№ 6453
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100513543 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 10539 от 19.06.2023 г. по гр.д.№ 50371 по описа за 2022 г.
на СРС, 144-ти състав се: ОСЪЖДА на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД "ЗАД А.Б." да заплати на В. А. С., сумата от 13 386.29 лева като
неплатена част от обезщетение за вреди в резултат на случило се в периода
между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч. на 14.04.2022 г. събитие, а именно
противозаконно отнемане от неизвестен извършител на лек автомобил "Kia
Stonic", с рама № KNAD6814ВL6356578 и peг. № СВ **** РВ, паркирано до
дома на ищцата на адрес: гр. София, ул.“Зографски манастир“ № 15, който е
бил обект на застраховане по имуществена застраховка "Каско, клауза "Пълно
Каско" с полица с № 210300/218/5000500 и за което е била образувана щета с
№ 0300- 22-217-500020, ведно със законовата лихва за забава от датата на
сезиране на съда - 15.09.2022 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата до пълния размер от 15 000 лева.
Решението е поправено с решение № 15073 от 15.09.2023 г. по реда на
1
чл.247 ГПК, като съдът е приел, че е допусната грешка в пресмятането като
вместо да изпише верния аритметичен резултат от 13 686, 29 лв., е изписал
грешен такъв от 13 386,29 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗАД „А.Б.“ АД.
Решението от 19.06.2023 г. се обжалва в частта, в която претенцията
по чл.405 КЗ е била уважена.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи, че неправилно СРС бил приел, че няма основание да намали дължимото
застрахователно обезщетение за имуществени вреди като приел, че не са
налице предпоставките на чл.395, ал.1, предл.първо вр. с ал.4, изречение второ
от КЗ и в частност приел, че не била доказана причинно-следствената връзка
между настъпилото застрахователно събитие и допуснатото от застрахованото
лице неизпълнение на задължение по договора за застраховка „Каско“. По
делото по безспорен начин се установило, че по времето на извършената
кражба на процесния автомобил, в него се бил намирал регистрационния
талон – част II, който талон бил откраднат заедно с автомобила и не бил
предаден на застрахователя. Счита, че аргументирано е обосновал тезата си
защо следва да бъде намалено застрахователното обезщетение в настоящата
хипотеза. Позовава се на т.3 от Специалните условия към процесната
застрахователна полица, както и на т.88.41 от ОУ, съгласно които при кражба
застрахованият следва да предаде на застрахователя и двете части на
свидетелството за регистрация на МПС – в оригинал. Съгласно т.78.8 от ОУ
застрахованият бил задължен да не оставя в автомобила която и да е от двете
части на свидетелството за регистрация. В т.92 изрично било предвидено, че
при неизпълнение на това задължение се следва намаляване на
застрахователното обезщетение в размер на 50 %, тъй като не била положена
грижата на добър стопанин и не били взети необходимите мерки за
намаляване и/или ограничаване на щетите при настъпването на
застрахователното събитие. Сочи, че ОУ и Специалните ОУ представлявали
част от застрахователния договор, както и застрахованият бил запознат със
същите. Сочи, че по силата на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП за водача на МПС
съществувало задължение да носи свидетелството за регистрация на МПС. В
случая част II или т.нар. “малък талон“ служел за идентификацията на
превозното средство и се носел задължително от водача винаги при
2
ползването на МПС. „Малкият талон“ съдържал данните от големия талон.
Аргументира се с чл.33, ал.1 вр. с ал.5 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 г. Част
I се носела само при разпоредителни действия с МПС. Неизпълнението на
задължението да не се оставя малкия талон в МПС, действително, не
способствало пряко за настъпването на застрахователното събитие, но било от
значение за своевременното установяване и ограничаване на последиците му,
тъй като предоставял възможност за незасичане на автомобила като обект на
кражба от органите, осъществяващи контрол при управлението на МПС. Сочи,
че това задължение имало превантивен характер по отношение настъпването
на риска и размера на вредите, с цел отстраняване на източниците на
опасност. Затова счита, че неизпълнението попада в обхвата на чл.395, ал.1,
предл.първо вр. с ал.4, изр.второ от КЗ. Затова не било необходимо обективно
установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното
задължение и настъпването на конкретното застрахователно събитие. СРС се
бил позовал на съдебна практика на ВКС, но съществувала и практика на
ВКС, която въззивникът споделял.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това постановено друго, с което да се отхвърли претенцията
на ищеца. Претендират се разноски.
Въззиваемата– В. А. С., ищец пред СРС е подала отговор по въззивната
жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и правилност
на така постановеното решение с което претенцията му по чл.405 КЗ е била
уважена. Счита, че е доказал всички предпоставки за уважаване на
претенцията му. Правилно СРС е приел, че възраженията на ответника са
неоснователни. Не били налице предпоставките за редуциране на дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като не била доказана причинно-
следствената връзка между допуснатото от ищцата нарушение и настъпването
на застрахователното събитие. Такава била необходима, вкл. от текста на
разпоредбата на чл.395, ал.1 КЗ, на която въззивникът се позовавал.
Действително, доказване на причинно-следствената връзка в подобна
хипотеза не било необходимо, но това било при действието на чл.207 КЗ, отм.
Цитираната от въззивника съдебна практика била по приложението на чл.207
КЗ или в хипотези, които не били идентични с настоящата. В чл.395, ал.4 КЗ,
обаче, съществувало изискване за доказване на причинно-следствената връзка.
3
Наред с това деянието „кражба“ било завършено още в момента на
установяване на фактическо владение върху автомобила. Използването на
малкия талон по никакъв начин не променяло факта, че автомобила вече е
откраднат. Следвало да се отбележи, че по делото липсвали данни
автомобилът да е бил спиран от органите на полицията след извършената
кражба; тезата на въззивника почивала на хипотези. Твърди, че ОУ не
съдържали санкция за намаляване на дължимото при кражба обезщетение при
оставянето на малкия талон в застрахованото МПС. Възможност за
намаляване на обезщетението се съдържало, но в т.92 от ОУ и тя касаела
непредставянето на документи и предмети, без значение от причината за
непредставянето. Освен това намира клаузата на т.92 за нищожна. Това било
посочено още в исковата молба като се сочи, че тази клауза излизала извън
обхвата на чл.395, ал.1, предл.първо вр. с ал.4, изр.второ от КЗ. Разпоредбата
на чл.395, ал.1 КЗ разглеждала три случая на задължения на застрахования,
които водели до намаляване на риска от настъпване на застрахователно
събитие или ограничаване на щетите. С предаването на малкия талон не се
постигали целите по чл.395 КЗ. Дори задължението за предаване на малкия
талон след кражбата да носело белезите на задължение по чл.395, ал.1 КЗ, то
намаляване на обезщетението пак нямало да бъде допустимо, защото било
необходимо доказване на причинно-следствена връзка, а такава връзка не
съществувала. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27.06. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.07.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Срещу решение № 15073 от 15.09.2023 г. постановено по реда на чл.247
ГПК е постъпила въззивна жалба на 11.10.2023 г.
Иска се същото да бъде отменено.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- В. А.
С., в който отговор се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че са били налице
4
предпоставките на чл.247 ГПК за отстраняване на допуснатата от съда грешка
в пресмятанията.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.10. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.10.2023 г., т.е. същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ. Искът бил доказан
по основание и размер, включително и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза. Възраженията на ответника били неоснователни
защото не сочели на нито една от хипотезите на чл.408 КЗ. Съгласно чл.408,
ал.1,т.3 КЗ застрахователят можел да откаже обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е въвело до
възникване на застрахователното събитие. В случая макар и обективно да се
било установило, че лизингополучателя не е представил на застрахователя
втората част на свидетелството за правоуправление на МПС, който останал в
купето на откраднатия автомобил, това бездействие на лизингополучателя не
се намирало в причинно-следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие, обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани. Счел е, че за приложени на санкцията по
5
т.92 от ОУ следвало застрахователят да е доказал, че застрахователното
събитие е обусловено именно от виновното поведение на лизингополучателя
чрез оставяне на талона в купето като се е позовал на съдебна практика на
ВКС. СРС е приел, че е недопустимо застрахователят да откаже или да плати в
по-малък процент дължимото застрахователно обезщетение като се
презюмира причинната връзка между виновното, умишлено неизпълнение на
задължението по ОУ и настъпилото застрахователно събитие. Следвало да
бъде установен по безспорен начин, както настъпването на застрахователното
събитие, така и виновното неизпълнение на застрахования ведно с причинно-
следствената връзка между случилото се и поведението на
застрахования/лизингополучателя. При тези си мотиви СРС е намерил за
неоснователно възражението на ответника, че лизингополучателят след като
нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е довел до неизпълнение на
задължението си да предаде малкия талон на МПС при настъпил риск
„кражба“; не било налице основание застрахователят да упражни правото си
да заплати обезщетение в намален размер. Ищцата се легитимирала като
правоимащо лице по материалното правоотношение със застрахователя на
основание договор за цесия от 07.09.2022 г. Размерът на обезщетението бил
установен от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
възлизал на 27 470 лв. След приспадането на платеното от ответника
застрахователно обезщетение по щетата в размер на 13 783 лв. оставал
дължим остатък от 13 386, 29 лв., който следвал да бъде заплатен на ищцата, а
за разликата над тази сума – претенцията да бъде отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорно по делото е налице ли е основание застрахователят да намали
дължимото на застрахования обезщетение при настъпил покрит риск
„кражба“.
За да заплати заниженият размер на застрахователното обезщетение,
ответникът се позовава на клаузата на т.92 вр. с т.88.41 от ОУ, съгласно която
при неизпълнение на задължението от страна на застрахования при
настъпването на застрахователен риск „кражба“ да предаде на застрахователя
и двете части на свидетелството за регистрация на МПС, възниква право на
застрахователя да намали застрахователното обезщетение в размер на 50 %.
6
Спорно по делото е дали при така посоченото в ОУ застрахователят
може да ограничи отговорността си и от тук дължи ли се сумата, предмет на
иска по чл.405 КЗ, представляваща разликата между платеното
застрахователно обезщетение и действително установените от заключението
на САТЕ имуществени вреди по застрахованото МПС.
Съгласно общата разпоредба на чл. 408 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор, както и в други случаи,
предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява
правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение
е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор
задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Тази
разпоредба на практика е подобна на чл. 211, т. 2 от отменения КЗ.
Съгласно чл. 395, ал.1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки.
При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил
това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не
е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да
намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението- ал.4 от същата разпоредба.
Съгласно чл. 395, ал. 5 от КЗ, независимо от ал. 4 застрахователят е
длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на
застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно
определянето на вида или размера на вредата.
7
При така приетата законодателна уредба в КЗ настоящия състав счита,
че трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие. Аргумент в
подкрепа на тази теза е именно съдържанието на разпоредбата на чл.395, ал.5
КЗ, така и в решение № 604 от 22.10.2024 г. по гр.д.№ 1679 по опса за 2023 г.
на ВКС, Четвърто ГО, 5-ти състав.
Наличието на такава причинна връзка трябва да се изследва и доказва
във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у
застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения.
Причинно-следствената връзка следва да е реална, а не хипотетична.
В конкретния случай по делото не се доказа от страна на ответника
поведението на водача на застрахованото МПС да е допринесло или станало
причина за настъпване на застрахователното събитие – кражба, т.е. липсва
причинна връзка между неизпълнението на задължението за предоставяне на
втората част от свидетелството за правоуправление, т.нар. малък талон и
настъпилите вреди.
Доколкото се касае до кражба, то съдът намира, че правилото на ал.6 на
чл.395 КЗ не намира приложение.
Нормите даващи правна възможност на застрахователя да откаже
плащането на застрахователно обезщетение или да намали размера на същото,
имат императивен характер. Процесната клауза на т.92 от ОУ съдържа
презумпция за съществуването на причинно-следствена връзка между
настъпването на застрахователното събитие „кражба“ и непредставянето от
страна на застрахователя на двете части на свидетелството за
правоуправление, виж л.48 от делото пред СРС. Разпоредбата на чл.395, ал.5
КЗ, за която по-горе приехме, че има императивен характер, не съдържа такава
презумпция. Освен това предварително определения размер /50%/, с който се
намалява дължимото застрахователно обезщетение противоречи на
въведеното с чл.395, ал.4, изр.2 от КЗ задължение за преценка на
съответствието на извършеното намаляване с тежестта на допуснатото от
застрахования, неизпълнение.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение №
10539 от 19.06.2023 г. като правилно в частта, в която е уважен иска по
8
чл.405 КЗ ще следва да бъде потвърдено.
Относно решение № 15073 от 15.09.2023 г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките за
отстраняване на допуснатата от съда очевидна фактическа грешка, в случая
аритметична такава /27 470 лв.- 13 783,71 лв.= 13 686,29 лв., а не на 13 386, 29
лв./.
На основание гореизложеното решение № 15073 от 15.09.2023 г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски и такива са сторени в размер на
1 600 лв. за адв.възнаграждение. Затова й се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10539 от 19.06.2023 г. по гр.д.№ 50371 по описа
за 2022 г. на СРС, 144-ти състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение
№ 15073 от 15.09.2023 г., в частта, в която се: ОСЪЖДА на основание чл.
405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД "ЗАД А.Б." да заплати на В. А. С., сумата от 13
686.29 лева като неплатена част от обезщетение за вреди в резултат на случило
се в периода между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч. на 14.04.2022 г. събитие,
а именно противозаконно отнемане от неизвестен извършител на лек
автомобил "Kia Stonic", с рама № KNAD6814ВL6356578 и peг. № СВ ****
РВ, паркирано до дома на ищцата на адрес: гр. София, ул.“Зографски
манастир“ № 15, който е бил обект на застраховане по имуществена
застраховка "Каско, клауза "Пълно Каско" с полица с № 210300/218/5000500 и
за което е била образувана щета с № 0300- 22-217-500020, ведно със
9
законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда - 15.09.2022 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, съдебен адрес: гр.София, ул.“**** – адв.М.К., да заплати
на В. А. С., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, офис 101- адв.Д.Н., разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция в размер на 1600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10