебелировка; недостатъчна храна; лоши условия в килията - неработещи климатици, без отдушник в тоалетната; кратък престой в банята (само пет минути);

- 5 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. (съобразно „Уточняваща молба“, представена с писмо вх. № 18377/20.09.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: лоши хигиенни условия в килиите - наличие на дървеници и хлебарки, на влага и мухъл; трудно се поддържало лична хигиена - в банята душовете били малко, давали им две минути, за да се изкъпят; лоша храна и медицинско обслужване.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

ІІ. За давността:

5. На първо място, с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:

5.1. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

5.2. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според на чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

5.3. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.

5.4. Доколкото въпросът с началния момент, от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове, обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл. 6…..“.

5.5. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996‑IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000‑I, и L’Erablière A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства (вж. Baničević, цитирано по-горе, § 32).

5.6. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични, липсата на водена с него индивидуална и корекционна работа. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от ищеца във всеки един момент от поставянето му най-общо в неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица на ответника незаконно бездействие.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента, в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е момента, в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване.

Както се посочи, ищецът е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода 26.05.2016 г. до 11.10.2019 г. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г.).

5.7. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото ѝ от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Разбирането, че погасителният давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответникът да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това е в явно противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C‑447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което:

„…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право(7).

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването…..“.

5.8. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето е да охрани интереса си, като своевременно предприеме действия за защита на правата си и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото непрекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените ѝ от закона фактически действия, не е в никаква релация нито с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от целият период, през който администрацията не е изпълнявала своето задължение.

5.9. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителят на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест моментът от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

5.10. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Нешков и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Нешков, чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017 г., ищецът е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив преди и след посочената дата.

5.11. Ето защо, при положение, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 26.05.2016 г. - 11.10.2019 г., първият предявен иск се явява погасена по давност за периода 26.05.2016 г. - 23.08.2018 г., поради което в тази част ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Доколкото исковата молба на Н. е подадена на 24.08.2023 г., обсъжданият иск не е погасен по давност в останалата му част, с която се претендира обезщетение за времето от 24.08.2018 г. до 11.10.2019 г.

Казано с други думи, първият предявен иск ще бъде разгледан само в частта за периода от 24.08.2018 г. до 11.10.2019 г.

IІІ. За фактите:

6. От данните по делото се установява, че А.А.Н. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик в периода от 26.05.2016 г. г. до 11.10.2019 г., когато е бил освободен.

Спрямо същият е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" с протоколно определение от 05.01.2023 г. по ЧНД 18/2023 г. по описа на Районен съд Асеновград. В тази връзка от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г. Н. ***. На 09.05.2023 г. е преместен в Затвора Пловдив, където пребивава до края на третия исков период - 23.08.2023 г. (л. 60).

7. От Затвора Пазарджик са представени две справки, според които:

А.А.Н. е постъпил в Затвора Пазарджик на 26.05.2016 г. и е бил настаняван в исковия период както следва:

26.05.2016 г. - 03.06.2016 г. - приемно отделение

03.06.2016 г. - 17.03.2017 г. - 8-мо отделение

17.03.2016 г. - 31.03.2017 г. - 5-то отделение

31.03.2017 г. - 10.01.2018 г. - 4-то отделение

10.01.2017 г. - 11.01.2019 г. - 7-мо отделение

11.01.2017 г. - до освобождаването му - 6-то отделение

За това с колко други лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал А.А.Н. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пазарджик не е предоставена информация, тъй като съгласно Номенклатурата на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" Списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс.

Посочено е, че от постъпването си в затвора лишеният от свобода не е подавал молби против условията в затвора.

По време на престоя на лишения от свобода А.Н. в Затвора Пазарджик, всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен - 24 часа в денонощието. Помещенията в корпуса на затвора, са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода -студена и топла. Студената вода е постоянно течаща, а топлата вода е по график, съобразно осигуряване на достатъчно количества топла вода, както за лична хигиена на лишените от свобода, така също, и за всички битови дейности в затвора, като кухненски блок, столова, медицински център, перални помещения и др.

С оглед спецификата на предназначение на сградата за място за лишаване от свобода, изискванията на нормативната база са, за сграден фонд с естествена вентилация.

Всички спални помещения, имат достатъчен брой прозорци, с отваряема част на прозорците, с възможност за проветрение по всяко време на денонощието, в зависимост от желанието на обитаващите спалните помещения.

Така са гарантирани естествената осветеност и естествената вентилация на помещенията, както на спалните, така и на санитарните възли.

Наличието на влага в помещенията е в рамките на допустимата норма.

Обособено е перално помещение, оборудвано с перални машини и сушилни, поради което не се налага лишените от свобода да перат и сушат дрехите си в спалните помещения.

Нещо повече, не е разрешено пране и сушене в спалните помещения, именно с цел да се предотврати влага в спалните помещения.

На територията на затвора, регулярно, се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито.

Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба № 1 за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение.

За периода на изолация на лишения от свобода Н., услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, са осъществявани от „ДИ ЕН СИ ГАРАНТ" ЕООД гр. Пещера, на основание утвърдени лимитирани разходи за дейността от ГД „Изпълнение на наказанията", и „ДДД-1" ООД гр. София, на основание два сключени договора по реда на Закона за обществените поръчки, с ГД „Изпълнение на наказанията".

В тази връзка са представи цитираните договори (л. 86 – 102) и протоколите за извършени ДДД обработки на затвора (л. 103-132).

Администрацията на затвора е предприела всички възможни средства за предотвратяване наличието и унищожаването на гризачите. Територията на района се почиства ежедневно неколкократно. Осигурени са закрити контейнери за смет, които се извозват четирикратно през седмицата, по установен график, от сметосъбиращата и сметоизвозваща фирма. Дератизация се извършва чрез готови за употреба парафинови блокчета, които се поставят периодично на определени места.

Цялата документация, относно хигиенизиращите дейности в затвора, се намира в различните регистри в сектор „ФЛКР", и включва договори, спецификации, протоколи, фактури, платежни нареждания и др., и при необходимост могат да бъдат предоставени, за сведение.

През периода на изолация на лишения от свобода А.Н. в Затвора Пазарджик, са извършвани текущи ремонти и дейности по поддръжка на сградния фонд, до размера на бюджетните кредити за дейността.

При извършване на ежедневна сутрешна проверка от надзорно охранителния състав, в присъствието на инспектор „СДВР", отговорен за съответното отделение, и на лишен от свобода, полагащ доброволен труд като отговорник на отделението, се извършва оглед на всички спални помещения, с настанени лишени от свобода.

В случай на констатиране на повреди на имуществото, повредени ВиК и ел. съоръжения, увредени участъци по стените и/или пода (най-често в резултат на умишлено увреждане от лишени от свобода, с цел укриване на забранени вещи и предмети), същите се докладват писмено по установен ред. Отстраняват се своевременно, в зависимост от характера на повредата, от служители от сектор „ФЛКР".

Ресурсното осигуряване на затвора позволява отстраняване на подобни повреди почти незабавно.

8. От представените справки на Началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 56, 32), се установява следното:

През юни месец 2009 г. е открит новият Арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив. Арестът представлява масивна двуетажна сграда с 2495 м2 РЗП. Разполага с 60 килии оборудвани както следва: две килии с по четири легла с размери 190/71 см, 56 килии с по три легла, 2 килии с по две легла, маса за хранене с размери 60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и постелъчен инвентар (дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи).

Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от мин. 4 м2 на задържано лице. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи (съгласно чл. 272 ППЗИНЗС).

Ищецът Н. през процесния период е настанен в килии № 230 на ет. 2 и № 105 на ет. 1, които са с квадратура по 14,74 м2 като през повечето време е съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемата по стандарт.

На всяко задържано лице, настанено на територията на Арест Пловдив е осигурен престой на открито в размер на един астрономичен час всеки ден. Постелъчният инвентар в килията е възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.

Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив, изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см. или 1.4 кв.м. Като от общата квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13.34 кв. м., разделено на броя на обитателите в нея реално всеки един от тях ползва 4.45 кв. м. жилищна площ. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, като продължителността е между 10-15 минути, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.

Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.

Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Съгласно щатното разписание на Арест Пловдив има назначени лекар-ординатор и медицински фелдшер. Въпросите, свързани с реда и начина на ползване на медицинска помощ от страна на задържаните лица са регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС. Ежедневно се прави обход сутринта от медицинско лице и дежурен служител от НОС на Арест Пловдив в режим на съвместна дейност и се правят запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество. При преценка и изразено желание се прави съответния преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост може да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

9. От Затвора - Пловдив са представени множество становища и справки, от които се установява следното:

9.1. А.А.Н. *** на 09.05.2023 г. и е настанен в Стая „РЦ", на Приемно отделение, където пребивава до 12.05.2023 г., съвместно с други лишени от свобода, както следва: на 09.05.2023 г. – 7 лишени от свобода; на 10.05.2023 г. – 7 лишени от свобода; 11.05.2023 г. – 7 лишени от свобода.

Стая „РЦ" е с площ от 27,04 кв./м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1.0 м. х 1,2 м. По стените няма мухъл, плесен и други мръсотии. Мазилката не се рони.

Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,2 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Вратата е здрава и функционираща.

Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление. Има добри възможности за вентилация.

Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма.

Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описвания период и с какви размери са били.

При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо.

Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се предоставят на лишените от свобода при поискване.

Храненето на лишените от свобода се извършва в „затворническа столова", където има създадени оптимални условия за това.

По време на престоя си в Приемно отделение л/св. А.А.Н. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

9.2. От 12.05.2023 год. до 10.08.2023 год. вкл. е настанен в стая № 57 на пост V, с квадратурата 27,11 кв.м. с два отваряеми прозореца - 0.97 м. х 1.17 м. и 0.45 м. х 1.17 м. Има санитарен възел, който е обособено помещение с квадратура 2,53 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0.35 м. х 1.17 м.

От 12.05.23 г. до 18.05.23 г. в стая № 57 са били настанени 3 лица.

От 19.05.23 г. до 22.05.23 г. в стая № 57 са били настанени 4 лица.

От 23.05.23 г. до 29.05.23 г. в стая № 57 са били настанени 5 лица.

От 30.05.23 г. до 01.06.23 г. в стая № 57 са били настанени 3 лица.

От 02.06.23 г. до 06.06.23 г. в стая № 57 са били настанени 2 лица.

От 07.06.23 г. до 08.06.23 г. в стая № 57 са били настанени 3 лица.

От 09.06.23 г. до 19.06.23 г. в стая № 57 са били настанени 4 лица.

От 20.06.23 г. до 29.06.23 г. в стая № 57 са били настанени 3 лица.

От 30.06.23 г. до 03.07.23 I. в стая № 57 са били настанени 4 лица.

04.07.23 I. до 06.07.23 г. в стая № 57 са били настанени 5 лица.

От 07.07.23 г. до 17.07.23 г. в стая № 57 са били настанени 6 лица.

От 18.07.23 г. до 27.07.23 г. в стая № 57 са били настанени 5 лица.

От 28.07.23 г. до 08.08.23 г. в стая № 57 са били настанени 4 лица.

От 09.08.23 г. до 10.08.23 г. в стая № 57 са били настанени 3 лица.

9.3. От 12.08.2023 год. до 23.08.2023 год. вкл. с настанен в стая № 60 на пост V, с квадратурата 27,86 кв.м. с два отваряеми прозореца - 0.45 м. х 1.15 м. и 0.98 м. х 1.15 м. Има санитарен възел, който е обособено помещение с квадратура 2,82 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0.30 м. х 1.15 м.

От 11.08.23 г. до 17.08.23 г. в стая № 60 са били настанени 5 лица.

От 18.08.23 г. до 23.08.23 г. в стая № 60 са били настанени 4 лица.

9.4. На всички настанени лица е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група за ползване на банята, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи.

Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието).

След ремонта на пост V са подменени изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

Конкретно спалните помещения, където е пребивавал л.св. Н. в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Не е имало проблем стаите да бъдат проветрявани, за да се избегне образуването на мухъл.

Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. През периода на изтърпяване на наказанието на л. св. А.А.Н. *** в килията, в която е бил, са извършвани текущи ремонти и поддръжка, като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела и други. Не се допуска да има и счупени прозорци /същите се подменят своевременно/.

9.5. Представени са седмичните дневни листове за приготвяната храна за лишените от свобода, както и справка относно количеството на различните видове хранителни продукти и калориен състав. Уточнено е, че храната за задържаните в Арест Пловдив се осигурява от приготвените дневни менюта в Затвор Пловдив, поради тази причина представените дневни листове са еднакви и съвпадат по дати.

9.6. Посочено е от страна на ответника, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за дезинсекция и дератизация (ДД) обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Последната такава обработка от Фирма Фаворит Мениджмънт е през м.05/23 г., за което е представен протокол. Изрично е посочено още, че в периода от м.05/23 до м. 11/23 г. са обработени единствено затворническите столова, а за ДД обработките на спалните помещения на лишените от свобода се очаква сключването на нов договор от страна на ГД"ИН" гр. София

10. Като свидетели по делото са разпитани следните лица:

10.1. М.Р.М. – Същият заявява, че последно като яли крем карамел в него имало мухи и мравки. В манджата няколко пъти намирали косми, хлебарки. Чиниите, в които им сипвали яденето били мръсни. Тези чинии само се плакнели, защото нямало препарати да ги мият. Чиниите се миели в кухнята, до която свидетелят нямал достъп, но когато се редим за ядене, вратата на кухнята била отворена и се виждало къде се мият чиниите. Два месеца били в килия № 57 с А. в началото когато го докарали. След това него (А.) го преместили в 60-та килия, в която свидетелят не е влизал. В килия № 57 имало мухъл по стените. Половината мазилка на едната стена била паднала от самия мухъл и от влагата. Дограмата отстрани била разбита и от нея духало, и не можело да се отвори, нито да се затвори. В тоалетната нямало топла вода, нито можело да се изкъпят, нито да се измият лицето. От няколко месеца нямали препарати в помещенията. На края на миналия месец им дали по 200 гр. прах, който не стигал за нищо. Дали им и по един сапун. Имали право по два пъти седмично да ходят на баня, но никой не ходел в нея, защото нямало кой да я поддържа и цялата била разбита. Правели си нелегални бързовари, с които си топлели вода и се къпели в стаите. В лавката се продавали шампоани по 8 лв., по 13 лв., прах се продавал по 4,50 лв. и по 5 лв. и нещо. Препарати, които били от затвора се прехвърляли на лавката и те ги закупували от там. По принцип откакто А. бил в неговата килия, даже и в другата, имал здравословни проблеми, но докторът не му обръщал внимание. Докторът идвал всека четвъртък, но не приемал никой от постовете. Приемал само тези, които били за първи път, а тези които били по постовете не ги приемал. Не знаел името на доктора. А. бил с астма, но докторите тука не възприемали.

10.2. Л.С.А. - Познавали се с А. от малки. С А. били заедно в Затвора Пазарджик от 2015 г. до 2019 г. През целия период били заедно на един и същ пост в различни стаи. Не помни номерата на стаите. Ходил е в стаята на А. много пъти. През целия период той бил в една стая. Състоянието на стаята било окаяно – мухъл, дървеници, хлебарки. В стаята били по много, по 10-12 човека. Докато свидетелят бил в Затвора Пазарджик не били правени ремонти. Докторите там не си гледали работата. Нямало как да се поддържа хигиената в килиите и в столовата, защото не давали препарати. От тях всичко идвало. Храната била гадна. Вътре имало почти винаги камъни, хлебарки.

ІV. За правото:

11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

12. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пазарджик, Арест Пловдив и Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

13. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

При това положение, въз основа на описаните в т. 6 от настоящото решение данни, следва да се приеме, че в рамките на процесните периоди (от които е изключен периода, за който бе прието, че правото на ищеца за претендиране на обезщетение е погасено по давност – т. 5 от настоящото решение) Н. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. (на 11.10.2019 г. същият е освободен от Затвора Пазарджик), мярка „задържане пода стража“ в Арест Пловдив от 05.01.2023 г. до 08.05.2023 г. вкл. (на 09.05.2019 г. същият е преместен в Затвора Пловдив) и в Затвора Пловдив, където е пребивавал от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл.

Следователно се установява, че Н. не е бил в Затвора Пазарджик на 11.10.2019 г. и в Арест Пловдив на 09 и 10 май 2023 г., което само по себе си е достатъчно да се приеме, че в тези части исковите претенции се явяват неоснователни.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и мярка за неотклонение „задържане под стража“, ще бъдат разгледани за престоя на ищеца в Затвора Пазарджик, Арест Пловдив и Затвора Пловдив, така както са описани по-горе (в Затвора Пазарджик от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл., в Арест Пловдив от 05.01.2023 г. до 08.05.2023 г. вкл. и в Затвора Пловдив от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл.).

В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

14. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

15. Съотнасянето на описаните данни в т. 7 от настоящото решение, касаещи престоя на ищеца в Затвора Пазарджик и цитираните правни норми, налагат следните правни изводи:

Установява се, че през периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. – общо 413 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пазарджик, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м. В следващото изложение ще бъда конкретизирани съображенията за този извод.

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността (а не задължение) да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, Началникът на Затвора Пазарджик бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган изпълни частично, като представи доказателства единствено относно извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации на територията на Затвора Пазарджик, но не и данни в кои спални помещения е бил настане ищецът през процесния период, какъв е техния размер и по колко човека са били настанени в тях заедно с Н.. Като причина за непредставяне на изисканата информация е посочено, че последната се съхранявала за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“. Въпросната номенклатура разбира се не е представена по делото.

Липсата на каквито и да било данни за срока на съхранение на въпросната информация, както и множеството дела образувани през последните години срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ от категорията на процесното, включително и пред ЕСПЧ (наличието на които безспорно установява знанието у ответната администрация за необходимостта от съхраняване на търсената информация поне в рамките на установените от закона давностни срокове), според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства (показанията на свидетеля Л.С.А. – възпроизведени в т. 10.2 от настоящото решение), е основание да се приема, че в периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. – общо 413 дни, Н. е бил настанен в спални помещения, където е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Това само е достатъчно, за да се приеме, че първият предявен иск в разглежданата част се явява основателен.

Настоящият съдебен състав не приема за доказано твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. в Затвора Пазарджик, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр. София, с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на страната. В тази връзка, както вече бе казано, са представени множество Протокола за извършени услуги (за м. юли, септември, ноември 2018 г., януари, март, май, юли, август, септември 2019 г. - л. 123 и сл.), в които са описани размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.

Този извод не се промяна от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Що се отнася до хигиената в Затворите Пазарджик, от данните по делото се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

16. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно втория исков период, а именно от 05.01.2023 г. до 10.05.2023 г. включително, от Ареста – Пловдив са представени съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Н. в мястото за изпълнение на постановената по отношение на него мярка за неотклонение, от които, както вече бе казано, се установява, че на 09.05.2015 г. и на 10.05.2023 г., същият не е пребивавал в Ареста - Пловдив. За останалите дни - от 05.01.2023 г. до 08.05.2023 г. вкл. данните от тези справки, бяха подробно описани в т. 8 от настоящото решение. Тези данни, явно изключват възможността да бъдат приети за истинни, твърденията на Н., че в последно посочения период, бидейки в Ареста - Пловдив за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е бил принуден да живее при липса на достатъчна мебелировка, неработещи климатици, без отдушник в тоалетната, кратък престой в банята и недостатъчна храна. През обсъждания период, обитаваните от ищеца и от още две лица килии № 230 и № 105 са били с квадратура по 13,34 м² (14,74 м², със санитарния възел) тоест по 4,45 м² за всеки от тях и са били обзаведени с легла с размери 190/71 см., маса за хранене с размери 60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и постелъчен инвентар (дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи). Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Наред с това задържаните под стража лице се извеждат до банята на Арест Пловдив по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, като продължителността е между 10-15 минути, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание. Условията за обитаване в Арест Пловдив са описани с детайли в цитираните справки. При това положение и при липсата на каквито и да е други заявени или установени данни по делото, ще следва да бъде прието, че те са истинни.

Еднозначният извод който се налага е, че по отношение пребиваването на Н. *** през втория исков период, не се установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

В случая, явно не може да се приеме, че задълженият административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи данни и документи, които се намират у него. В този смисъл, следва да се посочи, че от страна на ищеца, не се ангажираха никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да се получи макар и откъслечна информация, във връзка със заявените от него твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, основанията на втората искова претенция за присъждане на обезщетение, включваща периода от 05.01.2023 г. до 10.05.2023 г., останаха само твърдения в процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито и да е доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели, също не съдържат данни относно пребиваването на Н. ***. Изложеното до тук обосновава неоснователност на втория предявен иск.

17. Описаните данни в т. 9 от настоящото решение, касаещи престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл. – общо 105 дни, налагат извод за неоснователност на следните твърдения на ищеца:

17.1. Помещенията, които е обитавал Н. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Както в Затвора Пазарджик, така и в в Затворите Пловдив, хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

17.2. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба че душовете в банята били малко, както и за краткия престой в нея на ищеца. Такива данни не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. и А.. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

17.3. Не се установява също така Н. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. Твърденията на свидетеля М., че Н. имал астма, няма как да бъдат възприети, доколкото за установяване на това обстоятелство се изискват специални знания, с каквито свидетелят, който е завършил трети клас, очевидно не разполага.

17.4. Никакви доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за лошото качество и количество на храната в Затвора Пловдив и в Арест Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника седмични менюта (л. 183 и сл.), че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 (л. 188) и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории дневно.

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В тази разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

17.5. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 9 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Н. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение в Затвора - Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

18. Основателното обаче се явява твърдението на ищеца досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив през периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл. Изрично в тази насока е посочено от страна на администрацията на Затвора Пловдив, че в периода от м.05/23 до м. 11/23 г. са обработени единствено затворническите столова, а за ДД обработките на спалните помещения на лишените от свобода се очаква сключването на нов договор от страна на ГД"ИН" гр. София.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетеля М..

Изложеното до тук е достатъчен, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през целия исков период, обхващащ 105 дни.

19. Приетото за установено в т. 15 и 18 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пазарджик - 413 дни през периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. и в Затвора Пловдив - 105 дни през периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл., или общо 518 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Н. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Н. минимално необходима жилищна площ с постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, както и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

20. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди за посочените в т. 19 по-горе периоди, включващи общо 518 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2018 г. – 510 лв., през 2019 г. - 560 лв., през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв. и през 2022 г. - 710 лв., през 2023 г. - 780 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 2891 лева за престоя му в Затвора Пазарджик през периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл. (общо 413 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 2891 лв. до пълния му размер от 12000 лв. и включващ периода от 26.05.2016 г. до 23.08.2018 г. и 11.10.2019 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен;

- в размер на 735 лева за престоя му в Затвора Пловдив през периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл. (общо 105 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 735 лв. до пълния му размер от 5000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен;

С оглед приетото за установено в т. 16. от настоящото решение, като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен и искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 05.01.2023 г. до 10.05.2023 г. включително, при престоя му в Ареста - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му под стража.

ІV. За разноските:

21. Относно претендираното адвокатско възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:

По делото е представен Договор за правна и защита и съдействие (л. 7) от 23.05.2023 г., в т. III от който е вписано „Договорено възнаграждение: pro bono лева“ (работа извършена доброволно и без заплащане). Нито от съдържанието на цитирания договор, нито от данните по делото се установява между страните да е уговорено, още по-малко да е заплатено адвокатско възнаграждение. Не се твърди и не се установява процесуалното представителство да е осъществено и на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата. При това положение, искането на адвокат Х. за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на А.А.Н., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 2891 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 24.08.2018 г. до 10.10.2019 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2891 лв. до пълния му размер от 12000 лв. и включващ периода от 26.05.2016 г. до 23.08.2018 г. и 11.10.2019 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на А.А.Н., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 735 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 11.05.2023 г. до 23.08.2023 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 735 лв. до пълния му размер от 5000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.Н., с ЕГН **********, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата в размер от 3000 лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив, в периода от 05.01.2023 г. до 10.05.2023 г. включително.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.Х. за присъждане на адвокатско възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: