Решение по дело №1173/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260040
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20204210201173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

р  е  ш  е  н  и  е

гр. Габрово, 31.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

при секретаря Лидия Симеонова - Любенова и прокурора....., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 1173 по описа за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.Т.Х., с ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 20-1752-001098/22.10.2020 година на Началника на РУ към ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и са и отнети 6 контролни точки на основание Наредба Із – 2359 на Министъра на вътрешните работи.

В жалбата самата Т.Х., а в съдебно заседание нейният защитник - адв. Теодор Марков от ГАК, пледират за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неизвършване на описаното в него нарушение. Депозирано е и искане за присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не изпраща свой представител.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от  Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на РУ при ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

Около 11:10 ч. на 16.10.2020 г. жалбоподателката управлявала л.а. „Алфа Ромео 147” с рег. № ЕВ35 96 ВМ по бул. „Априлов” в посока бул. „Трети март” в гр. Габрово, като до нея на предна дясна седалка се намирала свидетелката Д.Д.. В този момент близо до тях преминал полицейски автопатрул, състоящ се от свидетелите С.Б. и И.Ф., които преценили, че Т.Х. е без поставен обезопасителен колан, поради което спрели управлявания от нея автомобил. Въпреки декларираното възражение от жалбоподателката, че е била поставила колана под мишницата си, двамата полицейски служители съставили против нея АУАН № 1319/16.10.2020 г. за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Т.Х. на 16.12.2020 г., като на 21.12.2020 г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.

При така очертаната и единствено изводима фактология съдът намира вмененото на жалбоподателката деяние за недоказано от обективна страна, като показанията на свидетелите С.Б. и И.Ф. са твърде неубедителни и не могат да подкрепят описаното от АНО. И двамата нямат абсолютно никакви конкретни спомени от случая и лаконично сочат, че очертаното от тях виновно поведение на Т.Х. няма как да не е достоверно. Тази доказателствена недостатъчност не може да бъде запълнена и посредством презумптивната сила на редовно изготвения АУАН № 1319/16.10.2020 г., тъй като законодателят в чл. 189, ал.2 от ЗАНН изрично я е лимитирал само и единствено до установяване на противното. А именно „противното”, т.е. липса на нарушение, излага свидетелката Д.Д., намирала се в процесния автомобил при развилата се проверка, която с абсолютна категоричност посочи, че жалбоподателката е била поставила своя обезопасителен колан, само че под мишница поради ниския си ръст, което не означава несъблюдаване на законовия императив поради липса на изрична разпоредба как точно следва да стане това. Подобно възражение е депозирано още изначално от санкционараното лице, намира подкрепа посредством заявеното от Д.Д. и разколебава категорично доказателствената сила на коментирания АУАН. А с оглед и отсъствието на каквито и да е конкретни спомени у проверяващите съдът няма как да приеме за категорично доказано вмененото на Т.Х. деяние, което от своя страна обуславя материалната незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и неговата цялостна отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателката разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно представеното пълномощно възлизат на сумата от 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1752-001098/22.10.2020 година на Началника на РУ към ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Т.Т.Х., с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и са и отнети 6 контролни точки на основание Наредба Із – 2359 на Министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да заплати на Т.Т.Х., с ЕГН: **********,***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: