№ 270
гр. Ловеч, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310102287 по описа за 2021 година
ОУИ иск с правно основание чл.124 във вр. с чл.26 ЗЗД , чл.22 във вр. с чл.11,т.10 и т.11 ЗПК:
Постъпила е искова молба от адв. Д.В. М., адвокатска колегия Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: ****., в качеството на пълномощник на М. Ц. АНТ. , против:
„ВИВУС.БГ“ ЕООД /предишно наименование "4финанс" ЕООД/, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от *** и ***, по която пълномощника, визирайки
наличие на облигационна връзка ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № **********
от 26.07.2021г., сключен с ответника, твърди, че доверителкта му следва да върне сумата по
кредита - 1364,00 лева, при сума на получаване 1100.00 лева, при ГПР 49.7%, годишен
лихвен процент-40,99 %. и трябва да заплати такса за разглеждане на кредита 226,94 лева.
Оспорва се като незаконосъобразна именно таксата за бързо разглеждане на кредита-в
противоречие с чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД като изтъква , че в правната и съдебна доктрина това
основание е налице когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №5093/2007п,
определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. И според него такъв основен принцип
е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД, също следва да намират приложение-чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
1
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал. 1 , предл.З от ЗЗД. Изтъква, че с накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение сочи, че търсената
такса за бързо разглеждане е недължима като противоречаща на добрите нрави, тъй като
сумата която се претендира чрез нея в размер на 226.94 лева е в размер на % от сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1100.00 лева и по този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост.
Изтъква още, че таксата за допълнителна услуга, въз основа на която се претендира
посочената сума е недължима на осн. чл. 10а от ЗПК, Възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов -ДВ, бл.35 от 2014 п, в сила от
23.07.2014 т.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от
възнаграждението за предоставения заем, като същите Водят до заобикаляне ограничението
на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно
противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.
На следващо място, счита, че така претендираната сумата в размер на 268.20 лева
като такса за бързо разглеждане е в явно противоречие с добрите нрави-чл. 26, ал. 1 пр.З от
ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на сумата, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледана в този аспект претендираната такса за бързо разглеждане, според които
се дължи сумата в размер на 226.94 лева се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
С така търсената такса за бързо разглеждане в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този
смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Таксата
за бързо разглеждане по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
2
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС -Пловдив по в. гр. д. №
324/2018 г.
Визира, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна като счита, че с предвиждането за заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 226.94 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК-годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане
на такса за бързо разглеждане се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва.
А още-поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите- Забранява се използването на търговски практики, които накърняват
икономическите интереси или колективните интереси на потребителите. Посочва, че с
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази
насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение
№ 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. №8333/2017 г., Решение № 1445 от
07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC-
Габрово по гр. д. № 1114/2018 п, Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр.
д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018
г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от
12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г. Моли да се постанови решение, с
3
което да се приеме, че подзащитната му не дължи на „4финанс" ЕООД сумата в размер на
226.94 лева незаконосъобразно търсена от доверителката ми като такса за бързо разглеждане
в следствие на сключен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 26.07.2021 г., на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр.с чл. 10а и чл. 11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
Депозирана е и молба 4359/17.19.05.22г. с доказателства досежно представителството по
делото и списък на разноските, ОУ на договора за кредит и съдебна пракатика. Моли да се
постанови решение, с което да се приеме, че подзащитната му не дължи на „4финанс" ЕООД
сумата в размер на 226.94 лева незаконосъобразно търсена от доверителката ми като такса за
бързо разглеждане в следствие на сключен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
26.07.2021 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр.с чл. 10а и чл. 11
ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника. Депозирана е извън
срока Молба изх.№11445/11.03.22г. /вх.№2421/ 21.03. 2022г./ чрез пълномощника
юрисконсулт чрез юрк. Христо Георгиев, който оспорва иска и взема становище по
същество, че иска е неоснователен и недоказан, като се развиват и съображения за това.
Прилага илюстрован материал и теоретичен материал по въпроса за сключването на договор
по електронен път с цел обосноваване на тезата, че заемателя е подробно информиран, че е
формирал изявление и то е стигнало до насрещната страна като се твърди,че общите клаузи
са индивидуално уговорени и са сведение до знанието на А. и ако не се изчерпи процедурата
по запознаване с тях , няма как да се стигне до последния ред и продължи процедурата по
кандидатстване. Депозирана е молба 3768 за промяна в наименованието на ответника и с
множество възлажения, включая по допустимостта; 4359/17.19.05.22г.
С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като
относими допустими представените писмени доказателства, насрочил съдебно заседание,
представил проекто – доклад.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани не се представляват.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства,
становищата на страните и предложените от тях практики, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност , прие за установено следното:
Не се оспорва наличието на сключения договор по реда на ЗПФУР , поради което
съдът няма да се спира на изискванията имомента на сключването му, в каквато насока
ответника е приложил материал за онагледяване, включая и теоретичен, който като го
събразява счита, че на първо място от него не може да се установи с точност какъв е размера
на таксата и постигнато ли е съгласие по него и на второ:редовността на договора и липсата
на въвеждане на обстоятелства в ИМ за изискуемост и забава за длъжника, не изключва
възможността за предявяване на иска по чл.26 ЗЗД, имаща предмет отделна договорна
клауза. Възражението на ответника, че няма доказателства за плащане / било по договора
или на таксата/ са ирелевантни, тъй като предмет на иска е самата клауза, уреждаща таксата
за бързо разглеждане, т.е отделен елемент на заемното правоотношение, от която обаче
произтича възможността на кредитора във всеки един момент да я претендира пред съда, а и
4
самата такса, видно от представените документи, не е обусловена от незабавното й плащане
за да се продължи сключването на договора, а се начислява в конкретен размер за плащане
след сключването му. Това се подкрепя с начисляването на размера й по договора в общата
дължиа сума по кредита и дължимостта й съгласно извлечение №********** /стр.5/.
Горните са съображения и в посока на интереса на ищеца като положителна процесуална
предпоставка за завеждане на отрицателния установителен иск .
Въпросната такса е разписана в приложения договор към ИМ, неоспорен като
съдържание от ответника и предвидена в т.4.1 на раздел трети: Разглеждане на искане за
кредит и сключване на договор за кредит като предвижда възможност, предоставена от
кредитора на заемателя да заяви бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на
кредит като тази услуга е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при
изрично искане и гарантира обработка и предоставяне на отговор до 15 мин. от
изпращането му. Ако искането за отпускане на кредит е извънработно време, в неработен
ден или официален празник, се допуска забавяне, но при всички случаи се гарантира
приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден като за кредитора отпада отговорноста за забавания поради
технически проблеми или вина на получателя.
Тази услуга съгласно чл.4.4 е възмездна и се дължи в размер, който се изчислява,
съобразно сумата на заема и срока на Договора като се посочва, „че е указана в Специалните
условия на Договора и включена в Тарифата, налична на Началната страница. Същата също
така не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава възможностите за
получаване на такъв. Закрепването на таксата и по горепосочения ред / в отделни документи
и нефиксирания й размер, а определянето му в зависимост от определени предпоставки/
отново според съда обосновава интереса на ищеца от предявяването на установителния иск
доколкото не А. не сочи конкретни други възражения по неизпълнението/неточното
изпълнение на заявената услуга за бързо разглеждане на кредита от страна на ответника.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
Законът прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/, но при договаряне
тя е ограничена от повелителните правни норми както твърди ищцовата страна и най-вече
от така нар. „добри нрави“ каквито и да са възраженията на ответника за липсата на
критерий кои нрави са именно такива. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
5
възприето становището за нищожност на клауза от договор, когато условията, при които е
договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по
събиране. Затова и уговорената между страните такса за бързо разглеждане не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а въвеждането на платена услуга във
връзка с кредиторовите действия, свързани със проучването на кандидатстващия преди
самото сключване на договора, т.е услуга от преди въобще възникването, усвояването и
управлението на кредита или стояща по скоро във фазата на преддоговарните отношения,
която по принцип има уреждане в ЗПК. Затова съда не възприема за основателни
възраженията на ответника за това, че се касае за индивидуално уговорена клауза, наличие
на пълна информираност за нея чрез предоставянето на съответната преддоговорна
информация на заемателя, достатъчна за ориентацията му защо се дължи и какъв е размера
й.
Според съда визираната клауза категорично противоречи на добрите нрави и
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП
-Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Или е възможно,
именно поради формулировката й по горния начин, кандидатстващия да направи своя избор
за сключването на договора-поради наличието и на възможността за незабавно предоставяне
на паричните средства в кратък срок, без да е наясно каква ще е сумата за таксата след
одобрението. Не е ясно как потребителя е изчислил съотношението й като той все още не
знае каква сума ще му бъде отпусната след преценка на документите му, дали въобще е
включена в ГПР, след като той е вече определен в %. На следващо място тя е поставена в
зависимост от размера на кредита и срока на договора, което според съда е неравноправна
клауза, защото: касае се за предоставяне на еднаква дейност-трудова функция и тя следва
да обслужва всички кандидатстващи за отпускане на кредит за кратък срок, а не да ги
деференцира с оглед размерите и в периодите, които в етапа на приемането на офертата не
са неясни. Това е още един аргумент да се приеме, че именно след сключването на договора
тя се начислява по конкретен размер, което я прави и свързана с управлението на кредита,
което води до извода, че тя е предвидена от ответника в нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК
както счита ищцовия пълномощник. По този начин е в нарушение на чл.19,ал.1-Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това
6
води на извода, че е действителния му размер не е бил реално представен на заемателя,
което отново следва да се приеме за заблуждаваща търговска практика.
Безспорно се стига и до извода до наличие и на неравноправна клауза както се твърди
по смисъла на чл.143 ЗЗП, с която: т. 6. позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил,
когато сам прекрати договора; т.10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.-15. налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите; 19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора;
Същата е неравноправна клауза и защото по ЗПК е уредено в тежест на кредитора да
извършва оценка на платежоспособността на кандидата - Чл. 16. (1) Преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.(2) При вземане на
решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва
Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията,
съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита
при условията на Глава четвърта.
Клаузата по този начин води до заобикаляне на редица императивни норми, въведени
за защита на потребителя като по слабата страна в кредитното отношение и действително
води до обогатяване на кредитора, тъй като вменено му задължение по закон, се видоизменя
като една възможност за бързо разглеждане на документи, т.е привидно изцяло в полза на
кандидатстващия, но размера на таксата в случая-226,94 лева и представлява значителна
част от размера на кредита 1 100,00 лева, преценен и от гледна за краткия му срок на
сключване-1 месец и сравнен с лихвата по договора върху заетата сума за един месец- 37,06
лева като това безспорно би довело до неоснователно обогатяване на кредитора Не е ясно от
документите и дали процесната сума подлежи на олихвяване ведно с главницата с оглед
характера й на услуга.
В частта на искането по петитума, че сумата е незаконосъобразно търсена от
доверителката му съдът се е произнесъл по-горе, че е без значение, тъй като не се формират
твърдения в тази посока по исковата молба извън начисляването й.
Следва да се съобрази, че ищеца се позовава на разпоредбита и на ТЗ- чл.289 ТЗ, но
според съда се касае за потребителски кредит, предоставени от небанкова финансова
институция на физ.лице, т.е не във връзка с негова търговска дейност и в случая той
представлява по смисъла на чл.9 от ЗПК потребителски кредит и за него са в с сила
7
разпоредбите на последния и клаузите за неравноправност по ЗЗП- чл.143-147б и за тях
съдът следи и служебно. Известно е,че се допуска търговските сделки по принцип да имат
спекулативен характер и това следва да се изключи за процесния договор.
Според съда горните съображения са достатъчни за да обосноват извода му за
основателност и доказаност на иска, поради което следва да бъде уважен ведно със
законните последици от това – присъждане на разноските в тежест на ответника или сумата
50,00 лева – д.т. и сумата 300,00 лева на осн. чл.38, ал.1 ,т.3 пр.2 ЗА като приема, че
цитираното от пълномощника определение №95/19.02.2015г. по ч.т.д. №1451/2014г. на
ВКС, ТК,2-ро отд. е приложимо и съгласно мотивите му-в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр.
2 от ЗА, адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва
безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за
оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде
обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги
претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да
упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по молба от адв. Д.В. М. от Адвокатска колегия-
Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ****., в качеството на пълномощник на М.
Ц. АНТ., ЕГН: **********, с адрес: с постоянен адрес ****, че А. не дължи на „ВИВУС.БГ"
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: **** представлявано от управителя ***
и ***, сумата в размер на 226.94 лева-такса за бързо разглеждане в следствие на сключен
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 26.07.2021 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД –
нищожност на клаузата поради накърняване на добрите нрави и поради недействителност на
осн. чл.22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК и незаконосъобразно търсена от нея.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ" ЕООД с горните данни , да заплати на адв. Д.В. М.,ЕГН-
**********, адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: *** сумата
300,00 лева - адв. в-е, които да преведе по банкова сметка: УниКредит Булбанк, BG
87UNCR70001521514314-титуляр Д.В. М., и на М. Ц. АНТ. ЕГН – ********** от г****
сумата 52,00 лева – д.т. за завеждане на делото и б.т., по същата банкова сметка.
8
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9