РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330116066 по описа за 2021 година
Прeдявени са искове по член 128, т. 2 от КТ вр. с член 245, ал. 2 от КТ и член
224 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. Ц., ЕГН **********, с която
срещу „АЛКАО“ ЕООД, ЕИК ****** са предявени осъдителни искове за следните
суми: 460 лева, неизплатено и дължимо трудово възнаграждение за м. септември
2020г.; сумата от 433,65 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата
от 93,37 лева обезщетение за забава върху двете главници за периода 1.10.2020-
13.10.2021г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника, считано от
25.02.2020 г., като е бил назначен на длъжността „************, като на 11.09.2020 г.
трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя от 11.09.2020 на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Ищецът сочи, че работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за
м. септември 2020, обезщетението за платен неползван годишен отпуск от 11 дни, и
обезщетение за забава в размер на зак. лихва върху двете главници за периода
01.10.2020 г. – 13.10.2021 г..
Твърди се също така, че на 03.09.2020 г. по банков път на ищеца е преведена
сумата от 1307,44 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. август 2020 г.,
като в тази сума била включена и сумата от 653,72 лева, която сума била преведена на
1
ищеца, поради допусната техническа грешка от работодателя му.
На 09.09.2020г. ищецът бил потърсен от служител на „******“, за да възстанови
получената от него сума в размер на 653,72 лева, като същият ден ищецът я изтеглил от
банковата си сметка и я предал на лицето П. Д., която попълнила счетоводен документ,
екземпляр от който не бил предаден на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът признава, че освен дължимото трудово възнаграждение на ищеца
била платена /преведена/ допълнителна сума в размер на 653,72 лева, в резултат на
допусната техническа грешка от счетоводителя на дружеството. Излага се, че ищецът
бил поканен да върне надвнесената сума, за което последният изразил съгласие, но не я
възстановил.
Сочи се, че при получаване на пари в брой от финансово-счетоводния отдел на
предприятието, следва да се изготви разписка, която се генерира от софтуера на
дружеството, но такава разписка не била издавана, поради фактът, че ищецът не е
върнал сочената сума в касата на дружеството.
Освен това се твърди, че работодателят е осъществил прихващане между
дължимата на ищеца сума с дължимата от работодателя вземане до размера на по-
малкото, като разликата от 72,35 лева била преведена на ищеца.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че помежду им е съществувало ТПО,
прекратено на осн. член 326, ал. 1 от КТ, считано от 13.09.2020г. със заповед на
работодателя №******. В същата заповед е посочено, че на ищеца следва да се изплати
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни.
Не е налице спор между страните, че на 3.09.2020г. по банковата сметка на ищеца
е била преведена сумата от 1307,44 лева с основание трудово възнагражение за месец
август 2020г., в кото сума погрешно била вклчена и сумата от 653,72 лева.
Впоследствие надвзетата от ищеца сума поради техническа грешка е била удържана от
дължимите на ищеца трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.
По делото е спорно дали сумата от 653,72 лева е била възстановена от ищеца на
работодателя му, за който факт ищецът е поискал разпит на свидетел. Съдът е счел
това доказ. искане за неоснователно и не го е допуснал. Възстановяването на сумата в
брой, както твърди ищеца, че е станало то, следва да извърши в касата на
предприятието, където се намира съответното длъжностно лице, което отговаря за
касовите операции в дружеството. Посоченият за разпит от ищеца свидетел, в лицето
на П. Д., не е касиер в предприятието, а заема длъжност човешки ресурси, поради
което същата не би могла да приема пари на каса и да издава съответния за това
2
счетоводен документ. Още повече, че според член 75, ал. 1 от ЗЗД плащането на
некредитор няма погасителен ефект. Също така на следващо място следва да бъде
посочено, че за всяка постъпила сума в касата на юридическо лице или търговец,
съответното за търговеца длъжностно лице е длъжно да издаде съответния счетоводен
документ /ПКО/, събразно утвърдените в страната счетоводни стандарти, какъвто
счетоводен документ по делото не е представен.
От изслушаното заключение на вещото лице З.М., което не е оспорено от
страните, и което съдът цени като компетентно и безпристрастно, се установява, че на
ищеца са изплатени всички дължими суми за заплата и обезщетение за платен годишен
отпуск, след извършеното прихващане на надвзетите суми от работодателя и
изплащането на остатък в размер на 72,35 лева.
Изложеното по-горе обоснова отхвърляне на исковете като неоснователни.
На осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъдят разноски в размер на 480
лева за адв. възнаграждение и 75 лева разноски за ССЕ. Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Ц., ЕГН **********, срещу „АЛКАО“
ЕООД, ЕИК **** осъдителни искове за заплащане на следните суми: 460 лева,
неизплатено и дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2020г.; сумата от
433,65 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата
от 93,37 лева обезщетение за забава върху двете главници за периода 1.10.2020г. -
13.10.2021г., ведно със зак. лихва върху главниците, считано от деня на подаване на
исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на „АЛКАО“ ЕООД, ЕИК
****** разноски по делото в размер на 480 лева за адв. възнаграждение и 75 лева
разноски за ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3