№ 120
гр. Пловдив, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600238 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане, депозирано на основание
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в същото са били
релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на
цитираната разпоредба. Изложени са били и аргументи във връзка с
претендираното съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от
НПК, а именно за допуснато нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Претендира се за възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна
сила съдебен акт, отмяна на постановеното протоколно определение за
одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане или
намаляване на наказанието.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените в
искането доводи от страна на адв. Н. Г. А.-служебен защитник на подс. Р. М.
А..
В съдебно заседание пред съда по възобновяване представителят на
1
Апелативна прокуратура-Пловдив пледира, че определението на Районен съд-
Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което искането за
възобновяване на делото, следва да се остави без уважение.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С протоколно определение от 04.02.2025 г. Районен съд – Пловдив е
одобрил споразумение по НОХД № 541/2025 г., с което е признал подсъдимия
Р. М. А. за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК за това, че на 23.10.2024 г. в
Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление и му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок не по-малък от една година, чието изпълнение не е било отложено по
реда на чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти на
умишлени престъпления от общ характер и са му били наложени наказания
лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл. 66
НК, е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 330
лева от владението на Ю. Р. Ю. от М. с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от
волята му причини. За посоченото престъпление му е било наложено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от една година и осем месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Пред съда по възобновяване се релевират доводи, че подсъдимият е
подписал споразумението без да е налице информирано съгласие от негова
страна, с което са били ограничени правата му в производството. Ангажират
се и доводи за нарушения на материалния закон, които са обвързани с това, че
е налице разлика между собственика и посоченото от обвинението лице, от
чието владение е била отнета вещта.
Не могат да бъдат споделени доводите в искането за възобновяване за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона.
Видно от материалите по цитираното дело на РС – Пловдив съдебното
производство по същото е било образувано във връзка с внесено от страна на
РП-Пловдив на 28.01.2025 г. предложение за одобряване на споразумение,
подписано на 27.01.2025 г. С разпореждане на съдията-докладчик от
29.01.2025 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните за 04.02.2025 г., за произнасяне по
2
постигнатото споразумение.
Видно от протокола от проведеното на 04.02.2025 г. пред Районен съд
– Пловдив съдебно заседание по НОХД № 541/2025 г. /л. 9– 11 от цитираното
дело/, съдът е пристъпил към процедура по чл. 384, ал. 1 от НПК във връзка с
изготвеното от страните писмено споразумение, което е съдържало тяхното
съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на ал. 5 на чл. 381 от
НПК. Спазено е било и изискването по ал. 6 на чл. 381 от НПК за подписване
на споразумението от подсъдимия. След като подсъдимият се е признал за
виновен по повдигнатото му обвинение и заявил информираност по всички
въпроси на споразумението, в протокола бил отразен текста на самото
споразумение. В тази връзка оплакванията на липсата на информирано
съгласие от страна А. не могат да бъдат споделени, доколкото от протокола от
проведеното съдебно заседание пред районния съд изрично се установява, че
същият е посочил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по
обвинението, известни са му последиците от споразумението, доброволно го е
подписал и не желае делото да се разглежда по общия ред /л. 9-11 от делото на
РС-Пловдив/. Липсват данни и за претендираната от осъдения упражнена
„принуда“ от страна на обвинението при подписване на споразумението,
доколкото във внесеното за одобрение предложение от прокурора за
одобряване на споразумение се съдържа и декларация на обвиняемия,
подписана от него на основание чл. 381, ал. 6 НПК, че е съгласен с всички
клаузи и условия на споразумението, че разбира, че одобреното от съда
споразумение има характера на влязла в сила присъда и не подлежи на
обжалване, че доброволно го подписва /л. 1 – 2 от делото на РС-Пловдив/.
Настоящият съд намира, че в процедурата за одобряване на
споразумението, когато съдът прецени, че споразумението не противоречи на
закона и морала постановява определение за одобряването му /чл. 382, ал. 7
НПК/, като в протоколното определение възпроизвежда съдържанието на
споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда
/чл. 383, ал. 1 НПК/ и влиза в сила незабавно след постановяването му.
В случая с одобряване на споразумението не са били допуснати и
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като по силата на
съдебния акт, непроверен по касационен ред, молителят е бил осъден за опит
за кражба на вещи от владението на конкретно посочено лице, като няма спор,
3
че вещите-предмет на кражбата са чужди за дееца. При това положение, няма
как да се претендира за нарушение на материалния закон. Посоченото от
защитата оплакване, че коректната правна квалификация изисквала да се
уточни и собственика на вещите не могат да бъдат споделени, доколкото
вещта е била отнета от трето лице – владелец, като за правната квалификация
на деянието е без значение дали владелецът е собственик или не, дали я владее
правомерно, чрез правно основание или противоправно. Без значение е
същевременно и това дали вещта се отнема непосредствено от нейния
владелец, понеже той е и неин държател, или се отнема от другиго, който я
държи за него. В тази връзка доводите на защитата са лишени от опора в
закона и съдебната практика.
Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наказанието,
защитата не излага съображения за конкретното наказание, а по-скоро
аргументира оплакването си с правната възможност подсъдимият да бе
поискал провеждане на съкратено съдебно следствие при внасяне на делото с
обвинителен акт в съда, при което, ако съдът му наложи минимално наказание
и приложи привилегията, би получил по-ниско наказание. Посоченият
аргумент е относим единствено към хипотезите на налагане на наказание след
провеждане на съкратено съдебно следствие и необходимостта от преценка
дали наказанието да се наложи по чл. 55 НК или да се приложи разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК, но в случая не е била проведена диференцирана
процедура – съкратено съдебно следствие, а делото е било решено със
споразумение. Още повече, че претенцията на защитата, че съдът би наложил
на осъдения минималното наказание, което не надхвърля законоустановения
минимум от две години лишаване от свобода е несигурно събитие, особено в
контекста на правната квалификация на настоящото деяние като извършено
при условията на опасен рецидив, както по б. а, така и по б. б НК на чл. 29, ал.
1 НК. Опасният рецидив по б. „а“ на чл. 29, ал. 1 НК санкционира по-тежко
всяко извършено второ престъпление при визираните от законодателя
предпоставки, за случаите, за които е предвиден по-тежко наказуем престъпен
състав в специалната част на НК, ако първото осъждане е за тежко умишлено
престъпление над 1 година ефективно. Тази форма на опасния рецидив цели
превенция на тежката престъпност, като предвижда наказание, съобразено със
завишената форма на обществена опасност. На свой ред опасният рецидив по
б. „б“ на чл. 29, ал. 1 НК предвижда по-строга санкция при две и повече
4
осъждания, за които не са налице условията на б. „а“ на чл. 29, ал. 1 НК, като
цели санкционирането по-строго на престъпления след предишни две или
повече осъждания, като обществената опасност на коментираната форма се
явява завишена не от тежестта на предходното осъждане, а от негативните
прояви на дееца в наказателната сфера в два или повече случая. В тази връзка
не може да се споделят доводите за явна несправедливост на наложеното
наказание, още повече, че същото е било наложено при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК – под най-ниския предел.
Във връзка с изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. М. А. за възобновяване на
НОХД № 541/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5